№ 260093 / 9.11.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.М., 09.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.М.…….……четвърти наказателен състав в публично заседание на девети октомври през две хиляди и двадесета година……........…...............................................................…………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Николинка Александрова...................………..........…..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от съдията Николова..…....……….......……….АН дело 1122 по описа за 2020г.…..........……………....и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-001677/ 30.07.2020г. на Директор на Дирекция „ИТ” М., на „М. М.” ЕООД със седалище и адрес на управление в град София е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000.00 лева на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.2 от КТ.
Дружеството, представлявано от управителя К.П.П. обжалва същото чрез пълномощник с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание представляващия дружеството се явява. Пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно. Представя и писмено становище.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
НП е издадено, затова че във връзка с постъпил сигнал от работещи в „М. М.” ЕООД - София на 24.04.2020 г. е извършена проверка на място в предприятие за производство на метални изделия, находящо се в гр. М., ул. „Д.” № 37, при което не е бил открит представител на дружеството и не са били представени документи необходими за извършване на проверката. Обекта на дружеството е посетен още два пъти, при което отново не е бил открит представител. На 16.04.2020 г. е изпратено писмо с изх. № 20024363 на адрес по седалище и управление на дружеството, включително и по електронната поща, с което са били изискани необходимите документи/трудови досиета, ведомости и др/. В писмото е посочено същите да бъдат представени в три дневен срок от получаването му по електронен път на електронната поща. Обратната разписка от изпратеното писмо се е върнала с отбелязване върху нея, че е получено на 23.04.2020 г., но и до 20.05.2020 г.не са представени изисканите документи необходими за приключване на проверката. С това си действие/бездействие дружеството в качеството си на работодател не изпълнява задълженята си и не оказва съдействие на контролния орган при изпълнение на функциите му по осъществяване на контрол по спазване на трудовото законодателство. Нарушението е констатирано с доклад № 17 072/08.06.2020 г. С това е нарушен чл.402, ал.2 от КТ.
При извършената проверка за законосъобразност на атакуваното НП съдът намира, че е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени неотстраними процесуални нарушения на административнопроизводствените правила и следва да бъде отменено.
Мотивите за това са следните:
Връчването на акта за установяване на административно нарушение, на поканата за съставяне на акта, както и на искането за представяне на документи по образуваното административно производство е извършено в нарушение на чл.180 от НПК. Разпоредбата на чл.180, ал.5 от НПК гласи, че връчването на ЮЛ става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжа. Съгласно ал.6 и ал.7 на същия член лицето, чрез което става връчването, подписва разписката със задължение да я предаде на лицето, за което са предназначени, като връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени книжата. Видно от обратната разписка, известието за доставка от 23.04.2020г. относно писмо, с което се твърди, че е направено искане за представяне на документи е видно, че същото е получено от лице на име В. М., без отбелязване в какво качество получава писмото и без указание и задължение да го предаде на представител на дружеството. Това лице е портиер в жилищния офис-сграда, в която се намира седалището, а не е служител на същото и не е натоварено да приема книжата и съобщенията на дружеството. Видно от самото известие, то не е поемало задължение да предаде писмото и не е предало същото на представител на дружеството.
По същия начин пак от това лице, без необходимите правомощия, е получено и известието за доставка от 26.05.2020г., с което се твърди от наказващия орган, че е изпратена поканата за съставяне на акт. По отношение на известието за доставка от 10.07.2020г. на писмо, с което е изпратен акта е видно, първо, че писмото е изпратено в гр.М., ул.Д. №37, а не на адреса на управление и в обратната разписка е положен подпис, без дори да е отбелязано името на получателя. Обратната разписка, изпратена на адреса на управление на дружеството в гр.София е върната в цялост с отбелязване, че не е потърсено. От доказателствата по делото се установява, че актът не е бил предявен на нарушителя по надлежния ред, поради което наказващият орган е трябвало да го върне на актосъставителя, тъй като е нарушена разпоредбата на чл.52, ал.2 от ЗАНН.
С оглед на изложеното се налага извода, че са налице съществени процесуални нарушения по образуваното и развилото се административно производство, които са лишили управителя на дружеството жалбоподател от правото му на защита в това производство и представянето на съответните доказателства.
С оглед изхода на делото и доколкото пълномощника на жалбоподателя претендира за заплащане на адвокатско възнаграждение, наказващият орган следва да бъде осъден да заплати същото, което е в размер на 1 130.00 /хиляда сто и тридесет / лева. Това възнаграждение е определено съгласно чл.18 ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - М.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 12-001677/ 30.07.2020г. на Директор на Дирекция „ИТ” М., с което на „М. М.” ЕООД със седалище и адрес на управление в град София е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000.00 лева на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.2 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция „ИТ” М. да ЗАПЛАТИ на „М. М.” ЕООД със седалище и адрес на управление в град София, район Красно село, ж.к.Красно село, улица Хубча №8, ет.7, ап.27, ЕИК ********* сумата в размер на 1 130.00 /хиляда сто и тридесет/ лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-М. в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: