О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 31.10.2022 г.
Административен
съд Кърджали в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година
в състав:
СЪДИЯ: Айгюл Шефки
разгледа
докладваното от съдия Шефки адм.д.№ 194/2022 г. по описа
на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс, във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/.
Делото е образувано по жалба
от Н.Р.М. от ***, срещу Заповед №РД-19-122/11.04.2018 г.,
издадена от кмета на община Момчилград, с която е одобрено изменение на ПУП-ПЗ
за УПИ * в кв.** по плана на гр.Момчилград. В жалбата се сочи
незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон, както и несъответствие с
целта на закона. Жалбоподателят
намира горната заповед за немотивирана,
поради липса на фактически основания за одобряване на процесното
изменение на плана. Счита, че последното изменение е допуснато без необходимото
разрешение от министъра на регионалното развитие и благоустройството и без
санкцията на Общински съвет-Момчилград. Счита също, че допуснатото изменение на
ПУП – ПЗ, не съответства на предвижданията на влезлия в сила Общ устройствен план на гр.Момчилград, както и на правилата на
ЗУТ и подзаконовите актове по неговото прилагане. Излага подробни съображения,
че с предвиденото изменение се надвишават максимално допустимите стойности на
застрояване, посочени в чл.20 от Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Сочи, че в резултат на горните нарушения е допуснато незаконно
строителство в УПИ *, кв.** по плана на гр.Момчилград.
Иска отмяна на оспорената
заповед и претендира направените по делото разноски. В с.з., лично и чрез адв.Г., поддържа подадената жалба.
Ответникът
по жалбата – Кмет на община Момчилград, чрез процесуалния си представител,
намира жалбата за недопустима, поради липса на правен интерес, както и поради просрочие на жалбата. Излага съображения и за
неоснователност на жалбата. Счита, че от представените по делото доказателства по
безспорен начин е установена липсата на нарушения при издаването на оспорената
заповед.
Заинтересованата страна - „Централ” ООД, ***, чрез адв.Г., намира подадената жалба за
недопустима, поради липса на правен интерес, както и поради просрочие
на подадената жалба. Претендира направените по делото разноски.
Заинтересованите страни –
Община Момчилград, Т.Н.Т., Р.И.П. и А.И.П., не вземат становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема следното:
Административното
производство по изработването на процесното изменение
на ПУП-ПЗ е започнало по заявление с вх.
№ 7000-59/07.02.2018 г., от „Централ” ООД, ***, като съсобственик на УПИ * в кв.** по ПУП на гр. Момчилград.
Със Заповед №РД-19-37/08.02.2018 г. на кмета
на община Момчилград, въз основа на подаденото заявление, на основание чл.135,
ал.3, във вр. с чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ, представена
скица за проектиране №**/*** г. и положително становище на главния архитект на
община Момчилград, е разрешено изработването на проект за изменение на
действащия ПУП-ПЗ за УПИ * в кв.** по ПУП на
гр. Момчилград, отреден за „бензиностанция, магазин за авточасти и автомивка“,
в УПИ * със застрояване „за жилищна сграда до 6 етажа
/височина до 18 м./ с търговски партер“ и с отреждане за смесена централна
зона.
Със
Заповед №РД-19-122/11.04.2018 г., издадена от кмета
на община Момчилград, предмет на настоящия спор, на основание чл.129, ал.2 ЗУТ, Решение №7/29.03.2018г. на ЕСУТ при
Община Момчилград и подаденото заявление е одобрено изменение на ПУП-ПЗ за УПИ
*, кв.** по плана на гр.Момчилград, отреден за „бензиностанция, магазин за
авточасти и автомивка“, като последния УПИ * в кв.**
се преотрежда „за жилищно строителство, търговия и
подземен паркинг“, при указана смесена централна зона – СОП - „За високо етажно
жилищно застрояване до 18 м. височина, обслужване и търговия“. Посочени са
градоустройствени показатели: плътност на застрояване: от 40% до 80%; К инт.:
от 1 до 3; П озел. от 20% до 40% и етажност: до 6 етажа.
С
Разрешение за строеж №46/16.08.2018 г., главният архитект на община Момчилград,
на основание чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ и представен комплексен доклад за оценка
на съответствието на проектната документация със съществените изисквания към
строежите, е разрешил изграждането на строеж: „Многофамилна
жилищна сграда с магазин за хранителни стоки и подземен гараж“, находящ се в УПИ *, кв.** по ПУП на
гр.Момчилград.
Видно
от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, което съдът кредитира като компетентно
и съответно на приложените по делото доказателства, ведно с уточненията и
допълненията на вещото лице, направени в с.з., територията на град Момчилград е
изключена от обхвата на Общия устройствен план. Ролята на такъв ОУП се изпълнява от ЗРП
на гр.Момчилград, одобрен със Заповед №367/12.12.1988
г. Според този ЗРП, УПИ *, кв.** е разположен в
територия със смесено предназначение, отреден за административна сграда на „***“.
Със Заповед №221/17.12.1993 г. е извършено преотреждане
на имота за „бензиностанция, магазин за авточасти и автомивка“. Процесният УПИ *, кв.** е разположен ъглово, между три
улици: от запад, юг и изток, като от север граничи с водно течение. По ЗРП от
1988 г., за кв.** е било предвидено средноетажно
застрояване – 4 и 5 етажа, изобразено в плана със сигнатура „4+Г и „5+Г“. С
изключение на разглеждания УПИ **, горният ЗРП за кв.** е приложен, като е
изпълнено високо застрояване /Н=18 м. кота корниз/ -
гаражи и 5-жилищни етажа. С процесното изменение на
ПУП-ПЗ е предвидена промяна на функционалното предназначение на УПИ *, кв.**:
от имот с обслужващи функции, в такъв със жилищни и обслужващи функции.
Съществуващия за процесния имот ЗРП, с предвиденото в
него застрояване „4+Г и „5+Г“, е приведен в съответствие с изискванията на ЗУТ,
като е определена устройствена
зона - смесена централна зона; устройствени
показатели: Н=18 м.; П застр. < 80%; К инт.< 3,0; П озел. > 20% и свободно по начин застрояване. В с.з. вещото лице пояснява,
че собствения на жалбоподателя недвижим имот, описан в НА №**/*** г., се намира
в УПИ **, кв.**, в сграда с пл.сн.
№***, обозначена като 5-етажна масивна жилищна сграда, разположена
източно от УПИ *, кв.**, през улица „***“. Предвиденото разстояние
между съществуващото в УПИ II застрояване и
застрояването в процесния УПИ
*, кв.**, е 21 м., при изискуемо, съгласно чл.32, ал.1 и ал.3 от ЗУТ, отстояние между двете сгради – 18 м., поради което
разстоянието през улица не е намалено. Не са констатирани намалени разстояния и
между застрояването в процесния УПИ *, кв.** и бъдещото застрояване в УПИ ***, кв.**, през улица „***“,
както и между съществуващото застрояване в УПИ *, кв.***.
По делото са приложени и преписки, образувани по жалби и сигнали,
подавани от жалбоподателя до кмета на община Момчилград, ДНСК – София,
началника на РДНСК-Кърджали и Специализирана прокуратура, съдържащи твърдения за
незаконосъобразност на строежа в процесния УПИ *, кв.** и доводи за незаконосъобразност на процесната заповед, както и на Разрешение за строеж
№46/16.08.2018 г., издадено от главния архитект на община Момчилград.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
подадената жалба за недопустима, по следните съображения:
Предмет на настоящото
производство е изменение на ПУП-ПЗ, за УПИ *, кв.**
по плана на гр.Момчилград одобрено със Заповед №РД-19-122/11.04.2018 г.,
издадена от кмета на община Момчилград.
По
делото няма спор, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот: апартамент №**,
в жилищен блок №**, вх.**, ет.** /НА №**/*** г. –л.27 от делото/, находящ се в гр.Момчилград, ул.“***“ №**, кв. ** по плана
на гр. Момчилград, в УПИ **, кв.**, в сграда с пл.сн. №***, обозначена като 5-етажна масивна жилищна
сграда, разположена източно от УПИ *, кв.**,
през улица „***“.
Съгласно
чл.131, ал.1 от ЗУТ (Изм. - ДВ, бр.
96 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.),
заинтересовани лица при съгласуването и одобряването на устройствени
схеми и планове и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени
вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са
непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен
план. Според чл.131, ал.2 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на
ПУП недвижими имоти са: 1.имотите
- предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато са включени в свързано
застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; 3. съседните имоти,
включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4.
съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на
плана; 5. имотите, които попадат в сервитути, в
защитени територии или в забранени, охранителни или защитни зони, за които са
въведени ограничения в режима на застрояване и ползване.
Установи
се от приетите по делото доказателства, че УПИ *, кв.**, в който се намира
жилището на жалбоподателя, не попада сред посочените в чл.131, ал.2 от ЗУТ. Видно
от съдържанието на оспорената заповед, одобреното с нея изменение засяга единствено
УПИ *, кв.**. УПИ *, кв.**, в което жалбоподателят притежава ограничено вещно
право, не е предмет на предвиденото със заповедта изменение, като в последния
имот не са въведени и ограничения в режима на застрояване и ползване, респ., не
са налице хипотезите на чл.131, ал.2, т.1 и т.5 ЗУТ. Предвидената в УПИ *,
кв.** жилищна сграда е свободно стояща, т.е., с изменението не се установява свързано
застрояване, при което би била налична хипотезата на чл.131, ал.2, т.2 ЗУТ. Установи
се също от заключението на вещото лице, че с процесния
ПУП-ПЗ, не са допуснати намалени разстояния, както през улица „***”, между
предвидената с изменението на ПУП-ПЗ сграда и жилищната сграда, в която жалбоподателят
притежава жилище, така и със съседните имоти. Предвидено е разстоянието между съществуващото в УПИ II застрояване и
застрояването в процесния УПИ
*, кв.**, да е 21 м., при изискуемо разстояние от 18 м. Съгласно
приложимите норми на чл.32, ал.1 и ал.3 ЗУТ, разстоянието между жилищните гради
на основното застрояване през улица е по-голямо или равно на височината на
жилищните сгради, като при определяне на това разстояние височината на сградата
откъм по-благоприятната посока се намали с височината на първия и следващите
нежилищни етажи на засенчената сграда.
Видно от графичната част на плана, височината на жилищна сграда, предвидена в УПИ
*, кв.**, е 18 м. Въпреки, че с одобреното изменение на плана се променя
функционалното предназначение на УПИ *, кв.**, между последния имот и УПИ *, кв.**
е разположена ул.“***“, поради което не е налице и хипотезата на чл.131, ал.2,
т.4 ЗУТ.
Освен констатираната липса на личен и пряк интерес от оспорването
на процесната заповед, тъй като същата не засяга непосредствено
права и законни интереси на жалбоподателя, съдът намира за основателни доводите
на ответника и на заинтересованата страна за недопустимост на жалбата, като
подадена след 14-дневния срок, установен в чл.215, ал.4 от ЗУТ.
Безспорно е по делото, че процесната
заповед не е била връчена на жалбоподателя по реда на АПК, към който препраща
разпоредбата на чл.129, ал.2 ЗУТ. Следва да се отбележи, че целта на
съобщаването по реда на чл. 61 от АПК, в относимата
редакция (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.), е всяко
заинтересовано лице да се запознае със съдържанието на издадения
административен акт, за има възможност да упражни своето право на защита, ако
актът непосредствено засяга негови права и законни интереси. В случая, видно от
приложената жалба-сигнал с вх.№9400-2608/20.08.2021 г. /л.87 от делото/, подписана
от Н.М. и адресирана до Специализирана прокуратура, чрез Община Момчилград, с
копие до ДНСК – София, жалбоподателят е узнал съдържанието на
процесната заповед за изменение на ПУП-ПЗ, най-късно
на 20.08.2021 г. В последната жалба, както и в жалба-сигнал до РДНСК – Кърджали,
вх.№Кл-658-04-111/22.03.2022 г. /л.218 от делото/, се съдържат подробни доводи
за незаконосъобразността на Заповед №РД-122/11.04.2018 г., от които по несъмнен
начин се установява, че още тогава жалбоподателят е бил запознат не само с
факта, че е издадена такава заповед за изменение на ПУП, но и с нейното
съдържание, вкл. и с конкретните параметри на предвиденото изменение на плана, респ.,
разполагал е с възможност да оспори заповедта, ако е смятал, че с последната се
засягат негови права и законни интереси. В тази връзка съдът приема, че жалбоподателят е узнал съдържанието на оспорената заповед на 20.08.2021 г., и от тази
дата, по отношение на него започва да тече 14-дневния срок за оспорването й.
Този преклузивен срок изтича на 03.09.2021 г., а
жалбата пред съда е подадена едва на 10.05.2022 г., или, след изтичането на преклузивния срок за оспорване, предвиден в чл.215, ал.4 от ЗУТ.
Предвид
изложеното, подадената жалба се явява
недопустима, поради липса на правен
интерес, както и поради просрочие.
Налице са условията на чл. 159, т. 4 и т.5 от АПК и жалбата следва да се остави
без разглеждане, а образуваното въз основа на нея
съдебно производство, следва
да бъде прекратено.
При
този изход на спора, предвид своевременно направеното искане и на основание
чл.143, ал.4 от АПК, на заинтересованата страна „Централ“
ЕООД, *** се следват деловодни разноски в размер на 800 лв., договорени и
изплатени, съобразно представения ДПЗС №**/*** г.
По
изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 и т.5 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от
открито съдебно заседание на 11.10.2022 г., за даване ход на делото по
същество.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Н.Р.М. срещу Заповед №РД-19-122/11.04.2018 г.,
издадена от кмета на община Момчилград, с която е одобрено изменение на ПУП-ПЗ
за УПИ * в кв.** по плана на гр.Момчилград.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №194/2022 г. по описа на АС-Кърджали.
ОСЪЖДА
жалбоподателя
Н.Р.М. от ***, да заплати на „Централ” ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***,
разноски по делото в размер на 800 лв.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд на РБ,
в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: