РЕШЕНИЕ
№ 1117
гр. Бургас, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К.АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120203990 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на С. Б. Б. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. Г. Ч. – САК, с посочен съдебен адрес: *, против Наказателно
постановление № 258/19.09.2022 г., издадено от министър на земеделието на Република
България, с което за нарушение на чл. 2, ал. 3, вр. с ал. 1 и ал. 2 от Закона за опазване на
земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл. 3, ал. 2, изр. първо от Правилника за приложение на този
закон и на основание чл. 44, ал. 2, вр. с чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ на жалбоподателката е
наложена „Глоба“ в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно. Развиват се доводи, че
жалбоподателката не е ползвала процесния земеделски имот и постройките в него, а те са
били построени от нейния баща преди много години. Счита се, че датата на констатиране на
постройките – 16.05.2022 г. не е датата на извършване на нарушението, както и че липсва
пълно и точно описание на обстоятелствата по извършване на вмененото нарушение.
Застъпва се, че посочените за нарушени материални норми не съдържат в себе си правило за
поведение, което да е било нарушено от жалбоподателката, както и че съществува
противоречие между констатациите в АУАН и тези в НП. Прави се позоваване на изтекла
давност по чл. 34 ЗАНН и се иска отмяна на НП и присъждане на разноски.
В открито съдебно жалбоподателката се представлява от пълномощник – адв. Г. Ч. –
1
БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че
недоказано е останало жалбоподателката да е използвала земеделски земи за неземеделски
цели, поради което и се оспорва решението на АНО да я санкционира с НП. Моли за отмяна
на НП и присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Посочва, че вменено нарушение е доказано по
безспорен начин, поради което и моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 41 - НП е било
връчено на жалбоподателката на 26.09.2022 г., а жалбата е била депозирана чрез куриер на
10.10.2022 г.) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
През 2012 г. със съставяне на Нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
придобити по давностно владение Б.Б бил признат за собственик на следните недвижими
имоти, а именно: сграда с идентификатор * по КККР на гр. Бургас (нов идентификатор *), с
площ от 118.00 кв. м, с предназначение - жилищна сграда-еднофамилна; сграда: с
идентификатор * по КККР на гр. Бургас (нов идентификатор *), с площ от 125.00 кв. м, с
предназначение - хангар, депо, гараж, и сграда с идентификатор * по КККР на гр. Бургас, с
площ от 41.00 кв, м, с предназначение - селскостопанска сграда, като и трите сгради били
разположени в поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. Бургас (нов
идентификатор *.).
Самите сгради били изградени преди 1980 г. (видно и от посоченото в самото НП,
позовавайки се на Удостоверение № *) Имотът, в който били разположени сградите бил с
площ 5623 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: за друг вид производствен; складов обект; с предоставени права на управление на
Министерство на земеделието, храните и горите (сега - Министерство на земеделието).
През 2012 г. собственикът Б.Б стартирал процедура за закупуване на земеделската земя,
върху която били построени сградите, които той придобил по давностно владение.
Процедурата обаче (по неясни причини, извън предмета на делото) се проточила и
междувременно на 26.11.2020 г. Б.Б починал, оставайки двама наследници – син (Г. *) и
дъщеря (С. Б.).
През 2022 г. един от наследниците – Г. * се поинтересувал докъде е стигнала
преписката на баща му и отправил запитване до ОД „Земеделие“-Бургас. Във връзка с това
на 16.05.2022 г. била извършена проверка на място, като св. Т. Д. – ст. експерт,
констатирала, че в поземлен имот с *, действително са построени сграда с идентификатор *
по КККР на гр. Бургас (нов идентификатор *) и сграда с идентификатор * по КККР на гр.
2
Бургас (нов идентификатор *). Преценила, че наличието на сгради в земеделска земя, без да
е променено предназначението й, означава, че собствениците на тези сгради „използват“
земеделската земя за неземеделски нужди в нарушение на чл. 2, ал. 3, вр. с ал. 1 и ал. 2 от
ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2, изр. първо от Правилника за приложение на този закон, поради което и
съставила актове за установяване на административно нарушение срещу двамата
съсобственици на сградите – Г. * и С. Б..
По отношение на жалбоподателката Б. актът бил с № 11/28.06.2022 г. и й бил връчен
на същата дата. Изрично при предявяването му Б. записала, че не се счита за нарушител,
доколкото сградите не са построени от нея. В допълнително депозирано писмено
възражение жалбоподателката развила съображенията си и поискала
административнонаказателното производство да бъде прекратено.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, не възприел
изложеното във възражението, а също счел фактическите констатации за безспорно
установени, поради което и издал обжалваното постановление от 19.09.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от материално оправомощено
лице, а АУАН съставен от компетентен орган.
В конкретния случай обаче съдът счита, че вмененото нарушение е останало
недоказано, поради което и издаденото НП е незаконосъобразно.
Няма никакъв спор между страните, че в поземления имот с предназначение –
земеделска земя, преди повече от 40 години (преди 1980 г.) са били изградени процесните
две сгради. Няма спор и че предназначението на земята не е било променено, както и че
през 2012 г. бащата на жалбоподателката се е снабдил с Нотариален акт, признаващ го за
собственик на сградите, придобити от него по давност. Безспорно е също така, че през 2012
г. той е инициирал производство за придобиване на собствеността и върху земеделската
земя, върху която са били построени тези сгради, но не е успял да дочака завършването на
това производство, доколкото през 2020 г. е починал, оставяйки двама наследници.
За да ангажира отговорността на жалбоподателката АНО е приел, че с факта на
придобиване на идеални части от двете сгради, Б. е започнала да използва земеделската
земя, върху която са построени тези сгради за неземеделски нужди, без предназначението на
земята да е било променено. Приел е също, че се касае за „продължено нарушение“, поради
което и няма значение, че сградите са били построени преди 1980 г., защото към момента те
все още съществуват, поради което и според АНО земеделската земя все още се ползва от
собствениците на сградите за неземеделски нужди без да е променено предназначението й.
Настоящият състав не възприема тези доводи. Изпълнителното деяние на вмененото
3
нарушение по чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ е „използва“ земеделска земя за неземеделски нужди
без разрешение за промяна на предназначението й, което навежда на извода, че за да може
да се санкционира поведението на жалбоподателката по този текст, трябва да се докаже, че
тя реално „използва“ земеделската земя по съответния начин, без да е било променено
предназначението й. По мнение на съда „използва“ не е еднозначно на „притежава“, което е
видно и от справка в синонимния речник, съгласно който синоними на „използвам“ са -
употребявам, прилагам, оползотворявам, вкарвам в работа, печеля, получавам облага,
експлоатирам и т.н. Това, че едно лице притежава правото на собственост върху даден имот
не означава, че той използва същия този имот. Това е ясно видимо и в процесния случай,
доколкото самият АНО приема, че земеделската земя е частна държавна собственост, а
реално се използва от друг – т.е. фактът, че един правен субект е носител на правото на
собственост върху даден имот не означава автоматично, че той ползва този имот. Поради
това по мнение на настоящия състав, за да може да се приложи чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ е
необходимо да се ангажират доказателства, че санкционираното лице реално използва
(употребява, прилага, оползотворява, вкарва в работа, печели, получава облага, експлоатира)
земеделската земя, като фактът, че то е придобило по наследство идеални части от сгради,
построени преди 40 години в тази земя, не е достатъчно. По делото не са ангажирани
никакви доказателства Б. реално да е използва земеделската земя или построените в нея
сгради, в която насока са и показанията на разпитаната актосъставителката. Няма
доказателства дори Б. да е знаела, за съществуването на тези сгради и че те са били
собственост приживе на баща й. Твърдението на АНО, че автоматично с наследяването на
баща си Б. е извършила и цитираното нарушение, по мнение на съда е неправилно и не
почива на правилното приложение на закона.
На самостоятелно основание съдът счита и че в конкретния случай фактическата
обстановка е останала и неизяснена, поради което и не е ясно дали въобще е било
необходимо да се променя предназначението на земята. Това е така доколкото в чл. 2, ал. 1
от Наредба № 19/25.10.2012 г. за строителството в земеделските земи без промяна на
предназначението им, е регламентирано, че без промяна на предназначението на
земеделските земи в тях се разрешава застрояването с обекти, свързано с ползването им,
чиито функции са съвместими с предназначението на земята, като при имоти с площ до
10.00 дка /както е в настоящия случай/ - с виза за проектиране. Съгласно разпоредбата на чл.
12, ал. 3 от ЗУТ, без промяна на предназначението на поземлените имоти по чл. 8, т.2-4 се
допуска застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на
имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на ПУП или виза за
проектиране, издадена от главния архитект. на общината. Няма спор, че процесните две
сгради са свързани с ползването на земеделската земя, доколкото в НП изрично е посочено,
че се касае за складове за инвентар. При това положение АНО е следвало да посочи, защо
приема, че този ред е неприложим, а задължително е следвало да има промяна на
предназначението на земеделската земя.
С оглед всичко казано по-горе съдът счита, че в конкретния случай издадено НП е
4
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски
се дължат в полза на жалбоподателката, която своевременно е депозирала искане за
присъждането им. По делото са налични доказателства за реално заплатен адвокатски
хонорар в размер на 300 лева с ДДС (л. 21), като не е направено възражение за
прекомерност, поради което и Министерството на земеделието следва да бъде осъдена да ги
заплати на жалбоподателката.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 258/19.09.2022 г., издадено от министър на
земеделието на Република България, с което за нарушение на чл. 2, ал. 3, вр. с ал. 1 и ал. 2 от
Закона за опазване на земеделските земи и чл. 3, ал. 2, изр. първо от Правилника за
приложение на този закон и на основание чл. 44, ал. 2, вр. с чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за
опазване на земеделските земи на С. Б. Б. с ЕГН: ********** е наложена „Глоба“ в размер
на 500 лева.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието – гр. София с ЕИК: ********* да заплати
на С. Б. Б. с ЕГН: ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
(триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5