Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 13.12.2019
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На
тринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 904 по описа за 2019 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявен
е иск с правно основание член 127, ал. 2
от СК във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК и чл. 143, ал. 2 от СК.
В исковата си
молба ищецът - Н.Ц.М. твърди, че с Решение № 149 от 09.04.2014г. по гр.д. №
1122/2013г. на КрлРС бил прекратен сключеният между страните брак и одобрено
постигнатото помежду им споразумение, по силата на което на ответницата било
предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от
брака им дете - Ч.Н.М.с ЕГН **********, като било определено и местоживеене на
детето при майката. На ищеца, като баща на Ч.бил определен следният режим на
лични отношения с дъщеря му: всяка първа, втора и четвърта събота от месеца от 10.00ч.
до 14.00ч., като до навършване на 3 (три) години на детето свиждането се
осъществявало в присъствието на майката, на място по неин избор. След
навършване на тригодишна възраст, режимът на лични отношения бил определен на
всяка първа, втора и четвърта събота от месеца от 10.00ч. до 17.00ч., без
присъствие на майката и при отпаднало условие това да става в нейния дом или на
друго място по неин избор.
Твърди, че през
изминалите години се стараел стриктно да спазва определения му режим на лични
отношения с дъщеря му. За съжаление той бил толкова ограничен, че на практика
вече било невъзможно да създаде и поддържа нормални и пълноценни отношения с
нея, като между баща и дъщеря. Тя вече била достатъчно голяма и имала нужда не
само от майка, но и от баща, който да е до нея и да я подкрепя. За да се
оформи, като зряла и пълноценна личност, всяко дете имало нужда да расте и
контактува и с двамата си родители - както майката, така и бащата, които имат
какво да дадат на детето си, на какво да го научат, за да го подготвят за
живота.
На 02.02.2019г., дъщеря му Ч.навършила 7 години. Предстои й на
есен да тръгне на училище в първи клас. Тогава тя ще навлезе в един нов етап от
живота си, през който още повече ще се нуждае от близка и пълноценна връзка с
баща си. Кратките часове, през които сега можел да я взима, били крайно
недостатъчни за това. Дъщеря му много обичала животните и особено - конете.
Затова правел всичко възможно в последните години всеки път, когато я взима, да
я води на конната база в с. Ж.. Там тя се научила да язди и това й доставяло
огромно удоволствие. Намира за благоприятно за развитието на едно дете е да
контактува с животни и особено с коне. За съжаление броените часови, с които
разполагал съгласно определения му сега режим на лични отношения, отивали почти
изцяло по организиране на това нейно занимание. Не мисли, че е от полза да
дъщеря му, бащата единствено и само той да я води на конната база. Ч.трябвало
да има нормална и пълноценна връзка с баща си. Това било необходимо за нейното
психическо и емоционална израстване и оформяне, като личност. Твърди, че в
жилището, което обитавал, разполага с много добри условия, при които да се
грижи за дъщеря му. Ремонтирал семейната им къща в село С., където подготвил
самостоятелна стая за Ч.. Би желал да може да пътува с дъщеря му, да я води на
екскурзии, за да й покаже страната такава, каквато я познава. Първото и необходимо условие за
това е определеният му режим на лични отношения с дъщеря му да бъде разширен по
начин, даващ възможност те, с Ч.да контактуват нормално и пълноценна. За
съжаление с ответницата не били в състояние доброволно и извънсъдебно да решат
този спор.
МОЛИ съда, да
постанови решение, с което определеният му режим на лични отношения с дъщеря му
бъде променен, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца
от 10.00ч. на съботния ден до 17.00ч. в неделния ден, с преспиване; един месец
през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; първата
половина от Коледната (зимната) ваканция в четните години; първата половина от
пролетната ваканция в четните години, както и по всяко друго време, по взаимна
договореност между мен и ответницата. Претендира за направените по делото
разноски.
Ответницата - Н.Т.Д. намира предявения иск за
допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло. Не оспорва следните
обстоятелства, изложени в исковата молба: че с влязло в сила Решение №
149/09.04.2014г., постановено по гр.д. № 1122/2013г. по описа на КрлРС, е
прекратен брака им с ищеца, че със същото решение й е предоставено
упражняването на родителските права върху роденото от брака им дете Ч.Н.М.,
родена на ***г., ЕГН **********, както и е определено детето да живее при нея,
че на ищеца като баща на детето е определен посочения в исковата молба режим на
лични отношения с детето.
Оспорва всички
други обстоятелства, извън горните, изложени в исковата молба, в т.ч. че ищецът
е спазвал стриктно определения му режим на лични отношения с детето, че същият
бил прекалено ограничен, което пречило да се създадат и поддържат нормални и
пълноценни отношения с детето. Оспорва твърдението, че ищецът се занимава с
детето, водейки го на конната база в с. Ж., както и че то се е научило да язди
кон. Оспорва твърдението, че в жилището на ищеца има създадени много добри
условия за детето. Счита, че не са налице предвидените в закона основания за
изменение на определения режим на лични отношения на бащата с детето, тъй като
нямало съществена промяна в обстоятелствата, при които той бил определен.
Твърди, че в продължение на повече от пет години, ищецът се е задоволявал да
контактува с детето си при определения от съда режим на лични отношения, като
много често го нарушавал, като не спазвал часовете както за взимане, така и за
връщане на детето. Случвало се е да го връща с няколко часа закъснение от
определения момент, нарушавайки създадения режим на детето и създавайки
напрежение между тях двамата. За неспазване на определения режим е подавала
няколко пъти жалби в полицията. Сочи, че ищецът живеел със своята майка в малко
жилище, което бил с площ от 63 кв.м., състоящо се от спалня, хол и кухня, като
той ползва хола, а майка му - спалнята. В това жилище нямало нормални условия
детето да пребивава за по-продължителен период от време, още по- малко да
остава с преспиване. Често, след като детето е било при баща си и неговата
майка, се връщало разстроено, плачело и не искало да ходи повече, без да може
до й обясни какво се случва. В дните за контакти с баща си й заявявало, че не
иска да ходи. Неоснователно било искането за взимането на детето с преспиване,
както и през лятото и другите ваканции, тъй като детето не желаело, същото не е
свикнало да се разделя с нея, както и да остава за по-дълго време в дома на
баща си. От друга страна, ищецът бил военнослужещ, ходил на занятия извън
населеното място, в което живеел, които били с продължителност от 5, 10 или 20
дни. Отделно от това давал по 4 наряда в месец, които били в събота и нелеля, с
минимална продължителност 24 часа. Отсъствайки от дома си, същият не можел
обективно да полага грижи за детето. Счита, че промяната на определения режим,
с който детето било свикнало от малко, ще има и негативни последици във връзка
с неговата подготовка за училище, тъй като тази година ще е в първи клас, което
ще изисква много занимания и внимание, което счита, че ищецът няма да може да
осигури. В годината на предучилищната подготовка с него се е занимавала
изключително тя, като била подпомагана и от моите родители.
От раждането
до момента детето живеело с нея, като за отглеждането му й помагали и нейните
родители, които живеели с тях. Между тях и детето били създадени близки
отношения, каквито липсвали между него и майката на ищеца. Разполагала с етаж
от жилищна сграда, собственост на родителите й, които живеели в другата част от
сградата, като детето си имало самостоятелна стая, обзаведена с всичко
необходимо за него. Домът им разполагал с всички удобства за нормален живот.
Моли съда, да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Претендира за направените по делото разноски.
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Установява се
от представеното изисканото и постъпило гр.д. № 1122/2013г. по описа на КрлРС,
че с влязло в сила на 09.04.2014г. Решение № 149 от 09.04.2014г., съдът е
одобрил постигнато между страните в брачен процес споразумение, по силата на
което, на майката - Н.Т.Д. е предоставено упражняването на родителските права
по отношение на роденото от брака им дете - Ч.Н.М.с ЕГН ********** с определено
местоживеене на детето при майката. На бащата - Н.Ц.М. е определен следният
режим на лични отношения с дъщеря му, а именно: всяка първа, втора и четвърта
събота от месеца от 10.00ч. до 14.00ч., като до навършване на 3 (три) години на
детето свиждането се осъществявало в присъствието на майката, на място по неин
избор. След навършване на тригодишна възраст, режимът на лични отношения е
определен на всяка първа, втора и четвърта събота от месеца от 10.00ч. до
17.00ч., без присъствие на майката и при отпаднало условие това да става в
нейния дом или на друго място по неин избор.
Видно от
представената служебна бележка № 1385/19.09.2019г. на Сухопътни войски, Военно
формирование *****– К., Н.Ц.М. е назначен на длъжността – техник по ремонт на
захранващи възли и агрегати във взвод за ремонт на радиолокационни
станции и автоматизирани системи за управление на рота за регламентно-настроечни
работи и ремонт на специална апаратура във Военно формирование *****– гр. К. и
не е служебно ангажиран с участия в учения, мероприятия и носене на дежурство
повече от 50% от времето на празнични и почивни дни на месеца.
Видно от
постъпилата преписка № 28**00-7385/24.06.2019г. по описа на РУ – К., същата е
образувано по жалба на Н.Т.Д. срещу Н.Ц.М. по повод на това, че на 22.06.2019г.
при нарушение на установения от съда режим на свиждане, същият е взел детето,
но го е върнал в 18.20ч. Тъй като се
твърди, че Н.Ц.М. системно нарушава определения режим за свиждане, Н.Т.Д. моли
полицията за съдействие. Видно от материалите по преписката, при извършената
проверка не са констатирани достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер. Лицето е предупредено по реда на чл. 65 от ЗМВР.
По делото е приет
социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – К., в който са
отразени следните констатации:
Родителите на
детето са разведени от 2014г., като родителските права са предоставени майката,
а на бащата е определен режим на лични отношения. Бащата споделя, че се разбира
с дъщеря си и тя е привързана към него. Когато детето е при него, не създава
проблеми, държи се много добре, чувства се спокойно. Ходят на обществени и
семейни мероприятия. Ч.обича конете и при всяка възможност баща й я води на
конната база в с. Ж. да язди. Детето се разбира добре и с баба си по бащина
линия. Бащата желае режима на лични отношения с Ч.да е по-разширен, тъй като
детето вече е голямо и не вижда проблем същото да остава в домът му с преспиване.
Майката се противопоставя да се разшири режима на лични отношения. Държи
стриктно да се спазва определеният такъв. Майката споделя, че след раздялата с
бащата на Ч., детето живее заедно с нея. Имало моменти, в които е отказвала да
се среща с баща си. Тогава и е споделила, че не иска да се вижда и вижда с баба
си по бащина линия. Имало е случаи, когато бащата е връщал детето след
определеният в съдебното решение час. Споделя, че не желае да търси помощта на
бащата при отглеждането и възпитанието на детето, въпреки че той е предлагал.
Двамата родители са в лоши отношения и не желаят да контактуват помежду си
извън минимално необходимото съдържание свързано с детето им. Детето споделя,
че много му харесва в училище и с желание ходи. Много обича конете и често баща
и я води язди. Желае да се среща с баща си. Няма претенции кога и за колко
време.
По отношение
на жилищни условия и среда за детето, в доклада е отбелязано следното:
жилището, в което живее Ч.с майка си, баба си, дядо си и вуйчо си представлява
двуетажна къща, находяща се в град С., улица „С.В.“ №**. Детето, майката и
вуйчото ползват втория етаж, състоящ се от кухня с всекидневна, хол и спалня,
баня и тоалетна. Ч.спи в стаята на майка си, като двете спят на спалня. Вуйчото
ползва хола. Кухнята е обща. Детето все още няма собствено бюро, на което да
подготвя уроците си, като за това ползва масата във всекидневната. Жилището е
обзаведено с всички необходими мебели и уреди, осигуряващи много добри условия
за живот. Хигиената е на много добро ниво. На първия етаж живеят родителите на
г-жа Д., чиято собственост е жилището.
Жилището на
бащата представлява апартамент в град К., улица „Г.К.“ № **. Състои се от две
стаи и кухня. Спалнята е пригодена за детска стая с легло, гардероб, скрин,
телевизор. В стаята има много играчки за детето. Жилището е обзаведеното всички
необходими мебели, уреди и вещи, осигуряващи много добри условия за живот.
Хигиената е на добро ниво. Апартамента е собственост на бабата по бащина линия.
Бащата е споделил, че е закупил още едно жилище в град К., което към момента
ремонтира. И двете жилища на родителите са обезопасени и гарантират сигурна и
защитена среда за детето.
Родителите на
детето работят като военнослужещи в ** С.м.б.– К. и декларират добри доходи.
Както детето, така и родителите имат изграден приятелски кръг. Поддържат
контакти с разширеното семейство, на чиято помощ разчитат при отглеждането й
възпитанието на детето. Детето е привързано и към двамата си родители. Не
проявява предпочитание към някого. Контактно е и спокойно. Не проявява
притеснение. Родителите са в лоши отношения. Не си сътрудничат при упражняване
на родителските права. Не могат да постигнат консенсус по отношение на начина
на отглеждане и възпитание на Ч.. Не желаят да контактуват по между си извън
минимално необходимите контакти свързани с дъщеря им.
Във
връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните.
Свидетелят,
осигурен от ищцовата страна - Ч.Х.М., майка на ищеца твърди, че живеела заедно
със сина си в жилище от 65 кв.м. Когато бащата взимал детето, същото не било
притеснено, много се радвало, играели си, рисували, водели я по детски кътове.
Тъй като детето било влюбено в кончета, карали го почти всеки път в село Ж., за
да му доставят удоволствие, от което било много щастливо. Твърди, че бащата
взимал дъщеря си към 10.30 часа и в 17.00 часа трябвало да бъде при майка си.
Твърди, че когато връщали детето при майката, то било много тъжно. Твърди, че
бащата се занимавал с детето, двамата много разговаряли. Лично, не всеки път
присъствала на срещите между детето и бащата, защото се стараела да приготви
нещо в кухнята, за да угоди на детето. Детето не искало да се отдели от баща
си. Майката не е изпращала с детето учебници и тетрадки, за да може то да се
подготвя за училище, но пък за това тя му купила тетрадки, блокчета, бои,
моливи, химикали, за да се занимава, когато им гостува. Миналата година, когато
детето било в предучилищна възраст е виждала как детето и бащата се занимавали
с нещо свързано с училище. Сядали в хола, рисували, детето се опитвало да чете,
сричайки. То не се отделяло от баща си, не го оставяло да мръдне. Твърди, че
детето имало възможност да си почива, когато е при баща си. Ако то остане у тях
с преспиване, ще спи в спалнята, в която са подредени всичките му играчки. В
тази стая спяла тя и в нея нямало друго легло, но в тези случай тя могла да спи
в кухнята, където имали диван. Случвало се бащата да връща детето след
определения час, но не било с голямо закъснение. Разказва за случай, когато
били поканени на сватбата. Майката знаела за това, както и че сватбата била
вечерна. Отишли на сватбата, за да доставят удоволствие на детето, тъй като то
никога не е ходило на такова мероприятие. Детето било много щастливо. Завели го
на прическа, купила му обувки, бащата му купил дрехи. Този ден закъснели с
връщането на дете в определения за това час, защото сватбата била от 17.00 часа
и майката знаела за това.
От показанията на свидетелите,
осигурени от ответната страна се установява следното: Свидетелят Н.Н.Д., майка на ответницата твърди, че внучката й, като
ходела при своя баща се е случвало да се нарушава режима с взимането и с
връщането. Сочи, че на 13.04. детето пак имало свиждане с бащата и било върнато
в 10.10 часа вечерта, тъй като имало някаква сватба. Винаги имало закъснение за
взимане и връщане на детето. Имало е моменти, когато детето отивало със
желание, но е имало и моменти, когато детето не е искало да ходи, без да дава
обяснения за това. Случвало се да отивало с рев. Имало е моменти, когато детето
се е връщало с настроение и без настроение. В жилището на бащата, когато го е
посещавало преди 7-8 години се състояло от хол, спалня. Нямало обособен кът за
детето. Питала е детето дали иска да спи при баща си, а то отговорило, че
неиска, защото при мама му било най-хубаво. През последните пет години бащата
не е проявявал желание да вземе детето да го води на почивка, да пътува, да
преспива. От няколко месеца детето било водено на някаква конна база в село С..
Повечето време, по време на свиждането, детето било водено на конната база.
Като всяко дете, то обичало животните, обичало и конете. На детето му харесвало
на конната база. Твърди, че бащата не се е занимавал с детето да четат, да
пишат, да учат. Това й било известно, тъй като детето никога не е носило
учебници при него. Детето е казвало, че баща му купил флумастери, моливи,
тетрадки за упражнение, но не е виждала двамата да са се упражнявали. Когато
майката изпращала детето при баща, тя слагала тетрадка, молив, но детето било
водено повечето на други мероприятия, които я вълнуват повече от това нещо.
Детето казвало, че го водели при роднини, с други деца, с които да си играе.
Това, което й било купено и не й е давано да си го носи в дома на майката.
Свидетелят В.Т.Д., брат на ответницата
твърди, че живее в град С., заедно с родителите си, сестра му и племенницата
му. На някои случки ставал свидетел при взимането и връщането на детето. Не е
бил свидетел на взимане на детето със закъснение, но е бил свидетел на
връщането му със закъснение. В последно време, от както родителите имали
пререкания, бащата го връщал в 17.00 часа, но преди е закъснявал с два, три
часа. Принципно, когато детето се връщало от бащата било весело. Имало е случаи
да се прибира и да плаче, явно защото тогава е било болно. Когато бащата давал
наряди не е взимал детето. Не е говорил с детето за това дали то иска да ходи при
баща си с преспиване и за по-дълго време. Сестра му е казвала, че бащата иска
детето да преспива там, но това нямало как да се случи. Много пъти майката не
искала детето да отиде при бащата по причина, че е болно и тя не го пускала.
Последните пет години детето не е оставало с преспиване при бащата. Бащата не е
водил детето на почивка и на пътешествие. Майката е споделяла, че от както
детето е в първи клас била много натоварена програмата и затова не искала
детето да ходи при бащата с преспиване. Така й обръщала повече внимание. Не
знае дали бащата помага в обучението на
детето. Същото се връщало в положително настроение от баща си, весело, превъзбудено и докато се успокои, майката полагала доста
старание, за да може да бъде настроено за учение. Твърди, че сестра му и Н. не
били в приятни отношения, имали постоянни спорове за детето.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 59, ал.1 от СК, при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите
относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в
техен интерес. Текстът на чл.59, ал.9 от СК предвижда, че при изменение на
обстоятелствата, съдът по искане на единия от родителите, по искане на Д „СП“
или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
В случая, на
първо място следва да се установи - налице ли е изменение на обстоятелствата,
при които първоначално са определени мерките касателно
ненавършилата пълнолетие Ч.Н.М.. При преценката на всички обстоятелства, съдът
следва да се води основно от интереса на детето. Съгласно §1, т.5 от ДР на ЗЗДетето, при преценката за най-добрия интерес на детето се
вземат предвид желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др.
Съдът приема за безспорно установено, че и двамата родители притежават нужния
родителски капацитет да полагат грижи за дъщеря си. Безспорно се установи, че
от датата, на която е проведено откритото съдебно заседание по бракоразводното
дело, до датата на устните състезания в настоящото производство, е изтекъл
период повече от пет години, през който безспорно детето е израснало. Към
настоящия момент, Ч.е на 7 години, като с оглед възрастта си, детето е
придобило известна самостоятелност. В разглежданата хипотеза, съдът следва да
се съобрази и с другите обстоятелства, определящи интересите на детето и
най-вече с неговото желание, емоции и потребности от общуване и подкрепа с
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Ето
защо съдът счита, че в случая е налице изменение на обстоятелствата, при които
първоначално е определен режимът на лични отношения на бащата с детето.
На следващо
място, съдът счита, че предпоставка за конкретизиране (изменение) режима на
лични отношения е и ясно изразеното неразбирателство между родителите на
детето, което води до възникване на конфликти при изпълнение на определените
мерки. Съгласно текста на нормата на чл.59, ал.3 от СК, определянето на режима
на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или
на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през
училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и
по друго време. С оглед на всички събрани доказателства, съдът счита, че ще е в
интерес за малолетната Ч.да осъществява пълноценни контакти с баща си, като на
двамата се осигури възможност да общуват и през официални, семейни и лични
празници. Предвид изложеното, с оглед възрастта и правилното развитие на
детето, и необходимостта то да има пълноценни контакти и с родителя, на когото
не е предоставено упражняването на родителските права, съдът счита, че подходящ
режим на лични контакти ще този, поискан с исковата молба, а именно: всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца от **.00ч. на съботния ден до
17.00ч. в неделния ден, с преспиване; един месец през лятото, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката; първата половина от Коледната (зимната)
ваканция в четните години; първата половина от пролетната ваканция в четните
години, както и по всяко друго време, по взаимна договореност между мен и
ответницата.
Съдът счита
този режим за подходящ, тъй като същият ще позволи на детето да осъществява
едни по-пълноценни контакти с баща си, като същевременно не се отделя за
по-значителен период (периоди) от майката, от която безспорно има нужда. С
оглед на факта, че родителите на детето са разделени, би следвало родителят,
който упражнява непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му, да
съдейства на детето при осъществяване на контактите му с другия родител, като
не пречи на последния, а напротив подпомага по най-добрия за детето начин
срещите му с родителя, неупражняващ родителските права, за да се изгради,
поддържа и стабилизира емоционалната връзка между баща и син.
Следва да се
отбележи и следното: интересът на детето е установен като главен критерии при
решаването на спор между родителите, относно мерките на лични отношения между
тях и детето, в константната съдебна практика. Въз основа на съвкупната
преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че жилищата на родителите
на детето са обезопасени и гарантират сигурна среда за детето. Детето е
привързано и към двамата си родители, чувства се спокойно и не проявява
притеснение. В интерес на детето е да подържа близка връзка с родителя, на
когото не е предоставено упражняването на родителските права, и това по никакъв
начин няма да се отрази негативно по отношение - личността, здравето и
възпитанието на детето. Напротив. Доказателствата по делото сочат за това, че
съществува близост в отношенията между бащата и детето. Не се доказа и
твърдението на ответницата, че бащата не осигурява условия за подготовка на
детето за училище и обучение, от която детето се нуждае. От събраните
доказателства съдът приема, че бащата е осигурил много добри условия на живот
на детето в дома си; полага усилия за задоволяване емоционалните потребности на
детето, водейки го на конна езда, осъзнавайки, че детето много обича конете;
полага грижи по обучението му чрез писане и рисуване. Ето защо искът като
основателен следва да бъде уважен.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца ще се присъдят
и направените от него разноски, които се констатираха в размер от 330.00 лева,
от които: за държавна такса – 30.00 лева; за адвокатски хонорар – 300.00 лева.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ определените
с Решение № 149/09.04.2014г., постановено по гр.д. №1122/2013г. по описа на КрлРС, мерки на лични отношения на бащата Н.Ц.М. *** с ЕГН **********
с детето му Ч.Н.М.с ЕГН **********, КАТО
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични контакти между Н.Ц.М. *** с ЕГН ********** и детето Ч.Н.М.с ЕГН **********,
както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от **.00ч.
на съботния ден до 17.00ч. в неделния ден, с преспиване; един месец през
лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; първата
половина от Коледната (зимната) ваканция в четните години; първата половина от
пролетната ваканция в четните години, както и по всяко друго време, по взаимна
договореност между мен и ответницата.
ОСЪЖДА Н.Т.Д.
*** с ЕГН **********, да заплати на Н.Ц.М. *** с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 330.00
лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от съобщаване на страните за неговото
изготвяне, пред Пловдивския Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.