№ 1162
гр. Варна, 27.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20223100900206 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Юробанк България” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път” №
260 срещу „К. 68” ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
***** представлявано от управителя КР. Г. КР. „К и К Строй” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Перник” № 5, ет. 1, представлявано от
управителя К.Г.К. и КР. Г. КР., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ****, с която
са предявени положителни установителни искове за признаване на установено, че
ответниците „К. 68” ЕООД и „К и К Строй” ЕООД като солидарни длъжници по Договор за
банков кредит – продукт „Бизнес револвираща линия - плюс” № ***** год., Анекс **** год.
и ******* год. към него и К.К. като поръчител по договор за поръчителство от 14.08.2009
год., сключен между него и банката за обезпечаване на вземанията на последната по
договора за кредит дължат на ищцовото дружество сумата от 45 177,91 лв. – просрочена
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на завление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 05.11.2012 г. до окончателното
изплащане на задълженията, както и сумата от 2185,34 лв. – съдебно-деловодни разноски по
ч. гр. д. № 16112/2012 год. на ВРС за които вземания е била издадена заповед за изпълнение
и изпълнителен лист по същото дело.
С исковата молба ищцовото дружество е представило писмени доказателства и е
направило искане за изискване на ч. гр. д. № 16112/2012 год. на ВРС и провеждане на ССчЕ.
В срока по чл. 367 ГПК, ответниците „К. 68” ЕООД, „К и К Строй” ЕООД и КР. Г.
КР., подават съвместен отговор на исковата молба, в който оспорват исковете като
недопустими, в евентуалност - като неоснователни. Изразява се становище по отношение на
отправените с ИМ доказателствени искания, като се представят и други писмени
доказателства.
В ДИМ, ищецът оспорва като неоснователни възраженията за недопустимост и
неоснователност на исковете, като формулира становище по направените с отговора на ИМ
доказателствени искания и оспорвания.
В отговора на ДИМ, ответниците съвместно поддържат твърденията си за
недопустимост и неоснователност на производството.
Съдът приема размяната на книжа за приключила.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на заповед за
1
незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа на извънсъдебно
изпълнително основание по чл. 417 ГПК. Интересът се следва от твърденията за породена от
договорно неизпълнение изискуемост на цялата главница, настъпила след обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, ведно със съответно уговорени просрочени ежемесечно
дължими лихви за ползването на кредита, както и дължими такси и разноски.
Установителният иск е предявен в предвидения едномесечен преклузивен срок, както
и при останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 16112/2012 год. на РС
– Варна - 14-ти състав. Сезиран е родово компетентен съд.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че предявените искове са допустими.
По предварителните въпроси:
Доколкото настоящият спор произтича от абсолютна търговска сделка и
кредитополучателят по него не е потребител, то той подлежи на разглеждане по реда на
глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/.
По доказателствата:
СЪДЪТ намира представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства за допустими и относими към предмета на спора, поради което
следва да бъдат допуснати до събиране.
СЪДЪТ намира за допустимо и относимо към спора провеждането на ССчЕ с
поставените в исковата молба, допълнена от съда относно размера и вида на падежиралите
задължения по договора.
СЪДЪТ намира, че на страните следва да укаже възможността в съдебно заседание
да изложат становища във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.
СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните на
основание чл. 374, ал. 2 ГПК.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства, делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устният
доклад на съдията.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Юробанк България” АД, ЕИК
********* срещу „К. 68” ЕООД, ЕИК *********, „К и К Строй” ЕООД, ЕИК ********* и
КР. Г. КР., ЕГН ********** положителни установителни искове за признаване на
установено, че ответниците „К. 68” ЕООД и „К и К Строй” ЕООД като солидарни длъжници
по Договор за банков кредит – продукт „Бизнес револвираща линия - плюс” № ***** год.,
Анекс **** год. и ******* год. към него и К.К. като поръчител по договор за поръчителство
от 14.08.2009 год., сключен между него и банката за обезпечаване на вземанията на
последната по договора за кредит дължат на ищцовото дружество сумата от 45 177,91 лв. –
просрочена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
завление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 05.11.2012 г. до
окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 2185,34 лв. – съдебно-
деловодни разноски по ч. гр. д. № 16112/2012 год. на ВРС за които вземания е била издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по същото дело на основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на глава XXXII от ГПК.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:
В исковата молба ищцовото дружество излага, че на 12.05.2008 год. между „Юробанк
България“ АД /с предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД/ като
кредитор и „К. 68“ ЕООД, ЕИК ********* като кредитополучател и „К и К Строй“ ЕООД,
ЕИК *********, като солидарен длъжник бил сключен Договор за банков кредит продукт
„Бизнес револвираща линия - плюс“ № ******, съгласно който била предоставена сумата от
40 000 лв., под формата на кредитна линия за посрещане на краткосрочни оборотни нужди.
Дължимата годишна лихва, включвала действащия към него момент базов лихвен процент –
малки фирми в лева от 10%, намален в размер на 0,25 %. Срокът на договора бил 120
месеца, считано от датата на откриване на сметката. За обезпечение на вземанията по
кредита била учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на Ж.Г.Ж. ,
ЕГН ********** - дворно място с площ от 348 кв. м., представляващо Парцел V-**** в кв.
63 по плана на 28 микрорайон на гр. Варна, ул. „*******.
На 14.08.2009 год. страните по договора за кредит сключили Анекс № 1 към него,
според който кредитополучателят щял да ползва 12-месечен период на облекчено
погасяване, през който размерът на вноската щял да бъде 330 лв. На 14.08.2009 год. между
банката и КР. Г. КР. бил сключен договор за поръчителство за обезпечение на вземането
от „К. 68“ ЕООД по договора за кредит. На 13.09.2010 год. между страните по кредитното
правоотношение бил сключен Анекс № 2, съгласно който размерът на дълга условно щял да
бъде разделен на две части, като при просрочие на която и да било дължима вноска, както и
при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата лихва съгласно договора за кредит се
увеличавала с наказателна надбавка за просрочие в размер на 10 %. Към 13.09.2010 год,
общият размер на дълга бил 42 252,06 лв.
Твърди се, че ответниците не са изпълни пълно и точно задълженията си по договора
за кредит, като „К. 68“ ЕООД преустановило плащанията си на 21.08.2011 год. и съответно
непогасени били всички оставащи вноски до окончателния падеж на задължението –
17.05.2018 год. Доколкото в договора за кредит и анексите към него било уговорено, че
банката имала право да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо в случай на
липса на плащане на което и да е задължение, тя се сдобила с изпълнителен лист, на база на
който било образувано ИД № 355/2013 год. на ЧСИ Ст. Данова, рег. № 718 в КЧСИ. По
него, срещу ответниците били предприемани редица изпълнителни действия, подробно
описани в исковата молба, като освен това ипотекираният имот бил продаден на публична
продан на 21.08.2013 год. Към датата на настоящата искова молба – 07.04.2022 год. ИД
било прекратено, но по искане на ищеца от 11.06.2021 год. било образувано ИД № 580/2021
год. на ЧСИ Ст. Данова, рег. № 718 в КЧСИ за същите вземания срещу същите длъжници,
спрямо които отново били предприемани различни изпълнителни действия. Въпреки че към
30.03.2022 год. задълженията по ИД възлизали на 103 581, 68 лв., в ИМ се уточнява, че
настоящата претенция се отнася само за сумата от 45 177,91 лв. - главница, ведно със
законната лихва за периода 05.11.2012 год. до окончателното изплащане на задължението и
за сумата от 2 185, 34 лв. – разноски по ЧГД № 16112/2012 год. на ВРС, по което бил
издаден изпълнителният лист.
На 30.06.2021 год. с Договор за цесия и Приложение № 1 към него, кредиторът
прехвърлил процесните вземания на „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК *********, за което към ИМ
прилага уведомления до ответниците, което обстоятелство моли да бъде съобразено като
факт настъпил в хода на процеса съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът приемел, че предсрочната
изискуемост не била надлежно обявена на ответниците към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК, ищецът отправя искане, обосновано с ТР № 8/2017 год. по тълк.
дело № 8/2017 год. на ОСГТК на ВКС, исковата претенция да бъде уважена в цялост.
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3
В постъпилия в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК съвместен отговор на ИМ от всички
ответници, на първо място се оспорва допустимостта на предявените искове, тъй като към
11.06.2021 год. – датата на образуване на ИД № 580/2021 год. на ЧСИ Ст. Данова, рег. №
718 в КЧСИ, за процесните вземания била изтекла погасителната давност и съответно
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист следвало да бъдат обезсилени, а
исковото производство – прекратено. Неоснователността на исковете също се обосновава с
предявяването им след изтеклия давностен период. Признава се сключването на договора за
банков кредит № ******/ 12.5.2008 год., усвояването на договорената сума от 40 000 лв.,
учредяването на договорна ипотека и сключването на договора за поръчителство. Не се
оспорва, че кредитът е погасен частично, поради плащане на дължимите до 21.08.2011 год.
вноски. Твърди се че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 21.08.2011 год., а
към датата на отговора на ИМ били изискуеми всички вноски по него. Не се оспорва и
образуването на ИД № 355/2013 год. на ЧСИ Ст. Данова, рег. № 718 в КЧСИ. Сочи се, че
същото е било прекратено на 14.07.2020 год. поради перемирането му на осн. чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК. Последните изпълнителни действия за всеки от длъжниците били на предприети
на следните дати: „К. 68“ ЕООД – 31.07.2013 год.; „К и К Строй“ ЕООД – 29.05.2014 год.;
К.К. – 28.01.2014 год. Излага се че доколкото съгласно чл. 114 ЗЗД, давността течала от
настъпване на изискуемостта на дадено вземане, то началният момент на давността за
цялото вземане по кредита била 21.08.2011 год., а преди тази дата, давност е текла за всяка
падежирала вноска по отделно. Изхождайки от съдържанието на Анекс № 2 и по-конкретно
чл. 4, ал. 1, се твърди, че от 21.10.2012 год. е започнала да тече погасителна давност за всяка
от вноските по него. Същата спряла да тече в периода от подаване на заявлението пред ВРС
до датата на издаване на заповедта по чл. 417 ГПК – 09.11.2012 год. и датата на издаване на
изпълнителния лист – 08.12.2012 год. на осн. чл. 115 б. „ж“ от ЗЗД. От този момент, до
подаване на молбата за образуване на ИД – 19.04.2013 год. изминал срок от 19 дни, а след
издаването на ИЛ – още 4 месеца, или общо – 4 м. и 19 дни.
Излага се, че при прекратяване на изпълнително производство поради настъпила
перемпция, давността започвала да тече от последното изпълнително действие, а не от
датата на настъпване на перемпцията. В настоящия случай, давността изтекла на 29.05.2019
год., но дори да бъдело прието, че започнала да тече на 29.05.2016 год., то тя била изтекла
на 29.05.2021 год., т.е. преди датата на молбата за образуване на ново изпълнително дело.
По отношение на задължението си, поръчителят се позовава на разпоредбата на чл.
147 ЗЗД, тъй като ищецът предявил иска си след изтичане на 6-месечния срок от настъпване
на изискуемостта на задълженията по кредита. Сочи се и че е изтекъл петгодишният
давностен срок, считано от две години след последните изпълнителни действия от
29.05.2014 год.
В отговора се сочи и че ипотекираният имот е бил продаден на публична продан за
погасяване на задълженията по ИД. Предвид прекратяването на ИД № 355/2013 год. на ЧСИ
Ст. Данова, рег. № 718 в КЧСИ с постановление от 14.07.2020 год. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, нямало как валидно да бъде поискано налагането на възбрана на 06.07.2020 год., което
заедно с извършването на подобно действие на 03.08.2014 год. спрямо ид. ч. от дворно място
по отношение на поръчителя да е прекъснало давността, тъй като молбата била входирана, а
възбраната наложена след изтичане на две години от последното изпълнително действие за
всеки длъжник.
В евентуалност се излага, че ако съдът счетял, че давността не е изтекла по
отношение на целия размер на задълженията, то това се е случило за част от вноските. В
тази връзка се отбелязва, че ако се приемело, че давността не започвала да тече от обявяване
на предсрочната изискуемост, а следвало да бъде изчислено съгласно погасителния план
към Анекс № 2/ 13.09.2010 год., според който от 21.10.2012 год. започвал да тече срокът за
заплащане на задължението, и последната падежна вноска била дължима на 17.05.2018 год.,
то предвид перемирането на ИД, петгодишната давност била изтекла за дължимите вноски
до 11.06.2016 год., а дължими били единствено оставащите до 17.05.2018 год. Възразява се,
че съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, се дължала само законната лихва, а всички претендирани
4
допълнителни суми, извън главницата и законната лихва, били недопустими. В допълнение
се твърди, че тъй като на осн. чл. 111 б. „в“ ЗЗД, лихвата се погасявала с тригодишна
давност, задължението за мораторна лихва също било погасено.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК постъпила ДИМ, в която ищецът поддържа, че ИМ е
допустима, тъй като правопогасяващият ефект на давността можел да бъде установен само
по съдебен ред след надлежно релевирано възражение за това. Възражението за
неоснователност на исковете поради изтичане на погасителната давност също било
неоснователно, тъй като тя била прекъсвана многократно в хода на изпълнителните
производства. Тази позиция се обвързва със становището, прието в Постановление №
3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, което приложено в настоящия случай, водело до извод, че
давността била прекъсната с образуването на ИД № 355/2013 год. на ЧСИ Ст. Данова, рег.
№ 718 в КЧСИ и същата не била текла през периода докато продължавало производството.
Постановките на т. 10 от ТР 2/ 26.06.2015 год. по тълк. дело № 2/2013 год. на ОСГТК на
ВКС, с което се отменяло горецитираното Постановление не били приложими, тъй като
изпълнителното дело било образувано преди приемането на решението. По този начин от
образуването на делото до 26.05.2015 год. давност не била текла. Давностният срок бил
прекъснат и за периода на обявеното в страната извънредно положение от 13.03.2020 год. до
13.05.2020 год., а след това било поискано предприемането на изпълнителни действия по
ИД 355/2013 год. на ЧСИ рег. 718 и образуването на ново дело за същото вземане срещу
настоящите ответници.
Оспорва се и че давност не е текла по отношение на отделните падежирали вноски,
като аргументи в подкрепа на тезата си ищецът черпи от решението, постановено по тълк.
дело № 5/2019 на ОСГТК на ВКС. Макар и разделелно на вноски, вземането било едно като
давност за него е започнала да тече от датата на предсрочната изискумост. Дори съдът да
приемел, че тя не била надлежно обявена, то в условията на евентуалност се твърди, че е
започнала да тече от падежа на цялото вземане - 17.05.2018 год. В този смисъл, новото
изпълнително дело 580/2021 год. на ЧСИ рег. № 718 в КЧСИ било образувано преди
изтичане на давностния срок.
Неоснователно било и възражението на ответника – поръчител, основано на чл. 147
ЗЗД, тъй като съгласно решението по тълк. дело № 5/2019 год. на ОСГТК шестмесечният
преклузивен срок започвал да тече от датата на изискуемостта на целия дълг, а в настоящия
случай отговорността му била ангажирана още с подаването на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В този смисъл се посочва, че
предсрочната изискуемост не настъпва автоматично поради неплащане на дадена вноска, а
по волята на кредитора, поради което същият счита, че кредитът е бил обявен за предсрочно
изискуем с депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК. В случай, че това становище не
бъдело възприето, се излага, че срокът по чл. 147 ЗЗД започнал да тече от 17.05.2018 год.,
към която дата вече бил издаден изпълнителен лист срещу поръчителя, било образувано
изпълнително производство и били предприемани различни изпълнителни действия, с което
била ангажирана отговорността му.
Във връзка с възражението за евентуална дължимост само на главницата и законната
лихва върху нея, но не и на други суми, ищецът сочи, че предявените искове касаят
единствено тези суми. Вземането за лихва не било погасено с тригодишната давност,
доколкото давностният срок бил прекъсван многократно.
В отговора на ДИМ, подаден в срока по чл. 373, ал. 1 ГПК съвместно от всички
ответници се поддържат възраженията за недопустимост и неоснователност на исковете,
като по отношение на възражението, основано на чл. 147 ЗЗД, се сочи, че дори кредиторът
да бил предявил вземането си към ответника-поръчител, то предвид перемирането на ИД №
355/2013 год. на ЧСИ рег. № 718 в КЧСИ, срокът по чл. 147 ЗЗД бил изтекъл шест месеца
след 29.05.2014 год. Алтернативно, дори да се приемело, че срокът започнал да тече от
17.05.2018 год., то той пак бил изтекъл, защото през този период от време нямало висящо
изпълнително дело, съответно не били предприемани изпълнителни действия. В отговора на
ДИМ се внася корекция на твърдението, направено в евентуалност в отговора на ИМ, по
5
отношение на погасените по давност отделни вноски, съобразно погасителния план към
Анекс № 2/ 13.09.2010 год. Тъй като срокът за плащане започвал да тече от 21.10.2012 год., а
последната падежна вноска трябвало да бъде заплатена на 17.05.2018 год., то предвид
перемирането на изпълнителното дело, петгодишната давност била изтекла за дължимите до
21.10.2017 год. вноски и така се дължал само остатъкът от тях, считано от 21.10.2017 год. до
17.05.2018 год.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
Повдигнатия правен спор възлага в тежест на ищцовото дружество да докаже
наличието на валидни заемни правоотношения, сключени с ответника, изпълнение на
задълженията си по тях, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз
основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, размера
на претендираното вземане.
В тежест на ответниците е да докажат, че са изпълнили поетите с договора
задължения, както и наведените други правоунищожаващи, правопогасяващи или
правоотлагащи твърдения.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ, както следва:
сключването на Договор за банков кредит – продукт „Бизнес револвираща линия -
плюс” № ***** год., Анекс **** год. и ******* год. към него и договор за
поръчителство от 14.08.2009 год., сключен между К.К. и банката за обезпечаване на
вземанията на последната по договора за кредит;
заплащането на задълженията по Договор за банков кредит – продукт „Бизнес
револвираща линия - плюс” № ***** год. до 21.08.2011 год.
образуването на ИД № 355/2013 г. на ЧСИ рег. № 718 в КЧСИ въз основа на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 16112/2012 год. на ВРС.
УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за очертаване на
основанието на иска, както и че са ангажирали допустими доказателствени средства за
твърдените от тях факти и обстоятелства.
УКАЗВА на страните възможността в съдебно заседание да изложат становище във
връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор – чрез сключване на спогодба или чрез съдействието на медиатор/
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕТО НА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА,
по която вещото лице, след запознаване с материалите по делото и други относими за
експертизата документи, характера на правния спор и извършването на други действия,
каквито намери за необходими, да даде заключение по следните задачи и отговори на
долупоставените въпроси:
1. Какъв е размерът на отпуснатите и усвоени от кредитополучателя и солидарните
длъжници суми по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия -
плюс” № ****** от 12.05.2008 год., изменен и допълнен с Анекс № 1/14.08.2009 год. и
Анекс 2/13.09.2010 год.? По какъв начин, от кого и кога са усвоени отпуснатите
парични средства?
2. Извършвани ли са плащания от някое от солидарно задължените лица по договора за
кредит към стария, респ. към новия кредитор и ако са извършвани – в какъв размер са,
кога са извършвани, от кого и кои погасителни вноски съгласно погасителния план
към договора за кредит погасяват същите? От кога е налице преустановяване на
плащанията по договора за кредит?
3. Кои погасителни вноски по процесния договор /по дата и размер/ не са платени от
6
кредитополучателя и солидарно задължените лица?
4. Какъв е размерът на непогасените задължения по Договор за банков кредит продукт
„Бизнес револвираща линия - плюс” № ****** от 12.05.2008 год., изменен и допълнен
с Анекс № 1/14.08.2009 год. и Анекс 2/13.09.2010 год. към датата на подаване на
заявлението? Какъв е видът на непогасените задължения – главница, лихви, такси,
неустойки, разноски и други?
5. Какъв е размерът на непогасените и падежирали към датата на изготвяне на
заключението задължения по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща
линия - плюс” № ****** от 12.05.2008 год., изменен и допълнен с Анекс №
1/14.08.2009 год. и Анекс 2/13.09.2010 год.? Какъв е видът на непогасените
задължения – главница, лихви, такси, неустойки, разноски и други?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 600 лева, вносими
от ищеца в едноседмичен срок от уведомяването с представяне на доказателства за това.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице Р.С., който да се уведоми за поставените му
задачи след представяне на доказателства за внесен депозит от ищеца.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си най-късно в
едноседмичен срок преди датата на съдебното заседание, съгласно разпоредбата на чл. 199
ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на дължимото по
ССчЕ възнаграждение следва да представи справка – декларация, съгласно Наредба за
вещите лица.
УКАЗВА на страните възможността в съдебно заседание да изложат становище във
връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор – чрез сключване на спогодба или чрез съдействието на медиатор.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването
на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред
спорното производство.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на основание чл.140 ал. 2 ГПК и чл. 11 ал. 2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен
съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд -
Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при
ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора
Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail:
*********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по
медиация следва да уведомят съда.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявка за участие в медиация.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 11.10.2022 год. от
10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.
7
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - и препис от
отговора на ДИМ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8