Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
гр. Велико
Търново, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на седемнадесети
юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Таня Катрева, разгледа докладваното от съдия Костова КНАХД
10114/2022г. , и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба на адв. И. като процесуален представител на Й.С.Т. против
Решение № 56/25.03.2022г. постановено по НАХД 783/21г. по описа на Районен съд
Горна Оряховица, с което е потвърден като законосъобразен . Електронен фиш
Серия К № 4570222, издаден от ОД на МВР В. Търново, с който на касатора за
извършено нарушение на чл. 21,ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал.
4 във вр. с чл. 182, ал. 2 ,т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 лева.
В касационната жалба се релевират
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и на
процесуалните правила – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1
и т.2 от НПК, приложим в производството
по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Съдът е
допуснал съществено нарушение на чл. 107, ал2 от НПК, приложим във вр. с чл. 84
от ЗАНН, тъй като не е изяснил обективно и безпристрастно фактическата
обстановка по спора, чрез надлежно приобщаване на допустимите и относими
доказателства. Съдът е следвало да допусне съдебно- техническа експертиза
служебно, която да установи дали на посочения в ЕФ участък има такъв знак,като
по този начин е ограничено правото на защита на касатора. Районният съд не е
провел не е провел всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото по чл. 14 о НПК във вр. чл.105, чл.107 , ал 3 и 5 и чл. 1143 от НПК.
Съдът не е анализирал цялата доказателствена съвкупност и не е посочил кои
обстоятелства счита за установени и въз основа на кои доказателства. Освен това
съдът е изложил хаотични мотиви, като не се е произнесъл по всички наведени от
касатора възражения. На следващо място съдът е следвало да установи
противоречие между Наредбата за ползване на АТСС и ЗДвП,като формира извод за
неправомерно използване на мобилна камера. Съгласно чл.11 от Наредбата се
използват служебни автомобили или мотоциклети , движещи се в пътнотранспортния
поток или работещи на място за контрол или АТССС се разполага временно на
участък от пътя. Съгласно ал.2 , в случаите на контрол с мобилно АТСС във време
на движение, нарушителите следва да се спрат на място. Освен това съгласно тази
Наредба се касае за мобилно АТСС, което работи на място, доколкото съществува
забрана за издаване на ЕФ в случай на движение, поради което съдът е следвало
да установи дали в тази си част Наредбата противоречи на чл. 189, ал.4 от ЗДвП.
Не е съобразил и легалната дефиниция по т.65 §6 от ДР към ЗДвП , поради което
законодателят е имал предвид , че мобилните АТСС, временно разположени на пътя,
може да се установява нарушение, на само в присъствието на контролен орган,
което изначално е изключено при ЕФ. С оглед на това счита, че е недопустимо с
мобилно АТСС да се установява нарушение на скоростта, което е закрепено на пътя
или на автомобил на органите, и да се издава ЕФ. Следователно съдът е следвало
да приложи чл. 15, ал. 3 от ЗНА, като приеме, че съобразно ЗДвП не може да се
установява с мобилно АТСС нарушение и да се издава ЕФ. Освен това е нарушен и
чл. 10, ал.1 от горепосочената Наредба, тъй като използването на АТСС следва да
се установи с попълнен протокол, съгласно приложението. В случая в същия не са
отразени коректно данните, не е ясно какви са параметрите на задължителните
реквизити, каквито са ограничението н а скоростта. Счита, че издаденият ЕФ противоречи
на чл. 3, т.10 от Регламент ЕС 910/2014г., тъй като същият не е подписан с
електронен подпис – чл. 13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Липсват данни за начина на връчване
на ЕФ, не е приложена обратна разписка или друго доказателство или нарушен е и чл.188, ал. 5 от ЗДвП. Освен това
е налице невярна правна квалификация, доколкото са посочени две разпоредби чл.
21, ал.1 и чл. 21, ал.2 от ЗДвП , които очертават различни правила и които не
могат да бъдат нарушени едновременно.
От съда се иска отмяна на оспорваното
Решение на ГОРС и произнасяне по съществото на спора като се отмени обжалвания
ЕФ.
В съдебно заседание, касаторът – редовно
призован, не се явява и не се представлява, депозирани са писмени бележки от
него.
Ответникът по касационната жалба,
Областна дирекция на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание, не заема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново, заема становище за неоснователност на касационната жалба. ГОРС
правилно е изяснил фактическата обстановка, след като е направил задълбочен
анализ на доказателствата и правилно е приложил материалния закон. Споделя
доводите на съда и предлага решението да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
Предмет на настоящото дело е Решение № 56/25.03.2022г. постановено по НАХД 783/21г. по
описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е потвърден като законосъобразен
. Електронен фиш Серия К № 4570222, издаден от ОД на МВР В. Търново, с който на
касатора за извършено нарушение на чл. 21,ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП на основание
чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2 ,т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
За да постанови този резултат ГОРС е установил
следната фактическа обстановка: на 1.3.2021г, в 11,50 часа на територията на
Община Лясковец , път ПП І-4 /София –
Варна/, км 153+343 в посока Варна , при ограничение от 60 км/ч. за движение
извън населено място, въведено с пътен знак ПЗ В-26 , с АТС тип стационарна
система „Multiradar SD 580 е
заснето движението на МПС „БМВ с рег. № СВ 3113 АХ собственост на Агротексим
ЕООД ,движещ се със скорост 97 км/ ч с отчетен толеранс от 3% при което е
фиксирано превишение на скоростта от 37 км/ч. За посоченото нарушение е
изготвен снимков материал, приложен като веществено доказателство стр. 17. ГОРС е приел, че стационарната видео- радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е одобрен тип , вписан
под № 4888 в публичния регистър към БИМ на одобрените за използване типове
средства за измерване със срок на валидност.. От приложения по делото препис от
протокол за проверка №49-С-ИСИС/27.8.2020г.
съдът е установил, че стационарната видео- радарна система за наблюдение
отговаря на метрологичните изисквания.
Съдът е установил от приетото като
доказателство по делото предложение рег.№ 366р-2687/8.2.2016г. от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР до Директор на ОД на МВР и от данните на
интернет страницата на МВР, общодостъпна,
че мястото е било предварително посочено като такова за контрол на
скоростта със стационарно видео- радарна система, по реда предвиден от Наредба
№ 8121 з 532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи. ГОРС е изискал служебно от Областно
пътно управление схема с обозначена хоризонтална маркировка и вертикална
сигнализация на пътен участък ПП І-4 /София – Варна/, км 153+343 в посока Варна
, каквито се депозирани стр. 58 от въззивното дело. От представената справка от
Пътна полиция се установява, че МПС е собственост на горепосоченото ЮЛ, като
съгласно записванията в ТР, касаторката е управител на същото.
При така установеното от фактическа
страна ,съдът е направил извод за неоснователност на жалбата по следните съображения
: Изводът на съда е че водач е
управлявал МПС в зоната на действие на посочения знак В26, при което този
участък е предварително оповестен като място на видео- контрол съгласно
Предложение стр. 24 от делото. Съдът е
приел, че е индивидуализирано мястото на
извършване на нарушението,като означено географски ПП І-4 /София – Варна/, км
153+343 общ. Лясковец в посока Варна,
съгласно представената схема за с обозначена хоризонтална маркировка и
вертикална сигнализация. Както се посочи по- горе съдът е формирал извод от
приетите писмени доказателства , че посочената стационарна видео- радарна
система , с която е заснет автомобила и е измерена скоростта, е одобрен вид,
преминало метрологична проверка, при което е установено съответствие с
изискванията за редовност на същото. То отговаря и на изискванията за
стационарна камера, регламентирани в § 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Съдът е приел, че
доводите в подадената жалба касаят използване на мобилна камера, каквато в
случая не е налице, поради което тези възражения не са били обсъждани. От
приетото веществено доказателства, съдът е формирал извод за доказаност на
нарушението, като неговото авторство се
презюмира, с оглед факта,че не е подадена декларация по чл.189, ал 5 от ЗДвП и
че касаторът е управител на дружеството, собственик на МПС. Съдът е приел, че
правилно е редуцирана фактически измерената стойност с 3% съгласно отразения протокол за проверка на
системата предвиден толеранс от 3%. ГОРС е намерил , че от АНО е спазена цялата
процедура по издаването на ЕФ, при което не се изисква съставяне на АУАН. Освен
това съдът е изложил мотиви, че ЕФ съдържа всички нормативно установени
реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП.Оплакването на касатора относно непосочването на реквизити-
издател и дата на съставяне на ЕФ се основава на неправилното разбиране, че е
приложима нормата на чл. 57 от ЗАНН. Самият касатор е посочил, че чл.189, ал.4
от ЗДвП е специална норма, която изключва приложението на общата такава по чл.
57 от ЗАНН. ГОРС е изложил подробни съображения относно правната квалификация
на деянието, чл. 21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП като не е намерил твърдяното от
касатора противоречие между двете. Съгласно чл. 21, ал.11 от ЗДвП е определена
скоростта, която не следва да се надвишава от водач на МПС, а ал. 2, когато
скоростта , която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1 се
сигнализира с пътен знак. Следователно ал.1 урежда общото правило за поведение,
а ал.2 е специалното такова . Следователно ако се нарушава специалното правило
, не може да се посочи като нарушена нормата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП ,а
правилото формирано чрез техниката за препращане. В този смисъл вярна е както
правната квалификация на нарушението, така и приложимата санкционна норма.
Изложил е допълнителни мотиви за липсата на предпоставки за приложение на чл.
28 от ЗАНН като е приел, че деянието не
притежава признаците на маловажно такова, доколкото превишението от 34 км/ ч
надвишава границата от 10 км.ч, над която деянието съставлява административно
нарушение по чл. 182, ал.2 от ЗДвП. Липсват многобройни смегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което нарушението не представлява по- ниска
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи.
Така постановеното решение е правилно.
Касационната жалба, с оплакванията, така както са формулирани в нея, е
неоснователна. Следва да се отбележи, че всички оплаквания са били изложени и
пред въззивния съд, който ги е обсъдил подробно и настоящата инстанция изцяло
го споделя.
Настоящата инстанция не споделя доводите
на касатора, че е налице съществено процесуално нарушение от страна на съда- на
нормата на чл. 105, чл. 107, ал.2, 3 и 5 и чл.114 от НПК приложими по силата на
чл. 84 от ЗАНН. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, събрал е целият
необходим доказателствен материал, обсъдил е всички доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно. Освен това съдът е изискал от Областно управление по
пътищата съответната схема на хоризонтална маркировка и вертикална
сигнализация, поради което не е било необходимо допускането и изслушването на
СТЕ. С помощта на това доказателство съдът е установил, че превишението на
скоростта е станало на място, означено със знак В26, в обхвата на неговото
действие.
Законът за движението по пътищата
съдържа законова презумпция относно субекта на административни наказания в
разпоредбата на чл. 188 – собственикът или този на когото е предоставено
моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение.
Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на
административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП,
които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да
бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. Тук следва да
се уточни, че целта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е да се създадат механизми, които
да позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителят на нарушението, а той
е водачът на автомобил към датата и часа, когато е констатирано нарушението. В
съответствие с тази цел не само собственикът, но и всяко друго лице, на което е
съставен електронен фиш може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи
пред органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие
на свидетелството му за управление на МПС. В тази връзка, както се посочи по-
горе касаторът не предоставя данни за
друго лице, което е управлявало автомобила при заснемане на нарушението, поради
което и не може да се приеме, че приложение намира процедурата по чл. 189, ал.
5 от ЗДвП. Следователно правилно е била ангажирана неговата административна
отговорност в качеството му на законен представител на собственика на
автомобила, при липса на подадена декларация, че друго лице е било водач на МПС
към датата на нарушението. От реквизитите на ЕФ безспорно се установява, че е
ангажирана личната отговорност на касатора в качеството му на представляващ ЮЛ
като са посочени неговите имена, постоянен адрес и особеното му качество. В
потвърждение на този извод е и факта, че на дееца е наложено наказание „Глоба“,
а не „Имуществена санкция“, приложима за ЮЛ. Разпоредбата на
чл.188, ал.2 ЗДвП предвижда санкцията за нарушение на същия закон, извършено с
автомобил, собственост на юридическо лице, да бъде наложена на законен
представител на дружеството, в случая касатора или на посочено от него с
изрична декларация лице, на което е предоставил управлението на МПС. Нормата
установява оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия
собственик/законен представител, като предвижда възможност да бъде ангажирана
отговорността на трето лице, на което е било предоставено управлението на
превозното средство. Редакцията на текста, тълкувана сравнително с нормата на
чл.189, ал.5 ЗДвП налага извод, че тежестта за доказването на друг нарушител е
възложена на законния представител на юридическото лице на МПС, в нарочно
предвиденото производство по чл.189, ал 5 от ЗДвП. Отговорността на законния
представител на юридическото лице може да бъде изключена при условие, че
посочването на третото лице, управлявало превозното средство, бъде извършено в
преклузивния срок по ал.5 на чл.189 ЗДвП. Касаторът прави възражение, че не е спазен
редът за връчване на ЕФ, не му е връчен образец на декларация, кото макар
такива данни да не се съдържат в преписката , съдът намира, че не е налице
съществено процесуално нарушение. Това е така, доколкото липсата на обратна
разписка и образец на декларация единствено обосновават неприлагане на преклузивния
14 дневен срок, не не премахват правилото, че законният представител мож еда
посочи трето лице за водач. Нито в хода на въззивното производство, нито пред
настоящата инстанция се е твърдяло , че трето лице е управлявало МПС, не са
ангажирани в доказателства в тази насока.
Съдът не намира, че е допуснато от ГОРС нарушение на
процесуалните правила, тъй като не са обсъдени аргументите на касатора досежно
противоречието на Наредбата за използване на АТСС и ЗДвП, ,възможността за
използване на мобилно АТСС,както и недопустимостта на издаване на ЕФ с помощта
на такова. Това е така, доколкото нарушението не е заснето с мобилно АТСС , а
със стационарно такова, поради което съдът правилно не е обсъждал тези
възражения вкл. И тези относно нарушение на чл. 10 ,ал.1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. , доколкото в случаи на използване на стационарна камера не се
съставя протокол по този текст, нарушението е изцяло установено при отсъствието
на контролен орган, съответно допустимо
е издаването на ЕФ. Дори самото ТР №1/26.2.2014г. п о т.д. 1/2013г. на ВАС допуска
издаването на ЕФ, поради което позоваването на §6, т. 65 от ДР на ЗДвП не
променя този извод.
Настоящата инстанция изцяло споделя
доводите на ГОРС относно реквизитите на ЕФ. По силата на чл. .189, ал.11, ЗДвП
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се
ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове и не
обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата
за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в
разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС,
собственика, на когото е регистрирано това превозно средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволно плащане. Правилно ГОРС е приел, че горепосочените
реквизити, са налице в издадения електронен фиш и доколкото разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП е специална спрямо разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, същият
не е незаконосъобразен, поради липса на дата на издаването му, подпис на орган,
срок за обжалване и други. Неправилно е становището на касатора, че ЕФ има
качеството на електронен документ, като по този начин същият се подчинява на Регламент ЕС 910/2014г., и чл. 13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Нормативно такова
изискване за подписване на ЕФ с електронен подпис липсва, както и такова, което
да приравнява ЕФ на електронен документ. Следователно настоящата инстанция
намира ,че не следва да се обсъждат горепосочените възражения за невалидност на
електронен документ.
Не се установява
и нарушение при определяне на правната квалификация на нарушението, за което
съдът е изложил подробни мотиви, към които настоящата инстанция препраща на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Настоящата инстанция изцяло споделя
изводите на ГОРС , че не е изтекла абсолютната погасителна давност за
извършеното деяние по чл. 80, ал 1 т. 5 от НК във вр. с чл.81 ал 3 от НК във
вр. с чл.11 от ЗАНН от правилно установената дата на издаване на ЕФ. Спазена е
и разпоредбата на чл.34, ал.4 от ЗАНН, тъй като ЕФ е издаден в шестмесечен срок
от извършване респ. заснемане на нарушението.
.Предвид
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния
съд – В. Търново
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 56/25.03.2022г. постановено по НАХД
783/21г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е потвърден като
законосъобразен . Електронен фиш Серия К № 4570222, издаден от ОД на МВР В.
Търново, с който на Й.С.Т. ***, за извършено нарушение на чл. 21,ал.2 вр. с
ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2 ,т.4 от ЗДвП
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.