Решение по дело №285/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, подадена чрез пълномощник, против Решение № 38 от 13.04.2025 г., постановено по АНД № 22/2025 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 114 от 18.12.2024 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК *******, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв., на основание чл. 200, ал. 1, т. 31, предл. 1 от Закона за водите, и Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ съдебни разноски в размер на 100 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът посочва, че: в акта за установяване на административното нарушение и в наказателното постановление липсва точно описание на нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават; посочено било само, че предприятието не е изпълнило в срок дадените предписания по т. 2, обективирани в Протокол № КД-05-1658/ 25.08.2023 г. на директора на БД „Източнобеломорски район“. Счита, че НП е издадено в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Посочва, че АНО и съдът не са съобразили, че ДПУСЯ е в обективна невъзможност да изпълни предписанието по т. 2, тъй като е свързано с премахване на установения водоем и изградената към него дига. Това премахване обаче можело да се извърши след приключване на съдебния спор по обжалваното предписание. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Нова Загора като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на сторените в процеса разноски и юрисконсултско възнаграждение.

По делото е постъпил отговор на касационната жалба от ответника по касацията, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Посочва се, че първоинстанционният съд е обсъдил фактическата обстановка, което е довело да напълно релевантни правни изводи, че НП е издадено от компетентен орган, като АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, без допуснати нарушения на процесуалните правила. Счита, че нарушението е описано с всички относими към конкретния състав признаци, като извършването му е безспорно установено. Касае се за неизпълнение на обективирано в т. 2 предписание от Писмо с изх. № КД-05-1658/ 25.08.2023 г. – да се осигури проводимостта на водоприемника 500 м след язовирната стена, като се премахнат израсналите във водното течение дървета, дънери и храсти, и всички паднали или с опасност да паднат дървета, със срок на изпълнение 31.07.2024 г. Посочва, че неправилно посоченото се тълкува от дружеството като премахване на водоем. Моли съда да остави без уважение касационната жалба и да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.

В с.з. ответникът по касационната жалба – Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С постъпило по делото становище, подадено чрез пълномощник, изразява становище по същество, като моли да се остави без уважение касационната жалба, подадена от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“ на основанията посочени в подадения по-рано отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и касационната жалба следва да бъде отхвърлена.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С договор за дарение № 329/ 18.08.2020 г. Община Нова Загора е дарила на държавата, представлявана от областния управител на област Сливен, недвижими имоти - публична общинска собственост, сред които и я. „А. д.“, актуван с АПОС № 3884/ 09.09.2019 г., съставляващ поземлен имот с идентификатор 00713.20.492 по КККР, в землището на [населено място], общ.Нова Загора, обл.Сливен, м.„А. д.“, одобрени със Заповед № РД-18-1476/ 13.08.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 29845 кв.м, с начин на трайно ползване: язовир. На това основание е съставен акт за публична държавна собственост № 6214 от 02.09.2020 г. за същия имот, с който правата за управление на язовира са предоставени на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. По силата на чл.139д от ЗВ във вр. с чл.139а, ал.5 и ал.6 от ЗВ ДПУСЯ упражнява правата и изпълнява задълженията на собственик на язовирната стена и съоръженията към нея на язовира.

На 07.08.2024 г. от експерти на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ била извършена проверка на място на воден обект дере - водоприемник в участъка до 500 м след язовирната стена на я.А. д., разположен в землището на [населено място], общ.Нова Загора, обл.Сливен във връзка с извършване на последващ контрол на издадено предписание с писмо с изх. № КД-05-1658/ 25.08.2023 г. на директора на БД ИБР. С посочено е било указано на изпълнителния директор на ДПУСЯ осигуряване на проводимост на водоприемника 500м след язовирната стена, като се премахнат израсналите във водното течение дървета, дънери и храсти и всички паднали или с опасност да паднат дървета. Проверката на място е извършена съвместно с представител на Община Нова Загора, съгласно Заповед № РД-11-10-056/ 24.08.2022 г. на Областния управител на област Сливен във връзка с ежегодното обследване на техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях. С констативен протокол № Сл 373/ 09.11.2022 г. е установено, че речното легло на водоприемника до 500 м след язовирната стена на я.А. д., разположен в землището на [населено място], общ.Нова Загора, обл.Сливен е обрасло с дървесна и храстова растителност, която нарушава нормалната проводимост на водния обект. Я. А. д. се стопанисва от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. С писмо с изх.№ КД-08-104(10)/ 09.12.2022 г. на директора на БД ИБР е издадено предписание на изпълнителния директор на ДПУСЯ да се осигури проводимостта на водоприемника 500 м след язовирната стена като се премахнат израсналите във водното течение дървета, дънери и храсти със срок на изпълнение 09.07.2023 г., като от страна на държавното предприятие не е постъпвало възражение относно издаденото предписание.

При извършената проверка на 17.08.2023 г. е констатирано, че водоприемникът до 500м след язовирната стена не е почистен. След извършена справка в деловодната система на БД ИБР към момента на проверката е установено, че не е постъпила информация от ДПУСЯ за предприети дейности по почистване на водния обект. На място е установено, че след основния изпускател на язовира в границите на 500-те метра след язовирната стена, е изграден малък водоем с площ около 3300 кв. м. със земно-насипна дига с начало при географски координати 42°32'31" СШ и 25°56'54" ИД и край при географски координати 42°32'32" СШ и 25°56’55" ИД с дължина около 55 м. Към момента на проверката водоемът е завирен и принудително се изпускат водни количества към водоприемника на я.А. д. Прието е, че наличието на установеният водоем възпрепятства отвеждането на водите от я.А. д. и/или преминаването на високи води. Посочените обстоятелства са отразени в Констативен протокол № Сл-299/ 17.08.2023 г.

Във връзка с установеното, директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ е издал предписания обективирани в писмо с изх.№ КД-05-1658/ 25.08.2023 г. адресирано до изпълнителния директор на ДПУСЯ, съгласно т.2 от което предписание с цел осигуряване проводимостта на водоприемника 500 м след язовирната стена да се премахнат израсналите във водното течение дървета, дънери, храсти и всички паднали или с опасност да паднат дървета, като е определен срок - 31.07.2024 г. и отговорник - изпълнителният директор на ДПУСЯ.

Съставен бил АУАН, въз основа на който било издадено процесното НП.

При така установената фактическа обстановка Районният съд е приел, че: АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, издадени са от материално и териториално компетентни органи, като при съставянето и връчването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да обуславят незаконосъобразност на обжалваното НП. Приел е, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите, като не е изпълнил задължително предписание, издадено от АНО. Обсъдил е наведените от жалбоподателя възражения, приемайки ги за неоснователни. С такива мотиви Районният съд е потвърдил процесното НП.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт.

Извършеното нарушение правилно е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите /ЗВ/, според който директорът на басейнова дирекция изпълнява държавната политика на басейново ниво, като издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон. Според санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни или допусне да не се изпълнят предписанията на контролните органи - от 1000 до 5000 лева.

Нормата на чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ урежда правомощие на директора на басейновата дирекция да предписва определено поведение на трети лица във връзка с изпълнението на държавната политика на басейново ниво. Упражнявайки това свое правомощие директорът е предписал конкретно (задължително) поведение на ДПУСЯ с конкретно установен краен срок. Текстът на чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ съдържа всички елементи на санкционната норма и сам по себе си е достатъчен за ангажиране на отговорността на жалбоподателя, при условие, че има издадено предписание, чието неизпълнение е предходно констатирано.

Настоящият касационен състав намира за неоснователно възражението на касатора за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН допуснато при съставяне на АУАН, съответно при издаване на НП. Съгласно посочените разпоредби АУАН, съответно НП, трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; законните разпоредби, които са били нарушени виновно. В процесния случай деянието е правилно квалифицирано, като е коректно посочена както нарушената, така и санкционната норма, нарушението е описано пълно и точно, в степен санкционираното лице да разбере за какво точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира защитата си в пълен обем, както е и сторило в рамките на развилото се съдебно производство.

От събраните по делото доказателства се установява, че в НП изрично е описано какво е било съдържанието на поведението, предписано на ДПУСЯ, като са посочени датата и начинът, по който е констатирано това неизпълнение. Неоснователно е възражението на касатора, че му е било предписано да „почисти“, с което АНО е имал предвид премахване на водоема, разположен в границите на 500 м след язовирната стена. Видно от писмо с изх. № КД-05-1658/ 25.08.2023 г. са били дадени две предписания, като по т.1 с цел възстановяване на естественото състояние на водоемника след язовирната стена на я. А. д., разположен в землището на [населено място], общ. Нова Загора, обл. Сливен, да бъдат премахнати установеният водоем и изградената към него дига, като е определен отговорник и срок за изпълнение. С т. 2 е предписано да се осигури проводимостта на водоприемника 500 м след язовирната стена, като се премахнат израсналите във водното течение дървета, дънери, храсти и всички паднали или с опасност на паднат дървета. С процесното НП ДПУСЯ е санкционирано за неизпълнение на предписаното по т. 2 от писмо с изх. № КД-05-1658/ 25.08.2023 г. Действително в АУАН и в НП е посочено, че водоприемникът 500 м след язовирната стена на я. А. д. не е почистен, но изрично е посочено, че същото съответства на предписанието по т. 2, което не оставя съмнение в какво се състои неизпълнението, съответно установеното нарушение.

Според особено мнение от експерт, хидроинженер в РЗ – Б., към Констативен протокол № СЛ225/ 07.08.2024 г. е почистено речното легло и е осигурена проводимостта в съответствие с параметрите на преливните съоръжения след я. „А. д.-***“ до следващото хидротехническо съоръжение (долния нерегламентиран язовир). Съгласно дадените предписания обаче, е следвало да се осигури проводимостта на водоприемника 500 м след язовирната стена, като се премахнат израсналите във водното течение дървета, дънери, храсти и всички паднали или с опасност на паднат дървета. В тези 500 м попада и установеният водоем, като предписаното осигуряване на проводимостта не се изчерпва до мястото откъдето започва нерегламентираният язовир, а се дължи осигуряване на проводимостта до пълния размер на посочената площ от 500 м след язовирната стена.

Относно възражението, че ДПУСЯ е в обективна невъзможност да изпълни предписанието по т. 2, защото е свързано с премахване на установения водоем и изградената към него дига, което можело да се извърши след приключване на съдебния спор по обжалваното предписание, същото е било предявено и пред първоинстанционния съд. По делото пред Районния съд са представени доказателства за обжалване на предписанието по т. 1. Видно от писмо с изх.№ КД-05-1658/8/ от 06.12.2023 г. против предписанието, обективирано в т. 1 от писмо с изх.№ КД-05-1658/ 25.08.2023 г., издадено от директора на БД ИБР е подадена жалба от ДПУСЯ. Приложена е и жалба срещу предписание на директора на БД ИБР, обективирано в т. 1 от писмо с изх.№ КД-05-1658/8/ от 06.12.2023 г., подадена от ДПУСЯ до Административен съд – София град. Възражението е неоснователно, тъй като образуваното съдебно производство по подадената жалба е неотносимо към предмета на делото.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото претенцията за присъждане на разноски на касатора е неоснователна. На основание на чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото, същото следва да се определи в размер на 80 лева и да се възложи в тежест на касатора.

Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38 от 13.04.2025 г., постановено по АНД № 22/2025 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ [населено място], ЕИК *********, да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ разноски за касационното производство в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.