№ 404
гр. П., 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Мариана Ил. Димитрова
Асен В. Велев
при участието на секретаря СтоЯ. Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело №
20245200500600 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 470/12.04.2024 г., постановено по гр.д. № 20225220103438
по описа за 2022 г. на Районен съд - П. е осъдена А. „П. И.“, с адрес на
управление: гр. С., бул. „М." №*, чрез своето подразделение - специализирано
звено О. у. - П., с адрес: гр. П., ул. „А. С." №** да заплати на ищеца „ДЗИ – О.
З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„Т.“, бул. „В." №***, представлявано от К. Ч. и Б. В., с участие на „А.“ ЕАД -
като трето лице помагач, по искове с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, във
връзка с чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - сумата от 272,90 лева - представляваща
регресно вземане по щета ************** на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ за
изплатеното от застрахователя обезщетение за увреденото МПС при ПТП на
автомагистрала „Тракия“ на 13.04.2020 г., ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на исковата молба - 03.06.2022 г. до окончателното
изплащане, както и сторените в производството разноски в размер от 573,00
лева.
Със същото решение съдът е осъдил „А.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. ***” № ***, ет.* да заплати
на А. „П. И.“, чрез О. у. – П., по предявен обратен иск сумата в размер на
272,90 лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
обратния иск - 25.01.2023 г. до окончателното изплащане, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ
тази сума, ведно със законната лихва бъде платена от А. „П. И.“ на „ДЗИ – О.
З.“ ЕАД като регресно вземане по щета ************** на основание чл. 410,
ал. 1 от КЗ за изплатеното от застрахователя обезщетение за увреденото МПС
при ПТП на автомагистрала „Тракия“ на 13.04.2020 г. С решението „А.“ ЕАД
1
е осъдено да заплати на А. „П. И.“, чрез О. у. – П. сторените по делото
разноски в размер на 300,00 лева, както и да заплати по сметка на Районен съд
– П. държавна такса по уважения обратен иск в размер на 50,00 лева.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба
от ответника по обратния иск и трето лице – помагач „А.“ ЕАД, с която
същото се оспорва като неправилно, необосновано, немотивирано и поставено
при съществени процесуални нарушения. Изразява несъгласие с извода на
съда за основателност на претенцията по обратния иск, доколкото липсвали
доказателства, които да установят отговорността на дружество за настъпване
на събитието. Счита, че липсвала пряка причинна връзка между неизпълнение
на договорно задължение и настъпване на произшествието. Оспорва се, че на
13.04.2020 г.водачът на 13.04.2020 г. автомобила М. К. е реализирал ПТП на
соченото място, доколкото не било ясно през какво е преминал – дупка или
паднал предмет на пътното платно. Оспорват уведомлението за щета от
15.04.2020г., поради липсата на подписи, доколкото липсвало валидно
сезиране с уведомление за наличие на щета на застрахования автомобил,
съответно липсвало данни К. да е бил упълномощен от собственика да
извършва такива действия. Оспорват се и опис-заключението по щета и
възлагателното писмо за извършване на ремонтните дейности, доколкото не
ставало ясно от представените доказателства какви дейности са извършени и
на каква стойност, с оглед разминаванията в тях, като не ставало ясно защо
ремонтните дейности били възложени след повече от 6 месеца от ПТП. Като
цяло се оспорвал механизма на ПТП, доколкото не са представени
доказателства, включително снимков материал за размерите на дупката,
евентуално за вида и размерите на падналия на пътя предмет. Липсвали данни
да били уведомени органите на МВР, съответно липсвал и протокол за ПТП.
Счита, че последното се е реализирало по вина на водача, който е допринесъл
за настъпването му, като не е съобразил скоростта си с пътните условия, като
не е съобразена разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗДвП. Отговорността на
делинквента при иска по чл. 49 от ЗЗД се изключвала при случайно събитие,
каквото било описаното в исковата молба. На следващо място намира, че
липсва причинно-следствена връзка между неизпълнение на договорно
задължение на дружеството и настъпване на процесното ПТП, във връзка с
предявения срещу него обратен иск. Действително между страните по
обратния иск бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка № РД-
38-1/01.03.2018г., но видно от съдържанието му било, че дейностите, които
дружеството било длъжно да изпълнява, не са предварително определени в
самия договор, а се възлагали отделно на база месечни, допълнителни и
извънредни задания - чл. 5 от договора. Сочи, че извънредните задания по
договора са приложими при непредвидени обстоятелства, дефинирани в буква
„В“ от договора, като те се възлагали писмено и са свързани пряко с
проходимостта на пътния участък и осигуряване безопасността на
движението, по които изпълнителят бил длъжен да започне работа незабавно.
Сочи, че съгласно разпоредбите на ЗП на АПИ е вменено управлението на
републиканските пътища, както и поддържането им. Счита, че от законовите
норми, следвало, че със сключване на договора за обществена поръчка АПИ
не е прехвърлило изцяло на дружеството поддържането на пътния участък,
като намира, че отговорността може да се прехвърли само при изрично
задание – което в случая го нямало. Намира, че при систематическото
тълкуване на договора, дейностите по договора се възлагат със задания,
включително устни такива, които се оформяли в писмени такива в тридневен
2
срок от възникване на обстоятелствата, когато се касае за извънредни задания.
Такова задание било необходимо и при осигуряване на безопасността на пътя,
при възникнали непредвидени обстоятелства, каквото било наличието на
животно на пътя. Доколкото никъде по договора, не било предвидено да се
осигурява екип, който да следи за възникване на непредвидени обстоятелства,
а е уговорено да се осигури екип при вече възникнало такова обстоятелство,
то не можело да се приеме, че по силата на договора на дружеството било
възложено от АПИ да следи за незабавно отстраняване на последиците от
непредвидени обстоятелства. Поради това намира, че задълженията му по
договора са само по изрично възлагане от страна на възложителя,
включително и устно такова. В конкретния случай на „А.“ ЕАД не били
възлагани допълнителни и извънредни задания. Видно от доказателства за
месец април изпълнителят е извършвал периодичен оглед и е отстранявал
обекти, които дейности са приети и заплатени от АПИ. Към периода на ПТП в
сочения участък и за посочения период не са били констатирани нередности.
Поради това намира, че не е налице неизпълнение на договорно или друго
задължение на дружеството, което да е довело до възникване на твърдените от
ищеца вреди, съответно не било възникнало и задължение на „А.“ ЕАД за
обезщетяване на каквито и да е вреди по Договор № РД-38-1/01.03.2018 г.
Рамковият характер на договора за възлагане на обществена поръчка, не
можел самостоятелно да породи отговорност на изпълнителя. Отговорност
можело да се носи само за неизпълнение на конкретно възложено задължение.
Във връзка с гореизложеното твърди, че задължението за осъществяване на
цялостен надзор върху автомагистралата се осъществявал, включително и
възникналите непредвидени обстоятелства от АПИ, поради което дружеството
не носи отговорност за възникване на процесното ПТП или до вредите,
твърдени от ищеца. Прави искане за отмяна на обжалваното решение, като
претендира присъждане на разноски.
В срок е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от ищеца по
главния иск - „ДЗИ – О. З.“ ЕАД, с който се оспорва като неоснователна.
Излагат се съображения, във връзка с възраженията направени във въззивната
жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено изцяло. Претендира
присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
В законоустановения срок не е постъпил отговор срещу въззивната жалба
от ищеца по обратния иск - АПИ, чрез Областно пътно управление – П..
В открито съдебно заседание страните представят писмени становища,
съответно претендират присъждане на разноски.
Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид доводите, изложени в представените
преди откритото съдебно заседание писмени становища и при спазване
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
„ДЗИ - О. З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „В." №***, срещу А. „П. И.“ (АПИ), с адрес на управление: гр. С., бул.
„М." №*, уточнена с молба от 15.12.2022 г. Ищецът първоначално е твърдял,
че на 13.04.2020 г. при движение по АМ „Тракия“ с посока от гр. П. към гр. С.,
3
в района на гр. П., водачът на лек автомобил марка „М.“ с рег. № ******** -
М. К., преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно, в резултат на което било реализирано пътнотранспортно
произшествие, при което били нанесени имуществени вреди на автомобила.
Впоследствие ищецът е уточнил исковата си молба, като е посочил, че
всъщност автомобилът е преминал през паднал предмет на пътното платно, в
резултат на което били причинени твърдените имуществени вреди. Твърди, че
към датата на застрахователното събитие посоченото МПС имало сключена
валидна застраховка „Каско +“ в „ДЗИ - О. З.“ ЕАД, а именно полица №
440119213112279. След подадено уведомление при ищеца, била образувана
щета № **************, изготвени били опис-заключение и ликвидационен
акт, въз основа на които на автосервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил, била заплатена сума в размер на 257,90 лева, с преводно
нареждане от 12.04.2021 г. Сочи се, че увреждането не могло да се вмени във
вина на водача, като се твърди, че пътят, по който се е движил автомобилът
при настъпване на произшествието бил част от републиканската пътна мрежа,
за поддържането на която отговарял ответникът АПИ. Произшествието било
настъпило в резултат на неизпълнение на произтичащо от закона задължение
на АПИ да поддържа пътя в изправно състояние, с което да осигурява
безопасното придвижване на участниците в движението, да сигнализира за
наличието на опасности по него, респективно да предприема мерки за тяхното
ограничаване и отстраняване. На основание разпоредбите на Кодекса за
застраховането (КЗ), до АПИ била изпратена регресна покана за заплащане на
сума в общ размер на 272,90 лева, представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение по щета № ************** в размер от 257,90
лева, както и включени 15,00 лева - ликвидационни разноски за обработка на
щетата. Към поканата били приложени всички необходими доказателства за
установяване на горепосочената щета. От своя страна АПИ отказала да
изплати претендираното обезщетение, което породило интерес у ищеца да
предяви настоящия иск. Отправя се искане, съдът да постанови решение, с
което да осъди АПИ да му заплати сумата от 272,90 лева - регресно вземане
по щета № **************, ведно съд законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, а също и сторените по делото
разноски. Посочил е и банковата сметка, по която да бъде заплатена
претендираната сума.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника АПИ, чрез
Областно пътно управление – П. (ОПУ - П.), с адрес: гр. П., ул. „А. С." №**, с
който се изразява становище за неоснователност на исковата претенция, като
се оспорва изцяло, както по основание, така и по размер. Поддържа се, че от
представените доказателства не се било установявало наличието на причинно-
следствена връзка между твърдяното пътно произшествие и декларираните от
водача имуществени вреди по автомобила. Намира, че не бил установен по
безспорен начин и механизма на осъществяване на твърдяното ПТП от
13.04.2020 г. на Автомагистрала „Тракия”, посока от гр. П. към гр. С., в района
на гр. П.. Нямало данни за размерите на дупката по дължина, широчина и
дълбочина, нито къде се е намирала, съответно така описаният механизъм на
произшествие също бил недоказан. Намира, че не била установена и
скоростта, с която се е движил шофьорът, както и това дали същата е била
съобразена с условията на видимост. Сочи, че водачът на МПС при избиране
скоростта на движението е бил длъжен да се съобрази със състоянието на пътя
и на превозното средство, с конкретните условия на видимост, като следвало
4
да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, съобразно
чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП. Намира, че е възможно неспазването на правилата за
движение да са довели до процесното ПТП, от което да са настъпили и щетите
по автомобила. Сочи, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в
случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Сочи, че не се установявало
противоправно поведение на АПИ, респ. ОПУ - П., изразяващо се в
бездействие и неизпълнение на задълженията по чл. 30, ал. 1 от ЗП за
поддържане на пътното платно на територията на републикански път и
отстраняване на повреди по него, което да е в причинна връзка с настъпилите
щети по автомобила. Същите полагали системни грижи за поддържане на
републиканските пътища, съответно поддържането на процесния участък -
АМ „Тракия“, посока П. - С., в района на гр. П., било възложено с договор за
възлагане на обществена поръчка № РД-38-1/30.08.2019 г., сключен между
АПИ и трето лице - „А.“ ЕАД. Съгласно договора, на изпълнителя били
възложени дейностите по поддържане - превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации, на АМ „Тракия“ от
км. 0+000 до км. 208+181 по обособена позиция № 3 на територията на ОПУ -
П., където попадал и процесният участък. Съгласно чл. 1 от договора,
възложителят възлагал, а изпълнителят приемал да извърши дейностите по
поддържане на АМ „Тракия“ на територията на ОПУ - С., ОПУ - П., ОПУ - П.
и ОПУ - Стара Загора, с дължина на пътната мрежа 241.904 км. С
допълнителен отговор ответникът е уточнил, с оглед направеното уточнение
от ищеца, че без да се посочва видът, количеството и размерът на падналия на
платното предмет, това било недоказано. Твърди още, че съгласно действащия
към момента на ПТП договор за обществена поръчка, цитиран по-горе, АПИ
била възложила на „А.“ ЕАД, с месечно задание за месец април 2020 г.,
изпълнението на видове строително-монтажни работи (СМР) и дейности - в т.
ч. сметка № 1, шифър 1008 - Охрана на пътни съоръжения и принадлежности
в обхвата на автомагистралата, вкл. и принадлежащи пътни връзки, както и
сметка № 1, шифър 1010 - Извършване па периодичен оглед и отстраняване на
обекти в обхвата на магистралата. Възложените дейности били изпълнени от
поддържащата фирма и платени от АПИ. Доколкото ПТП-то било станало на
13.04.2020 г., в 22.00 ч., АПИ и ОПУ - П. не били имали обективна,
своевременна и практическата възможност за незабавно отстраняване на най-
вероятно случайно изпаднал предмет от предходно превозно средство. Сочи,
че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението, като намира, че се касаело за
непредвидимо, внезапно събитие, в резултат на което било настъпило ПТП, по
независещи от АПИ причини, поради което не следвало да се ангажира
отговорността им, тъй като липсвало виновно бездействие от тяхна страна.
Претендира присъждане на разноски. Поискано е привличане на „А.“ ЕАД
като трето лице – помагач на страната на ответника, както е предявен и
обратен иск срещу него, в случай претенцията по главния иск бъде уважена.
С Определение № 319/09.02.2023 г., на основание чл. 219 от ГПК,
първоинстанционният съд е привлякъл „А.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. ***“ № ***, ет.* като трето
лице-помагач на страната на ответника АПИ, чрез ОПУ – П., съответно е
приел за съвместно разглеждане, на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК,
предявения обратен иск срещу него. С последния се иска, в случай на
5
уважаване на главния иск, да бъде осъдено третото лице - помагач „А.“ ЕАД
да заплати на АПИ, чрез ОПУ – П., сумата от 272,90 - главница, ведно със
законната лихва върху тази сума от деня на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и да се присъдят направените разноски по
обратния иск спрямо третото лице.
С искова молба по обратния иск, АПИ сочи, че с Договор за възлагане на
обществена поръчка № РД-38-1/30.08.2019 г., сключен между АПИ и „А.“
ЕАД, са били възложени на изпълнителя по договора дейностите по
поддържане - превантивно, текущо, зимно и ремонтно- възстановителни
работи при аварийни ситуации, на АМ „Тракия“, където попадал и процесният
участък. Твърди се, че в чл. 28 от договора, във връзка с възложеното
поддържане на републиканската пътна мрежа, било договорено, че при
причиняване на ПТП и/или възникване на щета, в резултат на неизпълнение
или некачествено изпълнение предмета на договора, както и на всички
нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при
изпълнение на договора, изпълнителят „А.“ ЕАД носи пълна имуществена и
неимуществена отговорност за причинените вреди. Твърди, че с оглед
възможността да бъде уважен искът по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49
от ЗЗД спрямо АПИ и същата да бъде осъдена да заплати обезщетение в
размер на 272,90 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на
предявяване на исковата молба, то за АПИ се пораждал правен интерес от
предявяване на обратен иск на основание на чл. 219, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД. Поради това, моли при условията на евентуалност - ако бъде
уважен предявеният против АПИ иск, да бъде осъдено третото лице - помагач
„А.“ ЕАД, като ответник по този иск, да й заплати сумата от 272,90 лева,
ведно със законната лихва от деня на предявяване на исковата молба, както
направените по делото разноски по този иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от третото лице – помагач
„А.“ ЕАД, с който се оспорват фактите и обстоятелствата по главния,
респективно по обратния иск, като изцяло се оспорват исковите претенции
като неоснователни и недоказани. Отправя се искане съдът да ги отхвърли.
Намира, че липсвали доказателства които по безспорен начин да установят, че
събитието било настъпило на цитираното в исковата молба място. Поддържат
се направените от ответника по главния иск възражения в отговора на
исковата молба, в частта, относно неоснователността на главния иск. На
следващо място се твърди, че предявеният обратен иск от АПИ също бил
неоснователен, тъй като липсвали доказателства, които по безспорен начин да
установят отговорността му за настъпване на събитието. Счита, че не била
налице пряка причинна връзка между неизпълнение на договорно задължение
на дружеството и настъпване на процесното произшествие. Оспорва се
представеното по делото Уведомление за щета № ************** от
15.04.2020г., тъй като върху него липсвали подпис на лицето, както и данни за
лицето, което го било подало, поради което липсвало валидно иницииране на
производство по уведомяване за наличие на щета на застрахования автомобил.
Липсвали данни посоченият като водач на автомобила, да е бил упълномощен
от собственика да извършва такива действия. На следващо място се оспорва
Опис - заключение по щета № ************** от 15.04.2020 г., доколкото
същият бил подписан от К. А., като се твърди, че не са били представени
доказателства за упълномощаването му. Твърди се още, че приложеното по
делото Възлагателно писмо №2 37170/25.11.2020 г. било до автосервиз „М. -
в.“ ЕООД и в него било посочено, че е бил сключен договор със същото, но
6
този договор не бил индивидуализиран - липсвали номер и дата на договора.
В тази насока не били представени доказателства, за да бъде направен
обоснован извод, че в действителност е налице сключен такъв договор.
Оспорва се съдържанието на представените фактури, както и на представената
калкулация на претенцията. Оспорва и твърденият механизмът на ПТП -
същият бил противоречив, доколкото било посочено, че бил вследствие на
преминаване „през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно“ - съгласно исковата молба, съответно „през паднал предмет на пътя“
- съгласно Уведомление за щета № **************. В случай, че съдът
приемел, че процесното ПТП се е осъществило, да се считало, че неговото
реализиране се дължало на поведението на водача, като се твърди, че той бил
допринесъл за настъпването му, управлявайки автомобила със скорост,
несъобразена с пътните условия. Цитира се разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП. Намира за недоказана основната предпоставка по предявения обратен
иск - неизпълнение на договора от ответника по иска, което да се намирало
във връзка с процесното ПТП, като според третото лице-помагач, същият като
неоснователен следвало да бъде отхвърлен. Претендира се присъждане на
направените разноски по делото, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Пред въззивния съд не са поискани и не са събрани нови доказателства.
Въззивният съд намира, че въззивната жалба е постъпила в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на
страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение, следователно същата се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
Разгледана по същество, въззивният съд я намира за неоснователна по
предявения главен иск, но основателна по отношение предявения обратен иск,
по следните съображения:
При служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното
решение, на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и
допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 410, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумата от
272,90 лева, представляваща регресно вземане, възникнало вследствие на
изплатено застрахователно обезщетение за репариране на причинените
имуществени вреди по щета № **************, както и съединен при
условията на евентуалност, в случай на уважаване на главния иск, обратен иск
от ответника срещу третото лице – помагач, за посочената сума, следствие на
неизпълнение на договорно задължение с правно основание чл. 219, ал. 3 от
ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД.
При регресния иск, застрахователят, който е платил обезщетението,
встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителят на вредата -
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право
по главния иск включва следните елементи: 1) надлежно възлагане на
определена работа, 2) наличие на виновно и противоправно действие и/или
бездействие на изпълнителя на възложената работа, което е осъществено при
или по повод изпълнение на възложеното, 3) и което е в пряка причинно-
7
следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди, 4)
действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и
ищеца, 5) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане
е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е
необходимо наличието на вина на възложителя, но следва да е налице спрямо
извършителя на деянието, а доколкото съществува законова презумпция тя
винаги се предполага. Следователно възложителят носи доказателствената
тежест да обори презумпцията в условията на пълно и обратно доказване,
аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД, макар и
относително самостоятелна, е във функционална връзка с отговорността по
чл. 45 от ЗЗД, т.е. преди всичко следва да се установи наличието на общите
предпоставки на деликта.
От представената застрахователна полица и останалите писмени
доказателства се установява, че процесният лек автомобил „М.“ с рег. №
********, собственост на „Т. е. с.“ ЕООД, към момента на процесното ПТП –
13.04.2020 г., е бил валидно застрахован при ищеца по имуществена
застраховка „Каско +“, със срок на действие 29.10.2019 г. – 28.10.2020 г.
Причинените вреди на вещта са оценени от застрахователя на стойност 257,90
лева, която сума е изплатена като обезщетение на увредено лице, чрез
директно плащане на автосервиза извършил ремонта на 12.04.2021 г., съгласно
представеното платежно нареждане.
След съвкупен и подобрен анализ на събрания доказателствен материал
съдът приема, че процесното ПТП се е осъществило на 13.04.2020 г., около
обяд, при следния механизъм - на 13.04.2020 г., лекият автомобил, управляван
от М. К., се движил по АМ „Тракия“ в посока от гр. П. към гр. С.. В района на
отбивката за гр. П., движейки се в дясната лента за интензивно движение при
благоприятни пътно - климатични условия и ненатоварен трафик, със скорост
около 120 км/ч, автомобилът е преминал с дясна предна гума през
неустановен метален предмет с размери 10/15 см, което спукало гумата на
автомобила. Водачът на автомобила възприел препятствието - представлявало
дребно парче метал, може би с големината на цигарена кутия, но не е успял да
го избегне. К. е успял да остане на платното и спрял, за да смени гумата, като
продължил пътя си с резервната гума. На пътя не е имало знаци, които да
обозначават препятствието. Вследствие на удара по автомобила са нанесени
щети по предния пластмасов десен калник и в предния край на пластмасовата
облицовка на десния праг.
Според заключението на вещото лице по приетата по делото САТЕ, по
време на преминаването на дясната предна гума на автомобила през
препятствието е настъпил удар, като предметът се е вклинил в предна гумата,
при което тя внезапно се е спукала. Тъй като от нея се отделят структурни
отломки, които в резултат на инерцията при въртенето и смачкването на
гумата, са се ударили и са увредили прилежащия преден десен подкалник и
предния край на облицовката. Вещото лице е категорично, че щетите по
автомобила кореспондират с описания механизъм и е технически възможно да
бъдат получени по описания начин. Установеният механизъм се подкрепя от
събрания по делото доказателствен материал, включително свидетелските
показания на шофьора и заключението на изслушаната от първата инстанция
и неоспорена от страните САТЕ, което съдът кредитира като обективно и
правилно.
8
Правилно и обосновано, първоинстанционният съд се е позовал на
показанията на разпитания по делото свидетел, който е управлявал
автомобила по време на ПТП. Видно от събраните доказателства единствено
водачът на превозното средство е бил пряк и непосредствен свидетел на
настъпилото произшествие. Показанията на водача на автомобила, макар и
заинтересован като свидетел, следва да бъдат кредитирани, тъй като те са в
съответствие с останалите събрани по делото доказателства. Същите
кореспондират с приетото и неоспорено от страните заключение по приетата
САТЕ, съгласно която поврежданията по автомобила отговарят да са получени
по механизма, посочен от свидетеля К.. По делото безспорно се установиха и
причинените на автомобила вреди, вследствие ПТП-то, а именно повреда на
предния пластмасов десен калник и в предния край на пластмасовата
облицовка на десния праг, съответстващи на представените по делото опис-
заключение, възлагателно писмо за ремонт, калкулация по застрахователната
претенция. Видно от заключението на вещото лице, при въртенето и
смачкването на гумата, частиците от спукалата се гума са се ударили,
вследствие инерцията, и по този начин са увредили прилежащия преден десен
подкапник и предния край на облицовката. Голословни, недоказани и
неоснователни са оспорванията в жалбата на представените по делото опис -
заключението по щета и възлагателното писмо за извършване на ремонтните
дейности.
Поради това, според настоящата инстанция правилно и обосновано
районният съд е приел, че размерът на причинените вреди, както и причинно-
следствената връзка се установяват от събраните писмени и гласни
доказателства, кореспондиращи с приетото от първата инстанция заключение
на САТЕ, което, както се посочи, съдът кредитира изцяло, доколкото същото е
обективно и не възникват съмнения в неговата необоснованост и
неправилност. Съгласно същото необходимата стойност за възстановяване на
процесния лек автомобил е 272,90 лева с ДДС, от които 257,90 лева – за
възстановяване на щетите и 15,00 лева – обичайни разходи за приключване на
щетата от застрахователя.
Правилно и обосновано, районният съд е прие, че независимо, че липсват
данни да са били уведомени органите на МВР, съответно липсвал и протокол
за ПТП, горните обстоятелства се установяват по категоричен начин.
Въззивният съд споделя изложеното от районният съд, че дори при
съставянето на протокол за ПТП от органите на МВР, в частта относно
механизма на настъпилото ПТП, той не се ползва с обвързваща
доказателствена сила, тъй като произшествието не е реализирано в
присъствието на длъжностното лице, съставило акта. Същият не е и не може
да бъде единственото доказателство за доказване на механизма на
настъпилото ПТП. Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга
на правомощията му, в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ, когато е съставен такъв, но той се ползва с
обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа и съставлява доказателство за факта на направените пред
съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Тъй
като по делото въобще не се твърди, че са уведомени органите на МВР,
каквото в тази ситуация задължение за водача няма, липсата на протокол от
ПТП изобщо не е в състояние да внесе съмнение по отношение механизма на
ПТП и причините вследствие на него вреди по автомобила, доколкото са
налице достатъчно доказателства в тази насока, поради това възраженията в
9
жалбата съдът приема за неоснователни.
От доказателствения материал се установява, че застрахователното
събитие е настъпило на Автомагистрала „Тракия“ - част от републиканската
пътна мрежа. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП)
републиканските пътища се управляват от А. „П. И.“. Съгласно разпоредбата
на чл. 30, ал. 1 от ЗП в тежест на АПИ държавата е възложила поддържането
на републиканските пътища в годно състояние за безопасна експлоатация,
осъществяваща дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези
пътища. В разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че лицата,
които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък
срок. В този смисъл, на ответника АПИ е вменено задължение да стопанисва
и поддържа процесния пътен участък, включително да отстрани процесното
препятствие по пътя.
В настоящия случай се установи, че автомобилът е попаднал с предната
си дясна гума на изпаднал предмет на пътя (неидентифицирано метално парче
с размери 10/15 см), който е стопанисван от ответника. По делото липсват
каквито и да е доказателства, да е налице съпричиняване от страна на водача,
доколкото според твърденията на жалбоподателя, същият бил нарушил
разпоредбите на ЗДвП. Правилно и обосновано съдът е приел, че не може да
се направи извод, че произшествието е било предотвратимо при поведение на
водача различно от описаното в неговите показания. Видно е от неговите
показания, че същият се е движил с разрешената за този пътен участък скорост
на автомобила – около 120 км/ч, при разрешена такава от 140 км/ч. Не може да
се вмени във вина на водача, обстоятелството, че не е видял парчето метал,
при движение с разрешената и съобразена скорост, доколкото никое лице не
би очаквало, движейки се по магистрала, пътното платно да е осеяно с парчета
от различни предмети, за да намалява водачът скоростта на управление.
Очевидно и логично е, че с такава скорост е било невъзможно автомобилът да
намали или да спре внезапно, за да се предотврати преминаването през
озовалия се на пътното платно метален предмет. Отделно от това,
препятствието не е било сигнализирано по никакъв начин, за да се очаква от
водачите на МПС-та, движещи се по магистрала с разрешена скорост от 140
км/ч, да карат с по-ниска такава. Изложените възражения в тази насока са
неподкрепени от събрания по делото доказателствен материал, като доколкото
нито жалбоподателят – третото лице-помагач, нито ответникът по главният
иск, не са представили доказателства в обратна насока, които да внесат
съмнение в приетото по-горе, съдът ги намира за неоснователни.
По възражението в жалбата, че в случая се касаело за случайно изпаднал
предмет и невъзможност за неговото незабавно отстраняване - по делото
липсват данни за наличието на такава внезапност. Не се установява трафикът
по АМ „Тракия“ да е бил претоварен до стенен за невъзможност такъв
случайно изпаднал предмет да не е могъл да бъде своевременно забелязан и
отстранен от платното за движение. По делото липсват доказателства, че
обектът се е появил на магистралата непосредствено преди да настъпи ПТП.
Не се установи по делото, че този обект е попаднал на пътния участък в
района на ПТП внезапно и по начин, че АПИ да не може да отреагира
своевременно за неговото премахване. В случая не е налице случайно събитие
доколкото отговорността на АПИ за причиняване на вреди от ПТП не е
ограничена.
10
С оглед на това, съдът намира, че чрез бездействието си за отстраняване
препятствието на пътя е причинил на застрахованото при ищеца лице
имуществени вреди. А.та се явява възложител по смисъла на чл. 49 от ЗЗД и
отговорно лице, съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗП, поради което носи
отговорността да поправи вредите, които са в причинно-следствена връзка с
виновното и противоправно бездействие да поддържа пътната мрежа в годно
състояние. По делото липсват каквито и да е доказателства, водещи до
категоричен извод, че водачът на лекия автомобил е допринесъл за
причиняването на щетите по автомобила, доколкото същият се е движил в
рамките на позволената скорост, като не може да се приеме, че за него е
възникнало задължение да предвиди наличието на метално парче по
автомагистрала „Тракия“, която е път с по-завишени изисквания за
безопасност. В случай, че ответникът беше изпълнил задълженията си, то
нямаше да е налице и вредоносният резултат. Установяват се по делото и
останалите предпоставки за уважаване на исковата претенция, доколкото е
налице действително и валидно застрахователно правоотношение между
увреденото лице и ищеца, по силата на което застрахователят по
имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ. Видно от приложената по делото покана от
09.07.2021 г., ищецът по главният иск е поканил ОПУ - П. да му възстанови
заплатена по щетата сума в размер на 257,90 лева, както и 15,00 лева -
ликвидационни разходи. С писмо изх. № 53-00-688/21.07.2021 г. директорът на
ОПУ - П. е отказал заплащането на посочената сума. По делото липсват
доказателства ответникът да е заплатил тази сума на застрахователя, а и не се
твърди противното.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че правилно и
обосновано първоинстанционният съд е уважил предявените искови
претенции по главния иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във връзка с чл. 49, във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и е осъдил ответника АПИ да възстанови на
застрахователя заплатената от него сума. Поради това, обжалваното решение в
тази му част следва да бъде потвърдено.
В предмета на делото е включен и обратен иск, предявен от ответника
АПИ срещу третото лице – помагач, който също следва да бъде разгледан,
доколкото се е сбъднало условието за разглеждането му и жалбата е насочена
и срещу тази част на решението.
Въззивният съд намира жалбата в тази й част за основателна, по следните
съображения:
Ищецът по обратния иск – АПИ, се позовава на неизпълнение на
задълженията на жалбоподателя „А.“ ЕАД, произтичащи от сключен с него
договор за обществена поръчка.
Установява се по делото, че между тях е сключен писмен договор за
възлагане на обществена поръчка № РД-38-1/30.08.2019г., по силата на който
възложителят АПИ възлага на изпълнителя „А.“ ЕАД и последният приема да
извърши дейност по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановителни работи при аварийни ситуации) на Автомагистрала „Тракия“,
на територия на 4 съседни областни пътни управления – тези на областите С.,
П., П. и Стара Загора. Съгласно чл. 5 от договора, дейностите по поддържане
на републиканските пътища се възлагат от възложителя на изпълнителя с
месечни, допълнителни и извънредни задания. Заданията се представят на
11
изпълнителя в срок до 28-мо число на месеца предшестващ изпълнението – за
месечните, съответно по всяко време, но в срок не по- кратък от 3 работни дни
преди началото на работите – за допълнителните, както и в случаи на
настъпване на непредвидени и/или изключителни обстоятелства също в срок
до 3 дни от възникването им – за извънредните. Предвидено е при възникнала
необходимост сроковете за изпълнение на работите да бъдат променени и при
трите вида задания. В чл. 12, ал. 6 от договора е предвидена възможност за
незабавно започване на работа след появата на необходимост от това и след
писмено възлагане от възложителя. В чл. 28 от договора е предвидено, че при
причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнени или
некачествено изпълнение на предмета на договора, както и всички
нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при
изпълнението на договора, изпълнителят носи пълна имуществена и
неимуществена отговорност за причинените вреди.
Няма спор по делото, че към момента на настъпване на процесното ПТП,
страните са били обвързани от валидно облигационно отношение,
произтичащо от сключения между тях договор за възлагане на обществена
поръчка – този от 2019 г.
При преценка основателността на обратния иск, следва да се съобразят
установените в нормата на чл. 20 от ЗЗД критерии при тълкуването на
договорите - трябва да се търси действителната обща воля на страните,
доколкото се твърди неизпълнение на задълженията по него. Отделните
уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Въз основа на извършеното от настоящата инстанция тълкуване на
сключения договор, съдът стигна до извод, че задълженията на изпълнителя за
поддържане на пътищата и пътните принадлежности към тях, с цел
осигуряване на безопасни условия на движение, предполагат наличие на
изрично задание от страна на възложителя. Такова задание е необходимо и
когато се налага осигуряване на безопасността на пътя, при възникнали
непредвидени обстоятелства, каквото е и наличието на метален предмет на
пътното платно, тъй като наличието му води до опасност за движението по
пътя и риск от настъпване на ПТП. Доколкото никъде в договора не е
предвидено изпълнителят да следва да осигури екип, който да следи за
възникване на непредвидени обстоятелства - предвидено е осигуряване на
екип за реакция при вече възникнали непредвидени обстоятелства, съгласно
чл. 12, ал. 8 от договора, който следва да е в готовност, то и не може да се
приеме, че по силата на договора на жалбоподателя „А.“ ЕАД е възложено от
АПИ незабавното отстраняване на последиците от такива непредвидени
обстоятелства. В договора не е посочено задължение на „А.“ ЕАД да следи за
настъпване на непредвидени обстоятелства, включително и такива, които
могат да доведат до ПТП, то и следва да се приеме, че задължението му, като
лицето, осигуряващо поддръжка на пътя, е да отстрани последиците на ПТП,
но само по изрично възлагане от страна на възложителя АПИ, включително
чрез устно такова, с оглед извънредния характер на обстоятелството,
възникването му през нощта, както и опасността, която е създало за
участниците в движението.
От приложеното от ищеца задание за месец април 2020 г. не може да се
изведе извод, че действително са възложени такива извънредни работи, в
12
случай на настъпване на непредвидени и/или изключителни обстоятелства,
какъвто е настоящият случай. Заданието за месец април не може да се
възприеме като такова, доколкото в раздел I „Дефиниции“ страните се
уговорили, че „Извънредно задание“ представлява писмено възлагане на
видове и количества работи, невключени в месечното или допълнителното
задание, необходими за осигуряване на проходимостта и безопасността на
движение при възникване на непредвидени обстоятелства или изключителни
обстоятелства, включително природно бедствие по смисъла на чл. 2 от Закона
за защита при бедствия. Т.е. извънредното задание следва да бъде отделно
възложено от месечното и допълнителното, доколкото месечните задания
имат предвид типичните и стандартни дейности, които извършва изпълнителя
и които не са свързани с внезапност на възникването им.
В случая, тълкувайки волята на страните, се стига до извод, че не е
възложено на дружеството изпълнител да следи постоянно за настъпване на
непредвидени обстоятелства, включително и на такива, които могат да
доведат до настъпване на ПТП, какъвто е настоящият случай. Едва при
констатирани такива обстоятелства, след нарочно възлагане, включително и
устно, дружеството изпълнител има задължение да отстрани последиците от
ПТП, с оглед извънредния характер на обстоятелството и опасността, която би
създало за последващи участници в движението. Да се приеме противното, би
означавало да се вмени на ответника по обратния иск задължението да
осъществява цялостен надзор върху автомагистралата. Характерът и
естеството на тази дейности е съществена, важна и отговорна, предвид
непрекъснатия и по всяко едно време на денонощието постоянен и засилен
трафик от МПС по този пътен участък, който може да доведе до множество
щети и то не само материални. Но това задължение, включително и за
възникналите непредвидени обстоятелства, е на АПИ, доколкото
задълженията на ответника по обратния иск, свързани с осигуряването на
поддръжката на пътя и отстраняване последиците на ПТП, са по изрично
възлагане от страна на ищеца по обратния иск.
Следва да се посочи, че и договорната отговорност на жалбоподателя се
обосновава от наличие на причинно - следствена връзка на настъпилото ПТП
или щета с неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на
договора, както и на нормативните технически изисквания. Последното
възлага в тежест на ищеца - възложител по договора, при условията на пълно
и главно доказване, да установи не само наличието на договорно
правоотношение между страните, но и възлагане на дейност по поддържане на
процесния участък, независимо дали същото е годишно, месечно,
допълнително или извънредно, респективно неизпълнение на възложената
работа или нейното некачествено изпълнение, удостоверено по надлежния
ред. Такова доказване по делото не е направено. По делото липсват
доказателства за конкретния случай АПИ да е възложило на третото лице-
помагач извършването на дейности по цитирания договор, включително и
устно такова за премахване на процесното препятствие от пътя. Напротив - от
представените и неоспорени месечни задания и сертификати за действително
изпълнени и приети видове дейности, се установява, че определените по своя
предмет и възложени за процесния участък и в процесния период работи за
месец април 2022 г., са били изпълнени и надлежно приети от възложителя. Не
са налице данни за възложени работи, имащи връзка с дейност по
предотвратяване на произшествия, като конкретното на този пътен участък,
няма данни и за последващи възражения спрямо изпълнителя, за да се приеме
13
наличие на основание за прилагане на договорната отговорност. Т.е. не може
да се възприеме, че е налице неизпълнение на възложената работа или
нейното некачествено изпълнение, удостоверено по надлежния ред, която да е
в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.
Поради това, настоящата инстанция стигна до извод, че не е налице
твърдяното от ищеца по обратния иск неизпълнение на договорно задължение
на ответника – „А.“ ЕООД, което да е довело до възникване на конкретното
ПТП или до вредите, претърпени вследствие на него. По изложените
съображения въззивният съд намира, че предявеният по делото обратен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Действително съдът констатира известни различия в съдебната практика,
като анализира цитираните от страна на АПИ съдебни актове в подаденото
писмено становище пред въззивния съд. На първо място не се касае за
задължителна съдебна практика, на второ място – част от цитираните съдебни
актове са постановени при различна фактическа обстановка – за изкочили
внезапно на пътя животни или неотстраняването на блъснати такива, за дупки
и изпаднали предмети на пътя. Същественото за произнасяне по такава
претенция е вече изложеното, доказано ли е неизпълнение на договора от
страна на ответника по обратния иск, за да се ангажира отговорността му,
съответно налице ли е причинно-следствена връзка между това неизпълнение
с настъпилото конкретно ПТП, което в случая не е налице.
Въззивният съд намира, че неправилно обратният иск е уважен от страна
на първоинстанционният съд. Впечатление прави, че същият се е позовал на
непредставен по делото договор, на който страните по обратния иск не са се и
позовали - Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-
17/01.09.2015 г., а не на приложимия в настоящия случай и представен по
делото договор № РД-38-1/30.08.2019г.
С оглед изложеното, решението на първоинстанционния съд, в частта с
която е уважен предявеният обратен иск на АПИ срещу „А.“ ЕАД, следва да
бъде отменено и да бъде постановено ново, с което обратният иск бъде изцяло
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК, доколкото
обратният иск се отхвърля, следва да се ревизират и присъдените с
първоинстанционното решение разноски по него, като решението на
първоинстанционния съд в частта, с която „А.“ ЕАД е осъдено да заплати на
АПИ сторените пред първата инстанция разноски в размер от 300,00 лева,
както и да заплати по сметка на Районен съд - П. държавна такса по уважения
обратен иск в размер на 50,00 лева, следва да бъде отменено, като бъде
поставено ново, както следва:
На основание чл. 78, ал. 8, във връзка с ал. 3 от ГПК, въззиваемата страна
- АПИ следва да заплати на жалбоподателя „А.“ ЕАД юрисконсултско
възнаграждение за представителство пред първата инстанция в размер на
100,00 лева, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото, която
не се отличава съществено от тази по подобен вид дела. По обратният иск
третото лице – помагач е ответник и на общо основание му се дължи
присъждане на разноски при отхвърляне на иска, доколкото разпоредбата на
чл. 78, ал. 10 от ГПК не касае тази хипотеза, а важи общо правило на чл. 78,
ал. 3 от ГПК, в който смисъл е и константната съдебна практика.
14
Доколкото пред първоинстанционния съд не е събрана дължимата се
държавна такса за предявения обратен иск и с оглед неговото отхвърляне, на
основание чл. 77 от ГПК, ищецът по него - АПИ, следва да бъде осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – П.,
сумата от 25,00 лева – държавна такса по обратния иск.
По разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на спора по главния иск, на основание чл. 78, ал. 10 от
ГПК, в тежест на жалбоподателя „А.“ ЕАД, като трето лице-помагач следва да
се възложат сторените от ответника по жалбата „ДЗИ – О. З.“ ЕАД разноски в
настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 168,00
лева. Същите са своевременно поискани и реално извършени, с оглед
представените договор за правна защита и съдействие, фактура и извлечение
от сметка.
Съдът констатира, че по делото не е събрана дължимата се в цялост
държавна такса за въззивно обжалване, доколкото предмет на делото е както
предявеният главен иск, така и разгледаният в производството обратен иск. С
оглед цената на исковете, държавната такса за всеки от тях е в размер на по
25,00 лева, или общо 50,00 лева. Жалбоподателят „А.“ ЕАД е заплатил
държавна такса в размер на 25,00 лева. Поради това, с оглед отхвърляне на
жалбата по главния иск, на основание чл. 77 от ГПК, жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Окръжен съд – П., сумата от 25,00 лева – държавна такса за въззивно
обжалване на решението по главния иск.
С оглед изхода на спора по предявения обратен иск, въззиваемата страна -
АПИ, следва да възстанови на жалбоподателя сторените от него разноски по
делото, които са надлежно претендирани. В тежест на въззиваемата страна -
АПИ следва да се възложи и заплатената от жалбоподателя държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 25,00 лева. На основание чл. 78, ал. 8, във
връзка с ал. 1 от ГПК в полза на жалбоподателя „А.“ ЕАД следва да се
присъди и юрисконсултско възнаграждение. Доколкото юридическото лице,
чрез представляващия го по делото юрисконсулт, е подало въззивната жалба,
без да се е явил в проведеното по делото съдебно заседание, настоящата
инстанция счита, че приложима в случая е разпоредбата на чл. 25а, ал. 3 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Същата предвижда, че за
предоставена правна помощ за изготвяне на жалби, без явяване в съдебно
заседание, възнаграждението е от 50,00 до 150,00 лева. Посочената
разпоредба се явява специална по отношение разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от
Наредбата. Доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност
и с оглед на това, че с въззивната жалба са преповторени почти изцяло
аргументите, изложени от страната в първоинстанционното производство, на
жалбоподателя, следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт, на
основание чл. 25а, ал. 3 от Наредбата, в минималния предвиден в тази
разпоредба размер, а именно за сумата от 50,00 лева. Поради това АПИ следва
да заплати на „А.“ ЕАД сумата от общо 75,00 лева – разноски пред въззивната
инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
15
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 470/12.04.2024 г., постановено по гр. д. №
20225220103438 по описа за 2022 г. на Районен съд – П. В ЧАСТТА, С
КОЯТО е осъдено „А.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ц. Б. ***” № ***, ет.* да заплати на А. „П. И.“ - С.,
със съдебен адрес на управление: гр. С., бул. „М." №*, чрез своето
подразделение - специализирано звено О. у. - П., с адрес на управление: гр. П.,
ул. „А. С." №**, по предявен обратен иск сумата в размер на 272,90 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на обратния иск -
25.01.2023 г. до окончателното изплащане, ПРИ УСЛОВИЕ, че тази сума,
ведно със законната лихва бъде платена от А. „П. И.“ на „ДЗИ – О. З.“ ЕАД
като регресно вземане по щета ************** на основание чл. 410, ал. 1 от
КЗ за изплатеното от застрахователя обезщетение за увреденото МПС при
ПТП на автомагистрала „Тракия“ на 13.04.2020 г., КАКТО И В ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ, С КОЯТО „А.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., район В., бул. „Ц. Б. ***“ № ***, ет.* е осъдено да
заплати на А. „П. И.“ - С., със съдебен адрес на управление: гр. С., бул. „М."
№*, чрез своето подразделение - специализирано звено О. у. - П., с адрес на
управление: гр. П., ул. „А. С." №** сторените по делото разноски в размер от
300,00 лева, както и да заплати по сметка на Районен съд - П. държавна такса
по уважения обратен иск в размер на 50,00 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА,
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения обратен иск от А. „П. И.“,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „М." №*, чрез Областно
пътно управление – П., с адрес: гр. П., ул. „А. С." №**, против „А.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б.“ *** № ***,
ет.*, имащо качеството на трето лице-помагач в производството и ответник по
предявения обратен иск, ответникът „А.“ ЕАД да заплати на ищеца А. „П.
И.“, чрез Областно пътно управление – П., сумата в размер на 272,90 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на обратния иск -
25.01.2023 г. до окончателното изплащане, която сума ищецът по обратния иск
е осъден да заплати с първоинстанционното решение на „ДЗИ – О. З.“ ЕАД
като регресно вземане по щета № **************, на основание чл. 410, ал. 1
от КЗ, за изплатеното от застрахователя обезщетение за увреденото МПС при
ПТП, настъпило на автомагистрала „Тракия“ на 13.04.2020г.
ОСЪЖДА А. „П. И.“, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„М." №*, чрез Областно пътно управление – П., с адрес: гр. П., ул. „А. С."
№**, ДА ЗАПЛАТИ на „А.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., бул. „Ц. Б.“ *** № ***, ет.*, сумата от 100,00
лева – сторени пред първоинстанционния съд съдебно-деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. „П. И.“, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„М." №*, чрез Областно пътно управление – П., с адрес: гр. П., ул. „А. С."
№**, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – П., сумата от 50,00 лева – държавна такса по предявения
обратен иск.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 470/12.04.2024 г., постановено по гр. д. №
20225220103438 по описа за 2022 г. на Районен съд – П., в останалите му
части.
16
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., бул. „Ц. Б.“ *** № ***, ет.*, ДА ЗАПЛАТИ на
„ДЗИ – О. З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „Т.“, бул. „В." №***, сумата от 168,00 лева – сторени пред
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., бул. „Ц. Б.“ *** № ***, ет.*, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – П., сумата
от 25,00 лева – държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА А. „П. И.“, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„М." №*, чрез Областно пътно управление – П., с адрес: гр. П., ул. „А. С."
№**, ДА ЗАПЛАТИ на „А.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., бул. „Ц. Б.“ *** № ***, ет.*, сумата от 75,00 лева
– сторени пред въззивната инстанция разноски, от които 25,00 лева –
заплатена държавна такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ответника по главния иск - „А.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район В., бул. „Ц. Б.“ *** № ***, ет.*.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17