№ 128
гр. Пазарджик, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря С.ка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220101995 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 от ГПК – развод по исков ред.
Ищецът З. С. М. чрез пълномощника си адвокат Б. твърди, че с
ответницата А. Р. М. са съпрузи, сключили граждански брак на ****** г. в гр.
Пазарджик. От брака имали две ненавършили пълнолетие деца С. З. М., роден
на ******* г., и В. З.а М., родена на ***** г. Твърди, че основният проблем в
отношенията им били парите, като неразбирателството по този въпрос довело
до непрестанни скандали от страна на ответницата. Атмосферата в дома им
била крайно неприемлива и нездравословна за децата. Между съпрузите вече
нямало никакви чувства и двамата били напълно отчуждени един от друг.
Поради това моли бракът между тях да бъде прекратен с развод поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака без произнасяне по въпроса за
вината, да му бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака ненавършили пълнолетие деца,
местоживеенето на децата да бъде определено при него, да бъде определен
режим на лични отношения между децата и ответницата, ответницата да бъде
осъдена да заплаща издръжка на детето С. З. М. в размер на 200 лв., а на
детето В. З.а М. – в размер на 170 лв., считано от датата на постановяване на
съдебното решение, ведно със законна лихва при просрочие, до настъпване
основания за нейното прекратяване или изменение, както и да му бъде
предоставено ползването на семейното жилище, собственост на родителите
му. Ангажира писмени и гласни доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата А. Р. М. намира иска за
1
неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че е била
причина за скандалите в дома им. Твърди, че винаги се е опитвала да ги
предотврати, за да не стават децата неволни свидетели на случващото се.
Твърди, че ищецът многократно е осъществявал върху нея психическа и
физическа агресия, за което се е снабдила със съдебномедицински
удостоверения. Отрича ищецът да е издържал финансово семейството, като
твърди, че грижите за децата, храната и готвеното били осъществявани
предимно от нея. Поддържа, че през последните две години ищецът е бил
изцяло дезинтересиран от семейството, а поведението му спрямо децата в
последните месеци било планирано с цел доказване на благоприятни факти и
обстоятелства във връзка с настоящото дело. Посочва, че ищецът винаги бил
считал семейния живот за бреме и заедно с брат му и неговата съжителка
целели тя да напусне семейното жилище, за да могат да се разпореждат с
него. По изложените съображения моли да бъде отхвърлена исковата молба,
упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите
пълнолетие деца от брака да бъде предоставено на нея, да бъде определен
режим на лични отношения на децата с ищеца, да бъде осъден ищецът да
заплаща издръжка в размер на 300 лв. за всяко от децата, да й бъде
предоставено ползването на семейното жилище. Прави искане за произнасяне
по въпроса за вината. Ангажира писмени и гласни доказателства.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на ****** г. в гр.
Пазарджик, за което е съставен акт за граждански брак № 0232 от ****** г.
Преди брака съпругата е носила фамилното име И..
От брака страните имат две ненавършили пълнолетие деца – С. З. М.,
ЕГН **********, роден на ******* г. и В. З.а М., ЕГН **********, родена на
***** г.
Семейното жилище на страните представлява апартамент, находящ се в
жилищен блок в гр. Пазарджик, ул. „**********, състоящ се от стая, дневна и
кухня с площ от 63.58 кв.м., закупен на 31.07.1984 г. от Д. Д. М. – майка на
ищеца, понастоящем починала, с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 153, том ІІІ, дело № 1312/1984 г.
Ищецът работи на длъжност „оператор технологична линия“ в „Балкан
Агрикалчарал“ ООД и през периода от месец януари 2022 г. до месец май
2022 г. му е начислено средномесечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 1 514.73 лв.
Ответницата работи на длъжност „продавач-консултант“ в „Тими
Пласт“ ЕООД и за периода от месец май 2022 г. до месец юли 2022 г. й е
начислено средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 610.35
лв.
На 29.10.2020 г. ответницата е освидетелствана от съдебен лекар, който
след извършен преглед е установил травматичен оток и кръвонасядане по
2
лицето, които травматични увреждания са получени в резултат на действието
на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са
получени така, както съобщава пострадалата.
На 03.05.2022 г. ответницата е освидетелствана от съдебен лекар, който
след извършен преглед е установил кръвонасядане и оток по лицето и
болезненост по гърдите, които травматични увреждания са получени в
резултат на действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и
добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалата.
На 12.10.2022 г. ответницата отново е освидетелствана от съдебен
лекар, който след извършен преглед е установил кръвонасядане по лявата
буза и дясното коляно, които травматични увреждания са получени в резултат
на действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре
отговарят да са получени така, както съобщава пострадалата.
Съгласно писмо от РУ Пазарджик през периода от месец май 2022 г. до
месец ноември 2022 г. няма постъпили сигнали от ответницата по отношение
на нанесен физически побой от ищеца.
Съгласно представения по делото социален доклад от ДСП Пазарджик
семейството живее в двустаен апартамент, собственост на родителите на
съпруга. Жилището е обзаведено с мебели и електроуреди, необходими за
едно домакинство. Хигиенно-битовите условия са добри. Създадени са
условия за правилното физическо и психическо развитие на децата. Основни
грижи за децата полагат и двамата съпрузи. Задоволени са основните
потребности на децата от жилище, сигурна и безопасна среда, храна,
подходящо облекло и обувки, необходими консумативи. Осигурени са
здравните, образователните, емоционалните и социалните потребности на
децата. Децата имат избран личен лекар с лекарска практика в гр. Пазарджик.
Децата са клинично здрави, физическото им развитие е в норма за възрастта,
а психическото им състояние е без патологични отклонения. През учебната
2022/2023 г. С. е записан като редовен ученик в 8-и клас на Професионална
гимназия по механоелектротехника, гр. Пазарджик. В. посещава ДГ „****“,
гр. Пазарджик. Децата общуват с близки и роднини по майчина и бащина
линия, с които поддържат добри взаимоотношения. С. има приятели на
неговата възраст, с които контактува в свободното си време. Родителите са
трудово ангажирани. Семейството не поддържа добри взаимоотношения с
близки и роднини от разширеното семейство. Децата имат изграден
приятелски кръг в училище, в детската градина и в общността. Между децата
и родителите има изградена емоционална и доверителна връзка. Пред
социалните работници майката е споделила, че понякога отправя забележки
на децата, когато не слушат, и пошляпва В.. По информация на С. майка му
често започва да крещи без причина, когато баща му си е вкъщи. Става
агресивна, дори им посяга.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-психологичната
експертиза както майката, така и бащата имат родителски капацитет,
3
възпитателски потенциал, желание и възможност да полагат грижи за
отглеждането и възпитанието на децата. В момента С. е в по-близки
отношения с баща си, защото споделя с него мнението за майка му. Налице са
данни за изразено предпочитание към един от родителите, а именно към
бащата и по-слаба емоционална връзка в момента между С. и неговата майка.
Той споделя по-скоро емоционално отдръпване от майка си, породено от
липсата на пълноценно общуване помежду им, породено от конфликтите
между родителите. Отношението на С. към майка му е негативно и прави
впечатление, че нямат пълноценна връзка, характерна за добри отношения
майка-син. С. има желание да живее при баща си, споделя положителното си
отношение както към бащата, така и към разширения семеен кръг по бащина
линия, роднините на бащата. Той се чувства сигурно и спокойно при баща си
и проявява желание да живее при него. Връзката майка-син има огромно
влияние върху личността на детето и живота като цяло. Момчетата, които са
близки с майките си, израстват като стабилни и щастливи хора, които са
толкова необходими в нашето общество. С. е емоционално и чувствително
момче, с нормално индивидуално-психическо развитие. В момента
родителите са успели да го съхранят емоционално и психически. Не би
трябвало С. да бъде арбитър между майка си и баща си, както и да трябва да
избира страна, но го е направил. Добре е родителите да си дават сметка и
преждевременно да спират ситуациите, в които биха се опитали да му
наложат мнението си за вече бившия си съпруг. Той обича и двамата си
родители, както и сестра си, иска да бъде лоялен към тях, но има по-близки
отношения с баща си в момента и се опива да му угоди. С. е жертва на
поС.ните „войни“ между родителите си и по този начин е заставен да избира
страна, тъй като е въвлечен от тях в споровете им и словесните битки.
Внушаемостта е присъща на болшинството деца. Тя има универсален
характер. Детето доста лесно „се заразява“ от чувствата на околните. От това
как е организиран животът му и какви чувства предизвикват със своето
поведение възрастните да голяма степен зависи дали у детето ще
преобладават едни или други емоции. Не се установява наличието на страх,
тревожност или друг емоционален дискомфорт в отношенията дете-родители.
Данни за негативно психическо отношение към някой от родителите, а
именно към майката има. С. споделя мнения, впечатления, мисли и планове,
такива, каквито споделя и баща му. Спокойната и нормална обстановка, в
която трябва да растат, както и правилното възпитание е най-важното в
отглеждането на децата, като в техен интерес е да имат право на пълноценни
отношения с всички роднини, защото именно така ще се изгради
емоционалната връзка, характерна за отлични отношения възрастни-деца. За
нормалното развитие на децата е важен контактът и с двамата родители.
Взаимоотношенията между братята и сестрите съдържат потенциала да бъдат
най-дълготрайните през живота на човек. Децата в едно семейство създават
уникално свое общество, което минава през различни етапи и има характерни
закономерности на развитие. Още с появата си по-малкото дете подлага на
4
истинско изпитание по-голямото, което трябва да се научи да дели с някого
всичко онова, което преди това е било само негово. За пълноценното развитие
на личността на детето е необходимо то да има възможност да общува не
само с възрастни, но и с връстници, а в рамките на семейството това са
братята и сестрите. Вещото лице не би препоръчало разделянето на децата
при този казус, защото в случая няма адекватни основания за това, напротив –
децата са привързани едно към друго и се обичат. Разделянето им би довело
до по-редки контакти и нарушаване на изградените до момента отношения на
обич и привързаност. Родителите би трябвало да се съобразят преди всичко с
нуждите на децата и след това да задоволяват собствените си потребности.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че моментното мнение на
детето С. към майката е резултат от конфликта между родителите и детето се
е превърнало в жертва на отношенията между тях. Когато родителите уредят
отношенията помежду си и това напрежение между тях спадне, т.е. когато
няма да има база за конфликти, детето ще се успокои.
Свидетелят С. З. М., баща на ищеца, установява, че проблемите между
ищеца и ответницата били от доста години. Двамата не се разбирали и поС.но
се карали. Скандалите започвали без причина, основно по инициатива на
ответницата, която нарочно провокирала ищеца да й посегне. Като не можели
да се разберат, ищецът отивал да живее при баща си в Огняново. Стоял там
веднъж три месеца, след това още шест месеца и откакто започнало делото.
През това време ищецът продължавал да се грижи за издръжката на
семейството, да плаща битовите сметки и да пазарува. За всичко той се
грижил. Когато един месец не платил сметката за тока, ответницата отишла
да го моли да я плати. Това било тактика от тяхна страна – тя да види, че има
нужда от него. Ответницата не позволявала децата да се виждат с дядо си.
Ищецът ги водил в Огняново, докато тя била на работа, без нейно знание.
Винаги имало скандали и разправии от нейна страна защо ги е завел. Веднъж
детето С. му споделило, че когато баща му го няма, майка му започвала да
вика по него и затова молил баща си да се прибере. За проблемите между
страните свидетелят раЗ.арял с ищеца и с бащата на ответницата, който знаел,
че двамата не се разбират. Веднъж бащата на ответницата платил сметката им
за ток и веднъж им дал пари за храна.
Свидетелят В. С. М., брат на ищеца, установява, че откакто страните
сключили брак, поС.но били в скандали и караници. Племенникът му С. му
разказвал, че за да отиде в Огняново, трябва да избяга от майка си. След това
ставали скандали. Стигало се до физическа саморазправа от страна на
ответницата. Ищецът му показвал клипчета, заснети на телефона, на които
ответницата обиждала и псувала ищеца и започвала да го бие. С. живеел в
непрекъснат тормоз. Майка му непрекъснато го навиквала, карала го да чисти
не само неговата стая, а целия апартамент. Също му посягала. Стигнало се до
там, че детето да изпадне в криза и да събере всичко от стаята – килими,
маси, столове, в средата на стаята. За Вики било още по-лошо, защото когато
ответницата имала почивен ден, не я гледала, а я водила друг да я гледа.
5
Ищецът винаги се грижил за децата, дори и когато живеел в Огняново.
Купувал им неща, сутрин ги водил на училище и на детска градина, вечер ги
прибирал.
Свидетелката Ваня Р. И., сестра на ответницата, установява, че
проблемите в семейството на ищеца и ответницата били от доста години.
Причина за това било неразбирателството между тях и проявената от ищеца
агресия, незачитане и накърняване на достойнството на ответницата. Тя била
подложена на непрекъснат психически и физически тормоз. Ищецът бил
агресивен и й посягал, за което на ищцата били издадени медицински
свидетелства. Тормозил я психически, като я карал да му се моли да плати
битовите сметки. От 2020 г. нещата ескалирали, след като братът на ищеца се
прибрал от чужбина. Тогава ищецът започнал да излиза с приятели и да ходи
по екскурзии. Ответницата била още в майчинство и той ги оставял без
доходи. Заминал за Огняново и цяла година не се вяснал да види дали децата
са живи и дали са нахранени. Затова свидетелката и родителите им помагали
финансово на ответницата, като пазарували и плащали сметките. Ищецът не
се интересувал от децата. Ответницата трябвало да му се моли да купи
лекарства на В., когато била болна. На 02.05.2020 г. около обяд ищецът и брат
му искали да вземат С., за да помага на чичо си в работата, а ответницата
настояла детето първо да си напише домашните. Тогава ищецът й казал да не
им се бърка, заключил нея и малкото дете навън и й взел телефона. Двете
отишли в дома на родителите й, детето било босо и двете плачели. Бащата на
ответницата отишъл в апартамента да говори с ищеца, но той бил избягал на
село. Децата били привързани към майка си. Тя имала перфектни родителски
качества. Винаги се била грижила за децата. С. нямал страх от майка си.
Преди да бъде подадена молбата за развод, той бил напълно на страната на
майка си и й помагал, но преди около два месеца си променил мнението под
влиянието на ищеца и застанал на негова страна. Ищецът нарочно
предизвиквал дразги с ответницата. Казвал на децата да гледат как ще
изнерви майка им и ще направи клип. Умишлено свалял щепсела на
пералнята под предлог, че тя перяла често и хабяла много ток или ходел в
апартамента да рови в кофата за смет, за да види какво са яли. Основно
ответницата се грижила за децата. Като била на работа, свидетелката и
родителите й гледали децата. Ищецът много рядко, ако бил в настроение,
полагал грижи за децата.
Свидетелката С. С. С.а, братовчедка на ответницата, установява, че
ответницата отглеждала децата основно самостоятелно. Предимно тя плащала
сметките, пазарувала и купувала дрехи за децата. Ищецът нищо не плащал,
ако тя не му се помолила. От две-три години ответницата била подложена на
домашно насилие. Веднъж с дъщеря й били изгонени от вкъщи с разкъсана
раница и счупен телефон заради някакъв спор. Била и с насинени очи. Бащата
на ответницата я съветвал да се върне при тях, където ще бъде на по-сигурно
място, да не търпи унижения и побоища, да започне тя плаща сметките и да
не се занимава да моли ищеца. Случвало се ответницата и децата да стоят на
6
студено и родителите й да плащат тока. Майката на свидетелката им носила
храна и се грижила за В., когато имало нужда. В. била много привързана към
майка си и питала за нея. С. бил манипулиран от баща си. Той го карал да
работи, вместо да си пише домашните. Откакто започнало делото, детето си
променило мнението и казвало на майка си да се изнася.
По реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ищецът отрича да е нанасял побой на
ответницата през 2020 г. Заявява, че ответницата чакала само той да повиши
тон, за да се обади на полицията. Това било ежедневно, системно,
ежеминутно викане от нейна страна. Когато дошли полицаите, посъветвали
ответницата да подаде молба за развод. Ищецът не бил признавал пред тях, че
я е бил. Отрича да е подписвал протокол за предупреждение.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ищецът заяви, че не се смята за
по-добър родител и че двамата родители са добри, всеки по своему, но ако
големият му син С. е при него, ще има по-спокоен и по-нормален начин на
живот.
Изслушана по реда на 59, ал. 6 от СК ответницата заяви, че децата
трябва да са при нея, защото им е майка. Заяви, че те са смисълът на живота й
и за едно дете е по-важно да бъде при майка си. Твърди, че момента е била
при тях изцяло и морално, и в изграждане на характера им, и е споделяла
средства. Смята, че децата ще бъдат по-добре при нея.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявен е иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, който е с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Ответницата е направила искане по чл. 49, ал. 3 от СК за произнасяне по
въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Съединени при условията на кумулативно съединяване с иска за развод
са небрачните искове по чл. 59 от СК за родителските права след развода и
иска по чл. 56, ал. 1 от СК за ползване на семейното жилище след развода.
По иска за развод:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване твърденията си за дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Непосочените основания, настъпили и станали известни на съпруга до
приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за
предявяване на нов иск за развод.
Гласните доказателства, събрани по делото, водят до извода, че бракът
между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Разпитаните по делото
свидетели имат преки впечатления от съвместното съжителство на съпрузите,
тъй като са сред най-близките ми хора, поради което съдът цени показанията
им като непосредствени, логични и последователни. Свидетелите установяват
по убедителен начин, че от няколко години между съпрузите съществува
неразбирателство и двамата са в непрекъснати конфликти, прерастващи на
7
моменти във физическа саморазправа. Съпругът неколкократно е напускал
семейното жилище и е живял при баща си, като е оставял децата на грижите
на съпругата си. На поС.ните скандали свидетели са били и родените от брака
ненавършили пълнолетие деца, които са станали жертва на ежедневните
спорове между родителите си. В резултат от това съпрузите безвъзвратно са
се отчуждили един от друг и към настоящия момент в отношенията им липсва
нужната обич и топлота, взаимно разбирателство и съпружеска подкрепа,
което не може да бъде преодоляно.
При тези данни съдът приема, че присъщите на здравото семейство
отношения на взаимна обич, уважение, доверие и подкрепа между съпрузите
напълно са изчезнали от брачната връзка и не съществува възможност тези
отношения да се възродят отново между тях. Бракът между страните
съществува само формално и е лишен от необходимото съгласно закона и
морала съдържание. Запазването му би било единствено в тежест на
съпрузите и родените от брака деца. Ето защо същият следва да бъде
прекратен с развод, като всеки от съпрузите продължи занапред живота си
самостоятелно.
Относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
Ответницата е повдигала въпроса за вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Брачната вина е субективното отношение на съпруга
към брачните му нарушения и техния резултат – дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Вината не е елемент от състава на чл. 49, ал. 1 от СК и
не обуславя уважаването или отхвърлянето на иска за развод. Искането от
едната страна за произнасяне по вината, поражда правомощието на съда да
преценява вината и на двете страни. Това е така, тъй като искането за
произнасянето по вината не е субективно право на една от страните по спора
да получи съдебно постановление само относно вината на другата страна.
Повдигайки този въпрос, страната единствено инициира произнасяне на съда
относно вината въз основа на събраните по делото доказателства, но не може
да ограничи това произнасяне само до вината на противната страна – в този
смисъл Решение № 189 от 07.10.2015 г. по гр.д. № 7400/2015 г. на ВКС, III г.о.
По правило в брачния живот поведението на единия съпруг не може да
се разглежда изолирано от това на другия, а вината на единия винаги е
свързана и обусловена от вината на другия. В настоящия случай от
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява, че причините, довели до дълбокото и непоправимо
разстройство на брачната връзка, са комплексни и не се изчерпват с
поведението само на единия от съпрузите. Поведението и на двамата съпрузи
по време на брака е било в разрез с установените в закона и в обществото
норми за брачно поведение.
Съпругът не е зачитал честта и достойнството на съпругата си и има
данни да е осъществявал физическо насилие и психически тормоз върху нея.
За физическото насилие свидетелстват не само доведените от ответницата
8
свидетели – И. и С.а, последната видяла и синини по очите на ответницата, но
и бащата на ищеца – С. М., който признава, че ищецът посягал на
ответницата, макар и след като е бил провокиран от нея. В подкрепа на това
са и съдебномедицинските удостоверения, установяващи нанесените
травматични увреждания по главата и тялото на ответницата. Свидетелките
И. и С.а, както и свидетелят С. М. установяват и психическия натиск, на който
ищецът е подлагал съпругата си, като й държал сметка за изразходвания ток и
закупената храна, изгонил я от семейното жилище заедно с дъщеря им след
поредния скандал и я поставял в ситуация да му се моли да плати битовите
сметки и да купи лекарства. Това според бащата на ищеца било „тактика“ от
тяхна страна, т.е. поведението на ищеца, целящо унижение на съпругата му, е
било преднамерено и предварително съгласувано с близките му.
Съпругата от своя страна също е проявила неуважение и незачитане на
съпруга си. Позволила си е да го обижда и нарича с най-грозни епитети и то в
присъствието на децата, вдигала е скандали всекидневно, не е позволявала на
децата да общуват с най-близките роднини на съпруга си – с баща му и брат
му, била е изнервена и е насочвала гнева си към децата, като по този начин ги
е замесила в междуличностните спорове с баща им. Тези обстоятелства се
установяват преди всичко от показанията на свидетелите С. и В. М.и, които
преразказват споделеното им от ищеца и от детето С., но до известна степен и
от показанията на свидетелката И., която потвърждава, че ответницата
ставала изнервена след провокации от страна на ищеца. Данни за това се
съдържат и в изготвения по делото социален доклад, според който майката е
признала, че е „пошляпвала“ В., а С. на свой ред е споделил, че майка му
често крещи без причина, става агресивна и им посяга.
С оглед на това съдът намира, че при възникналите проблеми в брака
двамата съпрузи е следвало да положат повече усилия за преодоляване на
появилите се помежду им разногласия, а вместо това са проявили
безкомпромисна липса на воля за заздравяване на брачната връзка, поради
което вина за дълбокото и непоправимо разстройството на брака имат и
двамата.
Относно родителските права и местоживеенето на децата след развода:
Въпросите за местоживеенето, упражняването на родителските права,
режима на лични отношения и издръжката на ненавършилите пълнолетие
деца от брака представляват спорна съдебна администрация, в рамките на
която съдът се произнася по целесъобразност, изхождайки от най-добрия
интерес на децата и вземайки предвид възможностите на родителите да
полагат грижи за тях, битовите условия, при които ще бъдат отглеждани
децата и социалното им обкръжение, възможността за помощ от трети лица
при отглеждане на децата, доходите и имуществото, с които родителите
разполагат за осигуряване на жизнения стандарт на децата, моралните
качества на родителите, привързаността към децата и други обстоятелства от
значение за отглеждането на децата. Интересът на детето е висша ценност, за
9
която съдът следи служебно. Да се намери „най-добрият интерес на детето“
по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. означава да се извърши преценка на
желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към
детето.
В случая и двамата родители желаят да им бъде предоставено
упражняването на родителските права. Освен това, според заключението на
съдебно-психологичната експертиза, двамата имат необходимите родителски
качества, възпитателски потенциал и възможност да полагат непосредствени
грижи за децата. Между родителите и децата съществува силна емоционална
връзка и привързаност, което е констатирано и от социалните работници.
Наблюдава се известна дистанцираност в отношенията между майката и по-
голямото дете – С., породена от неразбирателството между родителите и
поставянето на детето в ситуация, в която трябва да избира страна. Това
накърняване на връзката майка-син към настоящия момент не е съществено и
не е довело до отчуждение между тях. Според съдебно-психологичната
експертиза детето обича еднакво родителите си и иска да бъде лоялен и към
двамата. По отношение на трудовата ангажираност и жилищна обезпеченост
никой от родителите няма превес, с изключение на по-високите трудови
доходи, които бащата реализира. В полаганите до момента грижи за децата
значителен превес има майката, тъй като до момента тя е била неотлъчно до
децата и е осъществявала непосредствените грижи за тях, дори и по времето,
когато бащата е пребивавал в дома на баща си в продължение на месеци.
Вярно е, че през това време бащата е поддържал връзка с децата, сутрин е
водил голямото дете на училище, а малкото – на детска градина и вечер ги е
прибирал, но тези грижи не могат да се сравнят с ежедневните усилия, които
майката е следвало да полага за децата и за поддържане на домакинството. По
отношение на издръжката на семейството по делото са събрани данни, че и
двамата родители са осигурявали такава. Тук критика заслужава ищецът,
който целенасочено не е плащал битовите сметки, за да унижи съпругата си,
но по този начин на практика е ощетил децата, които е трябвало да стоят на
студено заради неплатената сметка за ток. В такива случаи ответницата е
разчитала и на помощта на своите роднини, които неведнъж са плащали
сметките и са пазарували за нея и децата. В грижите за децата всеки от
родителите може да разчита на подкрепата на своите най-близки роднини –
ищецът на баща си и на брат си, а ответницата – на родителите си и на сестра
си, които и досега са й помагали при отглеждането на децата. Моралният
облик на родителите е до известна степен негативен, както по отношение на
ищеца, така и по отношение на ответницата с оглед данните за проявена и от
двамата физическа и вербална агресия по между им и спрямо децата. От
10
гледна точка на пола и възрастта на децата майката е по-подходяща да
отглежда детето В., тъй като същото е в ниска възраст – на 4 години, все още
посещава детска градина и е от женски пол. Детето С. е на 15 години от
мъжки пол, поради което е приемливо да бъде отглеждан както от майката,
така и от бащата, като лек превес има бащата с оглед трудната възраст, в
която се намира детето, желанието му да живее с баща си и нуждата от
фигурата на бащата в живота му. При предоставяне на родителските права
съдът следва да се ръководи и от обстоятелството, че се касае за две деца,
които макар да имат разлика във възрастта не е препоръчително да бъдат
разделяни, тъй като между тях има много силна близост, а и поддържането на
добри отношения между брат и сестра е необходимо за пълноценното
развитие на личността.
При тези данни и с оглед разясненията, съдържащи се в задължителното
за съдилищата ППВС № 1/1974 г., съдът намира, че в случая майката е по-
пригодна да отглежда и възпитава родените от брака деца. За този извод
определяща е преди всичко необходимостта двете деца да бъдат отглеждани
съвместно, за да запазят връзката помежду си, съществуващата привързаност
между децата и майката и обстоятелството, че до този момент тя непрестанно
се е грижила за тях. Породилите се след започване на бракоразводния процес
негативни настроения на детето С. към майка му и желанието му да живее с
баща си, не са непреодолими (детето обича майка си и иска да е лоялно към
нея), а представляват моментно състояние, продиктувано от непрестанните
конфликти между родителите и от лесната внушаемост на детето. Последица
от конфликтната ситуация в семейството е и нападателното поведение на
майката, което е израз на неспособността й да се справи с проблемите в брака,
но то също е временно. С уреждане на отношенията между родителите
напрежението в семейството ще спадне и отношенията между майката и
децата ще се нормализират. Поради това няма пречка родителските права да
се предоставят на майката, тъй като до момента тя е доказала родителските си
качества, а децата имат нужда от непосредствена майчина грижа и близост за
нормалното си психическо съзряване. Все пак майката следва да положи
максимални усилия, за да преодолее натрупаната в нея агресия от
взаимоотношенията си с ищеца и да избягва такова поведение, което би я
дискредитирало като майка и би накърнило авторитета й пред децата.
От друга страна упражняването от бащата на родителските права по
отношение на двете деца не би било в техен интерес, тъй като това би
поставило в опасност изградената до момента доверителна връзка между
майката и децата и освен това не е подходящо предвид ниската възраст и пола
на детето В.. Също така предоставянето на родителските права на бащата
само по отношение на детето С. би било изключително неблагоприятно за
децата, тъй като ще застраши емоционалната близост между тях и ще ги
отдалечи едно от друго, а това ще бъде единствено във вреда на децата.
По тези съображения родителските права по отношение на родените от
брака деца С. и В. следва да бъдат предоставени за упражняване от майката,
11
при която с оглед чл. 126, ал. 1 от СК следва да бъде определено и
местоживеенето на децата.
Относно режима на лични отношения:
На бащата следва да бъде определен подходящ режим на лични
отношения с децата, съобразен от една страна с възрастта на децата и с
училищните им ангажименти, а от друга с необходимостта от поддържане на
лични контакти между бащата и децата с цел запазване на пълноценната
връзка между тях. Ето защо режимът на лични отношения следва да бъде
определен, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване, един месец през лятната
ваканция, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката и по два
дни за Коледните и Великденските празници всяка година.
Относно издръжката на ненавършилите пълнолетие деца от брака:
На основание чл. 59, ал. 5 във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК бащата
следва да заплаща месечна издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от
брака, размерът на която следва да се съобрази с нуждите на децата и с
възможностите на бащата. Детето С. е на 15 години. Ученик в 8-и клас.
Детето В. е на 4 години. Посещава детска градина. Обичайните нужди на деца
в тази възраст включват основно разходи за облекло, храна, учебни пособия,
отдих и развлечение според възрастта. Няма данни някое от децата да страда
от сериозно или хронично заболяване, изискващо скъпоструващо лечение,
нито да има специални потребности или дарби, които изискват разходи, по-
големи от обичайните. Като ориентир при определяне на издръжката на
децата могат да послужат критериите, установени в чл. 50, ал. 3, т. 2 и 3 от
ППЗЗДет във връзка с ПМС № 305 от 19.12.2017 г. за определяне на нов
месечен размер на гарантирания минимален доход, съгласно който
необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете от 3 до 14 години
са в размер на 3.5-кратния размер на гарантирания минимален доход от 75
лв., а именно 225 лв., а на дете от 14 до 20 години – 4-кратния размер на
гарантирания минимален доход от 75 лв., а именно 300 лв. С оглед на това и
като отчете рязкото увеличаване на разходите за живот в последните месеци
съдът приема, че необходимите средства за посрещане на основните
потребности на детето В. са в размер около 300 лв. месечно, а на детето С. –
около 400 лв. месечно. От тази издръжка бащата следва да заплаща парична
издръжка в размер на 200 лв. месечно за детето В. и 250 лв. месечно за детето
С., тъй като е в трудоспособна възраст, работи по трудово правоотношение,
реализира трудови доходи около средния за страната размер и няма
задължение да издържа други ненавършили пълнолетие деца. Остатъкът от
необходимите на децата средства за живот следва да останат в тежест на
ищцата, която също е трудово ангажирана, макар и получаваното от нея
възнаграждение да е в размер около минималната работна заплата. Съгласно
ППВС 5/1970 г. издръжката се дължи считано от влизане в сила на съдебното
решение, до настъпване на основания за нейното изменение или
12
прекратяване, ведно със законната лихва при забава съгласно чл. 146, ал. 1 от
СК. За разликата над 200 лв. месечно – за детето В., и за разликата над 250 лв.
месечно – за детето С., до предявения размер от 300 лв. месечно за всяко от
децата исковете за издръжка, предявени от майката с отговора на исковата
молба, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като такъв размер
на издръжката би бил прекомерен и би станал предпоставка за неоснователно
обогатяване на децата.
Относно ползването на семейното жилище:
Съгласно чл. 56, ал. 1 от СК при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът
служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Когато от брака
има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на
единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото
е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява –
чл. 56, ал. 2 от СК. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и
семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да
предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването
на родителските права, за срок до една година – чл. 56, ал. 3 от СК.
Съгласно Решение № 64 от 08.03.2013 г. по гр.д. № 396/2012 г. на ВКС,
ІV г.о., за да се произнесе по мерките относно ползването на семейното
жилище, съдът установява кой е негов собственик (или притежава вещното
право на ползване) и от кои помещения се състои то. На следващо място
съдът преценява възможността за обособяване на самостоятелни реални
части от семейното жилище (без общо ползване на помещения). Ако това е
възможно, ползването на семейното жилище се разпределя, независимо от
това какви са отношенията между съпрузите – търпими или нетърпими.
Когато в семейното жилище може да бъдат обособени отделни помещения за
самостоятелно ползване от единия съпруг (заедно с децата, върху които той
упражнява родителски права) и от другия съпруг (заедно с децата, върху
които той упражнява родителски права), а други помещения трябва да
останат за общо ползване, разпределението може да бъде осъществено само
ако отношенията между съпрузите са търпими. Когато идеална част от
семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, а останалите
идеални части са собственост на негови близки, съдът преценява какви са
дяловете в съсобствеността и как е разпределено ползването между
семейството на съпруга и семействата на неговите близки (така съдът
определя обема на семейното жилище). Ако съгласно горните правила от
семейното жилище може да бъде обособена реална част, която съответства на
дела на съпруга-съсобственик от целия съсобствен имот, тази реална част
може да бъде предоставена за ползване на другия съпруг, който упражнява
родителските права върху ненавършили пълнолетие родени от брака деца,
докато ги упражнява, а ако обособената реална част от семейното жилище
13
надхвърля дела на съпруга-съсобственик от целия имот, тази реална част
може да бъде предоставена за ползване на другия съпруг, който упражнява
родителските права върху ненавършили пълнолетие родени от брака деца, за
срок до една година.
В случая семейното жилище представлява апартамент с площ от 63.58
кв.м., състоящ се от стая, дневна и кухня, който е съсобствен между ищеца и
негови близки – баща му и брат му. Делът на ищеца е 1/6 ид.ч. Според
показанията на свидетеля С. М. същият се ползва изцяло от съпруга-
съсобственик и неговото семейство. Предвид характеристиките на жилището
от същото не могат да се обособят самостоятелни реални части, които да се
ползват от всеки съпруг без общо ползване на помещения, а общото ползване
на помещения е изключено предвид нетърпимостта в отношенията между
съпрузите. Поради това след прекратяване на брака семейното жилище не
може да се ползва поотделно от двамата съпрузи и следва да бъде
предоставено за ползване на единия съпруг. Предвид наличието на
ненавършили пълнолетие деца от брака, чиито интереси са водещи при
решаване на въпроса на кого да се предостави ползването на семейното
жилище, съдът намира, че същото следва да бъде предоставено за ползване на
ответницата, която ще упражнява родителските права. С оглед броя на
помещенията и площта на жилището не е възможно обособяване на отделни
помещения за самостоятелно ползване от ответницата и децата, които да
съответстват на притежаваната от ищеца идеална част от жилището, без да се
засягат правата на останалите съсобственици. Следователно следва да се даде
приоритет на правата на съсобствениците – близки на ищеца, като на
основание чл. 56, ал. 3 от СК жилището следва да бъде предоставено за
ползване на ответницата за срок от една година, считано от влизане в сила на
решението.
Относно фамилното име на ищцата:
Ищцата не е направила искане по чл. 53 от СК за възстановяване на
фамилното си име отпреди брака, поради което след прекратяването му
следва да продължи да носи фамилното име М..
По разноските:
На основание чл. 329, ал. 1, предл. 2 от ГПК разноските по делото
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, тъй като и двамата са
виновни за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
На основание чл. 6, т. 3 от ТДТГПК всеки от съпрузите следва да бъде
осъден да заплати допълнителна държавна такса при решаване на делото в
размер на 20 лв., а съпругът – и държавна такса по чл. 7, т. 2 от ТДТГПК
върху издръжката в размер на 648 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение в частта за присъдената издръжка.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
14
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД като дълбоко и непоправимо разстроен
брака между З. С. М., ЕГН ********** и А. Р. М., ЕГН **********, сключен
на ****** г. в гр. Пазарджик, за което е съставен акт за граждански брак №
0232 от ****** г.
ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
имат и двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака ненавършилите пълнолетие деца С. З. М., ЕГН **********
и В. З.а М., ЕГН ********** на майката А. Р. М., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца С. З.
М., ЕГН ********** и В. З.а М., ЕГН ********** при майката А. Р. М., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата З. С. М., ЕГН
********** с ненавършилите пълнолетие деца С. З. М., ЕГН ********** и В.
З.а М., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване, един месец през
лятната ваканция, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката и
по два дни за Коледните и Великденските празници всяка година.
ОСЪЖДА З. С. М., ЕГН ********** да заплаща на ненавършилото
пълнолетие дете С. З. М., ЕГН **********, действащо лично и със съгласието
на неговата майка и законен представител А. Р. М., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 250 лв., считано от датата на влизане в сила на
настоящото решение до настъпване на основания за нейното прекратяване
или изменение, ведно със законната лихва при забава, като ОТХВЪРЛЯ иска
за заплащане на издръжка за разликата над 250 лв. месечно до предявения
размер от 300 лв. месечно.
ОСЪЖДА З. С. М., ЕГН ********** да заплаща на ненавършилото
пълнолетие дете В. З.а М., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител А. Р. М., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200 лв.,
считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до настъпване на
основания за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва
при забава, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на издръжка за разликата
над 200 лв. месечно до предявения размер от 300 лв. месечно.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
Пазарджик, ул. „**********, на съпругата А. Р. М., ЕГН ********** за срок
от една година, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата А. Р. М., ЕГН
********** да носи брачното си фамилно име М..
ОСЪЖДА З. С. М., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „**********
15
да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик допълнителна държавна
такса при допускане на развода по чл. 6, т. 3 от ТДТГПК в размер на 20 лв. и
държавна такса по чл. 7, т. 2 от ТДТГПК върху издръжката в размер на 648
лв.
ОСЪЖДА А. Р. М., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „**********
да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик допълнителна държавна
такса при допускане на развода по чл. 6, т. 3 от ТДТГПК в размер на 20 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им
и на ДСП Пазарджик чрез ССЕВ.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
16