РЕШЕНИЕ
№28
17.02.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Добрич, гражданско отделение, в открито
съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Румяна Радева,
като разгледа докладваното от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 750 по описа на Окръжен
съд – Добрич за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 294 във вр. с
гл. ХХ от ГПК.
Образувано е след като с Решение № 121 от 22.10.2019
г. по гр.д. № 3419/2018 г. Върховният касационен съд е отменил Решение № 127 от
07.06.2018 г. по в.гр.д. № 85/2018 г. на Окръжен съд – Добрич и е върнал делото
за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С жалба с вх. № 1851/29.01.2018 г. на В.Р.И., К.Б.И. и
Ж.Б.И. е инициирана въззивна проверка на Решение № 13 от 05.01.2018 г.,
постановено от Районен съд – Добрич по гр. дело № 1584/2017 г. Първостепенният
съд е отхвърлил предявения от жалбоподателите срещу Д.Г.Г. и Я.Л.Г. иск за
установяване правото им на собственост по отношение на недвижим имот с площ от 83
кв.м., заснети като част от поземлен имот с идентификатор ***по КК на град Добрич,
разположени на вътрешната кадастрална граница с поземлен имот с идентификатор ***
– от ул. „***” на юг до края на имота на ищците и за осъждане на ответниците да
предадат владението върху имота, както и за отмяна на нотариален акт №**, рег.№***,
том III, н.д. № **/2015 г. на нотариус с рег. № *** на НК, Акт № ***, том VI,
н.д. №***/2015 г. на СВп гр. Добрич в частта му за 83 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор ***.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния
акт. Въззивниците оспорват изводите на съда за липса на наследствено
правоприемство между ищците, от една страна, и К.Е-К.и Г.Е.К., от друга. Обясняват
промяната на имената на праводателките си със сключването на брак от всяка от
тях. Подкрепят становището си и с представената декларация за идентичност на
лице с различни имена.
В противовес на приетото от първата инстанция
поддържат, че дворищно-регулационният план на гр. Добрич, одобрен със заповед №
1868/09.04.1948 г., е приложен. В тази връзка изтъкват, че не е извършен въвод
във владение на придадените към имота им 127, 00 кв.м., тъй като не са били
налице предпоставките за предприемане на такова действие от техническите органи
на общината. Сочат, че са завзели придаденото място и тезата им се потвърждава
от гласните доказателствени средства, съдържанието на констативния нотариален
акт № 41, т. I, н.д. №
136/1954 г. и други представени писмени доказателства.
Правят искане решението на Районен съд – Добрич да
бъде отменено и ревандикационният иск да бъде уважен.
В съдебно заседание, при новото разглеждане на делото,
от тримата въззивници лично се явява единствено К.И.. Процесуалният им
представител поддържа жалбата. Счита, че възражението на ответниците за
придобиване на спорния имот по давност е неоснователно. Развива тезата си като
се позовава на гласните доказателствени средства, от които установява, че между
двата съседни имота е имало ограда. Твърди, че наличието ѝ препятства придобиването
на имота по давност в периода от 1952 г. до 1975 г. Невъзможността за
придобиването му по давност след този период аргументира със законовата забрана
на ЗТСУ. В допълнение заявява, че бащата на праводателя на ответниците не е
владял процесния имот, а го е държал за праводателите на ищците, тъй като
последните му го предоставили за ползване.
Иска отмяна на първоинстанционното решение. Претендира
заплащане на съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемите са подали отговор в
законоустановения срок. Заявяват, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Пред въззивния съд при новото
разглеждане на делото се явяват лично и с пълномощника си адвокат С.. Процесуалният
представител счита, че спорният имот е придобит по давност, тъй като бащата на
праводателя на ответниците го е владял необезпокоявано в периода 19* г. – 1973
г. Изтъква, че регулационната линия и имотната граница между двата съседни
имота при всички планове съвпадат, като минава по външните стени на постройките
в имота на ищците.
Иска решението да бъде потвърдено. Претендира
заплащане на разноски. Пълномощникът на въззиваемите прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
въззивниците.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
В.Р.И., К.Б.И. и Ж.Б.И. са наследници по закон на Г.А.М., ЕГН **********,
починала на дата ***год. и Е.К.М.,
род.*** год.,
починал на дата ***год.,
видно от удостоверения за наследници на Община Добрич с изх. № */21.07.2016
год. (л. 7 от гр.д. 1584/2017г. на Районен съд - Добрич) и с изх. № */01.02.2018
год. (л. 19 от в.гр.д. 85/2018 г. на Окръжен съд – Добрич).
От акт за смърт № */1950 год. на Е.К.М. (л.
49 от в.гр.д. 85/2018 г. на Окръжен съд – Добрич) се установява, че е бил женен
за Г.А.в продължение на 33 години. Последната е вписана като негов наследник
(съпруга) и в удостоверение № */2018 год. Двамата са записани като съпрузи и в
Семейните регистри на гр. Добрич от 1942 год.,т. 5 стр. 276 (л. 10).
К.Е.И. е дъщеря и наследник по закон на
последните двама, като техен низходящ от първа степен, изводимо от акт за
раждане № ***год. (л. 47) и от удостоверение за наследници № **/21.07.2016 год.
К.И. е наследник и на съпруга си Ж.К.И., ЕГН *********, починал на дата ***год.,
съгласно отразеното в удостоверение
за наследници изх.№ **/02.04.2018 год. на Община Добрич (л. 52 от в.гр.д.
85/2018 г. на Окръжен съд – Добрич).
От същото удостоверение се установява,
че Б.Ж.И., починал на ***год, е син и
наследник на К.И. и Ж. И..
Ищците Ж.И. и К.И. са синове на Б. И. - низходящи от първа степен, съответно низходящи
от трета степен на Е.и Г. М.. В.Р.И. е съпруга на Б.Ж.И. и също е
негов наследник по закон.
Видно от представените удостоверения за идентичност на лице с различни имена
№ 249/24.01.2018 год. и № 905/02.04.2018 год. (л. 9 и л. 51 от
в.гр.д. 85/2018 г. на Окръжен съд – Добрич)
Г.А.М., ГерГ.Е.К., Г.Е.К., Г.А.са имена на едно и също лице.
С Протокол № 23/16.07.1953 год. (л. 14 от гр.д. 1584/2017г. на Районен
съд - Добрич) на комисията по чл. 67 от ППИНМ (Правилник за планово изграждане на
населените места, обн.
ДВ,
бр.51 от 02.03.1950 год., отм. с § 311 от ЗР на Правилника
за приложение на Закона за планово изграждане на населените места,
обн. Изв.,
бр. 76 от 20.11.1960 год.) е
взето решение към парцел ХІ пл. № 255, 256 кв. 82, със собственици наследниците на Е.К.– притежаващи дворно място по ул. „***“ пл. №
**, кв.
*;
Д.В.С.и ,
притежаващи двор с пл.
№ **, кв. *
– да бъде придадено място от
(127+60.20) кв.м, част от двор с пл. № **, парцел *, кв. *, собственост на М. и
П. П. и И.Д.Д.по ул. „***“ № 5. Придаваемото място е оценено по 8 лева за
квадратен метър или общо на 1497, 60 лв.
От съставения на ** год. нотариален акт №
*, т. I, н.д. № **/** год. (л. 16) се установява, че К.Е-К.(по
мъж Ж. К.) и Г.Е.К. са били признати
за собственици на празно място, находящо се в гр.
Добрич,
ул.
„***” №
3 от пл.
№ **, парцел *, кв. **, по утвърдения
план за дворищна регулация, състоящо се от 127 кв.м. при
съседи: ул. „***”,
наследници на
Е.К.и М. и
П. П..
Процесното място се
отчуждава и им се придава от мястото на М. и П. П..
Стойността на мястото възлизала
на сумата от 1016 лв., депозирана в ДСК.
С протокол № 215/ІІІ-01.08.1955 год.
на Ж. и К.К. И. е дадена строителна линия и ниво за построяване на
жилищна сграда в парцел **-** кв. *.
Изводимо от договор, сключен на *** год. с нотариален акт № **, т. *, рег. № ***, н.д. № **/** год. на вписания в НК под № ***
нотариус Ю.Д.,
с район на действие на Районен съд гр.
Добрич,
вписан в Служба по
вписванията – гр. Добрич, с вх. рег. № */** год.,
АКТ № *, т. *, д. № */* год. (л. 13), Б.Ж.И. е дарил на сина си Ж.Б.И. собствения си
недвижим имот, находящ се в гр.
Добрич,
ул.
„***”
№
3,
представляващ дворно
място с площ от 293 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда със
застроена площ от 102, 35 кв.м., находяща се към улицата,
паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 16 кв.м., находяща се в югозападния край на дворното място,
представляващи имот с пл.
№ *, парцел ** включени в кв.* по плана на гр.
Добрич.
Дарителят Б.Ж.И. си е
запазил правото на ползване върху имота до края на живота си.
Съпрузите ответници се легитимират като
собственици на недвижимия имот, съседен на този на ищците, по силата на договор за продажба от 11.09.2015
год., обективиран в нотариален акт № *, т. *, рег. № *, н.д. № */* год. на
нотариус Р.Г.(л. 21), с който З.Н.Г.е продал на Д.Г.Г. собствения си недвижим
имот, находящ се в гр.Добрич, ул. „***” № 5, ПИ с идентификатор № ***, с площ
от 593, 00 кв.м., с номер по предходен план *, кв. *, парцел, VIII, ведно с
построените в имота едноетажна жилищна сграда с площ от 126 кв.м., с идентификатор
***.1, едноетажна сграда за битови услуги с площ от 26 кв.м., с идентификатор ***.2,
едноетажна сграда – друга сграда за обитаване с площ от 32 кв.м., с
идентификатор ***.3. Съгласно препис – извлечение от акт за граждански брак № ***/06.05.2006
год. на Община Добрич (л. 31) договорът е сключен по време на брака на ответника
Д.Г.Г. с ответника Я.Л.Г..
Техният праводател З.Н.черпи права по
отношение на имота от констативен нотарилен акт № * от *** год, т. III, рег. №***,
н.д. № */* год., с който на
основание чл. 587, ал. 2 от ГПК е бил
признат за собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот,
находящ се в гр.Добрич,
ул.
„***” № 5 и № 5А,
а именно:
86 кв.м. в
идеални части от ПИ с идентификатор № ***,
целият с площ от 593,
00 кв.м.,
стар идентификатор –
кв.
15, парцел *, пл. № **. Останалата част от имота е
придобил по наследство от Н.Г.И..
Последният се легитимира като собственик
на имота по силата на поредица от правни сделки, вследствие на които обемът на правото
му на собственост се е увеличавал.
С договор от ** год., сключен с
нотариален акт № *, т. VІІІ, регистър *, д. № */* год. на ДОС (л. 101), С.Г.Г.е
продал на П. К.П.и М.П.П.собственото си дворно място от 336, 00 кв.м., находящо
се в гр. Добрич, ул. „***“ № 5, което е част от общия парцел от 837 кв.м., при
общи граници: ул. „***“, В.Я.Т., И.Д.Д., И.Д.К., Д.С.и Е.К., като продаденото
място се отделя покрай улицата „***“ с лице от 19, 60 кв.м., права линия
успоредна на границата на съседката В.Я.Т. от 16, * метра и права линия от 13, 50
метра към съседа Е.К., като така продаденото място остава при съседи: улица „***“,
продаденото дворно място от същия парцел на И.Д.Д. от двете страни и Е.К..
От нотариален акт № *, т. V дело № */*
год. на ДРС от ** год. (л. 50) се установява, че П. К.П.и М.П.П.са продали на П.
Р.П.дворно място от 2/3 идеални части, равняващи се на 196 кв.м., и на Н.Г.И.
дворно място от 1/3 идеална част, равняваща се на 98 кв.м., ведно с построената
върху това дворно място полумасивна жилищна сграда, от която на първия купувач
двете стаи със салона, а на втория купувач стаята, построена върху мазето, самото
мазе и килера, имот представляващ пл. № **, парцел ХII по регулационния план на
гр. Добрич, находящ се по ул. „***” № 5, т.е. общо 294 кв.м.
Видно от протокол № *** год. (л. 51), комисията
по § 85 от ППЗПИНМ е взела решение към собствения на П. Р. П. и Н. Г. И. парцел ХІІ, пл. № * да се придаде дворно място
с площ от 35 кв.м. от имот пл. № **, собственост на К.и Г.Е.К.. Оценено
е по 2, 50 лв./кв.м., или общо 87, 50 лв. Съгласно разписка на ДСК № 206 к.к.*/8
от *** год. (л. 52), посочената сума за дворното място по посочения протокол и
заповед № 782/26.11.1962 год. на ГНС Добрич е внесена за К.и Г.К.от П.П. и Н.И..
От нотариален акт № *, т. I, дело № */**
год. на ТНС от ** г. (л. 53) се извежда,
че И.Х.Д.е продала на П. Р.П.и Н.Г.И. дворно място в идеални части, съответно
на първия 4 кв. м., а на втория *** кв.м., находящо се в гр. Толбухин, ул. „***”
№ 5, представляващо част от парцел *, пл. № ** и № **, целият с площ от 520
кв.м, в кв. *, при граници за целия парцел *: пл. № *, № *, № ** и ул. „***“. Продавачката
си е запазила правото да ползва за изход на собствения си парцел І, кв. *, към
улицата, една ивица дворно място с ширина от 3 метра по продължение на целия
парцел ІХ в западната му част и на
границата със съседите С.Г.С.и Ж. Ц. Ж.в.
По силата на съставен на дата ** год.
нотариален акт № *, т. Iс, д. № */* год. на ДРС (л. 55), Н.Г.И. и наследници на
П. Р.П.са били признати за собственици на недвижим имот от 49 кв.м. общинско
дворно място, придадено по регулация към собствения им парцел * пл. № *, кв. *
по регулационния план на гр. Добрич.
С договор от дата ** год., сключен с
нотариален акт № * т. ІІ, д. № */* год. на ДРС (л. 54), наследниците на П. Р.П.са
продали на Н.Г.И. недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „***“ № 5а:
дворно място от 224, 50 кв.м. в идеални части от парцел *, пл. № *, кв.*, като
целият пл. № * е с площ от 520 кв.м., ведно с построеното в същото жилище от 50
кв.м. застроена площ, състоящо се от две стаи и салон, както и изба на 7, 40
кв.м.
Двата съседни имота, собственост на
страните по делото са били
обозначавани по действали регулационни планове и кадастрална карта на населеното място с
различни идентификатори, площ и отреждане.
От заключенията на изготвените в хода на
първоинстанционното производство експертизи (л. * и л. 218) се установява, че собственият на ищците ПИ с идентификатор № *** е бил с
обозначение, отреждане и площ по действали планове на населеното
място, както следва:
1.
по кадастралния и регулационния план на гр.
Добрич,
одобрени със заповеди № 1867
и 1868/09.04.1948 год.,
съответно за уличната и
дворищната регулация, имотът е бил заснет с пл.
№ *, с площ от 293 кв.м. и за него е отреден в
съсобственост парцел *-*, *, кв. 82, с площ от 879 кв.м.
Съобразно
графичното отразяване по сК.№ 2915/1952 год. (л.15) и комбинирата скица,
изготвена от вещото лице
като приложение към заключението му (л.
223),
с отреждането в съсобственост
за два имота на парцел ХІ от плана е извършено изправяне на границите на имотите,
които да образуват правилна
фигура, упълномеряване на имот № * и е осигурен
излаз на улица на задънения пълномерен по повърхност имот с пл.
№ *.
При
действието на този план е издаден протокол № 23/16.07.1953 год. на комисията по чл. 67 от ППИНМ и е съставен нотариален акт № 41 т.
I, д. № 136/1954 год.,
констатиращ правото на
собственост на наследодателите на ищците
К.Е-К.и Г.Е.К. на празно място с
площ от 127 кв.м. по утвърдения план за дворищна
регулация. На скицата придадената част е оцветена в син цвят.
Независимо,
че в протокола е посочено,
че придаването е от имот с
пл. № *, вещото лице счита,
че се касае до техническа
грешка в изписването на точния пл.
№ *, който е бил обект на притежание на праводателите на
ответниците.
2.
по кадастралния и регулационен план на гр.
Добрич,
одобрен със заповед №
2873/15.05.1958 год., имотът е бил заснет с пл. № ** и за него е отреден парцел *-**, кв. *.
3.
по кадастралния и регулационен план на гр.
Добрич,
одобрен със заповед №
1229/05.06.1967 год.,
имотът е бил заснет с пл.
№ ** и за него е отреден
парцел *-**, кв.*.
4.
по кадастралния и регулационен план на гр.
Добрич,
одобрен със заповед №
РД-02-14-399/16.11.1987 год.,
имотът е бил заснет с пл.
№ *, кв. * и е включен в парцел І
-
„За обществено жилищно
строителство, магазини и трафопост “.
5.
по ЗРП на гр. Добрич, одобрен със заповед № 592/21.07.1997 год., имотът е заснет с пл.
№ * и за него е отреден парцел *-*, кв.*.
6.
по ПУП-ПРЗ на гр.
Добрич,
одобрен с решение №
38-3/31.01.2006 год.,
имотът е обозначен като ПИ * и за него е отреден в съсобственост УПИ *-*,*, кв. *.
7.
по одобреното ЧИРП на ПУП със заповед №
1538/22.12.2015 год.,
имотът е обозначен като ПИ * и за него отреден УПИ *-*, кв.*.
Собствения на ответниците ПИ с идентификатор № ***е бил с обозначение,
отреждане и площ по действали
планове на населеното място, както следва:
1.
по кадастралния и регулационния план на гр.
Добрич,
одобрени със заповеди № 1867
и 1868/09.04.1948 год.,
съответно за уличната и
дворищната регулация, имотът е бил заснет с
пл. № * и за него отреден парцел Х-*,
кв.
*. Този план не е наличен в архива на Община Добрич
2.
по кадастралния и регулационен план на гр.
Добрич,
одобрен със заповед №
2873/15.05.1958 год., имотът е бил заснет с пл.
№ * и за
него няма отреждане на парцел. Парцел ХІІ в кв.
* е
отреден за имот с пл. № *.
3.
по кадастралния и регулационен план на гр.
Добрич,
одобрен със заповед №
1229/05.06.1967 год.,
имотът е бил заснет с пл.
№
* и за него отреден в
съсобственост парцел ІХ-*, *, кв.*.
4. по кадастралния и регулационен план на гр.
Добрич,
одобрен със заповед №
РД-02-14-399/16.11.1987 год.,
имотът е бил заснет с пл.
№ *,
кв.
* и
е включен в парцел І - „За обществено жилищно строителство,
магазини и трафопост“.
5.
по ЗРП на гр. Добрич, одобрен със заповед № 592/21.07.1997 год., имотът е заснет с пл.
№* и за
него е
отреден парцел VІІІ-*,
кв.
*.
6.
по ПУП-ПРЗ на гр.
Добрич,
одобрен с решение №
38-3/31.01.2006 год.,
имотът е обозначен като ПИ * и за него е отреден в
съсобственост УПИ VІІІ-*,
*,
кв.
*.
7.
по одобреното ЧИРП на ПУП със заповед №1538/22.12.2015
год., имотът е обозначен като ПИ * и за него е
отреден УПИ ХVІІ-*,
кв.
*.
Имотната граница между притежаваните от страните
съседни имоти, съответно с пл.
№ * и с
пл. № **
по плана от 1958 год., съвпадат с имотната граница между имоти с пл.
№*и пл.
№ * по
плана от 1948 год. При действието на плана от
1967 год. между
имотите на страните с пл.
№ */* и №
** няма затворена
кадастрална граница. По плановете от 1987 год.,
1997 год.,
2006
г. и частичното изменение от
2015 год. границата между имоти с пл.
№ * и
с пл. № * минава по външните стени на сградите в имот № * (на ищците).
Границите
на имот с пл. № * по плановете от 1987 год.,
1997 год.,
2006 год. и
2015 год., респективно по кадастралната карта от 2005 год. съвпадат, както и площта на имота е една и съща -
312 кв.м.
Площта на имота с пл.
№*е в размер на 293 кв.м.,
респективно на отредения за
него в съсобственост парцел ХІ-*, * кв. *в размер на 879
кв.м. по несъхранения план от 1948 год.
Липсата на
затворена кадастрална граница между имотите на страните по плана от 1967 год. прави невъзможно изчисляването на площите на имотите на
страните по този план -
съобразно поясненията на вещото лице в с.з. от 26.09.2017 год.
По плана от
2006 год. имотите на страните са включени в общ парцел VІІІ-*,
*,
кв.
* с
площ от 903 кв.м., като размерите им по кадастралната карта са съответно
от * кв.м. и 593 кв.м.
В хода на първоинстанционното
производство са разпитани свидетели, които условно могат да бъдат разделени на две
групи. Първата включва свидетелите на страната на ищците – И.Д.П.а, М. Г. П. и М.Т.Ц..
Втората обхваща тези на страната на ответниците – Р.Б., Г.Т.Д., Х.П.и З.Г..
Съдът кредитира показанията на свидетелите
на страната на ищците, които ясно и безпротиворечиво излагат непосредствените
си възприятия относно спорния имот. И тримата заявяват, че между съседните
имоти е имало ограда, като от думите им става ясно, че тази ограда се е
намирала зад къщата на ищците. Показанията им са еднопосочни и по отношение на
момента на премахване на оградата и причината за това. Тримата твърдят, че през
1974 г. – 1975 г. оградата е била премахната, тъй като праводателите на ищците
позволили на Н.Г.временно да ползва мястото, за да паркира автомобила си. Там
последният построил гараж, който по-късно преустроил в бръснарница.
Показанията на тези свидетели са
противоположни на показанията на свидетелите на страната на ответниците досежно
наличието на ограда, намираща се зад къщата на ищците, до момента, в който Н.Г.е
започнал да ползва мястото. Настоящата инстанция не дава в. на тази група
свидетели, защото през релевантния период между 1960 г. и 1973 г. същите са
били деца, за разлика от И.Д.П.а, М. Г. П. и М.Т.Ц.. Ниската им възраст
към онзи далечен момент разколебава убеждението,
че са имали способността да фиксират, възприемат и запаметят релевантните факти,
за които свидетелстват в съдебно заседание. От друга страна, за да не кредитира
показанията на свидетеля З.Г. в частта относно местоположението на оградата, съдът
изхожда и от неговата заинтересованост от изхода на делото, като праводател на
ответниците.
От показанията и на двете групи
свидетели се извежда безпротиворечиво, че Н.Г.е започнал да ползва мястото след
1970 г., първоначално за да паркира автомобила си, а впоследствие построил
гараж, който по-късно преустроил в бръснарница. Наличието на постройка в
спорния имот се установява и от кадастралния и регулационен план на гр. Добрич,
одобрен със заповед № РД-02-14-399/16.11.1987 год. Установява се също, че след смъртта му
неговият правоприемник З.Г. е продължил да ползва спорния терен до продажбата
му на ответниците през 2015 г. Свидетелката М.Ц.заявява, че от ищцата В.И. знае,
че са правени опити имотът да им бъде върнат от Н. Г., преди смъртта на
последния. Той обаче не го давал. В тази част гласните доказателствени средства
кореспондират и с показанията на свидетелката И. П.а, която също твърди, че праводателите
на ищците са искали имота си от Н. Г., но последният не го дал.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Пред първата инстанция е предявен иск с
правно основание чл. 108 от ЗС. В тежест на ищците е да докажат, че са собственици
на спорния имот и че ответниците го владеят. Последните могат да отблъснат
претенцията на ищците като установят, че владеят имота на правно основание.
Предвид направеното от тях възражение за придобиване на имота по давност, при
условията на пълно и главно доказване следва да установят, че са владяли имота за
период от десет години. Направено е и искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна
на констативен нотариален акт № * от 25.03.2015 год, т. *, рег. №***, н.д. № */2015
год.
Предмет на ревандикационния иск е недвижим
имот с площ от 83 кв.м., заснети като част от поземлен имот с идентификатор ***по
КК на град Добрич, разположени на вътрешната кадастрална граница с поземлен
имот с идентификатор *** – от ул. „***” на юг до края на имота на ищците.
Ищците
твърдят, че са собственици на спорното място, което било придадено по регулация
към собствения на праводателите им парцел.
Това е и основният спорен въпрос,
подлежащ на изследване в настоящото производство – приложен ли е регулационният
план на гр. Добрич от 1948 г.
Видно от сК.№ 2915/1952
год. (л.15) по регулационния план на гр. Добрич от 1948 г. за имоти с пл. №*и с
пл. № * е бил отреден съсобствен по регулация парцел XI – *, *, в кв. *, с площ от 879, 17.
По делото е установено, че собственици на имот с пл. №*са били праводателите на
ищците – К.Е-К.и Г.Е.К. , а на този с пл. № * Д.В.С.и . Към този
парцел е взето решение да бъде придадено място с площ от 127 кв.м. от съседния
имот с пл. № *, собственост на И.Д.и М. и П. П., изводимо от Протокол №
23/16.07.1953 год. (л. 14 от гр.д. 1584/2017г. на Районен съд - Добрич) на
комисията по чл. 67 от ППИНМ. Със съставения на 20.08.1954 год. нотариален акт
№ 41, т. I, н.д. № 136/1954 год. К.Е-К.(по мъж Ж.К.) и Г.Е.К. са били признати
за собственици на процесното място, находящо се в гр. Добрич, ул. „***” № 3 от
пл. № *, парцел *, кв. * по утвърдения план за дворищна регулация, състоящо се
от 127 кв.м. при съседи: ул. „***”, наследници на Е.К.и М. и П. П.. Стойността
на мястото, възлизаща на 1016, 00 лв., била депозирана в ДСК, след което започнали
да го ползват. Направили и ограда, за да го отделят от съседния имот.
Представените доказателства за
извършеното плащане и изготвения
нотариален акт обосновават извода, че регулацията е била приложена и праводателите
на ищците – К.Е.Г.а и Г.Е.Г.а, са станали собственици на придаденото място от
127 кв.м.
По делото не е спорно, че имотът се
владее от ответниците. Спорен е въпросът за основанието на това владение. В
тази връзка с отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за
придобиване на спорния имот по давност, като са изложили твърдения, че
праводателите им са владяли имота от 1961 г. до предявяване на иска.
Настоящата инстанция намира възражението
за основателно. Големият период, в който
се претендира да е изтекла придобивна давност предполага разделянето му на
части и отделното им обсъждане.
Първата обхваща периода от 1961 г. до
1973 г., когато влиза в сила ЗТСУ. За този период не се ангажираха доказателства,
от които да се установява, че Н.Г.е упражнявал фактическа власт върху процесния
имот. От показанията на свидетелите стана ясно, че придаденият терен е бил
разделен от имота на Н.Г.с ограда, която е била премахната през 1974 г. – 1975
г. Следователно до 1973 г. давност не е текла, поради което разпоредбата на чл.
181 от Преходните и заключителни правила на ЗТСУ не е приложима. Едва след този
момент последният е започнал да упражнява фактическа власт, изразяваща се в
използване на мястото за паркиране на автомобила си, а по късно и за достъп до
построената бръснарница.
Втората част обхваща периода от момента,
в който е започнало ползването на Н.Г.и завършва през 2001 г., с влизане в сила
на ЗУТ. Независимо, че е упражнявал фактическа власт върху спорния имот
непрекъснато през тази част от периода, Н.Г.не го е придобил по давност, поради
абсолютната забрана на чл. 59 от ЗТСУ (ред. от 1973 г.) да се придобиват по
давност реални части от дворищнорегулационни парцели.
Отмяната на посочената разпоредба
поставя началото на третия период, чийто краен момент е 2017 г., каквито са
твърденията на ответниците. След изменението на чл. 59 от ЗТСУ през 2000 г. и с
влизане в сила на ЗУТ през 2001 г. абсолютната забрана за придобиване на реална
част от дворищнорегулационен парцел е смекчена. Придобиването на такъв имот посредством
този оригинерен способ е разрешено при определени условия. В чл. 200, ал. 1 от ЗУТ законодателят е поставил изисквания за размери, на които трябва да отговаря
реалната част от имота, за да бъде възможно придобиването ѝ по давност.
Алинея втора на същата разпоредба разглежда случаите, в които реалната част се
присъединява към съседен имот. При това положение придобиването на реална част
от имот по давност е възможно без да се поставят изисквания към размерите
ѝ, но при условие, че размерите на оставащата част са съобразени с
предвидените в чл. 19 от ЗУТ.
Тези ограничения не са относими към
настоящия казус, защото разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ касае случаи на
присъединяване на реална част от имот към съседен имот, т.е. последиците от
присъединяването се изразяват в намаляване размерите на единия имот за сметка
на уголемяването на съседния. От представените регуалционни и кадастрални
планове от 1987 г и сл. бе установено, че спорният имот не е бил отразяван като
част от този на ищците. Бил е заснеман като част от имота на ответниците. Следователно
тук не става дума за присъединяване на реална част към съседния имот на
ответниците, а за едно установено и непроменено кадастрално и регулационно
отразяване, което съответства на фактическо положение на ползване, но не и на притежавания
обем от права от всяка от страните. Ето защо, поради неприложимостта на чл. 200
от ЗУТ, настоящият състав счита, че за периода от 2001 г. до 2017 г. липсват
законови пречки за придобиване на процесния терен по давност.
Обективният елемент, упражняването на
фактическа власт по отношение на спорния имот от страна на Н. Г., а
впоследствие и от неговия правоприемник З.Г. и ответниците, се извлича от
показанията на всички свидетели. Същите безпротиворечиво заявяват, а и ищците
не спорят, че от 1974 г. до 2015 г. Н.Г.и наследникът му са ползвали процесния
терен непрекъснато. Не е спорно и продължаващото владение от страна на
ответниците.
Приложима е презумпцията на чл. 69 от
ЗС, но от гласните доказателствени средства се установява, че имотът е бил
предоставен на Н.Г.от праводателите на ищците, за да го ползва временно като
паркира автомобила си. Следователно Н.Г.е държал имота за ищците, а не за себе
си, поради което презумпцията се явява оборена.
По делото са налични доказателства за
промяна в намерението на Н.Г.към спорния имот. В кадастралния и регулационен
план на гр. Добрич, одобрен със заповед № РД-02-14-399/16.11.1987 год., е
отразена сграда, част от която се намира в спорния имот. Гласните
доказателствени средства също потвърждават, че Н.Г.е изградил постройка в
спорния имот, която е ползвал за гараж, а по-късно за бръснарница. Оттук става
ясно, че с действията си по изграждане на постройка в чуждия имот Н.Г.е отрекъл
правото на собственост на праводателите на ищците. По този начин се е противопоставил на собствениците и е
демонстрирал явно и открито, че държи вещта за себе си, а не за тях, тъй като е
надхвърлил предоставените му правомощия да я ползва. В този момент държането се
е превърнало във владение. Най-рано според доказателствените материали това се
е случило през 1987 г., изводимо от кадастралния и регулационен план на гр.
Добрич, одобрен със заповед № РД-02-14-399/16.11.1987 год. Преустройването на
гаража в бръснарница още повече затвърждава тази теза, защото използването на
имота за търговска дейност по никакъв начин не кореспондира с първоначалната
уговорка между праводателите на страните.
Както бе посочено по-горе до 2000 г. е
действала забраната на чл. 59 от ЗТСУ и не е било възможно придобиването на
имота по давност в периода между 2000 г. и 1987 г., независимо от упражняваното
владение. Тук трябва да бъде изтъкнато, че придобиването на имота по давност е
само последица на владението. Забраната обхваща именно последиците от
владението, но не отрича и не забранява самото владение на реална част от
парцел. Поради тази причина е правилен изводът, че Н.Г.е започнал да владее
имота през 1987 г., но десетгодишният давностен срок е изтекъл едва след
отпадане на абсолютната забрана на чл. 59 от ЗТСУ. От показанията на всички
свидетели се установява, че след 1987 г. и до предявяване на иска през 2017 г.
ответниците и техните праводатели са упражнявали фактическа власт непрекъснато.
Следователно Н.Г.е придобил имота по давност, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС,
в периода между 2000 г. и 2017 г.
На това основание и в качеството на правоприемници
на З.Г. (наследник на Н. Г.), ответниците се легитимират като собственици на
спорния имот. При това положение искът по чл. 108 от ЗС следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Поради съвпадане на изводите на двете
инстанции Решение № 13 от 05.01.2018 г. на Районен съд – Добрич по гр. дело №
1584/2017 г. следва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемите се поражда правото да им бъдат заплатени
направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Направено е своевременно искане за
присъждане на разноски, като е представен и списък от процесуалния представител
на ответниците. Претендира се заплащане на разноски в размер на 450, 00 лева за
производството пред Окръжен съд – Добрич по в.гр.д. № 85/2018 г. Представени са
доказателства за плащането им от ответника Д.Г..
Направено е искане и за присъждане на
разноски по гр.д. № 3419/2018 г., като са представени доказателства за
плащането на 450, 00 лева адвокатско възнаграждение от Д.Г..
Въззивниците
следва да бъде осъдени да заплатят на Д.Г. направените разноски в посочените
размери.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
13 от 05.01.2018 г. на Районен съд – Добрич по гр. дело № 1584/2017 г.
ОСЪЖДА В.Р.И., ЕГН
**********,***, К.Б.И., ЕГН **********,*** и Ж.Б.И., ЕГН **********,***, да
заплатят на Д.Г.Г., с ЕГН **********,*** , сумата от 450, 00 лева,
представляваща разноски, направени в производството по гр.д. № 3419/2018 г. по
описа на ВКС.
ОСЪЖДА В.Р.И., ЕГН
**********,***, К.Б.И., ЕГН **********,*** и Ж.Б.И., ЕГН **********,***, да
заплатят на Д.Г.Г., с ЕГН **********,*** , сумата от 450, 00 лева,
представляваща разноски, направени в производството по в.гр.д. № 85/2018 г. по
описа на Окръжен съд – Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.