Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. К., 29 октомври 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. К., II - ри състав в проведено публично съдебно заседание на тридесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Аксиния Атанасова
при секретаря Д.М., като разгледа
докладваното от съдия Атанасова АНД № 226, по описа на РС - К. за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания / ЗАНН /.
С Решение
№ 177 / 22.01.2019 г. постановено по АНД № 252 / 2018 г. по описа на РС – гр. К.,
съдът е изменил НП № 23 – 002338 / 03.08.2018 г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда С.
област”, като е
намалил размера на наложеното наказание от 3 000.00 / три хиляди / лева на
1 500.00 / хиляда и петстотин / лева.
С Решение
№ 959 / 10.07.2019 г. постановено по КНАД № 590 / 2019 г. по описа на
Административен съд – С.област, съдът е отменил Решение № № 177 / 22.01.2019 г.
постановено по АНД № 252 / 2018 г. по описа на РС – гр. К. и е върнал делото за
разглеждане от друг състав.
Образувано е по жалба на „ЛЮБО
ТРАНСЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С.,
ж. к. „С.“, бл. 16, вх. „В“, ет. 1, ап. 37, представлявано от управителя Л.Б.М. срещу наказателно постановление № 23 - 002338 / 03.08.2018 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда С.
област”, с което на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3 000.00 / три хиляди / лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда / КТ /
за извършено административно нарушение на чл. 52,
ал. 1 от Закон за
здравословни и безопасни условия на труд / ЗЗБУТ /, във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука“ / НЗЗРСРТЗ /.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което моли
съдът да го отмени. Жалбоподателят сочи, че АУАН и НП не съдържат
всички законови реквизити / нарушения на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН /, а именно : не
е посочена датата на извършеното нарушение, липсва описание на твърдяното
нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено, не е посочено мястото
на извършване на соченото нарушение. Също така жалбоподателят сочи, че не са
налице предпоставките на чл. 413 ал. 2 от КТ, като основание за издаване на
обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не излага допълнителни доводи за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Представя подробни писмени
бележки вх. № 4112 / 14.10.2019 г., като излага доводите си и моли съдът да
отмени или да измени обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда С. област” - С.се представлява от юрисконсулт И.И., който е взел становище по така подадената
жалба и моли съдът да потвърди атакуваното наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно. Същият представя писмени бележки.
Съдът, след като извърши проверка на атакуваното наказателно
постановление и разгледа всестранно и обективно материалите и приложенията към него, изслуша доводите на страните и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 03.05.2018 година служителите при
Дирекция „Инспекция по труда С. област”, въз основа на
извършена проверка на 03.05.2018 година и последваща
такава / документална / от 18.05.2018 г. и 04.06.2018 г. констатирали, че настоящият жалбоподател в обект – „Гараж за товарни автомобили и склад за дърва“,
находящ се в гр. К. УПИ X, кв. 232, ул. „С.“ № 24, бивш
ДАП в качеството си на
работодател по
смисъла на §1 т. 1 от ДР на КТ и § 1 т. 2 от ДР на ЗЗБУТ не е застраховал към
07.03.2017 г. за своя сметка К.Л.М., ЕГН **********, който извършва работа, при
която съществува опасност за живота и здравето му, за риска „трудова злополука“
определена със Заповед № РД – 01 – 833 от 03.11.2017 г. на Министъра на труда и
социалната политика. Между страните е сключен трудов договор № 29 / 06.03.2017
г., като К.Л.М. е приел да изпълнява
длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, НКПД 83322005.
При регистриране на трудовия договор на работника в ТД на НАП, работодателят е
декларирал код по НКИД 49.41 – „Товарен автомобилен транспорт“. Със Заповед №
РД – 01 – 883 от 03.11.2017 г. за определяне на коефициент на трудов
травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2018 г. издадена от
Министъра на труда и социалната политика, авторът на документа е определил
коефициент / Ктт/ на трудов травматизъм за
НКИД 49.41 - „Товарен автомобилен транспорт“ на Ктт 1,50 при среден Ктт за
страната 0,66, с което е нарушил разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл. 2, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ.
На 04.06.2018 година инспекторите при
Дирекция „Инспекция по труда С. област” са съставили акт
за установяване на административно
нарушение, а именно на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл. 2, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ. Актът е бил връчен и подписан от жалбоподателя на
същата дата.
Въз основана така съставения акт за
установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 3 000.00 / три хиляди / лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ за извършено от
него административно нарушение на чл. 52, ал.
1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл. 2, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ.
Видно от приобщената по реда на чл.283 от НПК,
вр.чл.84 от ЗАНН идентификационна карта, попълнена лично от въззивника, се
установява, че дейността на дружеството - жалбоподател „ЛЮБО ТРАНСЛОГИСТИК“ ЕООД е „сухопътен тежкотоварен вътрешен транспорт” с код по икономическа дейност
49.41.
От
материалите към административнонаказателната преписка се установява, че в хода
на проверката, осъществена от служителите на Дирекция „Инспекция по труда С. област” не са представени
доказателства за сключена застраховка за риска „трудова злополука” към
процесната дата по отношение на работника, полагащ труд по трудови правоотношения с въззивното дружество. По преписката е приложена застрахователна
полица № 711518211000025 / 14.06.2018 г., задължителна застраховка „трудова
злополука“, но същата е след датата на проверката.
Горната фактическа обстановка се установява
по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на свидетелите Б.Л.Т. и Ц.И.К. – актосъставител.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи :
По допустимостта на жалбата,
съдът намира, че същата е допустима, като подадена в срок.
По основателността на жалбата,
съдът счита, че е неоснователна по следните съображения :
С оглед събраните устни и писмени доказателства
съдът приема, че правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя. Съдържащото се в разпоредбата на чл.52, ал.1 от
ЗЗБУТ задължение на работодателите да застраховат за своя сметка при
условията и реда на Наредбата за задължителното застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука”, касае именно дейност във връзка с
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд от страна на
работодателя, което следва от систематичното тълкуване на посочената разпоредба,
което задължение е предвидено именно в специален закон – Закона за безопасни и
здравословни условия на труд и неизпълнението на същото, според настоящият
съдебен състав осъществява състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството жалбоподател.
Жалбоподателят „ЛЮБО ТРАНСЛОГИСТИК“ ЕООД е имал
качеството на работодател към деня на проверката съгласно представената справка
и е осъществявал дейност „сухопътен тежкотоварен вътрешен транспорт ”,
създаваща опасност за живота и здравето на работника. Налице е към датата на
проверката сключен трудов договор с К.Л.М. осъществяващ такава високорискова
дейност. Към 17.05.2018 г., а и към момента на
проверката – 03.05.2018 г. по отношение на този работник, осъществяващ
високо рисковата дейност – „Шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, е липсвала сключена застраховка за риска
„трудова злополука”. Напротив, видно от
приложената към преписката застрахователна полица № 711518211000025 /
14.06.2018 г., същата е сключена едва на 14.06.2018
год. Липсата на такава застраховка към
датата на проверката обосновава
отговорността за работодателя за нарушение на чл. 52, ал.1 от Закона за
безопасни и здравословни условия на труд, предвиждаща за работещите, които
извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, да се
застраховат задължително за риска „трудова злополука” за сметка на работодателя
при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Следователно отговорността на дружеството е възникнала
поради липсата на сключена застраховка по отношение на работника,
осъществяващ високорискова работа към
самата проверката. Видно от приложените доказателства К.Л.М., ЕГН ********** е бил в трудови правоотношения с „ЛЮБО ТРАНСЛОГИСТИК“ ЕООД / трудов договор от 06.03.2017
г. и допълнителни споразумения /.
С оглед всичко изложено
нарушението по чл.52, ал.1 от Закона за
безопасни и здравословни условия на труд, вр. чл.2, ал.1 от Наредбата за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука” е доказано по несъмнен начин. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”,
на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които
извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия,
принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок
от средния за страната. Следователно
правилно е приложен материалният закон.
Предвид съставомерността на
нарушението правилно и съответно на него е и приложената санкционната норма на
чл.413, ал.2 от КТ. Точно тази норма предвижда „имуществена санкция” в размер
от 1 500.00 лева до 15 000.00 лева за работодател юридическо лице,
който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. На основание нормата на чл.413, ал.2 от КТ е и наложената на
дружеството - жалбоподател „Имуществена санкция” в размер от 3 000.00 лева.
При проверка относно процесуалната законосъобразност
на съставения АУАН и НП съдът не констатира допуснати нарушения на
процесуалните правила. И АУАН и НП са съставени от компетентни лица, като
доказателство за това е приложената към административнонаказателната преписка
Заповед № 3 - 0058 / 11.02.2014 г. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а
също и изискванията за съдържание и форма, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да
разбере в какво се изразява същото и да организира защитата си.
Съдът намира, че при определяне
на наказанието в гореописаното наказателно постановление,
административнонаказващият орган не е
приложил разпоредбата на чл. 27 ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. При определяне на наказанието
административнонаказващият орган не е взел предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и други смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Съдът счита, че са налице смекчаващи обстоятелства : първо
нарушение.
За да
достигне до този извод съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН, както и със събраните по делото доказателства, като намери, че за
постигане целите на административното наказание визирани в разпоредбата на чл.
12 от ЗАНН и по специално за превъзпитаването и предупреждаването на нарушителя
е необходимо и достатъчно административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500.00 / хиляда и
петстотин / лева.
Следва да се отбележи, че настоящият
съдебен състав при цялостната проверка на обжалваното наказателно постановление
не констатира твърдените от жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните
правила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд – гр. К., II - ри състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23 - 002338 / 03.08.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда С. област“, с което на „ЛЮБО ТРАНСЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище
и адрес на управление : гр. С., ж. к. „С.“, бл. 16, вх. „В“, ет. 1, ап. 37,
представлявано от управителя Л.Б.М. е наложена „Имуществена санкция” в размер на 3 000.00 / три
хиляди / лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда / КТ
/ за извършено административно нарушение на чл. 52,
ал. 1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл. 2, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ, КАТО му
налага „Имуществена санкция” в размер на 1 500.00 / хиляда и петстотин /
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен
съд – С.област в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: