РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 08.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание единадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар
Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 635 по
описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България, ЕИК ********* с
адрес гр.София, п.к. 1766, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представляван от Д.Д.-зам.директор
против Ф.Б.Й., ЕГН **********, с
адрес *** искове с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, с които ищцовото дружество иска да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумата от 1280,14 лв., представляваща главница по договор за потребителски заем № CREX-14751709 от 25.04.2017г., ведно със законна лихва за периода от
22.01.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 230,24 лв., представляваща
възнаградителна лихва, за периода от 05.06.2017 г. до 05.11.2018 г., сумата от
67,83 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 05.07.2017 до
11.01.2018г., за
които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК от
23.01.2018 г., по ч. гр. дело
№ 152, по описа на съда за 2018г., 4- ти състав, евентуално съединени с
осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, с които
ищцовото дружество иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
1280,14 лв., представляваща главница по договор за потребителски заем № CREX-14751709 от 25.04.2017г., сумата от 230,24 лв., представляваща
възнаградителна лихва, за периода от 05.06.2017 г. до 05.11.2018 г., сумата от
67,83 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 05.07.2017 до
11.01.2018г..
Ищецът от „БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А излага, че подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
23.01.2018 г., по ч. гр. дело № 152, по описа на съда за 2018г., 3- ти състав,
като в срока по чл. 414 ГПК ответникът възразил срещу дължимостта на сумите,
поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен
иск. Ищцовото дружество твърди, че по
силата на сключен между страните договор за потребителски заем с № CREX-14751709 от 25.04.2017г., на ответницата е
преведена сума в размер на 1280,14 лв.. Поддържа се, че съгласно уговореното
ответницата следвало да погаси заема на 18 месечни вноски от по 83,91 лв.
всяка, при 22,96% ГПР и 20,84% ГЛП. Твърди се, че
ответницата не е погасила нито една вноска, поради което считано от падежа на
втората месечна вноска вземането на ищеца станало изискуемо в пълен размер.
Сочи се, че ищцовото дружество е обявило
договора за предсрочно изискуем, за което уведомил ответницата на посечения от
нея адрес, който е декларирала. Последната не изпълнила задължението си да
върне заетата сума, поради което й била начислена и лихва за забава. Предвид
изложеното се моли да бъде постановено решение, по силата на което признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 1280,14 лв., представляваща главница по
договор за потребителски заем № CREX-14751709 от 25.04.2017г., ведно със законна лихва
за периода от 22.01.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 230,24 лв.,
представляваща възнаградителна лихва, от 05.06.2017 г. до 05.11.2018 г., сумата
от 67,83 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 05.07.2017 до
11.01.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 410 ГПК от 23.01.2018 г., по ч. гр. дело № 152, по описа на съда за
2018г., 4- ти състав, а по евентуално съединените осъдителни искове с правно
основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 1280,14 лв., представляваща главница по договор за потребителски заем
№ CREX-14751709 от 25.04.2017г., сумата от 230,24 лв.,
представляваща възнаградителна лихва, от
05.06.2017 г. до 05.11.2018 г., сумата от 67,83
лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 05.07.2017 до 11.01.2018г..
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Ф.Б.Й., чрез назначения й особен представител адв.Д.Д., с който твърди
предявените искове да са недопустими, алтернативно ги оспорва по основание и
размер. По отношение недопустимостта подържа, че кредитът не е обявен по
надлежния ред за предсрочно изискуем, не е налице идентитет между вземането
претендирано в заповедното производство и това в исковото, както и че бил
предявен и евентуален осъдителен иск. По отношение неоснователността на
исковите претенции се поддържа, че предсрочна изискуемост не е настъпила, че
договорът за потребителски кредит е недействителен като противоречащ на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал.
2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК и
че същият съдържа неравноправни клаузи- за възнаградителна лихва, които
следователно са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Отделно от това се
твърди, че не се дължат лихви, тъй като не било налице покана до длъжника за
тях, а и същите са в уговорен размер, който противоречи с добрите нрави, което
обосновава тяхната нищожност на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Поддържа се, че
предвид договор за застраховка за ищцовото дружество съществуват алтернативни
начини за удовлетворяване претендираните вземания. Сочи се, че доколкото се
касае за стоков кредит, а не се установява ответницата да е получила стока, то
не е отпуснат кредит. Алтернативно по отношение осъдителния иск се поддържа, че
ако се приеме да е допустим, то той е основателен само до размера на вноските с
настъпил падеж преди депозиране на заявление за издаване заповед за изпълнение.
Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за
установено следното от правна и фактическа страна:
По
исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, че между него и Ф.Б.Й. е налице валидно правоотношение
по договор за заем № CREX-14751709 от 25.04.2017г., че е изправна страна, т.е. е предал уговорената сума, като за
ответника е възникнало задължение за връщане на заетата сума и за плащане на
възнаградителна и мораторна лихва в претендираните размери, че е настъпил
падежът на задължението за връщане на сумата и на акцесорните задължения. При
установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил
задълженията си както и обстоятелствата
изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба
размер.
Договорът за банков кредит е консенсуален и
поражда действие от датата на сключването му в писмена форма, като в тежест на
банката възниква задължение да предостави парична сума в уговорения размер, а в
тежест на кредитополучателя – да я върне в определения срок, ведно с
уговорената лихва по арг. чл. 430, ал. 1 и ал. 3 ТЗ.
От неоспорения по делото договор
за потребителски заем с № CREX-14751709 се установява безспорно, че на 25.04.2017 г. между ищцовото дружество
и ответницата, е сключен договор, по силата на който банката
се е задължила да й предостави сумата от 1119 лв. за закупуването на стока- преносим
компютър, Асеr,
Aspire 6310, която е следвало да
бъде изплатена пряко на упълномощения търговски партньор, с което се счита
изпълнено задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя
процесния кредит. Сключено е и съглашение „сигурност на плащанията“, по което
ответницата се е задължила да заплати премия в размер на 161, 14 лв., с което
общото й задължение е станало в размер на 1280,14 лв., срещу задължението й за
връщане на тази сума на 18 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва,
всяка в размер на по 83,91 лв., при 22,96% ГПР и 20,84% ГЛП. От приета като
писмено доказателство фактура от 25.04.2017 г. е видно, че за закупуването на
процесния компютър по банков път на търговеца – „СИ ТИ КОМПЮТЪРС Велинград“ ООД
е преведена сумата от 1119 лв., а като клинт по сделката е посочена ответницата
Ф.Б.Й.. Следователно се установява, че е налице валидно възникнало
правоотношение по договор за кредит, по
което ищцовото дружество е изправна страна.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката - кредитор следва
да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл. 60, ал. 2
на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в
договора, които дават право на кредитора да упражни правото си. В писмения
документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от
длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната
изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на
вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки, обуславящи изискуемостта.
Съгласно чл. 3 от Условията към
процесния договор за кредит „при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежа на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер“. По делото са представени доказателства
от цедента и е изслушана съдебно- икономическа експертиза относно това какви
суми ответникът е изплатил във връзка със задълженията му, от които безспорно
се установява, че ответникът не е платил дори и първата вноска по кредита, следователно е преустановил плащането на
погасителните вноски по процесния договор за кредит още на 05.06.2017 г..
Следователно при съобразяване чл. 3 от процесния договор и заключението на
вещото лице следва да се приеме, че считано от 05.07.2017 г. поради липсата на
изпълнение в уговорения срок за кредитора, считано е била налице възможността
да обяви предсрочна изискуемост на целия непогасен остатък от кредита. По
делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че банката се
е възползвала от предоставената й възможност, като е отправила волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем към ответника. Представена е
покана, но не са налице доказателства дори да е направена опит да бъде връчена.
Съобразно даденото разрешение в т. 18 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост.
Съгласно съдебната практика (решение № 139/05.1114г. по т.д. № 57/12г. на
ВКС, І т.о. и др.), когато уведомление липсва и следователно не
е настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от кредита, както е и в настоящия
случай изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други
акцесорни вземания (неустойки, лихви), които са с настъпил падеж към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това е така, тъй
като са налице отнапред определени срокове за плащане на отделните вноски и с
настъпване на падежа, съобразно договора, настъпва и изискуемостта им, поради
което не е необходимо уведомяване.
В случая от изложеното от вещото лице
в открито съдебно заседание на
11.06.2019 г. по приетата съдебно- счетоводна експертиза се установява, че към
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда-
22.01.2018 г. са просрочени общо девет погасителни вноски с падежи както
следва: от 05.06.2017 г. до 05.01.2018 г., включително, като размерът на
непогасената главница към тази дата е 568,88 лв., на непогасената
възнаградителна лихва е 102,33 лв., а на наказателната лихва към тази дата е
37,66 лв..
При съобразяване съдържанието на процесния
договор за кредит, както и поетите с него права и задължения съдът намира, че
същият има правната характеристика на договор за потребителски кредит. При това
положение за неговата валидност и последици следва да се съобразят изискванията
на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция (в редакция от
29.07.2016 г.), а не както ответницата прави възражение ЗПК (отм.).
Видно е, че отговаря на изискването на чл. 10,
ал. 1 ЗПК- сключен е в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, елементите му са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра –
по един за всяка от страните. Видно е от клаузите на чл. 4, 8, 9, 10 и 17 от
подписаните от ответницата и неоспорени Условия към кредита, че е посочен общият размер на
кредита, условията за усвояването му, стоката и нейната цена в брой, лихвеният
процент по кредита, годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти
за целите на погасяването, информация за правото на потребителя при погасяване
на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
в погасителният план са посочени дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания, с разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, наличието на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който
това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата съгласно, както и начина за изчисляване размера на лихвения
процент на ден. При съобразяване изложеното съдът приема за безспорно
установено по делото, че договорът отговаря на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 ЗПК (
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 не е приложим за конкретния договор).
С договора от 25.04.2017 г. е предоставен
банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност, поради което и ответницата има качеството на потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и следователно се ползва от защитата на
потребителите, предвидена в него. Съгласно разпоредбите на посочения нормативен
акт, неравноправна е тази клауза в договора, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и едновременно с това е неясна или двусмислена и уврежда или
цели, и създава значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, което в крайна сметка може да доведе до увреждането на
последния – арг. от чл. 143, чл. 145, чл. 147 ЗЗП. Съдът при извършена служебна
проверка по отношение наличието на неравноправни клаузи в процесния договор
намира, че такива не са налице. Уговорената възнаградителна лихва не може да се
определи като прекомерна и противоречаща на добрите нрави. По силата на чл. 19,
ал. 4 и ал. 5 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, в
противен случай са нищожни. Съгласно ПМС № 426/18.12.2014 Г. годишният размер
на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния
лихвен процент на БНБ на текущата година плюс 10 пункта, а в случая от Договор
за потребителски заем с № CREX-14751709 се установява безспорно, че той е в
размер на 22,96% ГПР, поради което възраженията на ответницата в тази насока са
неоснователни.
По изложените съображения, съдът счита, че
предявените установителни искове са доказани по основание по отношение вноските
с настъпил падеж за периода от 05.06.2017 г. до 05.01.2018 г. и при
съобразяване заключението на вещото лице, събраните по делото писмени
доказателства при липса на твърдения и доказателства за плащане следва да бъдат
уважени до установените от вещото лице размери, а за разликата над тях до
пълния претендиран да бъдат отхвърлени като недоказани.
По
исковете с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ
Поради сбъдване вътрешно-процесуалното
условие за разглеждане на предявените евентуални осъдителни искове съдът следва
да се произнесе по тях.
В случая безспорно се установява, че до
приключване на съдебното дирене са настъпили всички падежи до края на договора,
а именно 05.11.2018 г., което на основание чл. 253 ГПК следва да следва да бъде
взето предвид като установен по делото факт. Съгласно изложеното от вещото лице
вещото лице в открито съдебно заседание на 11.06.2019 г. по приетата съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че след датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение главницата по падежиралите вноски е в размер
на 711,26 лв., възнаградителната лихва е в размер на 127, 91 лв., а лихвата за
забава е в размер на 46,69 лв.. Следователно следва да се приеме, че
предявените осъдителни искове са основателни до тези размери, а за разликата
над тях до претендираните следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
двете производства, съобразно уважената част от исковете или на сума в общ
размер на 118,18 лв., представляващи платена държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт в заповедното производство и платени държавна такса, възнаграждение
за особен представител, за вещо лице и възнаграждение за юрисконсулт в исковото
производство, съобразно уважената част от установителните искове, представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК. А по осъдителните искове в размер на
133,64 лв., представляваща платени държавна такса, възнаграждение за особен
представител, за вещо лице и възнаграждение за юрисконсулт в исковото
производство представляваща. Следователно ответницата следва да бъде осъдена да
заплати сума в общ размер на 251,82 лв.. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК при
този изход на ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, но тъй като такива не се претендират съдът не следва да се произнася
по отговорността за тях.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „БПН Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, ЕИК ********* с адрес
гр.София, п.к. 1766, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представляван от Д.Д.-зам.директор против Ф.Б.Й., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, че Ф.Б.Й., ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА „БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********, сумата
от 568,88
лв., представляваща главница по договор за потребителски заем № CREX-14751709 от 25.04.2017г., по девет
погасителни вноски, с падежи от 05.06.2017 г. до 05.01.2018 г., ведно със законна
лихва за периода от 22.01.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 102,33 лева,
представляваща възнаградителна лихва, за периода от 05.06.2017 г. до 05.01.2018
г., сумата от 37,66 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от
05.07.2017 г. до 05.01.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК от 23.01.2018 г.,
по ч. гр. дело № 152, по описа на съда за 2018г., 4- ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявените установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, за разликата над
сумата от 568,88 лева до пълния претендиран от 1280,14 лева, представляваща
главница по договор за потребителски заем № CREX-14751709 от 25.04.2017г., за разликата над сумата от 102,33 лева, представляваща
възнаградителна лихва, за периода от 05.06.2017 г. до 05.01.2018 г., до претендирания
от 230,24 лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода от 05.06.2017
г. до 05.11.2018 г., както и за разликата над сумата от 37,66 лева,
представляваща мораторна лихва, за периода от 05.07.2017 г. до 05.01.2018 г., до пълния претендиран от 67,83 лв., представляваща мораторна лихва, за
периода от 05.07.2017 до 11.01.2018г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК от
23.01.2018 г., по ч. гр. дело № 152, по описа на съда за 2018г., 4- ти състав.
ОСЪЖДА Ф.Б.Й., ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК ********* с адрес гр.София, п.к. 1766, жк Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14, представляван от Д.Д.-зам.директор, на основание
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, сумата от 711,26 лв., представляваща главница по
договор за потребителски заем № CREX-14751709 от 25.04.2017г., ведно със
законна лихва за периода от 16.05.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от
127, 91 лв., представляваща възнаградителна лихва, за
периода от 06.01.2018 г. до 05.11.2018 г., сумата от 46,69 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 06.01.2018 г. до 11.01.2018г., като ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове с правно основание
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, за разликата над сумата от 711,26 лева до пълния
претендиран от 1280,14 лева, представляваща главница по договор за
потребителски заем № CREX-14751709 от 25.04.2017г., за разликата над сумата от 102,33 лева,
представляваща възнаградителна лихва, за периода от 06.01.2018 г. до 05.11.2018
г., г., до претендирания от 230,24 лв., представляваща възнаградителна лихва,
за периода от 05.06.2017 г. до 05.11.2018 г., както и за разликата над сумата
от 46,69 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 06.01.2018 г. до
11.01.2018г., до пълния претендиран от 67,83 лв., представляваща мораторна
лихва, за периода от 05.07.2017 до 11.01.2018г..
ОСЪЖДА Ф.Б.Й., ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК ********* с адрес гр.София, п.к. 1766, жк Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14, представляван от Д.Д.-зам.директор, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 251,82 лв.,
представляваща сторени от ищцовото дружество разноски в заповедното и исковото производства.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, в двуседмичен срок от получаване
препис от страните пред Пазарджишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ
ТЕРИЗЕВА-ВЛАДИМИРОВА