№ 2408
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110105459 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС във вр. с чл. 38
ЗУЕС и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 50 ЗУЕС във вр.с чл. 38
ЗУЕС и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
Етажната собственост на сграда с адрес ***, представлявана от Ц. Т. - председател на УС,
срещу А. П. Т., ЕГН **********, с която се иска от съда да бъде установено със силата на
пресъдено нещо съществуването на вземане спрямо ответника за сумата 397,06 лв.,
представляваща сбор от неплатени 24 месечни вноски за текуща поддръжка (от 60,00 лв.), 24
бр. такса за управление на ЕС (от 144,00 лв.), 24 бр. вноски за фонд „Ремонт и обновяване“
(170,16 лв.) и 2 бр. вноски за компенсиране недостиг в касата на Етажната собственост (от
22,90 лв.), дължими за периода от 01.08.2021 г. до 31.07.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 24.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 45,72 лв.,
представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 01.08.2021 г. до 17.07.2023 г.,
за които има издадена заповед за изпълнение от 29.09.2023 г. по ч. гр. дело № 41287/2023 г.
по описа на СРС, 164-и състав.
Ищецът Етажните собственици от вход А, част от СЕС, с адрес ***, представлявани
от Председателя на УС на ЕС Ц. Т., чрез упълномощения от нея адв. К. от АК – В., твърди,
че ответникът е собственик на самостоятелен обект - Апартамент № *, находящ се в Сграда
в режим на Етажна собственост, с адм. адрес в гр. София, ***, при което е задължен да
заплаща дължимите такси за текущо поддържане на общите части на ЕС, за управление на
ЕС, вкл. вноските за попълване Фонд „Ремонт и обновяване“, както и инцидентни разходи,
за които има решение на ОС на ЕС. Твърди, че на 22.06.2021 г. било проведено Общо
събрание на ЕС, на което са били взети решения за попълване недостига в касата на ЕС, чрез
събирането на допълнителни вноски до 30.09.2021 г., и за приемане на нова методика за
изчисление на такса за поддръжка и управление и на вноската за фонд „Ремонт и
1
обновяване“. Също така било взето решение, при което при неплащане на три месечни
вноски и/ или при неизпълнение на решение на ОС за заплащане на средства по текущи
ремонти и поддръжка, и възникнали аварии, се образуват незабавно дела за събиране на
дължимите суми. С оглед изложеното моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
С исковата молба ищецът е приложил писмени доказателства, които са приети по
делото. Приложено за послужване към настоящото дело е и ч. гр. дело № 41287/2023 г. по
описа на СРС, 164-и състав, в хода на което е издадена в полза на ищеца Заповед за
изпълнение от 29.09.2023 г. срещу която длъжника Т. възразил в срока по чл.414 от ГПК,
което обосновава и правния интерес от водене на настоящия установителен иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. П. Т., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез упълномощен адв. Л. К., с който се излагат възражения по редовността
на исковата молба. Ответникът оспорва исковете и като недопустими. Сочи, че ищецът е
представляван от лице без представителна власт. Твърди, че Ц. Т. не е легитимирана да
предяви искове от името на ЕС, тъй като не е управител на ЕС. Оспорва обстоятелствата, на
които се основават исковете. Оспорва законосъобразността на проведеното Общо събрание
на ЕС от 22.06.2021 г. поради липса на изготвен протокол за поставена покана за свикване на
ОС на ЕС, на съобщение за изготвен протокол от проведено на 22.06.2022 г. ОС на ЕС и на
протокол за поставено съобщение на основание чл. 16, т. 7 ЗУЕС. В условията на
евентуалност оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че е заплащал в пълен размер
такса за „текуща поддръжка на общите части на ЕС“ чрез „Български пощи“ ЕАД. Сочи, че
„Триумф Консулт 2000“ ЕООД не бил дал необходимото съдействие за получаване на
пощенските записи. Моли за прекратяване на производството, а в условията на
евентуалност- за отхвърляне на исковете.
Софийският районен съд, Второ гражданско отделение, 164 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК етажните собственици в Сграда, находяща се
в *** претендират от А. Т., сумата от 397,06 лв. главница, представляваща сбор от 24 бр.
неплатени вноски за поддръжка на общите части на ЕС, за управление на ЕС и за ФРО, и 2
бр. такси за компенсиране недостига в касата на ЕС, дължими за периода 01.08.2021 г. до
31.07.2023 г., ведно със законната лихва от завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното плащане, както и мораторната лихва върху главницата в размер на
45,72 лв., дължима за периода на забавата от 01.08.2021 г. до 17.07.2023 г., което е било
уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5459/2024 г. по описа на СРС, 164
състав.
От приетите като доказателства Протоколи от ОС на ЕС, проведени съответно на
27.11.2019 г., 16.05.2022 г. и 24.04.2024 г., се установява, че Ц. Т. е избрана за първи път за
Председател на УС на ЕС, съгл. т.5 по Протокола от ОС на ЕС от 27.11.2019 г., като в
следващите години – 2022 и 2024 г., е преизбирана от ОС на ЕС на същата длъжност. За
избора на Т. още през 2019 г. е изпратено уведомление по чл.46б. от ЗУЕС /в редакцията му
към 2016 г., преди отмяната му от 31.12.2024 г./ до Кмета на Район „Възраждане“ към
Столична община, в което се посочва, че ЕС има сключен договор за административни
услуги и техническа поддръжка на общите части в сила от 01.07.2019 г., но без прехвърляне
на правомощията на управител по чл.23 от ЗУЕС. Следователно, към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК срещу длъжника Т. /на 24.07.2023 г./ и на исковата молба
срещу ответника Т. /на 30.01.2024 г./, Ц. Т. е легитимно представляваща Етажната
собственост, ищец по делото. Възражението на ответника по отношение на процесуалната
легитимация на представляващия ЕС, Председател на УС, се явява неоснователно.
От представените от ищеца доказателства, в т.ч. приложените по ч.гр.д. №
41287/2023 г. по описа на съда – Протокол от проведено общо събрание на етажна
2
собственост от 22.06.2021 г. и приложенията към него, а именно Присъствен лист, Покана
към етажните собственици, Приложение №3 за неплатените до м.май 2021 г. вноски и
ремонти, Разпределение на вноски за преодоляване недостига в касата на ЕС, Приложение
№ 5, представляващо Нови предложения за нова Методика за изчисляване на дължимите
месечни вноски от етажните собственици, включваща три варианта; Приложение № 6,
показващо размера на новата месечна такса от м.07.2021 г., съгласно приетия от ОС на ЕС,
втори вариант, се установяват твърдените от ищеца факти във връзка с определяне размера
на дължимите суми по отделните пера към ЕС и начина на определянето им. От
присъствения лист приложен по делото е видно, че на Общото събрание, проведено на
22.06.2021 г., лично е присъствал ответника А. Т. /вписан като собственик на ап.*/с
притежавани 1,09 % ид.ч. от общите части на ЕС, на което е бил приет Вариант № 2 от
новата Методика за изчисление на месечните такси, съгласно който Такса „текуща
поддръжка“ е в размер на 2,50 лв./брой живущ над 7 г. и куче; Такса „ФРО“ е в размер на
6,50 лв./1 % ид.ч. от общите части на СЕС или 7,09 лв. за апартамента на ответника; и Такса
„Управление на ЕС“ е в размер на 6,00 лв./ на имот (апартамент, ателие, гараж и т.н.) или
общо дължимата месечна вноска към ЕС за апартамент № * от м.07.2021 г. е в размер на
15,59 лв. /съгласно Приложение № 6 към Протокола от ОС на ЕС от 22.06.2021 г./.
По т.2.2. от същото ОС на ЕС, присъстващите са взели решение занапред, при
неплатени три месечни вноски към ЕС или неплатени средства по текущи ремонти и
поддръжка или възникнали аварии, от страна на етажните собственици, незабавно да се
образуват дела за събиране на дължимите суми. За тази цел, ОС е упълномощило „Триумф
Консулт 2000“ ЕООД да представлява ЕС пред всички съдебни инстанции на територията на
страната до окончателното приключване на делата. Съгласно т.3 от същия протокол, ОС е
решило да продължи действието на договора за поддръжка на общите части на ЕС, сключен
с „Триумф Консулт 2000“ ЕООД с още 2 години, считано от 01.07.2021 г., т.е за процесните
две години, за които се претендират вземанията на ищеца, дейностите по управление и
поддръжка на общите части, при запазване на финансовите условия от предходния договор.
Приет по делото е и Договора за административни услуги и счетоводно обслужване
на ЕС от 01.07.2021 г., сключен между Етажната собственост находяща се на адрес в гр.
София, ***, представлявана от Председателя на УС – Ц. Т. (като Възложител) и „Триумф
Консулт 2000“ ЕООД (като Изпълнител). Дължимите към Изпълнителя месечни такси,
дължими от всеки от собствениците, ползвателите или обитателите на индивидуални обекти
в СЕС, се заплащат от Възложителя в срок до 30-то число на текущия месец. Съгласно
предмета на договора, изпълнителят осъществява административно, счетоводно обслужване
и техническа поддръжка на ЕС. Една от дейностите, в частта „счетоводно обслужване“
представлява събиране на месечни такси и наеми, като в договора са посочени начините на
плащане – лично от живущите и наемателите на общите помещения във входа
(посредством посещение в СЕС на предварително обявена дата/дати); по банков път;
на каса на ИзиПей/Ипей или в офиса на Изпълнителя.
Няма доказателства по делото, че взетите на това общо събрание на ЕС решения са
били атакувани пред съд, вкл. от оспорващия ги ответник А. Т..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК е законодателно уреден
като положителен установителен иск, с който се цели да бъде установено дали съществува
вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение, когато срещу заповедта за
изпълнение е подадено възражение. Това означава, че искът има предмет, идентичен с
предмета на заповедното производство - подлежи на доказване същото вземане - на
соченото основание и в претендирания размер. В конкретния случай предявената искова
претенция се основава на чл.6 от ЗУЕС като подлежи на доказване наличието на дължими
3
от ответника парични суми за управление, поддържане и ремонт, които ответникът е длъжен
да заплаща като собственик на индивидуален обект. Законът регламентира фикция, че искът
се счита предявен на датата на подаване на заявлението, ако исковата молба е постъпила в
едномесечен срок, считано от съобщението за възражението, т.е. искът се явява предявен на
24.07.2023г.
Дължимостта на парични суми към етажните собственици е обусловена от
провеждането на доказване, че ответникът е собственик на индивидуален обект, приети са
решения на общото събрание, с които се определя размера на дължимите парични суми за
управление и поддържане на общите части на сградата и ФРО. Задължението на всеки
етажен собственик да заплаща дължими парични суми за управление и поддържане на
общите части възниква при наличието на прието решение на общото събрание на етажните
собственици, т.е. етажните собственици определят дължимата такса за поддържане, за
управление и др. В конкретния случай страните не спорят, че ответникът А. Т. е собственик
на апартамент № * в сградата, но наличието на качество етажен собственик не е достатъчно,
за да бъде уважена исковата претенция изцяло. Съдът приема, че необходима предпоставка
за уважаване на иска е и наличието на прието решение на Общото събрание относно
определяне на съответно дължимата такса.
Съгласно чл. 41 ЗС съсобственикът, съразмерно с дела си в общите части е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение от общото събрание.
Подробна регламентация на тези отношения се съдържа в Закона за управление на етажната
собственост, с чл. 6, ал.1, т.10 от който е вменено на етажните собственици задължението да
заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Сградата-
етажна собственост се управлява от общото събрание на всички етажни собственици и в
правомощията му на основание чл. 11, ал.1, т.5 ЗУЕС е да определи размера на паричните
вноски за разходи за управление и поддържане на общите части при съобразяване правилата
в чл. 51 ЗУЕС. Взетото по надлежния ред решение е задължително за всеки етажен
собственик и е длъжен да го изпълнява, независимо дали е взел участие в събранието или е
изразил несъгласие с него.
По делото е представен Протокол от ОС на ЕС от 22.06.2021 г., видно от който
етажните собственици са определили считано от 01.07.2021 г. нови размери на таксата за
текуща поддръжка на общите части в размер на 2,50 лв./брой живущ над 7 г., таксата за ФРО
в размер на 6,50 лв. за всеки 1 % притежавани от индивидуалните собственици на обекти,
ид.ч. от общите части и такса управление на ЕС в размер на 6,00лв./ за индивидуален обект
/имот/. Така за апартамент № * /собствен на ответника/ съгласно Приложение № 6 към
протокола от ОС на ЕС от 22.06.2021 г. месечните задължения към Етажната собственост
възлизат на 15,59 лв., съответно за процесния период от 01.08.2021 г. до 31.07.2023 г. в
размер на 374,16лв.
На същото Общо събрание, етажните собственици са взели решение да се попълни
недостига в касата на ЕС, като за ап.* дължимата сума възлизала на 34,35 лв., от която сума
в производството ищеца претендира като неплатени две вноски, всяко от по 11, 45 лв. или
общо 22,90 лв.
Според чл. 48, ал. 8 ЗУЕС, за текущото поддържане на общите части на етажната
собственост собствениците и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни
вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото
събрание.
ЗУЕС предвижда по решение на ОС на ЕС да се създаде фонд "Ремонт и обновяване", в
който фонд да се набират средства от ежемесечни вноски на етажните собственици или от
други средства (чл. 50 ЗУЕС). От приетия като доказателство Протокол от проведено на
22.06.2021 г. общо събрание, по т.2 се установява, че етажните собственици са гласували за
4
фонд „Ремонт и обновяване“ по 6,50 лв. месечно, определени върху притежаваните ид.ч.,
като за ответника сумата възлизала на 7,09 лв. месечно, която сума по правило се събира
авансово, преди да се е наложило разходването й по конкретен повод. Следователно, по
отношение на плащането на тази такса, ответника е изпаднал в забава, тъй като същата не е
била заплатена в периода от 01.08.2021 г. до 31.07.2023 г.
Сградата-етажна собственост се управлява от Общото събрание на всички етажни
собственици и в правомощията му на основание чл. 11, ал.1, т.5 и т.7 от ЗУЕС е да определи
размера на паричните вноски за разходи за управление и поддържане на общите части и за
определяне размера на паричните вноски във Фонд „ремонт и обновяване“, при
съобразяване правилата в чл. 51 от ЗУЕС. Взетото по надлежния ред решение е
задължително за всеки етажен собственик, като същия е длъжен да го изпълнява,
независимо дали е взел участие в събранието или е изразил несъгласие с него.
Както и по-горе в решението бе посочено, по делото не се твърди и няма данни,
ответника Т. или друг етажен собственик да е оспорил законосъобразността на взетите от ОС
на ЕС, решения по приложения Протокол от 22.06.2021г., както и представените от ищеца
Протоколи във връзка с възражението на ответника по отношение на представителната
власт на посочения управител на ЕС, в лицето на Ц. Т., поради което и същите са се
стабилизирали и са станали задължителни за изпълнение от всички етажни съсобственици, в
т.ч. за А. Т.. Въпреки въведените от ответника възражения в отговора по чл.131 от ГПК, по
делото не се ангажираха доказателства представените по делото от ищеца Протоколи от ОС
на ЕС /в които са обективирани решенията на ОС относно приетите вноски за Фонд
„Поддръжка и управление на ЕС“ и Фонд „Ремонт и обновяване“, в т.ч. за избор на
управител на ЕС/ да са били оспорени по реда и в срока на чл.40 ЗУЕС. Съгласно практиката
на ВКС /напр. Решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г. на ВКС І г. о. и др./, доколкото
по отношение на изготвянето и съдържанието на протоколите за проведени ОС на ЕС
съществуват специални изисквания и след изтичане на срока за оспорване на съдържанието
им същите се стабилизират и имат обвързваща етажните собственици и съда
доказателствена сила, то удостовереното в тях се ползва с доказателствена сила, подобна на
официален свидетелстващ документ. Съдът няма правомощия по реда на инцидентния
(косвен) контрол да констатира незаконосъобразност на решение на ОС в друго
производство (включително и след изтичане на срока за оспорването му). Ето защо извън
предмета на настоящото производство е спазването на процедурата по свикване и
провеждане на ОС на ЕС, каквито възражения е релевирал ответника по съществото на
спора.
При нарочно възложена доказателствена тежест, ответника в производството не
установи плащане на възникналите си задължения към ЕС в периода от 01.08.2021 г. до
31.07.2023 г., нито друг способ за погасяването им.
По делото не се установява и твърдяната от ответника кредиторова забава по см. на
чл.95 от ЗЗД / Кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от
длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би
могъл да изпълни задължението си/.
От приетите по делото доказателства, в т.ч. Договора за административни услуги и
счетоводно обслужване от 01.07.2021 г., сключен между ЕС, находяща се на адрес ***,
представлявана от Ц. Т.- председател на УС като Възложител и „Триумф Консулт 2000“
ЕООД, като изпълнител, се установява, че Изпълнителят приема срещу парично
възнаграждение и по възлагане от Възложителя да извършва административни и счетоводни
услуги от името и за сметка на последния, включително събиране на месечните такси към
ЕС. В договора са регламентирани допустимите начини на плащане от етажните
собственици, ползватели на имоти в СЕС, а именно: лично от живущите и наемателите на
общите помещения във входа (посредством посещение в СЕС на предварително обявена
5
дата/дати, по банков път, на каса на ИзиПей или Ипей или в офиса на Изпълнителя.
Последният се задължил също да организира заплащането на разноските за общите части на
сградата: асансьорна поддръжка, електроенергия, почистване, консумативи, ремонти и др.
От представените от ответника доказателства – пощенски записи и писмо от
„Български пощи“ ЕАД от 27.06.2024 г. се установява, че за периода от 19.05.2022 г. до
16.06.2024 г. в базата данни на „БП“ ЕАД са открити 9 бр. пощенски парични преводи с
подател А. Т. и получател „Триумф Консулт 2000“ ЕООД, като същите са върнати на
подателя на основание „непоискани в законния срок от получателя“. Анализа на посочените
доказателства сочи на първо място, че ответника не е спазил реда и начина за плащане на
дължимите към ЕС суми, като се е опитвал да изпрати дължимите според него суми,
директно на фирмата-изпълнител, чрез услугите на „Български пощи“ ЕАД за изпращане на
паричен превод. Неполучаването им обаче от „Триумф Консулт 2000“ ЕООД не следва да се
тълкува като забава на кредитора, тъй като кредиторът не може да бъде принуден да приеме
в изпълнение нещо, различно от дължимото. Съгласно чл.63, ал.1 от ЗЗД, всяка от
страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и
добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да
изпълнява и тя своите задължения по същия начин.
В случая длъжникът е в забава по отношение на дължимите месечни такси към ЕС и
фирмата – изпълнител, като опита му да плати по различен от уговорения начин, е опит да
прехвърли собствената си забава върху кредитора. Видно от представените към ОИМ
разписки за паричен превод, същите са за суми, различни от дължимите от етажния
собственик, съгласно решението на ОС на ЕС. Така напр. ответника е изпратил няколко
превода по 24 лв., в които е посочил, че извършва плащане на 3 месечни такси по 8 лв. за
съответните месеци – април, май, юни 2023 г. или юли, август, септември 2023 г. Такива
суми не кореспондират с приетите от ОС на ЕС, а съгл. чл.66 от ЗЗД кредиторът не може
да бъде принуден да приеме изпълнение на части. Следователно длъжникът не е предложил
изпълнение съгласно договора, поради което и не може да се приеме, че кредиторът
неоснователно е отказал да приеме такова изпълнение. Следва да се отбележи също, че
освен, че в случая не са налице предпоставките на чл. 95 от ЗЗД и по чл.83 от ЗЗД за
освобождаване на длъжника от отговорност, тъй като неизпълнението му не се дължи на
обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, тъй като не се установява последния да е
отказал без основание необходимото съдействие за изпълнение на задълженията на
длъжника, но дори и да бе доказана такава забава на кредитора, каквато ответника твърди,
то тя само би освободила длъжника от последиците на неговата забава занапред, тоест той
не би дължал лихвата за забавено изпълнение.
Следователно, претендираните от ответника суми в производството, за посочените
такси и вноски към ЕС, вкл. дължимите за извършваните от професионалния домоуправител
услуги по Договора за административни услуги и счетоводно обслужване на ЕС от
01.07.2021 г. /в общ размер от 397, 06 лв./ са определени съобразно валидно прието
законосъобразно решение от ОС на ЕС и в този смисъл се явяват дължими. Изложеното
обуславя извод за основателност на главния иск и неговото уважаване в предявения размер
от 397,06 лв., ведно със законната лихва от 24.07.2023 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86 от ЗЗД:
По делото не се установи ответникът да е заплатил задълженията си към ЕС в
посочените в решенията на ОС на ЕС, срокове, поради което същия е в забава по отношение
на същите.
Дължимите такси за поддръжка и управление към ЕС, както и към фонд „Ремонт и
обновяване“, чийто размери и срокове за плащане са определени от ОС на ЕС, съставляват
парично задължение към ЕС и като всяко такова, при неизпълнението му, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата /чл.86 от ЗЗД/. В случая се
6
твърди и установява, че ответника не е заплатил дължимите към ЕС вноски за такси
поддръжка и управление към ЕС, както и към фонд „Ремонт и обновяване“, за периода от
01.08.2021 г. до 30.07.2023 г. Установява се, че таксите се дължат ежемесечно, до края на
текущия месец, като дължимите за м.08.2021 г. такси следва да се платят до 31.08.2021 г.
Като не е сторил това, ответника е изпаднал в забава от 01.09.2021 г. и за периода до
17.07.2023 г. /посочен като краен такъв в ИМ/ същият дължи обезщетение за забава в размер
на претендирания от ищеца такъв от 45,72 лв., установен и от съда по реда на чл.162 от
ГПК, посредством онлайн лихвен калкулатор.
Неоснователни са възраженията на ответника в случая, че лихви върху такси не се
дължат по подобие и аналогия на забраната за начисляване на лихви върху „глоби“
наложени на ФЛ.
Единствено, в случай, че има прието изрично решение на ОС на ЕС, че при просрочие
не трябва да се търси лихва, тогава разпоредбите на чл.86 от ЗЗД не биха били приложими и
ЕС не би трябвало да се събират законно дължимите лихви за просрочие. Обратния случай,
при наличие на просрочие при плащането на дължимите такси от някой от етажните
собственици, непретендирането на законна лихва при съдебно предявяване на вземанията на
ЕС, би означавало, че управителят на ЕС или упълномощено от него лице, излиза извън
рамките на правомощията си и с бездействието си създава едно „опрощаване на задължения
към ЕС“ за което той не е надлежно овластен и следователно последния би носил
отговорност, вкл. имуществена към ЕС.
При тази установеност, съдът приема, че ищецът в производството установява както
наличието на главното задължение на ответника към ЕС в общ размер от 397,06 лв., но също
така и изпадането му в забава по отношение плащането на същото, в посочения в ИМ
период. Следователно и този иск е основателен и доказан и следва да се уважи в предявения
му размер от 45,72 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само ищецът. Представен е Списък
по чл.80 от ГПК, съгласно който ищеца претендира за исковото производство общо 475,00
лв. /държавна такса и адвокатско възнаграждение/ и 425,00 лв. за заповедното производство
/държавна такса и адвокатско възнаграждение/.
Претендираните от ищеца съдебни разноски за настоящото производство в размер на
475,00 лв., с оглед пълното уважаване на исковете, му се следват изцяло. Възражението на
ответника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 400 лв. за заповедното производство, съдът намира за основателно,
поради което същото ще следва да се намали до размер от 100 лв., като се съобрази липсата
на фактическа и правна сложност на делото и реално извършените процесуални действия по
реализиране защитата на ищеца, изчерпващи се до подаване на заявление за изплащане на
парично задължение по образец, като след подадено в срок възражение от ответника по
чл.414 от ГПК, действията по защитата на ищеца са пренесени в рамките на настоящото
исково производство. С оглед изложеното, в рамките на заповедното производство не се
обосновава претендирания завишен размер на адвокатското възнаграждение, заплатено от
ищеца и същото не следва да се присъжда.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк. д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. С оглед изхода на делото и предвид изложените по-горе съображения, на
ищеца се следват разноски за заповедното производство в размер на 125,00 лв.
7
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 10
ЗУЕС във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС във вр. с чл. 38 ЗУЕС и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т.
9 във вр. с чл. 50 ЗУЕС във вр.с чл. 38 ЗУЕС и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД че А.
П. Т., ЕГН ********** от ***, ап.*, дължи на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ с адрес в ***
представлявана от Ц. Т.- Председател на УС, сумата от общо 442,78 лева, от която сума
главница за неплатени такси към ЕС за управление на общите части на сградата /144,00 лв./,
за поддържане на общите части на сградата /60,00 лв./, за Фонд „Ремонт и обновяване“
/170,16 лв./, за покриване недостиг в касата на ЕС /22,90 лв./, начислени за периода
01.08.2021 г. до 31.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда /24.07.2023 г./ до окончателното изплащане на
вземането, а сумата от 45,72 лв., представлява обезщетение за забава върху главницата от
общо 397,06 лв., дължимо за периода на забава от 01.09.2021 г. до 17.07.2023 г., за които
суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 29.09.2023 г.
по ч.гр.д. № 41287/2023 г. по описа на СРС, 164-ти състав.
ОСЪЖДА А. П. Т., ЕГН ********** от ***, ап.* да заплати на основание чл.81 от
ГПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ с адрес в *** представлявана от
Ц. Т.- Председател на УС, сумата от 475,00 лева ( Четиристотин седемдесет и пет лева)
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото исково
производство, както и 125,00 лв. (Сто двадесет и пет лева) съдебни разноски, дължими за
заповедното производство по ч.гр.д. № 41287/2023 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8