Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 18.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5427 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 300171/12.12.2019г. по
гр.д. № 53772 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 156 –ти състав „А.”АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** е осъдено
да заплати на М.С.К., ЕГН **********
с адрес: *** на основание на чл. 7, т. 1 буква „б” от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004г. относно създаване
на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда
и отмяна или голямо закъснение на полети вр.
с чл. 65 от ЗГВ сумата от 400 евро,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.09.2019г., до изплащането й, представляващи обезщетение за
неточно изпълнение по договор за въздушен превоз за полет № VВB 6005, планиран за 10,00ч. на
22.04.2017г. по маршрут София - Хургада, който договор е изпълнен с повече от 3 часа закъснение; както и
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни
разноски в размер на 350лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5017772/03.02.2020г. по регистъра на СРС,
изпратена по пощата на 29.01.2020г. от
ответника по исковете – А.”АД, ЕИК *******
в частта, в която исковете са уважени.
Изложило е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че СРС не бил обсъдил възраженията му по
отговора на исковата молба. Не ставала о ясно ищецът дали претендира
обезщетение за закъснение при излитане или при кацане на самолета, не били
представени доказателства че ищецът има потвърдена резервация за полета,
представения по делото документ не бил на български език, не бил представен
превод на български език, неправилно било прието от СРС че това е самолетен
билет, не било установено ищецът да е закупила такъв. Не било установено
самолетът да е кацнал с повече от 3 часа закъснение. Оспорил е претенцията на въззиваемия за
разноски поради липса на доказателства за плащане на такива, евентуално –
поради прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат.
Въззиваемият-ищец М.С.К., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Навела е твърдения,
че решението е правилно. Установено било по делото че процесният полет е
изпълнен с повече от 3 часа закъснение, самолетът кацнал повече от 3 часа
закъснение в крайната дестинация. Приетата по делото бордна карта установявала
че самолетен билет е закупен, че се е явила навреме на летището, че е била в
списъка на пътниците за полета. Бордната карта била издаден от превозвача
документ и установявала правото й да се качи на самолета, тоест установявала
облигационното правоотношение по договора за въздушен превоз. Тази карта се
издавала, ако пътникът се яви поне 45 минути преди полета и издаването й
установявало това обстоятелство. В писмото на ответника от 04.07.2017г. било
признато закъснението. Не били посочени и доказани извънредни обстоятелства,
които да освободят ответника от отговорност за обезщетение. С отговора на
исковата молба възраженията били за полет , който бил различен от процесния. Претендирала
е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2024163/19.09.2019г. по регистъра на СРС, изпратена по
пощата на 17.09.2019г. от М.С.К., ЕГН ********** срещу А.”АД, ЕИК ******* с която е поискала от съда да осъди
ответника да й заплати на основание на чл.
7, т. 1 буква „б” от Регламент (ЕО)
№ 261/2004г. на Европейския парламент и
на Съвета от 11.02.2004г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети вр. с чл. 65 от ЗГВ сумата от 400
евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за
неточно изпълнение по договор за въздушен превоз за полет № VВB 6005, планиран за 10,00ч. на
22.04.2017г. по маршрут София-Хургада, който договор е изпълнен с повече от 3 часа закъснение. Навела е
твърдения, че с ответника сключили договор за въздушен превоз, съгласно който
ответникът следвало да изпълни полет № VВB 6005 в 10,00ч. на 22.04.2017г. по
маршрут София - Хургада, но този полет бил изпълнен със закъснение от 4 часа
при кацането на самолета и така за нея възниквало право на обезщетение от 400
евро. Посочила е, че поискала на 11.05.2017г. от ответника да й изплати
обезщетението, но с отговор от 04.07.2017г. ответникът отказал без да сочи
конкретни причини, които да го освобождават от отговорност за допуснатото
закъснение. Бордната карта установявала правоотношението по договора за превоз,
явяването й на време за полета. Полетът бил на разстояние от 1963км.
Претендирала е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на ответника за разноски.
Ответникът „ А.”АД, ЕИК ******* в
предоставения срок за отговор е оспорило исковете. Навело е твърдения, че не
бил сключвал договор за чартърен полет с ищеца включително и за полет № VВB
4002 за 07.05.2017г. Нямало договор между страните за въздушен превоз. Преводът
на представените с исковата молба документи не бил точен и пълен. Претендирало е разноски. Оспорило е поради
прекомерност претенцията на ищеца за разноски.
По делото е приета бордна карта
издадена от ответника А.”АД за пътник М.К.
за полет № VВB 6005 за 10,00ч. на 22.04.2017г. по маршрут София - Хургада.
Прието е неоспорено от страните изчисление на разстояние между
гр. София и Хургада при полети, съгласно които същото е 1964км.
Приета е покана, товарителница,
съгласно които на 15.08.2019г. до ответника е изпратена покана от ищеца и други
лица за плащане на обезщетение от по 400 евро за закъснял с повече от 3
часа полет № VВB 6005 за 10,00ч. на
22.04.2017г. по маршрут София - Хургада.
Приети са неоспорени от страните
извлечения от кореспонденция по електронна поща, съгласно които на 01.06.2017г.
ищецът чрез пълномощник е поискала от ответника да й изплати обезщетение за
закъснял с повече от 3 часа полет № VВB
6005 за 10,00ч. на 22.04.2017г. по маршрут София -Хургада, като на 04.07.2017г.
ответникът е отговорил, че задълженията му следва да бъдат отменени поради
факта, че събитието довело до закъснението е причинено от извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат предвидени или избегнати.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 7, т. 1 буква „б” от
Регламент (ЕО) № 261/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
При така предявеният иск в тежест
на ищеца е да установи, че ответникът е въздушен превозвач от Общността по
смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004, че ищецът е пътник, който заминава от
летище, съответно заминава до летище в държава-член по смисъла на чл. 3 от
Регламент 261/2004, че с ответника са били обвързани от валидно правоотношение
по договор за въздушен превоз на пътници, че си е изпълнил задълженията по
договора, като се е явил навреме за полета, заплатил е възнаграждението за
същия, че превозът е осъществен със закъснение повече от три часа , тоест
закъснението се приравнява на отмяна на полета, поради което и има право на
обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004, че полетът е била над 1 500км.,
поради което и размер на обезщетението е 400 евро.
В тежест на ответника при така
депозирания отговор е да докаже, че закъснението на полета се дължи на
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори ако са
били взети всички необходими мерки- хипотеза на чл. 5, т. 3 от Регламент №
261/2004.
По делото са установени обстоятелствата по чл. 2 и чл. 3
от Регламент № 261/2004, поради което и съдът приема, че разпоредбите на
Регламент 261/2004 са приложими. Не се спори,
че ответникът е въздушен
превозвач от Общността. Установява се от приетите доказателства, че ищецът е
пътник, заминаващи от летище, в държава-член на Общността. Приетата по делото
бордна карта, издадена от ответника на ищеца е за полет № VВB 6005 за 10,00ч.
на 22.04.2017г. по маршрут София-Хургада. Тази бордна карта е представена по
делото във вида, в който е издадена от
въззивника на въззиваемия, същата сочи достатъчно ясно както за страните, така и за съда обозначение на горепосочените обстоятелства,
поради което и неоснователни са оплакванията на ответника срещу приемането на
този документ като доказателство по делото от СРС.
Съдът приема, че приетата по делото бордна карта установява, че между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на
пътници, като ответникът е поел задължение към ищеца да го превози със самолетен полет № VВB
6005 на 22.04.2017г. по маршрут
София-Хургада с обявен час за излитане в 10,00ч, ищецът е заплатил
възнаграждение за същото и се е явил навреме на гишето за резервация.
Издаването на бордна карта от ответника по исковете, отговора му от 04.07.2017г. на искането на ищеца за
плащане на обезщетение поради закъснение на полета при кацането с повече от 3
часа, са достатъчни, за да се приеме, че ищецът е бил навреме на летището за регистрация
и че полетът е изпълнен със закъснение повече от 3 часа. Бордната карта е документ,
издаван от превозвача, даващ право на пътника да се качи на самолет,
осъществяващ определен полет, като съдържа номер на полет, име на пътник, дата
и час на излитане и на пристигане, краен час за качване на самолета, място на борда,
баркод. Съдът приема, че издадената бордна карта от ответника на ищеца с часове
на полета, обявени по разписание, извършването на превоза от ответника, отговора
на ответника съдържащ признание за закъснението на полета с повече от 3 часа, установяват по делото, че ищецът се е явил
своевременно за регистрация. Действително, бордната карта не сочи час на
регистрация. Тази карта се издава от ответника и непосочването на този час не
може да доведе до неблагоприятни последици за ищеца. Тази информация е на
разположение на ответника по исковете и за него не е имало пречка да докаже по
делото конкретния момент на регистрация на ищеца с оглед установяване на наведените
от ответника твърдения, че обявения час не е спазен от ищеца. Такива
доказателства ответникът не е ангажирал, поради което и съдът приема, че
събраните по делото доказателства установяват, че ищецът се е явил своевременно
за регистрация. Следва да се посочи, че извънсъдебното поведението на ответника
по отправеното искане на ищеца за
плащане на обезщетение за закъснения полет, не съдържа оспорване на нито едно
от твърденията на ищеца за фактите, че е пътник на полета, че е имало
закъснение повече от 3 часа, а само са наведени бланкетни твърдения, че е имало
извънредни обстоятелства, които са довели до закъснението без същите да се
сочат. Това поведение на ответника при съобразяване на доказателствената му тежест за обстоятелството,
че е изпълнил задълженията си по договора за превоз точно / че самолет е излетял
и кацнал по разписание/ и неангажиране на доказателства за тях, а същевременно ответникът като превозвач по
процесиня договор разполага с възможност да ангажира /няма пречка да посочи
и докаже по делото конкретния момент на
кацане на полета/ обосновават
извод за установено по делото обстоятелство, че полетът е изпълнен със
закъснение повече от 3 часа.
По делото не се спори, а и се
установява от приетите по делото карта за разстояние между две точки при полети,
че разстоянието на превоза от София до Хургада е над 1500км. При така установеното и
по съображения изложени по-горе за установеното по делото обстоятелство, че
полетът и закъснял повече от 3 часа , то съдът приема за установено валидно
възникнало вземане на ищеца към ответника по чл. 7, т.1, буква „б” от Регламент
262/2004 за заплащане на обезщетение от 400 евро. Действително, това
обезщетение Регламентът предвижда за отменени
полети. Закъснението на полет с 3 часа или с повече (достигнали своя краен пункт с 3
часа или повече след определения от превозвача час на пристигане по разписание),
обаче, се приравнява на отменен
полет съгласно Решение на Съда на европейските общности от 23.10.2012г. по
преюдициални запитвания по съединени дела С-581/2010 и С-629/2010 , което е
задължително за настоящия състав съгласно разпоредбата на чл. 633 от ГПК. При
така възприето съдът приема, че ищецът има право на обезщетение по чл. 7 от
Регламента.
По делото не са наведени
конкретни твърдения за факти, съответно не са ангажирани доказателства за
такива, които да обосноват извод, че закъснението се дължи на извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори ако са били взети
всички необходими мерки- хипотеза на чл. 5, т. 3 от Регламент № 261/2004.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните
изводи на въззивния съд с тези на районния съд, то решението на СРС следва да
бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва да
се постави отговорността за разноски на въззиваемия и той следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемия сумата от 300лв. представляващи разноски за адвокат в производство пред СГС.
Приетият договор за правна помощ установява уговаряне и плащане в брой от
въззиваемия на възнаграждение за адвокат от 400лв. Възражението на въззивника
за прекомерност на същото е основателно, доколкото делото не се отличава със
сложност в поризводството пред СГС, поради което и няма основание да се поставя
в тежест на въззивинка разноски на въззиваемия за адвокат нам минималния размер
оп наредба № 1/2004г.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВРЪЖДАВА Решение №
300171/12.12.2019г. по гр.д. № 53772 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 156 –ти състав „в обжалваната част.
ОСЪЖДА „А.”АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.С.К., ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от общо
300лв. (триста лева), представляващи
съдебни разноски за възнаграждение за адвокат в производството пред Софийски
градски съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.