№ 126
гр. Пазарджик, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20225200900143 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно и субективно съединени искове от „ПОРШЕ
ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж. к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 12, вх. А, ет. 2, чрез
адв. С. Ш. от С., срещу „П. Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. П., бул. „Г. С. Р.*, чрез управителя И. Л. и И. Г. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., бул. „Г. С. Р.*, за заплащане солидарно на 1/
сумата от 10 920.35 лева - неплатени лизингови вноски по договор за
финансов лизинг № *** г. за периода юни 2021 г. - януари 2022 г., 2/ сумата
от 459.95 лева - неустойка за забава върху неплатените на падеж лизингови
вноски за периода 06.07.2021 г. - 14.01.2022 г., 3/ сумата от 5 688.02 лева -
разходи за сключени застраховки на основание чл. 4.1 и т. 3.4 от ОУ в общ
размер на 5 143.30 лева (от които 4 674.98 лева - застраховка КАСКО и 468.32
лева - застраховка ГОА), разходи за предупреждение в размер на 342.30 лева
на основание чл. 8.4.1 вр. чл. 8.1 от ОУ, и разход за платен пътен данък за
2022 г. в размер на 202.42 лева, както и 4/ сумата от 32 682.14 лева -
неустойка в размер на остатъчната стойност на МПС към датата на
прекратяването на договора (23.01.2022 г.) по погасителен план, увеличена с
10 % съгласно чл. 13.1.13 от ОУ, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД.
1
Предявените искове се основават на следните фактически
твърдения:
В исковата молба и уточнителната молба вх. № 6296/23.09.2022 г. се
твърди, че на 28.08.2018 г. между ищецът „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД, като
лизингодател, и ответникът „П. Т.“ ЕООД, като лизингополучател, е сключен
договор за финансов лизинг № *** г. за л. а. Ф. Т., с рама № **** и двигател
№ ***, със срок на ползване от 5 години. За изпълнение на поетите от
лизингополучателя задължения, като солидарен длъжник по договора встъпил
и вторият ответник И. Г. Л.. Ищецът закупил, съгласно чл. 342, ал. 2 от ТЗ,
описания лек автомобил за сумата от 100 000 лв., като МПС било
регистрирано с рег. № ***. Предаването му на ответника било удостоверено с
приемо-предавателен протокол на 29.08.2018 г. За ползването на автомобила
ответникът се задължил да заплаща лизингова цена под формата на месечни
вноски, включващи главница и възнаградителна лихва. Също така поел и
задължение да сключи имуществена застраховка КАСКО и „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Лизинговите вноски било уговорено да се
изплащат от 1-во до 15-то число на месеца, за който се дължат. В случай на
забава се начислявала наказателна лихва в размер на 10 % годишно плюс
ОЛП, в съответствие с т. 5.5 от ОУ. Твърди се, че до юни 2021 г.
лизингополучателят изплащал всички дължими вноски, след което спрял. С
покана, връчена му на 19.01.2022 г., ищецът предупредил лизингополучателя,
че ако не изпълни задълженията си, ще прекрати договора едностранно.
Ответникът не погасил задълженията си, респ. твърди се, че договорът е
прекратен на 23.01.2022 г. Излага се, че съгласно т. 13.1.13. от ОУ,
лизингодателят има право да получи неустойка, равна на положителната
разлика между остатъчната стойност на автомобила по погасителен план и
пазарната стойност на автомобила към момента на прекратяването на
договора, в случай, че същият не е върнат. Ако автомобилът не е върнат,
както било в случая, се дължи неустойка в размер, равен на остатъчната
стойност на автомобила по погасителен план към момента на прекратяването,
увеличена с 10 %. Претендира се сумата от 49 750.46 лева, от която: 10 920.35
лв, представляващи неплатени лизингови вноски за периода юни 2021 г. -
януари 2022 г., неустойка за забава от 459.95 лева върху неплатените на
падеж лизингови вноски за периода от 06.07.2021 г. до 14.01.2022 г., разходи
за сключени застраховки, на основание чл. 4.1 и т. 3.4 от ОУ в общ размер на
2
5 143.30 лева, от които 4 674.98 лева застраховка КАСКО от 25.08.2021 г. и
468.32 лева застраховка ГОА, сключена на 25.08.2021 г., както и разходи за
предупреждение в размер на 342.30 лева - чл. 8.4.1 вр. чл. 8.1 от ОУ, 202.42
лева - разход за платен пътен данък за 2022 г., както и 32 682.14 лева -
неустойка в размер на остатъчната стойност на МПС към датата на
прекратяването на договора по погасителен план, увеличена с 10 %.
Няма подадени отговори на исковата молба от ответниците „П. Т.“
ЕООД и И. Г. Л..
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за
неизпълнение на задължения по договор.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и 6 от ГПК.
Съдът приема следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и
искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В случая са налице всички предвидени в ГПК предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение от съда, доколкото ответниците не
са представили в срок отговор на исковата молба (в случая изобщо няма
подаден отговор), същите не се явяват в първото по делото открито съдебно
заседание, не са направили искане делото да се разгледа в тяхно отсъствие,
ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, като съдът е
указал на ответниците последиците от това тяхно процесуално поведение със
съобщението за отговор по чл. 367 от ГПК, получено на 07.10.2022 г., а
впоследствие с призовката за първото открито съдебно заседание, получена
3
на 09.11.2022 г., като видно от представените с исковата молба писмени
доказателства, може да се направи извод за вероятната основателност на
исковете.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. Същото се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение - чл. 239, ал. 2 от ГПК.
С оглед изложеното, предявените искове следва да се уважат.
Посочената банкова сметка на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК не е
пълна, тъй като липсва титуляр на същата, а видно от пълномощното
адвокатското дружество не може да получава плащания по делата.
По разноските:
Ищецът е поискал присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, като в представения списък по чл. 80 от ГПК е посочил освен такса
за завеждане на жалба (приложена по делото) и „адвокатски хонорар за
завеждане на „жалбата“ - 6 067.54 лева.
Съдът намира, че на ищеца следва да се уважи искането за присъждане
на внесената за образуване на делото държавна такса от 1 990.02 лева, за
което има както направено искане в исковата молба, така и представено
доказателство за плащането, но не и за адвокатско възнаграждение, тъй като
не се представят доказателства за сключен договор за правна услуга между
ищеца и адвокатското дружество, от който да бъде установено какъв е
размерът на уговореното между страните адвокатско възнаграждение.
Представената фактура, респ. извлечението от сметка сочат заплатена
сума в размер на 6 067.54 лева, като във фактурата е посочено основание за
плащането „Иск срещу П. Т. ЕООД и И. Л.“.
Съдът намира, че така описаното основание не може категорично да
доведе до извод, че сумата представлява адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред първа съдебна инстанция, а не нещо
друго. Или, съдът не може да предполага каква е била волята на страните с
оглед възможните варианти на свобода на договарянето - напр. предплатена
сума за разноски в производството или за адвокатско възнаграждение за
втора инстанция при евентуално отхвърлително решение на първа инстанция
(с оглед изложеното в списъка по чл. 80 от ГПК „адвокатски хонорар за
4
завеждане на жалба“) и т. н.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П. Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. П., бул. „Г. С. Р.*, чрез управителя И. Л. и И. Г. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., бул. „Г. С. Р.*, да заплатят солидарно на „ПОРШЕ
ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж. к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 12, вх. А, ет. 2,
сумата от 10 920.35 лева (десет хиляди деветстотин и двайсет лева и 35
стотинки), представляваща неплатени лизингови вноски по договор за
финансов лизинг № *** г. за периода юни 2021 г. - януари 2022 г., сумата от
459.95 лева (четиристотин петдесет и девет лева и 95 стотинки),
представляваща неустойка за забава върху неплатените на падеж лизингови
вноски за периода 06.07.2021 г. - 14.01.2022 г., сумата от 5 688.02 лева (пет
хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и две стотинки), включваща
разходи за сключени застраховки на основание чл. 4.1 и т. 3.4 от Общите
условия към договора в размер на 5 143.30 лева, разходи за предупреждение в
размер на 342.30 лева на основание чл. 8.4.1 вр. чл. 8.1 от Общите условия и
разход за платен пътен данък за 2022 г. в размер на 202.42 лева, както и
сумата от 32 682.14 лева (трийсет и две хиляди шестстотин осемдесет и два
лева и 14 стотинки), представляваща неустойка в размер на остатъчната
стойност на МПС към датата на прекратяването на договора (23.01.2022 г.) по
погасителен план, увеличена с 10 % съгласно чл. 13.1.13 от Общите условия,
на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „П. Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. П., бул. „Г. С. Р.*, чрез управителя И. Л. и И. Г. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., бул. „Г. С. Р.*, да заплатят на „ПОРШЕ ЛИЗИНГ
БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж. к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 12, вх. А, ет. 2, сумата от
1 990.02 лева (хиляда деветстотин и деветдесет лева и две стотинки),
представляваща държавна такса за исковото производство пред първа
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване /чл. 239, ал. 4 от ГПК/.
5
Препис да се връчи на страните /арг. чл. 240, ал. 1 от ГПК/.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
6