Решение по дело №225/2022 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 103
Дата: 15 юни 2022 г. (в сила от 14 юни 2022 г.)
Съдия: Мария Стоянова Танева
Дело: 20221500500225
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Кюстендил, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова

Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500225 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба от М. ЛЮБ. К., ЕГН **********, адрес:
гр. Сепарева баня, ул. „Германея“ № 1, чрез адв. ЗЗДР.В., адрес: гр. Дупница,
ул. „Солун“ № 1, ет.2, срещу разпореждане от 21.04.2022 г. по изпълнително
дело № 365/2022 г. по описа на ЧСИ ЕЛ.ХР., с което е отказано намаляването
на разноските за адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 200 лв.,
претендирани от взискателя в изпълнителното дело.
Жалбоподателят намира, че разпореждането на ЧСИ е неправилно и
необосновано. Сочи, че задължението на длъжницата е погасено в срока на
доброволно изпълнение, както и че по делото не са извършвани никакви
изпълнителни действия. Излага, че единственото действие, което е
осъществено от името на взискателя е образуване на изпълнителното дело, за
което минималното адвокатско възнаграждение е 200 лв. Сочи, че няма
основания за начисляване на адвокатско възнаграждение за водене на
изпълнително дело. Поради което моли отказът да бъде отменен и на
основание Наредба № 1 от 09.07.2004 г. съдът да намали адвокатското
възнаграждение от 400 лв. на 200 лв. Моли съдът да му присъди разноски за
настоящото производство.
Ответникът по жалбата – взискателят ЛЮБ. В. К. не е подал възражение
в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ ЕЛ.ХР. е изложила мотиви, в
които поддържа становището, че жалбата е неоснователна.
Кюстендилският окръжен съд, след като взе предвид изложените в
1
жалбата доводи и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено от
фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20227430400365 по описа на ЧСИ ЕЛ.ХР. е
образувано по молба с вх. № 4777/16.03.2022 г. от взискателят ЛЮБ. В. К.,
въз основа на изпълнителен лист от 08.02.2022 г., издаден от Районен съд
Дупница, на основание решение № 205/02.04.2020 г., постановено по гр.д. №
1720/2019 г. по описа на Районен съд Дупница.
С образуване на изпълнителното дело процесуалният представител на
взискателя е претендирал адвокатско възнаграждение по изпълнителното
производство в размер на 400 лв. – от които 200 лв. за образуване на
изпълнителното дело и 200 лв. за водене на изпълнителното дело. Сумата е
описана и в договора за правна защита и съдействие.
След образуване на делото са наложени запори по банкови сметки на
длъжника, от които са постъпили следните суми: на 14.04.2022 г. – 82.85 лв.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 5596/08.04.2022 г. ЧСИ
Христова е уведомила длъжника К. за образуваното изпълнително дело и
задълженията и по него, в това число и адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя в производството, в размер на 400
лв.
Поканата е получена от длъжника на 18.04.2022 г.
От сметка с наложен запор на 19.04.2022 г. е постъпила сумата от
1885.44 лв.
На 20.04.2022 г. длъжника е заплатиа остатъка от задължението си в
размер на 236.00 лв.
На 21.04.2022 г. длъжника е подал молба с вх. № 7651/21.04.2022 г., с
която е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение взискателя до
размера на сумата от 200 лв.
С разпореждане от 21.04.2022 г. по изпълнително дело № 365/2022 г. по
описа на ЧСИ ЕЛ.ХР. е оставила без уважение молбата с вх. №
7651/21.04.2022 г. за намаляване на адвокатското възнаграждение по
изпълнителното дело. Съобщението е връчено на длъжника на 03.05.2022 г.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна – длъжник, като е насочена срещу
извършени от съдебния изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК - разноските по изпълнението.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство,
минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи
2
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл.
10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и
за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2,
т. 2 – 7 /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
В случая, длъжникът дължи минималния размер на възнаграждението
за извършването на процесуални действия по образуване на изпълнителното
дело, а именно – сумата от 200 лв., посочена в чл. 10, т. 1 от Наредба N
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Това е така, тъй като единствените действия, които са били извършени от
процесуалния представител на взискателя, към момента на подаване на молба
с вх. № 7651/21.04.2022 г., от длъжника за намаляване на адвокатското
възнаграждение по делото, са били свързани с образуване на изпълнителното
дело, като други действия по см. на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г., насочени към удовлетворяване на паричното вземане, не са били
извършвани. Обстоятелството, че в молбата за образуване на изпълнителното
дело е поискано да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника
и е направено искане за налагане на възбрана не води до друг извод, тъй като
посочването на начин за изпълнение е елемент от редовността на молбата
/арг. от чл. 426, ал. 2 и 3 ГПК/. Следва да се добави, че по делото няма
доказателства да е наложена възбрана върху имот на длъжника.
В допълнение, настоящия случай изпълнителното дело не се отличава
нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен единствено да
подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело,
пълномощника на взискателя. не е извършил други процесуални действия по
делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Поради гореизложеното, отказът на ЧСИ ЕЛ.ХР., обективиран в
разпореждане от 21.04.2022 г. по изпълнително дело № 365/2022 г., да намали
разноските за адвокатско възнаграждение, които е възложила в тежест на
длъжника по изпълнението до минималния размер, предвиден в чл. 10, т. 1 от
Наредба N 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като вместо
това следва да бъде постановено намаляване на разноските за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело от 400 лв. на 200 лв.
По отношение на разноските:
С жалбата е направено искане за присъждане на разноски, което следва
да бъде оставено без уважение от съда, с оглед спецификата на
производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител.
В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските
по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
Делото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на
длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна,
поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.
Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на
3
действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което
субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч.
разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител.
Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията
и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски,
предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ ЕЛ.ХР., обективирано в
разпореждане от 21.04.2022 г. по изпълнително дело № 20227430400365/2022
г., с което е оставено без уважение искането на длъжника М. ЛЮБ. К., ЕГН
**********, адрес: гр. Сепарева баня, ул. „Германея“ № 1, за намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното производство от
400 лв. на 200 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя ЛЮБ. В. К., ЕГН **********, по изпълнително дело №
20227430400365/2022 г. по описа на ЧСИ ЕЛ.ХР., рег. № 743 КЧСИ, с район
на действие КОС, от 400 лв. на 200 лв. (двеста лева).
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4