Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, 08.03.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №4834 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба във фаза по извършването.
С влязло в сила Решение №2923/07.07.2020 г., постановено по гр.д. №4834 по описа за 2019 г. на ВРС, е допуснато извършването на съдебна делба на следния недвижим имот:
недвижим имот, намиращ се в сграда с №3 в поземлен имот с идентификатор 10135.2559.112 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, област Варна, одобрена със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. В. с площ от 3668 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: комплексно застрояване, при съседни поземлени имоти:
10135.2559.143, 10135.2559.113, 10135.2559.108, 10135.2559.111, а именно: АПАРТАМЕНТ №40 /четиридесет/, съставляващ самостоятелен обект – жилище апартамент с идентификатор 10135.2559.112.3.13 /едно, нула, едно, три, пет, точка, две, пет, пет, девет, точка, едно, едно, две, точка, три, точка, едно, три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, област Варна одобрена със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с административен адрес: гр. В. на 1 /едно/ ниво с площ от 105,50 кв. м, състоящ се от четири стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, дрешник и входно антре при граници на самостоятелния обект съгласно схема №15-4637-08.01.2015
г. на СГКК – Варна: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.3.14, под обекта: самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.3.10, над обекта: самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.3.16, ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №40 с площ от 4,08 кв.м с граници съгласно документ за собственост: изток –
изба №43, запад – избен коридор, север – укритие, юг –
избен коридор, горе – жилища, както и припадащите се 1,2056% идеални части от общите части на сградата, в която се намира самостоятелният обект и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата между съделителите М.В. К., ЕГН ********** и К.Т.К., ЕГН ********** и при квоти ½ ид. част за М.В. К., ЕГН ********** и ½ ид. част за К.Т.К., ЕГН **********,
на основание чл.34 от ЗС.
Към доказателствения материал по делото
е приобщето и заключението на
вещото лице В.М.
по допусната съдебно-техническа и оценителна експертиза,
съгласно което допуснатия
до делба недвижим
и имот е реално неподеляем,
а пазарната му
цена е в размер на
157500,00 лв.
Основният способ,
предвиден в чл.
348 от ГПК, за
ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство,
когато се касае
до неподеляем имот,
е изнасянето му
на публична продан.
По изключение, ако
се касае до
неподеляем жилищен имот
и са налице
другите изисквания на
закона, съсобствеността може
да се ликвидира
чрез поставянето му
в дял на
някой от съделителите
съгласно чл. 349 от ГПК.
В настоящия случай
не са налице
изискуемите от закона
предпоставки за възлагане
на неподеляемо жилище
съгласно чл.349, ал.2 от
ГПК, както и липсва отправено
искане от която
и да е от страните
в този смисъл.
Неподеляемостта на
делбения имот не
позволява обособяването на
отделни дялове за
всеки от съделителите,
поради което делбата
следва да бъде
реално извършена чрез
изнасянето на процесните
имоти на публична
продан, съгласно чл.
348 от ГПК, при
което всеки съделител
ще получи паричната
равностойност на своя
дял.
В открито съдебно заседание,
проведено на 23.09.2021 г. е приета за съвместно разглеждане на основание чл.346 от ГПК претенцията на ищците с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за сумата от 9 600,00 лв. за периода от 23.01.2019 г. до 23.09.2021 г., или по 300,00 лв. на месец.
В открито съдебно заседание,
проведено на 16.12.2021 г. ищецът е оттеглил исковата си претенция за периода от 19.04.2021 г. до 22.09.2021 г., като е останала висяща за периода от 23.01.2019 г. до 18.04.2021 г., като оттеглената част възлиза на 1 550,00 лв., като искът е останал предявен за сумата от 8 050,00 лв.
На л.8 от делото е приложена и нотариална покана рег. №204, том 1, Акт 19 от 23.01.2019 г. от М.В. К. до К.Т.К., връчена му срещу разписка на 24.01.2019 г., с която М. К. оттегля пълномощията, дадени на К.К. с пълномощно рег. №6814/20.10.2008 г. и го кани в седмодневен срок от получаване на поканата да ѝ предостави ключ от процесното жилище, както и да освободи половината от него, като в случай на неизпълнение е поканен да заплаща обезщетение по 350,00 лв. месечно.
Представен е договор за наем на недвижим имот от 04.04.2015 г., сключен между К.Т.К. - Наемодател и Р. С. Г. - Наемател, по силата на който е предоставен за временно и възмездно ползване процесния апартамент при наемна цена от 700,00 лв. месечно и договор за наем от 23.06.2016 г., сключен между К.Т.К. – Наемодател и О. А. А. – наемател, по силата на който е отдаден под наем процесният недвижим имот за срок от една година при месечна наемна цена от 650,00 лв. и договор за гаранция към него.
По делото са изслушани и показанията на свидетелите О.М.А. и А.
Д. С., както в производството по първа фаза, така отново и в открито съдебно заседание, проведено на 16.12.2021 г.
От показанията на свидетеля О.М. се установява, че е бил наемател на процесния апартамент около две години и половина, до края на април 2019 г. Имал сключен договор за наем с К.К.. Наемът бил 650.00 лева. Първият наем бил платен лично на М.К..
От тогва той лично не е плащал наем на М., нито същата е идвала в имота до 2019 г., когато се представила отново и поискала договора за наем и друга информация. След като прекратили договора за наем предали държнието на имота, ведно с ключвете на К.К.. На М. К. не е предавал ключове.
От показанията на разпитания по делото свидетел А. Д. С. се установява, че същият е бил домоуправител на етажната стобственост на сграда с административен адрес: гр. В.. Познава К.К. откакто купили апартамента, а ищцата видял февруари, когато го потърсила като домоуправител. Свидетелят излага, че в момента никой не живее в апартамент 40. Плащания към етажната собственост се извършвали от квартирантите. Отначало в апартамент 40 живеел О. с още две момичета, едното от които се казвало Ц., като сочи,
че всъщност познавал само Ц.. Последно платили такси към етажната собственост за месец март 2019 г. После някакво момче,
на име Б., платило през август.
Доколкото знае следващият касиер е получил плащане на натрупаните задължения и от М. и К..
По делото е изслушана и съдебно-оценителна експертиза на вещото лице В.С., от която се установява, че средният месечен пазарен наем за делбения имот за периода от 23.01.2019 г. до 23.09.2021 г. е, както следва:
За периода: 23.01.2019 – 31.01.2019 г. – 155,00 лв.: За периода: 01.02.2019 г. -31.12.2019 г. – по 535,00 лв. месечно,
или общо
5885,00 лв.,
а общо от 23.01.2019 г. до 31.01.2019 г. сумата от 6040,00 лв.
За периода: 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г. – по 583,00 лв. месечно,
или общо
6996,00 лв.
За периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2021 г. – по 621,00 лв. месечно,
а за периода от 01.09.2021 г. до 23.09.2021 г. – 476,00 лв.
След като се съобрази направеното частично оттегляне на претенцията за периода от 19.04.2021 г. до 22.09.2021 г. се получава, че за периода от 01.04.2021 г. до 18.04.2021 г. средномесечният наем е в размер на 372,60 лв., а общо за периода 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г. - 2235,60 лв. Или общо за исковия период от 23.01.2019 г. до 18.04.2021 г. определеният среден пазарен наем е в размер на 15 271,60
лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС, когато
общата
вещ
се
използува
лично
само
от
някои
от
съсобствениците,
те
дължат
обезщетение
на
останалите
за
ползата,
от
която
са
лишени,
от
деня
на
писменото
поискване.
В настоящия случай безспорно се установи, че между ответника и трето лице е имало сключен договор за наем, считано от 04.04.2015 г.,
като наемите са заплащани на ответника г-н К.К..
Последният е получил и ключа от апартамента след прекратяване на договора за наем в края на месец април. Ищцата не е събирала наеми от общата вещ, което се установи от свидетелските показания.
В тежест на ответинка беше да установи положителните факти,
на които основава възраженията си,
в т.ч. и,
че е предал на ищцата ключа за съсобствения апартамент, с което й е осигурен достъп до същия, съобразно с отправеното от нея искане с нотариалната покана от 23.01.2019 г.,
получена от ответника на 24.01.2019 г.
По делото не бяха ангажирани доказателства на ищцата да е предаден ключ от процесния имот,
съобразно поканата, респ.
че ищата е разполага с ключ от преди това,
поради което може да се приеме, че същата не е имала такъв и съответно не е имала и достъп до имота,
не е събирала лично и наеми от същия,
нито ответникът й е заплащаа полагащото й се обезщететние за лишаването й от ползването на общата вещ.
С оглед на изложеното съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на нормата на чл. 31, ал.2
от ЗС,
а именно ищцата е съсобственик на недвижимия имот, била е лишена от ползването му и е отправила писмена покана до другия съсособственик да й осигури достъп, респ.
да и заплщата обезщетние в размер на 350,00 лв.
Ищцата е претендирала обезщетение за лишаването й от ползването на процесния недвижим имот в размер на
300,00 лв. месечно за периода от 24.01.2019
г. до 18.04.2021
г.
Съгласно нотариалната покана обаче,
на ответникът е даден седмодневен срок от получаване на поканата,
поради което за ден на писменото поискване по смисъла на чл. 31, ал.2 от ЗС следва да се приеме денят,
след изтичане на седмодневния срок,
което е 01.02.2019 г. Поради това исковата претенция следва да бъде уважена за периода от 01.02.2019 г. до 18.04.2021 г.
По отношение размера на дължимия наем, съдът следва да съобрази изготвеното от вещото лице заключение,
което намира за компетентно и безпристрастно дадено,
като съобрази квотите в съсобствеността.
Така на ищцата се полага обезщетение за лишаване от ползването ѝ на общата вещ,
както следва:
2942,50
лв. за периода от
01.02.2019 г.
до
31.12.2019 г.,
или по 267,50 лв. месечно,
като искът се явява основателен за тази сума,
като разликата над тази сума до предявените
3825,58 лв., представляваща обезщетение за периода от 23.01.2019 г. до 31.12.2019 г., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
За периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. искът следва да се уважи за сумата от 3498,00 лв., или по 291,5 лв. месечно, като за разликата над тази сума до претендираните 3600,00 лв. искът следа да бъде отхвърлен като неоснователен.
За периода от 01.01.2021 г. до 18.04.2021 г. искът следва да бъде уважен изцяло, като претендираната сума се равнява на 1080,00 лв. (900,00 за периода от 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г.. + 180,00 лв. за периода от 01.04.2021 г. до 18.04.2021 г.).
Или общо на ищеца следа да бъде приъсъдена сумата от 7520,50 лв. от предявените 8050,00 лв.
На основание чл. 355 от ГПК във вр. с чл.
8 от
Тарифата за
държавните такси, които се
събират от
съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да
бъде осъден
да заплати по сметкана ВРС държавна такса в размер, определен съобразно стойността на
квотата му
от съсобствеността, изчислена върху установената от СОЕ актуална пазарна стойност на процесния делбен
имот, както следва: за К.Т.К. 3150,00 лв. и за М.В. К. 3150,00 лв.
По претенцията по сметки ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 300,82 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.344, ал.1 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 ГПК, следния допуснат до съдебна делба недвижими имоти, намиращ се в сграда с №3 в поземлен имот с идентификатор 10135.2559.112 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, област Варна, одобрена със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. В. с площ от 3668 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: комплексно застрояване, при съседни поземлени имоти:
10135.2559.143, 10135.2559.113, 10135.2559.108, 10135.2559.111, а именно: АПАРТАМЕНТ №40 /четиридесет/, съставляващ самостоятелен обект – жилище апартамент с идентификатор 10135.2559.112.3.13 /едно, нула, едно, три, пет, точка, две, пет, пет, девет, точка, едно, едно, две, точка, три, точка, едно, три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, област Варна одобрена със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с административен адрес: гр. В. на 1 /едно/ ниво с площ от 105,50 кв. м, състоящ се от четири стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, дрешник и входно антре при граници на самостоятелния обект съгласно схема №15-4637-08.01.2015
г. на СГКК – Варна: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.3.14, под обекта: самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.3.10, над обекта: самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.3.16, ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №40 с площ от 4,08 кв.м с граници съгласно документ за собственост: изток –
изба №43, запад – избен коридор, север – укритие, юг –
избен коридор, горе – жилища, както и припадащите се 1,2056% идеални части от общите части на сградата, в която се намира самостоятелният обект и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата между съделителите М.В. К., ЕГН **********, с адрес: *** и К.Т.К., ЕГН **********, с адрес: *** и при квоти ½ ид. част за М.В. К., ЕГН ********** и ½ ид. част за К.Т.К., ЕГН **********,
на основание чл.34 от ЗС.
ОСЪЖДА,
на осн. чл.31,
ал.2 от ГПК,
К.Т.К., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на М.В. К., ЕГН ********** сумата от 7 520,50
лв.
(седем хиляди петстотин и двадесет лева и петдесет стотинки),
представляваща обезщетение за лишаване на М.В. К. от ползването на съсобствения при равни квоти между двамата недвижим имот,
а имено:
недвижим имот, намиращ се в сграда с №3 в поземлен имот с идентификатор
10135.2559.112 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, област Варна, одобрена със Заповед РД-18-92/14.10.2008
г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. В. с площ от 3668 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: комплексно застрояване, при съседни поземлени имоти: 10135.2559.143, 10135.2559.113,
10135.2559.108, 10135.2559.111, а именно: АПАРТАМЕНТ №40 /четиридесет/, съставляващ самостоятелен обект – жилище апартамент с идентификатор 10135.2559.112.3.13 /едно, нула, едно, три, пет, точка, две, пет, пет, девет, точка, едно, едно, две, точка, три, точка, едно, три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, област Варна одобрена със Заповед РД-18-92/14.10.2008
г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с административен адрес: гр. В. на 1 /едно/ ниво с площ от
105,50 кв. м, състоящ се от четири стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, дрешник и входно антре при граници на самостоятелния обект съгласно схема №15-4637-08.01.2015 г. на СГКК – Варна: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.3.14,
под обекта: самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.3.10,
над обекта: самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.3.16,
ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №40 с площ от 4,08 кв.м с граници съгласно документ за собственост: изток – изба №43, запад – избен коридор, север – укритие, юг –
избен коридор, горе – жилища, както и припадащите се
1,2056% идеални части от общите части на сградата, в която се намира самостоятелният обект и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, от която сума, както следва:
267,50 лв. за периода от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г.;
267,50 лв. за периода от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г.;
267,50 лв. за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г.;
267,50 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г.;
267,50 лв. за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г.;
267,50 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г.;
267,50 лв. за периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г.;
267,50 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г.;
267,50 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г.;
267,50 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г.;
291,50 лв. за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г.;
291,50 лв. за периода от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г.;
291,50 лв. за периода от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г.;
291,50 лв. за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г.;
291,50 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г.;
291,50 лв. за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г.;
291,50 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г.;
291,50 лв. за периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г.;
291,50 лв. за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г.;
291,50 лв. за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г.;
291,50 лв. за периода от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г.;
291,50 лв. за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г.;
300,00 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2021 г.;
300,00 лв. за периода от 01.02.2021 г. до 28.02.2021 г.;
300,00 лв. за периода от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 г.;
180,00 лв. за периода от 01.04.2021 г. до 18.03.2021 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 7520,50
лв.
до предявените 8050,00 лв. за периода от 23.01.2019 г. до 18.04.2021 г.
ОСЪЖДА М.В. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Варненски районен съд държавна такса в размер на 3 150,00 (три хиляди сто и петдесет) лева, на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА К.Т.К., ЕГН **********,
да заплати в полза на Варненски районен съд държавна такса в размер на 3 150,00
(три хиляди сто и петдесет)
лева,
на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА К.Т.К., ЕГН **********,
да заплати в полза на Варненски районен съд държавна такса по иска
с правно основание
чл. 31, ал.2 от
ЗС в размер на 300,82 лева
(триста лева и осемдесет и две стотинки),
на основание чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се
събират от
съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: