№ 320
гр. Русе , 11.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520200574 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на К.Г. против Наказателно постановление № 21-1085-
000353/04.03.2021 г., издадено от началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност на постановлението,
доколкото от събраните доказателства не се установява възприетото от АНО
нарушение. В тази насока се моли обжалваното постановление да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. В.В., който поддържа изложеното в жалбата и го доразвива с
пледоарията си.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
1
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 10.03.2021
г., а жалбата е подадена на 17.03.2021 г., касае подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 30.01.2021 г. за времето от 12:00 часа до 24:00 часа свидетелят А.Д. и Н.К.,
служители към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, извършвали наряд на
територията на гр. Русе.
Около 16:55 часа свидетелят Д. и К. били изпратени на ул. „Рига“ до бл.
Будапеща, за да окажат съдействие на екип на Второ РУ при ОД на МВР-Русе във
връзка с водач, за който имало съмнение, че управлява МПС след употреба на алкохол.
При пристигането си на място свидетелят Д. установил, че лек автомобил БМВ
330 Д с рег. № Р5819КН бил спрян на ул. „Рига“ до бл. Будапеща, в посока Сектор
„Пътна полиция“-Русе. Свидетелят Д. поканил К.Г., в качеството му на водач на
спряното МПС, да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с инвентарен № ARDN-0010 за установяване на употреба на
алкохол. Г. отказал под претекст, че е употребил голямо количество алкохол и че ще му
бъде отнета книжката. С оглед направения отказ, Н.К. съставил талон за № 073681 за
медицинско и химическо изследване, в който било указано, че изследването следва да
се извърши в УМБАЛ „Канев“ в срок до 40 мин от връчването на талона. Копие от така
изготвения талон бил връчен на Г. в 17:40 часа, което последният удостоверил,
полагайки подпис. Регистрационните табели на автомобила на жалбоподателя били
смъкнати, за което била издадена ЗППАМ от 01.02.2021 г. на Началника на Сектор
„Пътна полиция“. Служителите на МВР временно отнели свидетелството за
управление на МПС на жалбоподателя, за което била издадена ЗППАМ от 01.02.2021 г.
на Началника на Сектор „Пътна полиция“. Непосредствено след това свидетелят Д. и
К. продължили с изпълнението на задълженията си, напускайки мястото на
проверката.
2
Независимо от дадените му указания, Г. не предприел своевременни действия да
се придвижи към УМБАЛ „Канев“, като сторил това едва след пристигането на
свидетеля Е.Я., който, след като му помогнал да преместят лекия автомобил, го закарал
до здравното заведение. Тъй като Г. се явил в кабинета, където се вземат кръвните
проби, в 19:35 часа, след указаното му в талона време, свидетелката Д. Д. – медицинска
сестра отказала да му вземе кръвна проба поради превишаване на времето, като
посоченото било отбелязано саморъчно от Г. в амбулаторния дневник.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Д. приел, че с отказа на Г. да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство, последният е е осъществил
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като в тази връзка му съставил АУАН, който бил
подписан без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП било наложено наказание „Глоба“ в
размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН № 962587/30.01.2020 г., който по силата на чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП има доказателствена сила, НП № 21-1085-000353 от 04.03.2021 г., докладна
записка с рег. № 1085р-1158/01.02.2021 г., талон за изследване № 073681, доклад за
установен факт и предприето действие, ЗППАМ № 21-1085-000090, ЗППАМ № 21-
1085-000091, разпечатка за нарушител водач от АИС-АНД и представените от УМБАЛ
„Канев“ – Русе журнали на Мултипрофилно спешно отделение, травматологичен,
хирургичен и терапевтичен кабинет, както и гласни доказателства, събрани чрез разпит
на свидетелите АДН. Н. ДЖ. и Д.К. Д., които съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и намиращи потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.
От АУАН № 962587/30.01.2020 г., докладна записка рег. № 1085р-
1158/01.02.2021 г., талон за изследване № 073681, доклад за установен факт и
предприето действие и от показанията на свидетеля А.Д. се установява мястото,
времето и авторството на нарушението, както и изпълнителното деяние – отказ на
жалбоподателя в качеството му на водач на МПС да бъде тестван с техническо
средство.
От показанията на свидетелката Д. Д. и от приложените по делото журнали на
Мултипрофилно спешно отделение, травматологичен, хирургичен и терапевтичен
3
кабинет се установява, че К.Г. се е явил в кабинета в УМБАЛ „Канев“ – Русе, където се
вземат кръвните проби, на 30.01.2021 г. в 19:35 часа, извън указаното му време с талон
за изследване № 073681.
Съдът кредитира частично показанията на свидетеля Е.Я. само по отношение на
факта, че последният е закарал жалбоподателя в УМБАЛ „Канев“ – Русе, за да даде
кръвна проба, доколкото свидетелят е в близки приятелски отношения с
жалбоподателя и изложеното от него в останалата му част не намира потвърждение в
събраната по делото доказателствена съвкупност. В тази насока следва да се посочи, че
изложеното от свидетеля Я., че е закарал жалбоподателя в УМБАЛ „Канев“ – Русе към
18:00 часа е в противоречие с приложения по делото журнал, от който е видно, че на
06.01.2021 г. за времето от 17:40 до 18:20 не е прието нито едно лице, включая и
жалбоподателя. Няма и доказателства в посочения времеви интервал Г. да се е намирал
на територията на УМБАЛ „Канев“ – Русе. Нещо повече в журнала е отбелязано, че
първият приет пациент след 18:20 часа е Ш.А., приет в 18:50 часа, като не става ясно
каква е била пречката Г. да бъде приет в посочния час, ако действително около 18:00
часа се е намирал пред кабинета.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в
този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. Тоест в
процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител
– служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от
компетентен АНО – началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, упълномощен
съз Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
4
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
На следващо място съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна нарушението на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което е
ангажирана отговорността му.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на водачите на пътно транспортни средства се
забранява да управляват пътно транспортно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на
алкохол се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните
работи и от министъра на правосъдието. Този ред е регламентиран в Наредба за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози /наричана оттук нататък за краткост Наредбата/. В чл. 1,
ал. 3 от Наредбата лимитативно са посочени начините, по които се извършва
проверката на водача и способите за това, а именно, чрез използване съответно на
технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсилогични
изследвания, като за да е налице правомерно поведение на водача е достатъчно да е
приложен, който и да е от тези алтернативни способи за проверка. Изрично в чл. 2, ал.
1 от горепосочената наредба е въведено задължение за проверяваното лице, при
извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта да
изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и
указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или
друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица
живот и здраве, като съгласно ал. 2 неизпълнението им, с което се възпрепятсва
извършването на проверката, законодателят е приравнил на отказ на лицето да му бъде
извършена такава. В чл. 3а, ал. 1 от Наредбата е прието, че когато водачът откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест, установяването на
концентрация на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и
отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
5
анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, във връзка с която е анжирана
адаминистративнонаказателната отговорност на жалбоподателя, представлява
едновременно норма, предписваща поведение, и санкционна норма, въвеждаща
санкция за водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта или
не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му.
Видно от така изложеното законодателят е предвидил две форми на изпълнително
деяние, които са алтернативни, а не кумулативни. Предложение първо на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП санкционира отказа на водача да бъде проверен с техническо средство за
употреба на алкохол, а предложение второ на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП санкционира
отказа на водача да изпълни предписанието за медицинско изследване на употребата
на алкохол в кръвта му. (в този смисъл Решение № 773 от 15.04.2021 г., постановено по
к.а.н.д. № 380/2021 г. по описа на Административне съд – Пловдив и Решение от
24.11.2020 г., постановено по к.а.н.д № 390/2020 г. на Административне съд – Русе).
В процесния случай съдебният състав приема, че с поведението си
жалбоподателят е осъществил и двете форми на изпълнителното деяние, в каквато и
насока е ангажирана административно наказателната му отговорност, а именно Г. е
отказал да бъде тестван с техническо средство и впоследствие да даде кръвна проба в
указания му времеви интервал. Така по делото не е налице спор, че жалбоподателят в
качеството си на водач на лек автомобил БМВ 330 Д с рег. № Р5819КН е бил спрян за
проверка по подозрение, че управлява последното под въздействие на алкохол. В тази
връзка свидетелят Д. го е поканил да бъде проверен за употреба на алкохол посредство
техническо средство - Алкотест Дрегер 7510, като К.Г. е отказал. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 3а, ал. 1, т. 1 от Наредбата контролните органи съставили и
връчили на Г. талон за изследване, в който е било посочено мястото, на което трябва да
се даде кръвната проба, и времевия интервал за това. Следва да се посочи, че
посоченият в талона времеви интервал е определен правилно съобразно чл. 6, ал. 6, т.
2, предл. 1 от Наредбата, доколкото мястото на нарушението се намира в рамките на
населеното място, където се намира и здравното заведение за даване на кръвната
проба. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че Г. се е
явил в УМБАЛ „Канев“ в 19:35 часа, извън указаното му време. Както се посочи и по-
горе, по силата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата всяко едно неизпълнение, с което се
възпрепятства извършването на проверката, каквото безспорно е неявяването в
указания времеви период, се приравнява на отказ на лицето да му бъде извършена
проверка.
6
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни направените от защитата
възражения, че жалбоподателят се е явил в посочения в талона времеви интервал, но
поради независещи от него обстоятелства е бил приет едва в 19:35 часа. По делото не
се събраха доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че за времето от
17:40 до 18:20 часа Г. е бил в здравното заведение. Единственото доказателство,
потвърждаващо изложеното, са показанията на свидетеля Е.Я., като същият не сочи
точен час на пристигането на Г. в здравното заведение, както и дали последният
въобще е отишъл навреме в съответния кабинет за даване на кръвна проба.
Същевременно в показанията си свидетелката Д. не сочи Г. да се е явил в час различен
от отбелязания в журнала, както и да са били налице обективни пречки за
своевременното приемане на последния. В тази насока съдът счита, че посочените от
защитата обстоятелства – действия по смяна на персонала или приемане на спешен
пациент, с които се обяснява ненавременното приемане на Г., остават недоказани и в
сферата на възможни, но ненастъпили със сигурност събития. Не на последно място от
приложения журнал е видно, че в 18:50 часа е бил приет пациент, тоест към този
момент не е била пречка жалбоподателят да е бил приет. Отделно от гореизложеното,
дори да се възприеме тезата на защитата, която съдът не споделя, то действията на
касатора биха били изцяло съставомерни по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП само поради
отказа му да бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол.
С това бездействие е изцяло осъществен първия от алтернативните състави на
нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Нарушението е извършено от жалбоподателя умишлено при форма на вината
пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (че е
длъжен да даде проба за алкохол с техническо средство и да даде кръв за изследване
съобразно дадените му указания), предвиждал е настъпване на общественоопасните
последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото е отказал да бъде
тестван с техническо средство и не е спазил дадените му указания да се яви в
определен времеви интервал. По делото не са установени изключващи отговорността
и/или вината обстоятелства.
Санкциите в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са определени в абсолютни
размери относно всяко едно от кумулативно предвидените наказания - „Глоба“ в
размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, в
каквато насока се е произнесъл и АНО, поради което обсъждането на въпроса за
нейната справедливост е безпредметен.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за квалифицирането на
нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото то
разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този вид, още повече, че
7
жалбоподателят е бил наказван и преди това за нарушения на ЗДвП, видно от
представената справка на водача.
С оглед на гореизложеното и при така констатираното нарушение при
ангажиране на отговорността на жалбоподателя, съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно.
По разноските:
В хода на настоящото съдебно производство жалбоподателят е направил искане
да му се присъдят разноски за осъществено процесуално представителство, като с
оглед изхода на спора искането следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1085-000353/04.03.2021 г.,
издадено от началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на К.
Т. Г. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8