РЕШЕНИЕ
№ 2065
ГР. ПЛОВДИВ 13.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ,
XXIV
състав, в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с
участието на прокурор Владимир Вълев, като разгледа КАНД № 2274/2020 година по опис на съда, докладвано от съдия Вълчев, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. с
чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ /съкр.АПИ/ - гр. София подадена чрез
пълномощника *** С.С.-Г.против Решение № 1152/21.07.2020г., постановено по АНД
№ 2773/2020г. по опис на Районен съд – Пловдив- IVн.с., с което е отменено
Наказателно постановление /НП/ № НП 004098/27.12.2019г., издадено от Директор на
Национално тол управление /съкр.НТУ/ към АПИ, с която на А.Д.М., ЕГН********** ***
за административно нарушение на чл.139 ал.6 от Закона за движението по пътищата
/съкр.ЗДвП/ е наложено на основание чл.179
ал.3 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер 300.00 лева“. Иска се
отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а атакуваното НП да бъде
оставено в сила. Редовно призован, в съдебно заседание касатора се представлява
от юрк.Стоева- Гладийска, която поддържа жалбата. В писмено становище излага подробни
съображения, защо счита, че не се касае за маловажен случай на административно
нарушение. Претендира съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Касационният ответник- А.Д.М.,
редовно призован, не се представлява и не взима становище по касационната
жалба. Не претендира разноски.
Контролиращата страна,
прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, че касационната
жалба е основателна, а съдебният акт като незаконосъобразен да бъде отменен,
като атакуваното НП се остави в сила.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2
от ЗАНН, намери следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна
поради следните за това съображения:
От фактическа страна се
установи, че Районен съд Пловдив е бил сезиран с жалба от А.Д.М. срещу процесното
НП, издадено на основание АУАН №004098/15.07.2019г., съставен от *** Т.Ж.П.,
заемащ длъжността „*** “ в сектор “Контрол и правоприлагане““-Пловдив към НТУ.
Според обстоятелствената част на АУАН, М. е нарушител за извършено
административно нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП, изразило се в това, че на
15.07.2019г. около 16.20 ч. на републикански път I-8 км. 218+000 в посока Пазарджик като водач на МПС Ауди А4 с ДК №*** го е управлявал като не е заплатил винетна такса,
категория 3 за движение по републиканската пътна мрежа съгласно изискванията на
чл.10 ал.1 т.1 от Законът за пътищата. Посочено е, че нарушението е установено
с техническо средство – контролно устройство с инд. №MEV012. АУАН е бил съставен в присъствието
на нарушителя, който представил декларация и фискален бон от 05.02.2019г. за
платена едногодишна винетна такса на МПС с рег. №*** , като обяснил, че се
касае за техническа грешка на изписания номер на управлявания от него
автомобил. АУАН бил подписан от нарушителя и екземпляр от него му бил връчен. В
тридневен срок постъпило и писмено възражение на осн. чл.44 ал.1 ЗАНН. На
17.07.2019г. бил заплатена нова годишна винетна такса в размер на 97.00 лева с
посочен коректен номер на МПС *** . На основание съставеният АУАН, било
издадено процесното НП, с което било прието за осъществено по категоричен и
непротиворечив начин осъществено от касационният ответник административно
нарушение, за което му било наложено административно наказание глоба в посочения
размер от 300.00 лева. За да отмени атакуваното пред него НП,
първоинстанционният съд приел, че нарушението е
установено по категоричен и безспорен начин, като изпълнителното деяние се е
изразило в неизпълнение на задължението да се заплати дължима винетна такса за
движение по републиканската пътна мрежа, изяснен е по несъмнен начин неговия
автор, законосъобразно е определена и наложена санкцията, но е приел, че са
налице основания за приложението на чл.28 б.а от ЗАНН, деянието съставлява
маловажен случай на административно нарушение и това не дава основание да бъде
ангажирана административно – наказателната отговорност на нарушителя.
Решението на
първоинстанционният съд е правилно.
Така по
отношение на направените изводи за безспорност на установеното
противоправно деяние, на неговия автор и вина, за липса на
съществени пороци на проведеното административно наказателно производство по
установяване механизма на административно нарушение на чл.139 ал.2 от ЗДвП,
като и за наличните обективни и субективни предпоставки относно
приложимостта на
разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН, изводите на първоинстационния съд са
законосъобразни и съответни на установената съдебна практика по ТР №1/12.12.2007г издадено по т.дело №1/2005г. на ВКС. Безспорен и съобразен със събраните доказателства е направеният от него мотивиран
извод, че така установеното в НП административно нарушение съставлява маловажен
случай на неправомерно деяние по смисъла на чл.28 б.а от ЗАНН. В тази връзка
той е обосновал съществените характеристика на
обстоятелствата по неговото осъществяване,
преценил е, че
административното нарушение е осъществено за първи път, че липсват настъпили непосредствени
обществено значими вреди за бюджета, напротив, касае се за заплатена от едно лице
два пъти годишна винетна такса за един и същи автомобил,
нарушителят доброволно е предприел мерки за неговото отстраняване незабавно
след неговото установяване. Посочил е също, че нарушителят признава извършеното
деяние, изразява критичност към него и стремеж подобни нарушения да не бъдат
допускани в бъдеще. От тези обстоятелства е направил законосъобразен извод за съществено по- ниската степен на
обществена опасност на осъщественото деяние в сравнение с други подобни случай,
което обосновава приложението на разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН. На тази
база е посочил, че преценката изисква изследване на всички обстоятелства,
свързани с обективното отрицателно
въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на
посегателството. Неговите изводи са съобразени и с постоянната съдебна
практика, свързана с приложение на ТР №1/12.12.2007г., издадено по т.дело
№1/2005г. и други касационни съдебни решения. Посочил е, че липсва съществено
отрицателно въздействие върху охраняваните обществени отношения, поради което е
следвало административно – наказващия орган да направи съответната преценка за
„маловажен случай“, като не наложи административно наказание, а само предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му
бъде наложено административно наказание с необходим ефект. Счел е, че липсата
на изводи от наказващият орган в тази връзка е опорочен проведения
административно наказателния процес и води до незаконосъобразност на атакувания
административен акт. Обосновал е, че това касае съществено процесуално
нарушение и води до ограничаване на правото на защита на нарушителя. Следва
да се отбележи, че събраните гласни и писмени доказателства водят до несъмнения
извод, че се касае да осъществено маловажен случай на административно нарушение
по смисъла на посочената законова разпоредба от страна на касационния ответник.
От събраните по реда на съдебното следствие и обсъдени писмени доказателства
може да се направи несъмнения извод, че в настоящият случай, дори да приеме
наличие на осъществено административно нарушение, то е налице хипотезата, за да
бъде приложена разпоредбата на чл.28, б.
а от ЗАНН. Безспорно е, че обществената опасност на деянието и дееца са
изключително ниски, а наложената санкция, дори в един минимален размер, би била
неоправдано висока с оглед на причинените общественоопасни последици и е
несъразмерна на получаваните доходи от дейността и имущественото състояние на нарушителя.
Затова становището на настоящия касационен съд
е, че не е следвало да бъде наложена посочената в НП “глоба
в размер от 300 лева” съгласно законовите рамки на разпоредбата на чл.179
ал.3 от ЗДвП,
а само да се предупреди жалбоподателя, че при повторно нарушение ще му бъде
наложена такава. Маловажните случаи на административни нарушения не се наказват
и административното производство се прекратява по заповед на административно
наказващия орган, защото са налице обективни предпоставки за това - нарушението
е за първи път, то е с ниска степен на засягане на охраняваните обществени
отношения по защита правата на пътниците, не са настъпили конкретни вреди и
други съществени противоправни последици. Тези обстоятелства не са били
правилно преценени от административно -наказващия орган, защото ако са били
обсъдени, те не е следвало да доведат до ангажиране и понасяне на
административно наказателна отговорност от страна на жалбоподателя. Като не е
изпълнил и отчел тези предпоставки, той неправилно е наложил административно
наказание. Изводите на първоинстанционният съд в тази
насока са законосъобразни, защото са съобразени с наличието на конкретни
обстоятелства, които обосновават приложението на разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН и не е имало законови основания да не бъдат обсъдени. Преценката на
административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28, б.а ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно
решение №1 от 12.12.2007 г. на ВКС. От изложеното до тук следва извода, че като е
отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По отношение на
направените разноски, такива се претендират единствено от касационният
жалбоподател. С оглед изхода на спора и поради липса на касационният ответник,
съдът не дължи произнасяне по разноските.
Предвид на
изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1152 от 21.07.2020година, издадено
по АНД №2773/2020година на
Районен съд-Пловдив-IV наказателен състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.