Р Е Ш Е Н И Е № 3164
25.07.2019 г., гр. Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 12435 по описа на същия съд за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искове на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р
Петър Дертлиев № 25 офис- сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, против И.Х.М. , ЕГН **********,*** .
Според фактите , така , както са изложени в
исковата молба , на дата 02.09.2016г между М. и трето на спора лице, „Провидент
Файненшънъл България„ ООД, ЕИК ********* бил сключен договор за кредит № ***. С него М.
получила назаем сума от 900 лева , която се задължила да върне , ведно със
договорна лихва за срока на договора в размер от 177.53 лева ,или общо 1077.53
лева , платими на общо 60 равни седмични
вноски от по 17.96 лева. Първата погасителна вноска била дължима на
11.09.2016г , последната – на 29.10.2017г. Отделно, ответникът се съгласил да
заплати 45 лева такса за оценка на кредитното си досие , също разсрочена към
седмичните вноски. По избор на
кредитополучателя, кредитодателя се задължил да предоставя на М. допълнителна
услуга „Кредит у дома„, изразяваща се в предаването на заемната сума в брой по
местоживеенето на длъжника, и това било направено. От своя страна , ответникът
се задължи да заплати такса в размер от 767.67 лева , също разсрочена като част от всяка
вноска, по 12.80 лева седмично. Така , общия размер на дължимата сума станал 1890.20
лева - 59 седмични вноски по 31.51 лева , и една
последна в размер от 31.11 лева
М. не
изпълнила задължението си точно.
На дата 19.05.2017г бил сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания ( цесия) и приложение към същия между ищеца и „Провидент Файненшънъл
България„ ООД, с която вземането на последното дружество било прехвърлено на ищеца. „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, била упълномощена от цедента да
уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, и се твърди това да е
сторено с писмо изх. № УПЦ- П – ПВД/*** от дата 11.07.2018г ., изпратено
препоръчано, с обратна разписка, като писмото се върнало в цялост, тъй като
получателят не бил намерен на адреса. Алтернативно, прилага се към исковата молба
уведомление за тази цесия.
Чрез подадено на дата 08.03.2018г
заявление, кредиторът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение , с която са заповядани
за плащане следните суми , остатък за плащане по договорите, кото суми са предмет и на настоящия иск: 900 лв. главница; 128.69
лв. договорна ( възнаградителна ) лихва за периода 25.09.2016 до 29.10.2017г., такса
за оценка на досие в размер от 24.01. лева за периода от 19.03.2017г до 29.10.2017г.
такса за услуга „кредит у дома „ в размер на 456.24 лева за периода от
26.02.2017г. до 29.10.2017г , обезщетение за забава в размер на 72.71 лева за
периода от 19.05.2017г до 07.03.2018г и законната лихва върху главницата от
датата на подаването на заявлението - 08.03.2018г до окончателното изплащане на
вземането. Заповедта за плащане била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК , при което се
иска от съда да поставени решение , с което със сила на пресъдено нещо да
признае горните вземания за
съществуващи. Претендира се и присъждане
на сторените по двете производства разноски.
Ответникът оспорва иска.
Възразява , че процесното вземане не е предмет
на договор за цесия , а ако се установи
да е прехвърлено на ищеца, то се възразява, че това прехвърляне не му е
съобщено. Договорът за цесия бил нищожен , тъй като му липсвал предмет.
Алтернативно, договора за потребителски
кредит бил недействителен на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския
кредит, тъй като не било спазено нето едно от
императивните изисквания на този закон касателно договорите за
потребителски кредит. Затова следвало ответника
да върне само чистата стойност на кредита, от която , предвид
направеното плащане на сума от 381.66 лева , оставали за плащане 518.34 лева. Възразява се , че е нищожна поради
противоречие с добрите нрави клаузата, с която е уговорен размера на кредиторовото
възнаграждение, тъй като договорения размер надвишавал повече от три пъти размера на законната лихва
за просрочие. Недействителни били поради
противоречие с чл. 10а ал. 2 от ЗПК и клаузите, с които се договаря плащане на
таксите , условно наричани „оценка на
досие и „ кредит у дома“, тъй като
кредиторът нямал право да изисква такси и комисионни за управлението на
кредита. Сумата по кредита не била
престирана на М. в дома й , а на друго място, тоест, срещу иска да се установи
вземане за сума - такса за услуга „кредит у дома „ в размер на
456.24 лева за периода от 26.02.2017г. до 29.10.2017г , ответникът се брани и с
възражение за неизпълнен договор. Релевирано е и възражение за прихващане на
вече платеното по нищожните клаузи или
недействителния договор с чистата стойност на кредита , ако съдът приеме , че
чистата стойност се дължи. Моли се исковете да се отхвърлят.
Вещото лице по проведената съдебно –
счетоводна експертиза дава заключение, че след приспадане на платеното от начислените
задължения , остават за плащане 900 лева- главница , 128.69 лева договорна
лихва , 24.01. от таксата „оценка на досие „, 455.84 лева от таксата
„кредит у дома „. Цесионера е начислил в
тежест на М. и обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 19.05.2017г до
08.03.2018г в размер от 73.25 лева .
Извършените плащания от страна на ответника са в общ размер 381.66 лева
и с тях са погасени 20.99 лева от таксата „оценка на досие „ и 311.83 лева от
таксата „кредит у дома„. Таксите и лихвите по договора надвишават 9.4 пъти
размера на законната лихва за забава в плащанията.
Искове с правна квалификация в чл. 240, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79 от същия
закон, чл. 86 и 99 от Закона за
задълженията и договорите, във
връзка с чл. 422 от ГПК.
Исковете са допустими . Сроковете по чл. 414
и 422 от ГПК са спазени, като има
идентичност между вземането, така както е заповядано за плащане със заповедта
по чл. 410 от ГПК , и това , описано в исковата молба.
Съдът, като взе предвид изложеното от
страните като факти и ангажираните от тях доказателства , съобрази следното :
На л. 4 от делото е представено копие от договор за потребителски
кредит с дата 02.09.2016г и номер ***,
сключен между „Провидент Файненшъл България „ ООД и ответника. Договорено е М. до получи в заем
( за потребление ) сума от 900 лева , която следвало да върне на 60 броя
седмични плащания , заедно със фиксирана като
размер лихва на стойност от 177.53 лева, или 31.82 % на годишна база. Договорена
била такса за оценка на кредитното досие на М. – 45 лева , и такса за услуга
„кредит у дома“ , в размер от 767.67 лева,
платими от длъжника като част от седмичните вноски. Така, крайния размер
на седмичната вноска става 31.51 лева , с изключение на последната, шейсета по
ред вноска , чийто размер е 31.11 лева. Подписите под договора не се оспорват
от страните; в самия договор фигурира клауза с характер на разписка за
получаване от страна на длъжника на сумата от 900 лева ( чл. 27 ), и доколкото
договора е реален, то съдът приема да е сключен.
Тъй като договорът попада под дефиницията
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Под
страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на
„разбираем език“ в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. „ както и
да съдържа поне реквизитите , посочени
в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен ,
съдържа посочване на общия размер
на кредита и условията за усвояването му, лихвения
процент по кредита, и условията за
прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора
, неприложими към същия са
изискванията за : посочване на индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията
и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания
,както и за наличието или липсата на
право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде
упражнено.
Същевременно обаче, в противоречие с разпоредбата
на чл. 11 ал. 1 т . 11 от ЗПК , в договора отсъства погасителен план. Има
единствено посочване на размера на вноската и броя и периодичността на
погасителните вноски ( 60 броя, платими ежеседмично ) , но отсъства посочване
на датите на плащане на погасителните вноски и на последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, тоест, потребителя
не знае коя част от вземането – лихви , главница или такси - ще плаща, включително в случаите на частично
изпълнение. Планът следва ( т.12 ) да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, но това не е направено. Няма и информация за дължимия лихвения
процент на ден в случай отказ от договора съгласно чл. 29 ЗПК.
Само заради горното, договорът е
недействителен на основанието по чл. 22 от ЗПК. Дължи се само връщане на
чистата стойност на кредита.
На следващо
място, има в договора посочване на годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит. Според чл. 19 от закона , „годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният
процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение №
1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания“, и „…….. не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България“ . В случая , в
годишния процент на разходите по договора сумата от 767.67 лева не е включена
като компонент, макар да е част от договора.
Основание по смисъла на чл. 19 ал. 3 от ЗПК тази сума да не е част от
ГПР обаче отсъства, не е осъществена нито една от предвидените там хипотези. Следователно
не е вярно записаното в договора , че годишния процент на разходите по кредита
е 48 %; същият очевидно надвишава 50 % на годишна база, тоест, клаузата на
буква Д от договора заобикаля поставената в чл. 19 ал. 4 от ЗПК цел , и затова
е нищожна – чл. 21 от същия закон.
Плащане на сумите по нея не се дължи, а вече
платените са дадени при изначална липса
на основание за това плащане, и затова
следва да бъдат прихванати срещу насрещното задължение на длъжника да плати
чистата стойност на кредита, съобразно искането на страната.
Според
чл. 10а ал. 2 от ЗПК , кредитора не може да изисква от длъжника „ заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“,
каквито такси са тези за оценка на досие и за услуга „Кредит у дома„. Отделно от това , трябва да се каже и
следното: по принцип, местоизпълнението на паричните задължения е
местоживеенето на кредитора, като разноските по това изпълнение са за сметка на
длъжника, и всички договорки, които определят друг начин на изпълнение срещу
сума пари, която значително надвишава размера на необходимите за изпълнението
разноски, противоречат на добрите нрави. Тоест, нищожни са и поради
противоречие с добрите нрави клаузите на буква Д от договора – касателно
таксата „кредит у дома„ и на буква Б от същия договор.
Клаузата
за размера на договорената възнаградителна лихва също е нищожна поради противоречие с добрите
нрави – размера на договореното кредиторово възнаграждение надхвърля повече от
три пъти размера на законната лихва към момента на сключването на договора , а
като цяло , според заключението на вещото лице , таксите и възнаграждението по
договора надхвърлят почти десет пъти размера на законната лихва.
На
следващо място , на л. 11 от делото фигурира и копие , заверено от страната , от рамков договор за цесия от дата 19.05.2017
между ищеца и първоначалния кредитор, като се установява от приложението към
същия , че вземането на цедента против ответника е предмет на договора, тоест,
ищеца се явява между страните по договора , действителен носител на
материалното право. Отсъства валидно уведомление до М. за извършената цесия ,
което да е връчено преди датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за плащане , тъй като изпратеното такова не е получено – то е върнато с
отбелязване, че адресатът е потърсен двукратно , но не е открит, тъй като е
напуснал адреса. Към исковата молба има обаче приложено и връчено на ответника
уведомление за цесията , чието действие не може да бъде отречено. Тоест, с
връчването на исковата молба, цесията е породила действие и в отношенията между
длъжника и цесионера; в това отношение,
съдебната практика последователно приема връчването на уведомлението да е
редовно. Тук трябва да се каже , че възражението за
несъобщаване на договора за цесия би могло да бъде правопогасяващо само в
хипотеза на плащане не първоначалния кредитор, цедента, след сключването на
договора за цесия , но преди длъжника да бъде уведомен за нея. При липса на
каквото и да било плащане, а такова не се твърди , е без значение това, дали
цесията е съобщена на длъжника.
Възражение за нищожност на договора за
цесия ответникът не може да релевира. Той не е страна по този договор, а и дори
( чисто хипотетично) да се да приеме, че
договора за цесия е нищожен, това не
води до възникване на каквито и да било права на длъжника или до погасяване на негови задължения.
Единствено възможен правен ефект от цесията
е промяната в личността н а кредитора, не и погасяване на задължението
на длъжника , чието задължение е прехвърлено.
Или, ищецът е легитимиран като кредитор по прехвърленото
вземане.
В
резюме , ответника следва да плати само
чистата стойност на договора- главницата по него , от която обаче съобразно
основателното възражение за прихващане , следва да се приспаднат платените без
основание суми в общ размер от 381.66 лева, законната лихва върху тази сума от
дата 17.05.2017г до 07.03.2018г , която по изчисления на съда възлиза на
стойност от 42.18 лева, и законната
лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. В тази връзка , съдът кредитира изцяло заключението на
вещото лице , като обективно и компетентно изготвено.
Предвид
изхода на спора, разноските следва да се понесат от ответника, пропорционално
на уважената част от исковете. Общия размер на разходите на ищеца за защита е 782.75
лева , от които дължат се 277.39 лева ( ***). Ответникът е бил представляван от
назначен особен представител и не е направил разходи за защитата си.
Воден от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на И.Х.М.
, ЕГН **********,***, че в отношенията между страните , ответникът дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис- сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, плащане на следните суми по договор за паричен
заем с № *** с „Провидент Файненшънъл
България„ ООД, ЕИК ********* , за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2398 /09.03.2018г. по
частното дело № 3892 по описа на ПРС за 2018г. :
518.34 лева
- главница ,ведно със
законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 08.03.2018г до окончателното
изплащане на задължението, и 42.18 лева
– обезщетение за забава в плащането на главницата от дата 19.05.2017г до
07.03.2018г
КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ:
а) за
главницата – над размер от 518.34 лева до
пълния предявен размер от 900 лева ( поради уважено възражение за прихващане в
хода на процеса);
б) за
обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г до 07.03.2018г – над размер от 42.18
лева до пълния претендиран размер от
72.71 лева;
в) за
вземане за такса за оценка на досие в
размер от 24.01 лева за периода от
19.03.2017г до 29.10.2017г.
г) за вземане за такса за услуга „кредит у дома „ в размер на
456.24 лева за периода от 26.02.2017г. до 29.10.2017г.;
е) за установяване на вземане за сума от 128.69
лв. договорна ( възнаградителна ) лихва за периода 25.09.2016 до 29.10.2017г.,
като
неоснователни.
ОСЪЖДА
И.Х.М. , ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ,
бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис- сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, разноски по
двете производства в размер от 277.39 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ