Определение по дело №59/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

С решение №61/26.06.2012 г., постановено по гр.д. № 1820/2011г., Кърджалийският районен съд е разрешил на детето Н.Г.М. с ЕГН * да пътува многократно по дестинацията Р.Б- В за срок от три години, придружено от неговата майка М. Д. Д. с ЕГН * от Г., У. М. № 1. Б. ,.1,А. , със съдебен адрес: Г., ул. „А.К.” № 22, адв. Б., без да е необходимо съгласието за това на бащата Г. П. М. с ЕГН * от Г., Б. № 7. Б. вх.”А”, А., през този тригодишен период, като съдът е отхвърлил искането за даване на разрешение за неограничен период от време като неоснователно. Съдът е заместил съгласието на бащата Г. П. М. за издаване на паспорт по реда на ЗБЛД на детето Н.Г.М.. Осъдил е ответника–бащата М. да заплати на ищцата–майка Д. сумата в размер на 350 лв., съставляваща разноски в производството.

Настоящото производство е образувано по повод въззивна жалба, депозирана от неõоволния от решението ответник в първоинстанционното производство, бащата Г. М.. Жалбодателят изтъква, че постановеното решение било неправилно и необосновано, като постановено при избирателно и непълно изследване на доказателствата по делото. Изтъква, че не било спорно при събраните доказателства, че ищцата и той-ответникът са родители - майка и баща на малолетното дете Н., но спорно с оглед българското законодателство останало обстоятелството дали след развода упражняването на родителските права по отношение на детето са предоставени на майката - ищца, а на бащата дали е бил определен режим на лични отношения с детето. Твърди също, че в производството не се установило по безспорен начин, че за детето се полагали необходимите грижи от майката. Единственото безспорно установено обстоятелство било, че същата се била установила да живее с детето в Лондон, Великобритания. Не било доказано и обстоятелството, че ищцата била трудово ангажирана и в тази връзка притежавала необходимите финансови възможности, които да й позволяват многократно да пътува с детето Н. по дестинацията Република България-Великобритания. Излага довод, че доколкото настоящият адрес на детето бил този на ищцата в Лондон, Великобритания, не считал, че безспорно компетентен да реши спора бил Районен съд-Кърджали. Излага съображения, че от приетото по делото доказателство -Заповед за пребиваване и забрани, раздел 8 Закон за децата 1989 на Окръжен съд - Кройдон, Великобритания от 20.05.2008 г., било видно, че на бащата - ответник по делото, било разпоредено да спазва нарежданията в параграфи 2 и 3 от заповедта, като в противен случай, щял да бъде обвинен в неуважение към съда и можел да бъде пратен в затвора. Параграф 2 от посочената заповед визирал, че на ответника - баща се забранявало да извежда детето Н. М. от Англия и Уелс. В този смисъл жалбодателят счита, че давайки исканото от ищцата разрешение, би попаднал под наказателната репресия и санкция на английското законодателство, влизайки в колизия с цитирания параграф от приложеното писмено доказателство. Алтернативно жалбодателят излага и съображения, че приема принципно постановеното решение досежно кръга на разрешените пътувания, но срокът от три години, който първоинстанционният съд определил като времева рамка, в която нямало да се изисква неговото разрешение детето Н. да пътува многократно по дестинацията Република България-Великобритания, бил прекалено дълъг и надхвърлял житейската и юридическата логика на закона. С оглед изложеното жалбодателят моли настоящата въззивна инстанция да отмени атакуваното първоинстанционно решение, вместо което постанови ново решение по съществото на спора, с което отхвърли предявената искова претенция.

В надлежния срок по делото не е постъпил отговор на въззивна жалба от ответницата по същата, ищца в първоинстанционното производство, майката М. Д. Д..

В съдебно заседание, жалбодателят, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответницата по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва въззивна жалба.

По делото е депозирано и прието писмено становище на Д. за социално подпомагане, гр. Кърджали.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство е предявено искане с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, във вр. с чл.45 от Закона за българските лични документи, с което ищцата - майка М. Д. Д. цели да получи от съда разрешение, заместващо съгласието на бащата Г. П. М. да бъде издаден на роденото от брака им дете Н.Г.М., паспорт за задгранично пътуване по реда на ЗБЛД, и да бъде разрешено на детето да пътува многократно и за неограничен период от време извън Р. България до Великобритания, придружено от майка си, без да е необходимо за това съгласието на бащата.

По делото не е спорно, че страните – М. Д. Д. и Г. П. М. са родители –майка и баща на родилото се във Великобритания малолетно все още дете Н.Г.М. с ЕГН * /Акт за раждане № ***/15.07.2004 г. на Община Кърджали/. Не е спорно по делото и обстоятелството, че гражданският брак между страните е прекратен, считано от 31.12.2010 г., по силата на признато по реда на чл.118, ал.1 от КМЧП, решение № ********** по дело № ******* на Окръжен съд - Кройдон, Кралство Великобритания. Видно от приетата по делото в заверен от страната превод, притежаваща апостил, съгласно Хагската конвенция от 05.10.1961 г., цитирана и от двете страни по спора, Заповед за пребиваване и забрани, раздел 8 Закон за децата 1989 на Окръжен съд - Кройдон, Великобритания от 20.05.2008 г., се установява, че упражняването на родителските права по отношение детето Н. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето, който режим съдържа и забрана бащата да извежда детето Н. от Англия и Уелс. Всъщност от направените от двете страните в производството изявления се установява, че не е спорно обстоятелството, че фактическото упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака дете Н. се осъществява от майката-ищца в производството. Същите тези становища на страните – бивши съпрузи установяват и обстоятелството, че и към момента на съдебното производство те продължават да живеят в гр.Лондон, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, и че там фактическото упражняване на родителските права по отношение на детето Н., се осъществява от майката. Постоянните и настоящи адреси и на тримата обаче, видно от приложените по делото удостоверения на ОД на МВР, Г. /изх.№ *****/02.12.11 г.;изх.№ *****/03.05.12 г/ са в Р.България, в Г.. По делото е прието като доказателство и представеното в заверен превод, Споразумение между местната власт в квартал Сатън на Лондон и г-ца М. Д. в 29-ти съд Дънсбъри, Сатън, Съри,SM2 6 ТР от 23.06.2009 г., от прочита на което се установява, че службата за сезиране и преценка е получила информация от полицията относно инцидент, свързан с домашно насилие, при който г-н Г. /Д./ М. е малтретирал г-ца Д., и че това е трето сезиране от такъв характер. Установява се също, че местните власти са решили да подготвят споразумението за да гарантират безопасността на Н. у дома.

В аспекта на тези обективни констатации съдът подложи на обсъждане правната норма относима в конкретния казус, а именно тази на чл.127а от СК. Съобразно цитираната разпоредба въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това се решават по общо съгласие на родителите. Когато те-родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето в едно производство по постановяване на акт на спорна съдебна администрация. В смисъла на изложеното безспорно компетентен да реши спора възникнал между родителите на малолетното дете Н., изразяваш се в несъгласието на бащата детето да пътуват в чужбина и за това да му бъде издаден необходимия личен документ - паспорт, е Кърджалийският районен съд. Направеният от жалбодателя във възивната му жалба довод, че тъй като детето и майка му пребивали във Великобритания, Кърджалийският районен съд не бил местно компетентен да разреши повдигнатия спор, съдът намира за неоснователен. Следва изрично да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2, във вр. с чл.4, ал.1, т.2 от КМЧП, и доколкото е безспорно, че страните в производството и тяхното дете са български граждани, Кърджалийският районен съд се явява местно компетентният да разреши спора като първа инстанция. Този извод обуславя и компетентността и на настоящия съд в качеството му на въззивен.

В производството ищцата твърди, че отсъства необходимото от бащата Г. М. съгласие за пътуване на детето Н. по дестинацията Република България- Великобритания и за издаването на необходимите за това лични документи на детето. Ответникът в проведеното открито съдебно заседание, доколкото отговорът на исковата молба е депозиран от назначен по делото по реда на чл.47, ал.6 от ГПК служебен защитник, лично изразява несъгласието си. Мотивира същото с опасността, ищцата-майка, възползвайки се от издадения паспорт на детето да не изведе същото да заживее постоянно в Австралия, където живеела нейната сестра. В последствие чрез договорния си защитник ответникът изтъква нов довод, който поддържа и във възивната си жалба, а именно, че давайки исканото от него съгласие би нарушил издадената по искане на майката Заповед за пребиваване и забрани, раздел 8 Закон за децата 1989 на Окръжен съд - Кройдон, Великобритания от 20.05.2008 г., с която на бащата - ответник било разпоредено да спазва нарежданията в параграф 2 от тази заповед да не извежда детето Н. М. от Англия и Уелс, защото неизпълнението на тази забрана можело да доведе до обвинение в неуважение към съда и можел да бъде пратен в затвора. Тези доводи в производството определено са неоснователни.

Единствено значими в производството са две предпоставки-интересът на детето да пътува и разбира се несъгласието на един от родителите за това, което да води до невъзможност да се формира общо съгласие между родителите, защото въпросът отразен в разпоредбата на чл.127а, ал.1 от СК е от характера на тези въпроси, решенията по които следва да бъдат вземани и от двамата родители. Без значение в този смисъл са доводите на жалбодателя за недоказаните финансови възможности на майката за осъществяване на исканите пътувания на детето, без значение е обстоятелството кой упражнява родителски права по отношение на детето към този момент, без значение е дори обстоятелството дали родителите са разведени към този момент или не. Достатъчно е само двамата родители да не са формирали общо съгласие за пътувания на детето им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за това, за да се инициира настоящото производство по спорна съдебна администрация. Тези доводи биха могли да бъдат отправна точка при извършването на необходимата преценка за интереса на детето, но в казуса и в този смисъл тези доводи са неоснователни и неотносими. В така очертаната правна рамка настоящата инстанция подобно на първоинстанционния съд установи безспорно, че в казуса отсъства общо съгласие между родителите на малолетното дете Н. да пътува в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за това. Що се касае до втората предпоставка, а именно интересът на детето съдът съобрази,че Конституцията на Р. България е прогласила правото на свободно придвижване на българските граждани, както и че правото на свободно придвижване е гарантирано и от приложимия у нас Договор за функционирането на Европейския съюз. Съобрази, че това гарантирано право може да бъде ограничено само със закон и то за точно определени цели, каквито в казуса отсъстват. Интересът на детето Н. се обуславя в производството и с оглед поисканата дестинация за пътуване. Установи се, че детето е родено в Обединеното Кралство и към настоящия момент се отглежда там, установи се обаче и обстоятелството, че детето е български гражданин, има своя настоящ адрес в Р.България, и има близки роднини тук. Определено в интерес на детето е то да може да пътува и да пребивава както в държавата , в която е родено и расте, така и в държавата,чийто гражданин е то и в която са неговите близки роднини и с която връзката не следва да се прекъсва и емоционално, и чисто фактически. Именно тази връзка изгражда и ще изгражда у това малолетно все още дете необходимите за неговото правилно израстване ценности- родолюбие, национална принадлежност, историческа обусловеност и бъдеще.

В аспекта на изложеното настоящата инстанция намира довода на жалбодателя че евентуално дадено от него съгласие за пътуване на детето му може да бъде изтълкувано като наказуемо негово престъпно поведение, за неоснователен в настоящото производство. Исканото от него съгласие е за пътувания на детето единствено с майката, а не и с бащата. Още повече, че иде реч за забрана породена от поведение на бащата-ответник, което не би могло и не би следвало да бъде тълкувано като източник на права за него.

Съдът обсъди разбира се и цитираната от процесуалния представител на жалбодателят съдебна практика, обективирана в решение № ***/03.06.2011 г., постановено по в.гр.д.№ ****2011 г. по описа на настоящия съд, и именно в духа на тази съдебна практика намира, че даденото разрешение и заместеното от районния съд съгласие на родителя – баща малолетното дете да пътува придружено от майка си по точно определена дестинация и за оп­еделен срок, макар и за неограничен брой пътувания, е правилно. В аспекта на това е и приетата по реда на чл.290 от ГПК, константна съдебна практика, обективирана в решение № ***/26.11.2010 г., постановено по гр.д.№ ****/09 г. на ІІІ ГО на ВКС. Що се касае до направения от жалбодателя довод, че приетият от решаващия съд срок от три години, в който няма да се изисква неговото разрешение за пътуването на детето, е прекалено дълъг и надхвърлял житейската и юридическата логика, следва да бъде посочено, че настоящата инстанция не го споделя. Счита, че с оглед именно интересите на детето така определеният срок се явява подходящ. Като изходи от разпоредбата на чл.36 от ЗБЛД, съгласно която паспортите на българските граждани се издават за срок от 5 години, намира, че така определеният срок се явява оптимален, т.е. в този период приблизително еднакво по продължителност е времето на пътувания на детето без да е необходимо съгласието на ответника и евентуално толкова с негово съгласие.

И при този изход на делото, доколкото изрично не са поискани, не се и следват разноски на ответника по въззивната жалба.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 61/26.06.2012 г., постановено по гр.д. № 1820/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.