№ 117
гр. Варна, 31.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Вл. Ч. Ст.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600370 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:05 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор ЧАВДАРОВ.
Жалбоподател-подсъдим Д. КР. Д. , редовно призован, явява се лично и
с адв.И.Р. от АК – Силистра , преупълномощен от адв.Н. Г. Н. от АК –
Силистра, редовно упълномощен от преди.
АДВ.Р.: - Колегата Н. няма да се явява, аз ще представлявам
подсъдимия Д..
ЖАЛБ.-ПОДС.Д.: - Съгласен съм да ме представлява адв.Р..
Жалбоподател-подсъдим ПР. С. Г., редовно призован, явява се лично и
с адв.ИВ. Й. Р. от АК – Силистра, редовно упълномощен от преди.
АДВ.Р.: – Представям тест от медицинска лаборатория, от който е
видно, че подсъдимия П.Г. е бил позитивен към дата 24.02.2022 година, като
причина за неговото неявяване в предходно съдебно заседание.
Жалбоподател-подсъдим ЛЮБ. Г. В., редовно призован, явява се
лично.
В предходно съдебно заседание подсъдимия Л.В. е поискал да му бъде
назначен служебен защитник, изпратено е искане до АК – Варна за
определяне на служебен защитник на подсъдимото лице, за такъв е определен
адв.В. Р. В..
Явява се адв.В. Р. В., посочен за служебен защитник съгласно писмо
изх.№ 799/02.03.2022 година на АК - Варна.
1
ЖАЛБ.-ПОДС.В.: - Съгласен съм да ме защитава адв.В.В..
АДВ.В.: - Запознат съм с делото.
СЪДЪТ намира, с оглед изявлението на подсъдимия Л.В. в предходно
съдебно заседание, че желае защитник, а също и че интересите на
правосъдието налагат това - доколкото останали двама подсъдими са със
защитници, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА служебен защитник на подсъдимия ЛЮБ. Г. В. – адв.В.
Р. В. от АК – ВАРНА.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча
доказателства. Не правя искания за отвод.
АДВ.Р.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод.
АДВ.В.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми Апелативни съдии, с присъда от 28.05.2021
по НОХД № 332/2021 година на Окръжен съд - Силистра подсъдимите са
били признати за виновни както следва:
Подсъдимият ЛЮБ. Г. В. за престъпление по:
- чл.277а, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5
000 лв.
- чл.277а, ал.7 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от две години и
- чл. 278, ал.6, пр.трето от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години и глоба в размер на три хиляди лева.
Определено е било общо наказание в размер на две години лишаване от
свобода и глоба в размер на пет хиляди лева.
Присъединено е изцяло наказанието глоба в размер на 5 000 лв. към
определеното общо наказание „лишаване от свобода“.
2
Също така е било определено да изтърпи отделно от горе наложеното
общо наказание лишаване от свобода за срок от една година, наложено със
споразумение № 8/27.11.2015 година по НОХД № 303/2015 година по описа
на Окръжен съд Силистра. Всичко това при определен строг режим на
изтърпяване на двете наказания.
Другият подсъдим ПР. С. Г. е бил признат за виновен по чл.277а, ал.3
във вр. с ал.1, във вр.с чл.20, ал.2от НК му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер
на 5 000 лв., като изпълнението е отложено за срок от три години.
По отношение на третия подсъдим Д. КР. Д. е бил признат за виновен
по чл.277а, ал.3, във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба
в размер на 5 000 лв., като изпълнението на наложеното наказание е отложено
за срок от три години.
В полза на държавата са били отнети всички инкриминирани вещи.
Въззивни жалби са постъпили от тримата подсъдими Д., Г. и В.. Считам,
че жалбите следва да бъдат оставени без уважение като присъдата следва да
се потвърди в цялост по следните причини:
Налице са твърдения и възражения, че обектите, които са установени и
намерени в Л.В. били още от 2008 година, като той не бил знаел, не бил
предполагал, че предметите имат някаква стойност за да предприеме
действия по идентификация и регистриране.
Твърди се също, че били установени и иззети не само два броя метални
детектори, но и 1 брой каталог, както и монети с неправилна форма, на един
брой каталог с включени римски монети на български език, снимков
материал, евро и т.н. Макар, че този каталог няма никаква библиографска
стойност безспорно притежанието от подсъдимия В. сочи на
заинтересованост към нумизматиката, а не само към самородно злато, както
самия той твърди.
По делото е била изготвена съдебно нумизматична експертиза, която е
установила видовете монети открити у подсъдимия В., подробно са описани и
според експертите това са движими материални следи от човешка дейност от
минали епохи по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство.
Съгласно НАРЕДБА № Н-3 за реда за извършване на идентификация и
регистрация на движимите културни ценности, всички предмети, които са
движими материални следи от човешка дейност подлежат на задължителна
идентификация и регистрация, т.е. не е нужно лицето да притежава специални
3
знания за разпознаване на нумизматична историческа стойност на различни
обекти, а е задължително да ги представи за идентификация и регистрация по
съответния ред. А дали ще бъдат регистрирани от специалистите това се
решава от самите те.
Налице е справка за съдимост за подсъдимия Л.В. от която видно, че
същия е бил осъждан за престъпление по чл.277а от НК по НОХД № 303/2015
година, осъден със споразумение и му е наложено наказание една година
лишаване от свобода и отложено на основание чл.66 от НК с три години
изпитателен срок за извършени от него през 2008 година изкопни работи на
територията на исторически паметник на културата, като е използвал
металотърсач и лопати. Т.е. подсъдимия В. е бил добре запознат с
археологическата дейност, че тя е специфична и за нея се изисква специално
разрешение, поради което деянието по чл.277, ал.3 от НК е доказано по
безспорен начин.
По отношение показанията на вещото лице Женя Велева, работеща в
РИМ Шумен и изготвила съдебно нумизматичната експертиза се установява
процедура по идентификация и регистрация на ценности ако предметите не са
културна ценност се прави идентификация и се издава документ, че
предметите не са културна ценност. Ако са културна ценност се извършва
идентификация, издава се документ и лицето ги регистрира в РИМ. И при
последващо запитване от страна на полицията примерно музея издава
бележка, че лицето е направило регистрация. Т.е. във всички случаи когато
бъдат намерени предмети със следи от човешка дейност от минали епохи
следва да бъдат предоставени в РИМ. Това подсъдимият Л.В. не е сторил,
поради което и е осъществил престъплението за което е бил обвинен и в
последствие осъден.
Относно намерените два броя самоделни метал детектори, намерени
дома на подсъдимия В. същия е заявил, че единия металотърсач, а другия с
кабела е метал детектора и двата са били иззети от дома му.
Правилно според мен В. признат за виновен и по чл.277а, ал.7 от НК за
държане на двата броя самоделни метал детектори, т.к. съставомерността по
посочения текст предпоставя от обективна страна държането да е
противозаконно, а от субективна извършителя да е знаел или да е
предполагал, че предмета е с такова предназначение. А държане на лице
4
когато е определен разрешителен режим за държането му и то е
пренебрегнато от собственика или държателя. В случая престъплението е на
формално извършване и е налице двата уреда не са били регистрирани по
надлежния ред.
По отношение на подсъдимите Д. и Г. макар жалбите да са бланкетни
следва да се отбележи, че извършеното от тях деяние само такова по чл.277а,
ал.3 НПК извършено в съучастие между тримата подсъдими е безспорно
доказано. Всички са били наблюдавани и установени на местопрестъплението
като полицейските органи предварително са имали информация за лицата,
извършващи незаконна иманярска дейност, за което е била организирана
съвместната специализирана операция, която се установява от показанията на
полицейските служители, дадени в съдебно заседание. Всички показания са в
насока, че въпросната вечер са извършвали наблюдение в покрайнините на
село Окорш с термо камери, забелязали три лица в обработваема земеделска
нива, при доближаване на лицата полицейските служители чули звуците на
метал детекторите и ги задържали в момента на извършване на дейност,
изкопали доста голяма дупка с размер 2 х 2 метра и дълбочина 50 см, имали
фенерчета, лопати, а в близкия пояс било скрито превозното средство, като се
опитали да избягат при ареста, но били ограничени движенията им.
С оглед на всичко казано от мене пледирам пред Вас да оставите жалбите
на подсъдимите срещу присъдата без уважение като потвърдите присъдата на
Окръжен съд – Силистра в цялост.
АДВ.Р.: – Уважаеми Апелативни съдии, считам, че подсъдимите Г. и Д.,
на които съм защитник, а също така и на В. деянието е несъставомерно по
смисъла на чл.277а, ал.3 от НК, както от субективна, така и от обективна
страна.
От събрания доказателствен материал не може да се направи извод, че
тримата са нарушили обществени отношения по повод запазване, опазване на
археологични обекти. Нещо повече не само, че не са нарушили тия
обществени отношения, а не са имали такова намерение и не са могли да имат
такова, защото от писмото от Историческия музей е видно, че нито в тази
местност в нивата, нито в съседните ниви, а само в една от посоките на
определено разстояние на километри има археологични обекти. Нима всеки
копнеещ да забогатее по лесен начин и започне да копае, ще трябва да бъде
5
осъден, всеки наивник, да не кажа глупак. Какво е намерено по време на
огледа и от показанията на свидетелите полицейските служители - абсолютно
нищо.
Аз моля по особен начин да се ценят много внимателно показанията на
свидетеля Манев, защото там работата е малко нагласена, прави се делото,
прави се оглед претърсване и той казва преди 7 дена ги намерих в нивата.
Първо елементарно при култивиране тия сребърни монети не лъщят по
никакъв начин, защото даже в кислородна среда на открито се получава
патина, а още повече когато са в земята по никакъв начин не блестят, даже и
като мине култиватора, култиватора ги повдига, не ги остъргва.
Нещо повече той твърди, че ги е намерил на купче като минал
култиватора, трябва ли човек да е супер неграмотен да разбере, че като мине
през едно купче то ще бъде разпиляно.
Затова считам, че деянието е несъставомерно и моля и за тримата
подсъдими въпреки, че не съм упълномощен от подсъдимия В., присъства в
тази част по чл.277а, ал.3 от НК да бъде отменено и същите да бъдат признати
за невиновни.
В този дух ще моля за Вашата присъда.
АДВ.В.: – Ув. Апелативни съдии, аз моля да постановите съдебен акт, с
който да отмените първоинстанционната присъда и признаете подзащитния
ми Л.В. за невиновен и по трите обвинения.
Считам, че същите са недоказани, деянията са несъставомерни.
На първо място по отношение на обвинението по чл.277а, ал.3 от НК
деянието не съставомерно, т.к. липсва субективната страна, не е доказано в
хода на наказателното производство, че ползващия е имал умисъла да търси
археологически обекти.
Напротив в дадените показания и тримата подсъдими последователно
посочват, че същите са били на този обект единствено с цел да търсят
самородно злато. Тези показания не са оборени по никакъв начин и считам, че
същите са годни доказателствени средства.
Видно от становището на уредника на РИМ в град Тутракан е, че на
мястото където са били задържани тримата подсъдими не са налични
6
археологически обекти, т.е. същите не са търсили такива и деянието се явява
несъставомерно.
Конкретно по отношение на моя подзащитен е ясно и безспорно
доказано, че същия не е знаел къде отиват с другите подсъдими, не е бил
информиран на тази нива да има някакви архитектурни обекти, а е бил взет
единствено в качеството си на консултант, т.к. има различни интереси в
сферата на търсенето на самородно злато.
По отношение на обективната страна не бе доказано същия да е
използвал някакви технически средства метал детектори и да е управлявал
автомобил.
Видно от събраните доказателства е, че същия е оставил неговите две
технически средства в тях и не ги е взел. В този смисъл е и решение №
60146/29.12.2021 година по КНД № 599/2021 година.
По отношение на обвинението по чл.277а, ал.7 от НК считам, че същото
не е доказано, че деянието е несъставомерно отново, т.к. не е налице нито
обективния, нито субективния елемент. Нещо повече считам, че това деяние
има характера по-скоро на административно нарушение по ЗАНН и по-
конкретно административно нарушение по чл.219, ал.1, вр.чл.152, ал.2 от
Закона за културното наследство.
За да бъде престъпление въпросното деяние следва дееца от субективна
страна да е знаел и да е предполагал, че държаните специални технически
средства, т.н. оръдия ще се бъдат използвани за търсене на археологически
обекти. А от обективна страна същите тези оръдия да са били предназначени
или да са били използвани.
Никъде в хода на наказателното производство не бяха събрани
доказателства в тази посока.
Нещо повече, видно от приетата експертиза и от показанията дадени в
разпита на вещото лице в първа инстанция е посочено, че самите самоделните
специални технически средства, които са били държани от подзащитния ми
най-вероятно са били използвани за търсене на черни и цветни метали, а не за
търсене на археологически обекти. Това се потвърждава и от обясненията,
които са последователни в тази си част, дадени в хода на ДП.
По отношение на процесните технически средства не бе установено
7
същите да са били използвани за каквито и да е археологически разкопки,
нито пък тяхното предназначение да предполага единствено подобна дейност.
В този смисъл е и решение № 134/16.11.2020 година по НД № 490/2020
година на ВКС, второ НО.
На трето място по отношение на обвинението по чл.278, ал.6 от НК
считам, че подзащитния ми не е имал задължението да идентифицира и да
регистрира монетите, т.к. съгласно чл.5, ал.2 от Наредбата № Н 3 от 03.12. за
реда за извършване на идентификации и за водене на регистъра на движими
културни ценности същия не е бил длъжен да идентифицира и да регистрира
монетите, с оглед разпоредбата на чл.5, т.2 от същата наредба.
С оглед на всичко, което посочих, моля да постановите съдебен акт, с
който да оправдаете подзащитния ми Л.В. и по трите обвинения.
В условия на евентуалност Ви моля за намаляване на наказанието.
ЖАЛБ.ПОДС.Г.: - Нямам какво да кажа.
ЖАЛБ.ПОДС.Н.: - Нямам какво да кажа.
ЖАЛБ.-ПОДС.В.: – Не се признавам за всичките обвинения, които за
мен са изфабрикувани още от самото начало. От 2008 година не се занимавам
с такава дейност. Не казвам, че не съм любител на историята, географията,
физиката и въобще, и тук съм бил реставратор във Варна на съдове. Имам
влечение, но не съм нито търговец, нито и да ходя да търся по археологически
обекти. А пък до 2008 година всеки град имаше сбирки, над 700 000 търсача
има регистрирани, това означава да съдите всеки, защото до някаква степен
се е занимавал. Те купувачите са ясни кои са, защото съм ходил на сбирки. За
това обвинение, за тия монети останали в чантичката ми, аз съм обяснил как
са останали.
Не се признавам за виновен и искам да бъда оправдан.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.Д.: - Реално погледнато, от моя гледна точка искам
справедливост.
ЖАЛБ.ПОДС.Г.: - Желая да бъда оправдан и да не разчитате само на
показанията как някой казал нещо. Просто да погледнете реално на нещата.
ЖАЛБ.ПОДС.В.: - Моля да отмените наказанието и да ме оправдаете.
8
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9