Р Е Ш Е Н И Е
№ /05.02.2020г.
гр.Плевен
05.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри гр.с.в публичното заседание на осми януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР
ПЕТРАКИЕВ
при секретаря Десислава Гюзелева и в присъствието
на
прокурора
като
разгледа докладваното от
съдията
РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №852/2019г.
по описа на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл. 258
и следв. от ГПК.
С решение на Левченски Районен съд №162 от 09.08.2019г., постановено по гр.д.№57/2019г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България №49, бл.53Е, вх. В,чрез юрисконсулт Р. И. И. срещу Г.З.М., ЕГН **********, с адрес: *** установителен иск за
признаване за установено съществуване на вземането срещу ответника М. в общ
размер на 3352.21 лв., от които номинал в размер на 2362.58 лв. и неустойка в
размер на 989.63 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът пред ПРС “ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД гр.София,който чрез своя
пълномощник –юрисконсулт К. С. го обжалва изцяло като неправилно. Изложени са
доводи ,че неправилно съдът е приел ,че от сключения договор не става ясно какъв е характера на
задълженията,тяхната валута и период на дължимост.Твърди се,че договорът отговаря на законовите разпоредби , действащи
към момента на сключването му,а в условия на евентуалност в случай,че съдът
приеме,че договорът е недействителен ,моли съда на осн.чл.23 ЗПК да присъди
изплатената на ответника главница по
договора-чиста стойност на кредита.Изложени са съображения,че ТР №4/18.
06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.,в което е прието,че банката следва
да е обявила на длъжника предсрочната изискуемост на кредита,преди подаване на
заявлението по чл.417 ГПК,касае договор за банков кредит, сключен от банка, че
въззивното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1
ЗКИ и процесният договор не е договор за банков кредит по чл.430 ТЗ, а
представлява договор за заем по чл.240 ЗЗД.Въззивното дружество се позовава на
практика на ВКС в тази насока,както и на съдебна практика на районни и окръжни
съдилища.Твърди се,че в случая падежът на последната погасителна вноска е с
дата 05.03.2015г.от който момент цялото задължение е станало изискуемо,като с
оглед цитирана съдебна практика се претендира присъждане на сбора от
непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните
състезания.В жалбата дружеството се позовава и на ТР №8/02.04.2019г.на ОСГТК на
ВКС по т.д.№8/2017г. В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени
решението на Левченски РС като неправилно ,а в условията на евентуалност в случай,че съдът приеме ,че процесният
договор е недействителен,на осн.чл.23 ЗПК се претендира изплатената на
ответника главница по договора. Претендират се и направените по делото разноски,вкл.и
за въззивната инстанция-платена ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 465лв.
В съд.заседание на 08. 01. 2020г.не се е
явил представител на въззивното дружество,като от същото е депозирана
молба,с която е изразено становище,че се
поддържа подадената въззивна жалба и са изложени подробни съображения в тази
насока.
Въззиваемият Г.З.М. чрез назначения му особен представител адвокат В.Н. –К. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззиванта жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а решението на ЛРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Изложени са доводи,че искането за присъждане на главницата е погасено по давност ,като 5 годишният давностен срок е започнал да тече от датата на прекратяване на договора -19.06.2012г.и е изтекъл към датата на подаване на заявлението и образуване на ч.гр.д.№593/2018г.по описа на ЛРС.В съд. заседание на 08.01.2020г.въззиваемият М. чрез неговия особен представител адвокат В.Н.-К. поддържа становището, изложено в писмения отговор и моли съда да отхвърли като неоснователна подадената въззивна жалба.Подробни съображения в тази насока са изложени в депозираната писмена защита.
Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната жалба оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1
ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт,поради което е
допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
От приложеното ч.гр.д.№ 593/2018г. по
описа на Левченски РС се установява, че на 28.08.2018г.ищецът е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника.Заявлението
е уважено,като ЛРС е издал заповед №323 от 29.08.2018г.,с която е разпоредено
длъжникът Г.З.М. *** заплати на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД гр.София сумата в размер на 2 362,58лв., представляваща
главница,сумата 3,31лв. законна лихва за забава за периода от 06.04.2012г.до 19.06.2012г.,сумата
989,63лв., представляваща неустойка ,законна лихва върху главницата,считано от
датата на подаване на заявлението 28.08.2018г.до изплащане на вземането и деловодни
разноски в размер на 117,11лв.,от които 67,11лв.за ДТ и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение.Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК
,поради което и на осн.чл.415 ал.1,т.2 ГПК на заявителя е указано да предяви
иск за установяване на вземането си. На това основание е предявен искът по
чл.422 ГПК,предмет на разглеждане в настоящото производство.
С ИМ се претендира общо сума
3 352,21лв.,от които главница или както е посочено номинал в размер на
2 362,58лв.и неустойка в размер на 989,63лв., като не е предявен иск за сумата
от 3,31лв.законна лихва, за която е издадена заповедта по чл.410 ГПК.
От представените с ИМ писмени доказателства се установява,че на 22.02.2012г.
между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД гр.София като кредитор и Г.З.М. като клиент е сключен договор за револвиращ
заем №500103**** .Съгласно договора вида на кредита е PROFI Made ,като на ответника е отпуснат заем в размер на 650 лева ,със срок на заема 36 /вероятно месеци/ и
ежемесечна вноска в размер на 65 , с ГПР 189,88 % и ГЛП 115,28 ,с посочен лихвен процент на ден 0,32 ,като
общо дължимата сума е в размер на 2 362,58лв. Неразделна част от
съдържанието на договора са ОУ, с които ответникът, подписвайки договора е
декларирал, че е запознат и приема. При сключване на договора Г.М. е подписал
декларация във вр.с обработка на личните данни,карта на клиента,както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити,в който е
посочено,че се предоставя кредит в размер на 2 000 ,размер на вноска 199; 36
вноски,обща сума 7164 и ГПР 201 .При
сключване на договора няма данни между страните да е подписан погасителен
план.Такъв е представен едва с исковата молба към приложеното извлечение по сметка, което е с дата
25.01. 2019г.От приложеното платежно нареждане е безспорно, че в деня следващ
сключването на договора,на 23.02.2012г.,по банковата сметка на Г.М. в ЦКБ АД е
преведена сумата от 650лв.
За да отхвърли изцяло
предявения иск ЛРС е приел,че е налице неяснота относно размера на отпуснатия
заем и параметрите на заемното правоотношение.Тези съображения на ЛРС са
правилни и се възприемат и от въззивната инстанция.Действително с оглед превода
в размер на 650лв. може да се предположи,че именно тази сума съставлява
размерът на отпуснатия заем,но в самия договор е посочено единствено „650”, без
да е конкретизирана съответната валута на поетото задължение.С цифри е посочен размерът
на месечната вноска – 65 и общото
задължение - 2362.58,като никъде в
договора не е отразено,че се касае за лева ,което налага извода,че в процесния
договор за револвиращ заем липсват основни и задължителни реквизити. Не е ясен
и срокът за връщане на кредита,тъй като в договора е посочена само цифрата
„36”, без да е отбелязано дали се касае за дни, седмици или месеци.
Правилни и обосновани са
изводите на ЛРС,че клаузите относно уговорения ГПР в размер на 189.88% ,годишният
лихвен процент в размер на 115,28 % и лихвеният процент на ден в размер на 0,32
% са нищожни поради противоречие на
добрите нрави и накърняващи договорното
равноправие между страните.Налице е прекомерност при
определяне на ГПР и годишния лихвен процент,както и определения лихвен % на ден
по договора,което противоречи на добрите
нрави и води до нищожност на тези клаузи,които не са породили правни последици
за страните при сключване на договора.
Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.В чл.19 ал.4 ЗПК
е
предвидено,че годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута,определена с постановление
на Министерския съвет на Република България.Разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е в
сила от 23.07.2014 г.и не е била приета към датата на сключване на договора -22.02.2012г.,но
уговорения в договора ГПР от 189,88%,годишен лихвен процент от 115,28% и лихвен
процент на ден от 0,32 % са изключително завишени и прекомерни.Договорната лихва в размер на 115,28 % - фиксиран годишен
процент по заема противоречи на добрите
нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва,въведена като
критерии за допустим размер на договорната лихва.В този смисъл е практиката на
ВКС-решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г.,II г.о.,решение
№ 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. Договорената между страните годишна лихва в размер 115,28 % надхвърля
значително размерa на законната такава за времето на сключване на договора, при
определения от БНБ основен лихвен процент и 10 пункта надбавка, поради което
уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Уговарянето на ГЛП и ГПР в
горепосочените изключително високи размери не е обяснимо
нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с
размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.
В конкретния случай ,ответникът при сключване на договора за револвиращ
заем не е подписал и погасителен план.Информацията относно броя и размера на
погасителните вноски, ГПР и ГПЛ е обща
и не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена. Съгласно чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.В конкретната хипотеза
договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит
съдържа " годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин".В процесния
договор за револвиращ заем е посочен размера на ГПР -189,88 %,като не става
ясно и не е посочено как е формиран този изключително висок размер. Не може да
се прецени и не е конкретизирано кои именно компоненти по смисъла на чл.19 ал.1 ЗПК са включени в така определения размер на ГПР и как е формиран посочения в договора ГПР от 189,88%.
Липсата на ясна формулировка в договора относно начина по който е формиран размера
на ГПР обуславя извода за недействителност на съответните клаузи от договора за
потребителски кредит.
Недоказани са твърденията на ищеца,че договорът се счита
прекратен от 19.06.2012г.,респ.че от този момент е настъпила предсрочната
изискуемост на целия размер на дълга,съгласно
чл.10.3.1 от Общите условия.Категорична и непротиворечива е съдебната
практика,че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора,ако към този момент са настъпили
обективните факти,обуславящи настъпването й./решение на ВКС№139/05.11.2014г.по
т.д.№57/2012,Іт.о./В по-новата практика на ВКС е възприето становището,че ако
волеизявлението на кредитора се съдържа в ИМ по чл.422 ГПК,предявяването на
иска има характер на волеизявление на кредитора ,че счита кредита за предсрочно
изискуем, като моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи от момента на
връчване на препис от ИМ/решение на ВКС №114/07.09.2016г.по т.д.№362/ 2015г.,І
т.о./В решение №198/18.01.2019г.на ВКС по т.д.№193/2018г. е възприето
становището ,че ако предсрочната изискуемост е обявена на длъжника с връчване
на копие от ИМ на особения му представител,назначен на осн.чл.47 ал.6 ГПК,връчването е надлежно.В случая ако се твърди настъпила предсрочна
изискуемост,волеизявлението на кредитора е достигнало до длъжника едва с
връчения препис от ИМ на особения представител-адвокат Н.К.,а не считано от
19.06.2012г.Отделен е въпроса,че в конкретната хипотеза не може да се говори за
предсрочна изискуемост ,доколкото падежът на последната вноска е бил на
05.03.2015г.и към момента на подаване на заявлението ,целият размер на заема е
бил изискуем.Нищожна,поради противоречие с добрите нрави е и клаузата на
чл.10.4 от Общите условия.Договорената неустойка в размер на 50 % върху целия размер
на заема,при прекратяване на договора също е прекомерна,а и неконкретизирана.Не
става ясно как именно е формирана претендираната с ИМ неустойка в размер на 989,63лв.и върху каква база са
начислени тези 50 %.
Съгласно чл.23 когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.Тази разпоредба на ЗПК
не е съобразена от първоинстанционния съд,който изцяло е отхвърлил предявения
иск.Искът по чл.422 ГПК се явява основателен и доказан за сумата
650лв.-главница,предоставен заем по процесния договор.Върху сумата се дължи и
законна лихва от датата на подаване на заявлението -28.08.2018г.до
окончателното й изплащане.
Неоснователно е направеното от
особения представител на ответника възражение за погасяване на вземането на
кредитора по давност. Съгласно разпоредбите на чл.110 и чл.114 от ЗЗД вземането за заем се
погасява с петгодишна давност, която почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.Падежът на последната
погасителна вноска е 05.03.2015г.и от този момент вземането на кредитора за
цялата главница в размер на 650в.е станало изискуемо.Към датата на подаване на
заявлението 28.08. 2018г.не е изтекъл петгодишния давностен срок ,съгласно
чл.110 ЗЗД и процесното вземане не е погасено по давност.
По изложените съображения,решението на ЛРС
е неправилно и на осн.чл.271 ГПК следва да се отмени в частта,в която искът с
правно основание чл.422 ГПК е отхвърлен за сумата 650лв.-главница по договор за
револвиращ заем,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на подаване на заявлението
28.08.2018г.до окончателното й изплащане.В тази част въззивната инстанция
следва да се произнесе по същество като уважи иска до посочения размер.В
останалата отхвърлителна част,в която
искът е отхвърлен за разликата над 650лв.до 3 352,21лв. ,от които главница
номинал -2362,58лв.и неустойка в размер на 989,63лв.решението на ЛРС като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса и на осн.чл.78
ал.1 ГПК от общо направените от ищеца разноски в размер на 1262,18лв./34,93 ДТ
пред ПОС, 97,25лв. ДТ пред ЛРС, 930лв.заплатено адв.възнаграждение за особен
представител,съответно по 465 лв.за всяка инстанция и 200 лв.юрисконсултско
възнаграждение-по 100лв.за всяка инстанция в мин.размер/ответникът следва да
заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от иска в размер на 245лв.
Ответникът дължи на ищеца и разноските
за заповедното производство,съобразно уважената част от иска в размер на
100лв./50лв.за ДТ и 50лв. юрисконсултско възнаграждение /
Цената на иска е под 5 000лв.и съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
на осн.чл.271 ГПК решението на
Левченски Районен съд №162 от 09.08.2019г.,постановено по гр.д.№57/2019г.по
описа на същия съд В ЧАСТТА,в която е отхвърлен като неоснователен предявения
от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България №49, бл.53Е, вх. В,чрез юрисконсулт И. И. срещу Г.З.М., ЕГН **********, с адрес: *** установителен иск за
признаване за установено съществуване на вземане в размер на 650лв.,ведно със
законна лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението 28.08.2018г.до окончателното й
изплащане
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК,че Г.З.М., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България №49, бл.53Е, вх. В сумата
650лв.-главница по договор за револвиращ заем №500103**** от 22.02.2012г.ведно със законна
лихва върху сумата ,считано от датата на подаване на заявлението 28.08.2018г.до окончателното й
изплащане, за
която сума е издадена заповед по чл.410 ГПК №323 от 29.08.2018г.по
ч.гр.д.№593/2018г.по описа на Левченски РС.
ПОТВЪРЖДАВА
на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението
на Левченски Районен съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ,в която искът е отхвърлен
за разликата над 650лв.до 3 352,21 лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК Г.З.М., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ЕООД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България №49, бл.53Е, вх. В деловодни разноски ,съобразно уважената част от
иска в размер на 245лв.
ОСЪЖДА
Г.З.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД,ЕИК
****,със седалище и адрес на управление гр.София,бул. България №49, бл.53Е, вх.
В деловодни разноски за заповедното производство,съобразно уважената част от
иска в размер на 100лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: