Р Е Ш Е Н И Е
№ 72 /17.2.2023г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в
открито заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: Десислава Кривиралчева
Членове:
1. Георги Видев
2.
Мария Хубчева
при секретаря Антоанета Метанова и при
участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа касационно административно
дело № 1159 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Видев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по касационна жалба на К.А.Р.,*** против Решение № 820/03.11.2022 г.,
постановено по адм.д. № 4/2022
г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена исковата
му претенция да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лв., ведно
със съответните лихви за претърпени
неимуществени вреди за периода 13.11.2018 г. – 04.01.2022 г. при изтърпяване на
наказание лишаване от свобода в Затвор – Пловдив и Затвор – Пазарджик.
Касаторът – К.А.Р.
– намира решението за незаконосъобразно и заявява претенция за пълно уважаване
на предявения иск. Поддържа жалбата си в писмени молби, подадени от
процесуалния му представител.
Ответникът – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – оспорва жалбата чрез процесуалния си
представител в проведеното съдебно заседание и в представени преди него писмени
бележки.
Прокурорът представя заключение за неоснователност
на жалбата. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.
С обжалваното решение е прието за установено,
че в периодите 13.11.2018 г. – 16.04.2019 г., в Затвор –
Пловдив и 16.04.2019 г. 04.01.2022 г., в Затвор – Пазарджик К.А.Р. е разполагал
с площ над минималната от 4 кв.м., с осигурен достъп до течаща студена и топла
вода, с достатъчна осветеност на помещенията в светлата и тъмната част на деня
и възможност за проветрение.
Изводите са законосъобразни
и са основани на събраните по делото доказателства:
Твърденията на
ищеца, че и в двата затвора е бил в пренаселени килии, мръсни, с дървеници и
хлебарки, без санитарен възел, с мръсна столова, с плъхове и че е работил без предпазни
маски и работни дрехи, работел е без почивен ден и с недостатъчен отпуск са
абсолютно недоказани от него. Въпреки дадените му от съда указания, че следва
да докаже твърденията си и дадената му възможност да доведе свидетел и да
ангажира други доказателства, ищецът е бездействал процесуално и по никакъв начин
не е доказал твърденията си.
Напротив ответникът
е представил подробна справка относно условията, при които ищецът е пребивавал
в Затвор – Пазарджик, на която правилно съдът се е позовал, като е приел, че
ищецът е живял при адекватни условия, разполагал е с достатъчна жилищна площ,
помещенията са отговаряли на стандартите за осветеност, топлина, чистота, като
ищецът е разполагал с постоянен достъп до санитарни възли. Правилно съдът е
обсъдил и събраните писмени доказателства относно работата на ищеца в дървообработващия
цех към Затвор – Пазарджик, от които действително се установява, че не са били
нарушени трудовите му права, а напротив били са му осигурени необходимите
предпазни средства, разполагал е с нормативно определените почивки и отпуски.
При тези категорични писмени доказателства и при липсата на каквито и да са
доказателства в обратната насока е правилен и обоснован изводът на едноличния
състав, че по време на престоя си в Затвор – Пазарджик ищецът не е бил подложен
на нечовешко или унизително отношение.
По отношение на
престоя в Затвор – Пловдив съдът е кредитирал обща справка за изтърпяване
на наказанията, според която всички отделения, в които е настаняван лишеният от
свобода са след извършен основен ремонт и е реконструиран целия корпус на затвора,
където са осигурени 4 кв. м. за всички лишени от свобода. Както и за престоя си в Затвор – Пазарджик ищецът
не се е отзовал на дадените му от съда указания за доказване на твърденията му
и не е използвал дадената му възможност да доведе свидетел и да ангажира други
доказателства. При тези доказателства и правни действия на съда касационният
състав намира, че правилно са приети за недоказани твърденията на ищеца, че е
бил подложен на нечовешко или унизително отношение по време на престоя си в
Затвор – Пловдив.
В тази връзка
настоящият състав намира също, че следва да бъде приложена презумпцията,
въведена в някои решения на ЕСПЧ, включително с пилотното решение Н. и други
срещу България, с която Съдът приема, че когато липсват доказателства за положението
на лишения от свобода през определен период, а такива са налични за друг
период, то липсват основания да се приеме, че положението му е било различно
през периода, за който не са налице доказателства. Следователно, след като по
делото е безспорно установено, че престоят му в Затвор – Пазарджик е отговарял
на необходимите жилищни стандарти, то (при липсата на доказателства), следва да
се приеме, че и жилищния му стандарт по време на престоя му в Затвор – Пловдив
е бил задоволителен, т.е. ищецът не е бил подложен на нечовешко или унизително
отношение и не са му причинени неимуществени вреди.
Следователно,
обжалваното решение, с което изцяло са отхвърлени исковете на ищеца е
съобразено с относимите материалноправни разпоредби.
Не са налице и
процесуални нарушения допуснати в първоинстанционното производство. Напротив,
съдът е направил необходимото, за да събере всички възможни допустими и
относими доказателства и като е разгледал доводите на страните е извел
правилният извод за неоснователност на исковата претенция.
Затова съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 820/03.11.2022 г.,
постановено по адм.д. № 4/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик,
едноличен състав.
Решението е окончателно.
Председател:
/п/
Членове: 1. /п/
2.
/п/