Р Е Ш
Е Н И Е
№260052
гр.
Шумен, 11.03.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на единадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Т.Кавърджикова като разгледа докладваното
от съдия Р.Хаджииванова в.гр.д.№489 по
описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение №260043/23.10.2020г. по гр.д.№343/2018г. ВПРС е осъдил Териториално поделение
„Държавно горско стопанство Върбица“ на ДП „Североизточно държавно предприятие“-ШУМЕН, представлявано от Р.Р.,
да заплати на
основание чл. 286, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, на „Синем“ЕООД-с. Бяла река, представлявано
от Г.Д.А., сумата 17270,98лв., представляваща задържана без основание сума, представляваща платена
гаранция за изпълнение по договор № 9/28.03.2014 г., сключен между страните,
сумата 5261,35лв.,
представляваща обезщетение за неизпълнено в срок главно парично задължение за
връщане на сума в размер на 17270,98лв. за периода от 24.04.2015 г. до
23.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2018г.
до окончателното плащане на сумата. Със
същото решение е призната неистинността на протоколи за освидетелстване на
сечища №№ 0170118/11.11.2014г., 0170129/11.11.2014 г. и 0170150/11.11.2014 г.,
като същите са изключени от доказатествения материал, признато е за недоказано оспорването на истинността
(верността) на протоколи за освидетелстване на сечища №№ 0170148/11.11.2014г.,
0161351/04.09.2014г., 0170145/11.11.2014г., 0161349/04.09.2014 г.,
0170132/11.11.2014 г., 0170149/11.11.2014г. и са присъдени следващите се
разноски.
Решението е обжалвано от ответната страна, която сочи, че същото се явявало неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати от съда съществени процесуални нарушения, по подробно изложени съображения. Съдът не направил преценка, че нарушенията на договора, извършени от ищеца били тежки и многобройни, не бил обсъден размерът на количественото и на качественото неизпълнение по договора. Съдът основавал решението на свидетелските показания на М.Б., който бил лесовъд, на трудов договор при ищеца. С решението се допускало неизправната страна по договора да черпи права от недобросъвестното си поведение. Не били съгласни с основния извод на съда, че били налице предпоставките за освобождаване на гаранцията за изпълнение по договора. Съдът игнорирал неоспореното заключение на ССЕ. Лесотехническата експертиза категорично установявала тежки нарушения в отделите, предмет на договора. Решение се явявало и необсновано. Съдът признал една трета от протоколите за освидетелстване на сечища за неистински, а едновременно с това приел, че на 06.11.2014г. били налице всички предпоставки за възстановяване на гаранцията, защото имало съставени протоколи за всички сечища. Моли, решението да бъде отменено в обжалванат част и вместо него постановено друго , с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски.
Въззиваемата страна моли решението на ШРС да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Шуменският окръжен съд, след като
обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По силата на договор за покупко-продажба на стояща
дървесина на корен № 9/28.03.2014 г. ,
ТП „ДГС Върбица“-гр. Върбица прехвърлило на „Синем“ЕООД-с. Бяла река, Шуменска обл.,
собствеността върху прогнозни количества маркирана дървесина на корен от Обект
№ 1, позиция № 3, отдели 174„б“, 174“в“, 174“г“, 174“и“, 174“л“, 176“д“,
183“е“, 183“к“, 189“а“ от годишен план за ползването на дървесина за 2014г..
Посочено е, че договорът се сключва на основание чл.73 от Наредба за условията
и реда за възлагане изпълнението на дейности в горски територии-държавна и
общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти
и заповед №117/20.03.2014г. на директора на ТП“ДГС Шумен“. Отразено е, че купувачът
приема и заплаща уговорената между страните цена, посочена в т.2.1 от договора,
достигната по време на търга и въз основа на която купувачът е определен за
спечелил търга, както и че срокът за получаването на позволителното за сеч и
сроковете за сеч и извоз на всяко едно насаждение от обекта е до 30.12.2014г.,
а карайният срок на действие на договора е до 31.12.2014г./чл.1.3, 1.4 и 1.5/. Съгласно чл.2.5 от договора, гаранцията за
изпълнение в размер на 17270,98 лв. (20% от стойността, представляваща
уговорена цена), се внася преди сключване на договора по посочена банкова
сметка *** – Ш., или под формата на банкова гаранция, а съгласно чл.2.6, гаранцията за изпълнение на договора се
освобождава от продавача в срок от пет работни дни, при изпълнението на
следните условия: 1. След заплащането на всички дължими суми по настоящия
договор и след окончателното транспортиране на цялото количество действително
добита дървесина; 2. След съставянето на констативни протоколи за
освидетелстване на всички сечища в обекта; 3. Протоколът за освидетелстване на
сечищата се подписва от регистриран лесовъд. В чл. 7.5 от договора е посочено,
че в случаите в т. 4.7, т. 7.1, т. 7.2, т. 7.3 и т.7.4 от договора, внесената
от купувача гаранция не се освобождава.
Видно от преводно нареждане от 25.03.2014г., а и не се
спори между страните, че „Синем“ЕООД-с.Бяла река е превело по сметка на ЦУ на СИДП – Шумен
сума в размер на 17270,98 лв., представляваща гаранция за изпълнение за обект №
1, позиция № 3.
С писмо
рег.№3500/19.06.2015 г., „Синем“ЕООД-с.Бяла
река е отправило искане до ответната страна, поради изпълнение на предвидените
в договора условия внесената гаранция за изпълнение в размер на 17270,98 лв. да
бъде освободена.
Представена е молба за потвърждение на
разчети с контрагенти изх. № 1762/26.03.2016 г. от Североизточно държавно
предприятие до ищцовото дружество, с искане на основание чл.28 от ЗС и
предстояща одиторска проверка, да се потвърди размера на сумите, отразяващи
внесените от дружеството разчети за гаранции към 31.12.2017г.-в размер на
17270.98лв., а в хода на въззивната инстанция и потвърждение
на вземане №29/14.01.2021г., с което
представителят на ответната страна е поискал от ищцовото дружество
потвърждаване на вземането му в размер на 17270.98лв.-гаранция.
Съгласно
заключението на изготвената в хода на първоинастнционното производство съдебно-счетоводна
експертиза, „Синем“ ЕООД е изплатило:
сумата от 17270,98 лв. на 14.03.2014 г. по сметка на ответника с основание
„гаранция за участие“ и на 25.03.2014 г. по сметка на СИДП ДП – Шумен в размер
на 17270,98 лв. с основание „гаранция за изпълнение за обект № 1, позиция № 3“.
На 27.03.2014 г. въз основа на заявление на дружеството внесената сума,
представляваща гаранция за участие била трансформирана в авансова вноска. И
понастоящем липсвали данни да е възстановена сумата, внесена като гаранция за
изпълнение. Всички суми, отразени във фактури, издадени от ответника въз основа
на договора били изплатени от купувача,
като последното плащане било на 30.04.2014г.. Вещото лице сочи, че размерът на
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху сумата от 17270.98лв за периода 24.04.2015 г.
до 23.04.2018 г. възлиза на 5261,35 лв..
Съгласно заключението на съдебно-лесотехническа експертиза, в
процесните отдели не се установило отсичане на немаркирани дървета. В отдел
174“б“ се установило 6 бр. налични маркирани дървета от бук със синя боя /цвят,
валиден за 2014 г./, неотсечени до момента; в отдел 174“г“ се установили 25 бр.
налични маркирани дървета от бял бор със синя боя, неотсечени към момента; в
отдел 174“л“ се установили 2 бр. участъци с маркирани дървета от бял бор със
синя боя, неотсечени към момента, като площта на неотсечените участъци е по 50
кв.м, до участъците нямало изградени извозни пътища. В останалите отдели не се
установило наличие на маркирани неотсечени дървета. В отдел 174в не била
извършена сеч, като в съдебно заседание
вещото лице заявява, че това най-вероятно се дължало на допусната грешка при
въвеждането на ползвателя, още повече, към 2014 г. не се ползвало Джи Пи
Ес-устройство. На всички процесни отдели досиетата липсвали в ТП ДГС-Върбица и
не били представени за проверка първичните документи.
По делото са представени и протоколи за
освидетелстване на сечища №№ 0170148/11.11.2014г., 0161351/04.09.2014г.,
0170145/11.11.2014г., 0161349/04.09.2014 г., 0170118/11.11.2014г.,
0170132/11.11.2014г., 0170129/11.11.2014г., 0170149/11.11.2014 г.,
0170150/11.11.2014 г., както и рапорт от М.Х.Е..
Съгласно показанията на свид.М.Б. /лицензиран
лесовъд при „Синем“ЕООД-с.Бяла река/,
при извършване на сечта през 2014 г. всеки отдел им бил посочван от
служител на ДГС–Върбица. Впоследствие при
новия началник на участък било констатирано, че единият от отделите не бил
отсечен. Свидетелите М.Е.и М.М.заявяват, че участвали при извършената
инвентаризация на горски територии за 2014г. и съставили рапорт, в който били отразени резултатите. Фактически
не били констатирани нарушения в отделите, в които сеч била извършвана от
„Синем“ЕООД-с.Бяла река, като само в един отдел сеч изобщо не била извършвана. Тъй
като било минало много време оттогава, сочат че това, което било написано в
рапорта, това установили.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните изводи:
Заявени
са претенции за връщане на внесена гаранция на основание чл.2.6 от договор за покупко-продажба на стояща
дървесина, както и за заплащане обезщетение за забава върху нея.
Не е налице твърдяното от страна на
жалбоподателя недопустимо изменение на главния иск. С обстоятелствената част и
петитума на исковата молба ясно е очертан предмета на спора – заявена претенция
за връщане на внесена гаранция за изпълнение с оглед наличие на предпоставките
по чл.2.6 от договората, по която се е произнесъл първоинстанционния съд.
Извършено от ищцовата страна в първо
съдебно заседание уточнение на някои от фактите, изложени в исковата молба, не
е довело до недопустимо изменение на иска. Не е било нарушено правото на защита
на ответната страна, като съдът е изготвил доклад по делото, съответно е дал
възможност на страните да ангажират относими към спора доказателства.
Съдът споделя изводите на
първоинстнационния съд за неоснователност на твърдението на ответната страна,
че заявените претенции се явявали недопустими, тъй като последната не била пасивно легитимирана по
заявените срещу й претенции/гаранцията за изпълнение била преведена по сметка
на СИДП-гр.Шумен/, и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.
Съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. В случая, предявявайки осъдителни искове, ищeцът твърди съществуването на факти,
които са породили вземането му към
длъжника. Ето защо и в негова тежест е да установи съществуването на тия факти,
или в конкретния казус - наличието на договорни отношения между страните, във
връзка с които е внесъл гаранция за изпълнение, настъпване на предпоставките за връщане на
гаранцията, както и че стойността на гаранцията е в претендирания размер, а по иска за заплащане
на лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост и че размерът му възлиза на заявената сума.
По делото безспорно е установено, че
страните са били обвързани от облигационни отношения, породени от сключен между
тях писмен договор за покупко-продажба на стояща дървесина на корен. Установи
се/преводно нареждане от 25.03.2014г., заключение на ССЕ/ и че ищцовото
дружество е внесло гаранция за изпълнение, в размер/17270.98лв./ и начин,
уговорени в чл.2.5 от договора.
Спор
е налице досежно това налице ли са предпоставките за освобождаване на
гаранцията.
Съгласно
чл.2.6 от договора, внесената от купувача гаранцията за изпълнение на договора
се освобождава от продавача в срок от пет работни дни, при изпълнението на
следните условия: 1. След заплащането на всички дължими суми по настоящия
договор и след окончателното транспортиране на цялото количество действително
добита дървесина; 2. След съставянето на констативни протоколи за
освидетелстване на всички сечища в обекта; 3. Протоколът за освидетелстване на
сечищата се подписва от регистриран лесовъд.
Установи се/заключението на ССЕ/, че са
заплатени всички фактурирани суми от ответника. В случая се касае до договор за
продажба на прогнозни количества маркирана дървесина, поради което е допустимо
наличието на несъответствие между соченото в договора количество и реално
добитото и фактурирано такова Съставени са и констативни протоколи за
освидетелстване на всички сечища в обекти, като същите са подписани от
регистриран лесовъд/ в същите липсат констатации за нарушение при
транспортиране на цялото количество действително добита дървесина/.
Или налице
са сочените в договора предпоставки за връщане на внесената гаранция за
изпълнение.
Досежно направеното от ответната страна
оспорване верността на протоколите за освидетелстване/9бр./ поради това че
протоколите не отразявали допуснати нарушения от ищеца при извършването на
сечта, и в частност наличието на голямо количество налични неотсечени маркирани
дървета в отделите.
В процеса
на извършване на дейности в горски територии, включително добив на дървесина,
се съставят редица актове с диспозитивен или свидетелстващ характер, чиято
урадба е нормативно установена в ЗГ, ППЗГ и Наредба№ 8 от
5.08.2011 г. за сечите в горите. С тези актове,сред които и протоколите за
освидетелстване, участниците в този процес удостоверяват спазването на
изискванията при дейностите. С оглед характера на тези документи в случая-при
съставянето им участва длъжностно лице, представител на едната страна, но
същите са съставени по повод на частно-правни отношения и са подписани от
представители и на двете страни във връзка с частно-правно отношение, те
разполагат с доказателствена сила при установяване на обстоятелства, свързани с
извършването на позволена сеч, но тази им доказателствена сила не е идентична с
материалната доказатествена сила на официалния документ. Протоколите за
освидетелстване удостоверяват установени обективни факти/наппример извършване
на недостатъци или нарушение при извършване на сечта/ и в този смисъл са
свидетелстващи, но са съставени от участниците в облигационнота връзка, т.е съставени
са от представител на ответното предприятие, но действащ като участник в
облигационната връзка-възложител, а не като орган на власт. В този смисъл и
същите не са официални по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и имат доказателствена
стойност само за удостоверените в тях неизгодни факти срещу техния издател.
Предвид изложеното и по отношение на същите
не е следвало да се открива производство по чл.193 от ГПК по оспорване
верността им, съответно не се е следвало произнасяне
в диспозитива на решението и изключването на част от тях от
доказателствения материал. Ако се опровергае съдържанието на такъв документ,
той не се изключва от доказателствата, а съдът го преценява с оглед всички
данни по делото.
Дори да се
приеме, че протоколите имат характера на официални свидетелстващи документи, то по
въпроса за верността им е достатъчно произнасяне само в мотивите на решението/доколкото
съдът не се е произнесъл с нарочно определение преди даване ход на устните
прения/, без това произнасяне да формира
сила на присъдено нещо. В случая и първоинстанционният съд се
е произнесъл досежно верността изцяло на представените протоколи за
освидетелстване, а е било оспорено удостоверително
изявление само относно конкретни факти в
документите.
Действително в случая, съгласно
заключението на назначената по делото СЛТЕ, в отдел 174б, 174в, 174г и 174л било
установено наличието на неотсечени, маркирани със син цвят дървета/маркировката на определените за сеч
дървета валидна към 2014г., като съгласно вещото лице причина за неотсичането
им било обстоятеството или че същите се намирали в труднопроходими терени, като
дори ако бъдат отсечени, те не могат да бъдат извадени/въпреки наличието върху
тях на последваща маркировка с друг цвят за следваща година, отсичането им отново не е могло да бъде
извършено и от друго дружество/, съответно характера на част от терена, налагал
изграждането на извозния път в средата му, поради което не били трасирани и
изградени странични разклонение на пътя, но поради унищожаването на досиетата
на отделите от страна на ответника, вещото лице не е могло да направни извод досежно причината за това
/искано ли е разрешително за изграждане на такива пътища, съответно дадено ли е
такова от ответника/. Относно неизвършването на сеч в отдел 174в вещото лице е заявило,
че това се дължи вероятно на грешка при въвеждането на дружеството-купувач. В
този смисъл са и показанията на свид.М.Б., който излага, че сечта била
извършвана в отдели, показвани от
служители на ответника. Действително,
последният е лесовъд при ищцовото
дружество, но показанията му не противоречат на останалия събран по делото
доказатествен материал. Ответната страна не е ангажирала доказателства
опровергаващи показанията на свидетеля.
В чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК е уредена
абсолютна забрана за опровергаване съдържанието (удостоверителното изявление)
на официален свидетелстващ документ, а в чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, във вр. с
чл. 164, ал. 2 ГПК и относителна забрана за опровергаване съдържанието на
изходящ от страната частен документ със свидетелски показания, поради което и
показанията на свид. М.Е.и М. М.не следва да се кредитират/насрещната страна се
е противопоставила на разпита им/.Изготвеният от тях рапорт от 13.12.2014г. не
е подписан от представител на ищцовото дружество, представлява частен свидетелстващ
документ и доколкото не удостоверява неизгодни за издателя факти, не разполага с материална доказателствена
сила, противопоставима на насрещната страна.
Предвид изложеното, дори да се приеме, че е
налице несъответствие на констатациите, то касае само
част от протоколите за освидетелстване/№№ 0170118/11.11.2014г.,
0170129/11.11.2014 г., 0170150/11.11.2014 г. и 0170149/11.11.2014г., и то само отделни констатации в тях/наличието
на неотсечени маркирани стъбла и количеството добита дървесина в последния/.
Поради което не може да се приеме, че същите са изцяло с опровергано
съдържание/такова оспорване изцяло на съдържанието им и не е направено/. Освен това ответната страна
не оспорва, че обективираното в протоколите, чрез неин служител, освидетелстване
е извършено. Предвид това и доколкото са съставени протоколи за освидетелстване
на сечищата в обекта, каквото е изискването на чл.2.6 от договора, то
гаранцията подлежи на връщане.
По принцип функцията на така определената
и внесена гаранция е да обезпечи настъпването на евентуални вреди от
неизпълнение на договора, наличието на
каквито в случая не се доказа. Съгласно заявеното от вещото лице по назначената
СЛТЕ, не е налице незаконна сеч на немаркирани дървета и не може да каже, че е
налице нарушение на технологичните планове при изпълнение на договора. Облигационното правоотношение между страните е
приключило поради изпълнение на договореното, не се установява ответната страна
да е прекратила същия поради наличие предпоставките на чл.4.7, т.7.1, т.7.2,
т.7.3, т.7.4, за да е налице основание за задържане на гаранцията. Липсват
каквито и да е данни директорът на ответното предприятие да е уведомил ищцовото
дружество, че внесената гаранция за
изпълнение ще се усвои в цялост, поради неотсичане на цялото количество
маркирана дървесина, включена в някой от обектите, или поради друг вид
нарушение на договора. Напротив, представено е потвърждение на вземане №29/14.01.2021г., с което представителят на
ответната страна е поискал от ищцовото дружество потвърждаване на вземането му
в размер на 17270.98лв., с което на практика вземането се признава.
Неотсичането на маркирани дървета в някои от процесните отдели не е предвидено
в договора като пречка за връщане на
гаранцията, още повече, че в случая за това не се устаноява вина на ищцовото
дружество/част от дърветата са труднодостъпни терени, като не са отсечени и при
последващи сечи, липсват досиетата на отделите с първичните документи,
включително и въводите в отделите/, освен това и количеството неотсечена
маркирана дървесина е несъществено с оглед общия обем дървесина, предмет на
договора.
Водим
от горното съдът намира, че заявената претенция за връщане на дадена гаранция
съгласно чл.2.6 от договора в размер на 17270.98лв. се явява основателна и
следва да бъде уважена. Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
заплащане на мораторна лихва върху главницата, считано от 24.04.2015г. до
23.04.2018г. в размер на 5261.35лв., съобразно заключението на ССЕ.
Първоинстанционтото
решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено, с изключение на
произнасянето по реда на чл.193 от ГПК,
в която част следва да бъде обезсилено.
На
основание чл.78 от ГПК, с оглед изхода на спора, в тежест на жалбоподателя
следва да се възложат направените от въззиваемото дружество разноски пред
настоящата инстанция в размер на 1980лв..
На
основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване,
доколкото съгласно чл. 69, ал.
1,т.1 размерът на цената на всеки един
от исковете е под 20 000лв. и се касае
до търговски спор.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260043/23.10.2020г. по
гр.д.№343/2018г. на ВПРС, с което Териториално поделение „Държавно горско
стопанство Върбица“ на ДП „Североизточно държавно предприятие“-гр.Шумен,
ЕИК2016174120076, седалище и адрес на управление:гр.върбица, ул..,
представлявано от Р.Р.,е осъдено да заплати на основание чл. 286, ал. 1 от ТЗ
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, на „Синем“ЕООД-с. Бяла река, адрес на управление: ул..,
представлявано от управителя Г.Д.А., сумата 17270,98лв., представляваща
задържана без основание сума, представляваща платена гаранция за изпълнение по
договор № 9/28.03.2014 г., сключен между страните, сумата 5261,35лв.,
представляваща обезщетение за забава за
периода от 24.04.2015 г. до 23.04.2018г. върху главницата, ведно със законната
лихва, и са присъдени деловодни разноски.
ОБЕЗСИЛВА
решението в частта, с която е призната на основание чл.193 от ГПК неистинността
на протоколи за освидетелстване на сечища №№ 0170118/11.11.2014г.,
0170129/11.11.2014 г. и 0170150/11.11.2014 г., и
е признато за недоказано оспорването на
истинността (верността) на протоколи за освидетелстване на сечища №№
0170148/11.11.2014г., 0161351/04.09.2014г., 0170145/11.11.2014г.,
0161349/04.09.2014 г., 0170132/11.11.2014 г., 0170149/11.11.2014г..
ОСЪЖДА “ Териториално
поделение „Държавно горско стопанство Върбица“ на ДП „Североизточно държавно
предприятие“-гр.Шумен, представлявано от
Р.Р.,е да заплати на „Синем“ЕООД-с. Бяла река, представлявано от управителя Г.Д.А.,
деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1980лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.