Определение по дело №569/2023 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 433
Дата: 16 август 2023 г. (в сила от 4 септември 2023 г.)
Съдия: Ана Божидарова Ангелова-Методиева
Дело: 20231400200569
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 433
гр. Враца, 16.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шестнадесети август
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20231400200569 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.
Образувано е въз основа на молба с вх. №4818/31.07.2023г. по описа на
Окръжен съд – Враца, подадена от л.св. П. П. П., с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, чрез адв. В.С. от АК Враца, с която
отправя искане за УПО от неизтърпения остатък от наложеното му наказание.
С писмо с вх.№5037/10.08.2023г. от Затвора – Враца е препратена молбата на
л.св.П. за условно-предсрочно освобождаване, ведно със затворническото досие,
становище на Началника на Затвора – Враца, доклад за оценка на риска от рецидив по
чл.155 ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата.
В съдебно заседание, осъденият П. П. П. участва чрез видеоконферентна
връзка по чл.439, ал.4 НПК, като поддържа молбата и прави искане да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.Същият
счита, че отговаря на условията за условно – предсрочно освобождаване.
Адв. В.С. – договорен защитник е преупълномощила адв.Ц. С. да осъществи
защитата на л.св. П.. В съдебно заседание, адв.С. поддържа молбата на П. за
условно-предсрочно освобождаване и излага подробни аргументи. Същата изтъква, че
видно от досието на л.св. в него липсва първоначален доклад за анализ на риска от
вреди по време на изтърпяване на наказанието, а в същото време в доклада, послужил
за изготвяне на доклад във връзка с подадената молба за УПО, на 1-ва стр. е посочено,
че такъв е наличен. Този първоначален доклад би следвало да е от началото на
изтърпяване на наказанието, а е видно, че са отразени факти и обстоятелства след
проведена работа с него, които са буквало копи пейст, което поражда съмнения за това
1
дали реално е провеждана работа с л.св. П.. Възразява и срещу констатацията в
доклада, че основното, на което се набляга, са предходните му криминални прояви,
които според адв. С. са взети предвид от съда постановил присъдата, която се
изтърпява, и не следва да се вземат предвид в производството по УПО. Цитира съдебна
практика - определение № 744 от 15.08.2022г. на АС по ЧНД 868/2022г., където е
упоменато това обстоятелство, че в производствата по УПО не следва да се отчита
предходната съдимост на лишения от свобода. В заключение адв. С. посочва, че при
липса на каквито и да е данни за нарушаване и спазване на правилата, счита че
института по УПО е предвиден в НПК и следва да бъде приложим при всяка една
ситуация, при която са налице законовите изисквания.
А.М., инспектор "Режимна дейност" към Затвора – Враца, изразява становище
за неоснователност на молбата с доводи, че при осъдения П. е започнала
корекционната работа, но плана на присъдата не е изпълнен в пълен обем.
Становището на администрацията на Затвора - Враца е, че лишения от свобода не
отговаря на изискванията на чл.439а НПК и молбата му не следва да бъде уважена.
Излага още съображения, че освобождаването предсрочно е изключение от общия
принцип, в който лишеният от свобода е длъжен да изтърпи наложеното му наказание
"лишаване от свобода". Излага доводи, че в последните месеци се наблюдават усилията
на държавата, насочени към превъзпитаване на обществото, като се засилват
санкциите, именно за нарушители, които управляват МПС след употреба на алкохол и
наркотици. Счита, че от настоящето наказание л.св.П. е изтърпял минимума, но
липсват категорични доказателства за поправянето на същия за да бъде довършен
процеса на поправяне и превъзпитание, процесът трябва да е двустранен, както от
администрацията, така и от лишеният от свобода.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава моли за
определение, с което съда да остави без уважение молбата на П. за УПО от
неизтърпяната част на наказанието. Изцяло поддържа становището на н-ка на затвора,
като в случая е доказано, че лишеният от свобода системно е злоупотребял с алкохол,
пренебрегвал е тази злоупотреба като основен фактор. Целите и задачите по плана не
са изпълнени в пълен обем.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С протоколно определение 23.05.2023г. по НОХД № 486/2023г. по описа на
Районен съд – Враца на осъденото лице П. П. е наложено наказание "лишаване от
свобода" за срок от 4 месеца, което да бъде изтърпяно при "общ" режим на основание
чл.57, ал.1, т.3 НК.
Наказанието "лишаване от свобода" за срок от 4 месеца по НОХД № 486/2023г.
2
по описа на Районен съд – Враца е приведено в изпълнение на 26.05.2023г., и до
момента фактически е изтърпял 2 месеца и 20 дни, с остатък към настоящия момент е
1 месец и 10 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Не е изготвяна първоначална оценка на риска от рецидив, съгласно чл. 122а, ал.
2 от ППЗИНЗС и методиката за оценка на риска, според която осъдени с наказание до 6
месеца "лишаване от свобода" не се изготвя оценка на риска от вреди.
В първоначално изготвения доклад за анализ на риска от вреди по време на
изтърпяване на наказанието е отразено, че лицето омаловажава деянието. Няма изцяло
критично отношение към извършеното престъпление, не осъзнава връзката между
престъпното поведение и прекомерната употреба на алкохол. Устно декларира желание
за спазване на законовите разпоредби след освобождаване, но мотивацията му за
промяна модела на употреба на алкохол е неустойчива.
Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е отчетен в
ниски стойности. Не е проявил дискриминационни нагласи към малцинствените групи
в затвора.
Рискът от суицид и самоувреждане е с ниски стойности към момента. Не
споделя за суицидни мисли и автоагресивни прояви.
В изготвения план за осмисляне на престоя в ЗООТ като цели и задачи са
заложени: осъзнаване на личната отговорност за извършеното правонарушение и
факторите с негативно въздействие; осъзнаване на вредите и зависимостта на
престъпленията от употребата на алкохол; мотивация участие в предлаганите
ресоциализационни мероприятия; ограничаване на участието в субкултурални
дейности и недопускане на дисциплинарни нарушения; овладяване на първоначално
констатирани трудности в адаптационния период, съхраняване на психическото и
физическо здраве, поддържане на емоционален баланс.
Не е изготвяна междинна оценка, тъй като методиката за оценка на риска не
изисква такава. Оценката на риска от вреди на правонарушителя е актуална, същата е
изготвена след постъпването му в затвора на 06.06.2023 г.
Посочено е в доклада по чл.155 ЗИНЗС, че л.св. П. е изявил желание за
консултация с паразитолог, тъй като според него в тялото му има дървеници, термити
и други насекоми, които му причиняват дискомфорт. По този повод е извършена
консултация с инспектор психолог, в която е отразено, че е възможно л. св. да изпитва
гактилни халюцинации. По повод на негово последващо оплакване е извикан екип от
ЦСМП гр. Монтана, отразено в ДЗ № 7320/03.07.2023 г. л. св. П. е закаран до болнично
3
заведение, където са направени необходимите изследвания. В издадения амбулаторен
лист е отразено, че лицето постъпва със следните оплаквания: стягане в гърдите и
чувство, че има паразити в тялото си. Констатацията на лекуващия лекар е, че той е в
добро общо състояние и му е назначена терапия с диазепам.
В социалния доклад е посочено, че след изтичане на определения адаптационен
период в общежитието и след преценка на актуалното психическо състояние и
индивидуалните особености, л.св. П. на 17.07.2023 г. е представен на комисия по чл.
35, ал. 3 от Г1ПЗИНЗС за разпределение на лишените от свобода до работни обекти.
Съгласно изготвения протокол от заседанието на комисията по отношение на осъдения
е изразено заключение - без извеждане на работни обекти.
По тази причина л. св. П. не е извеждан на работа на външни работни обекти, в
т. ч. и на такива с охрана. Същият не е подавал молби за работа по обявите за свободни
работни места в общежитието, които се поставят на общодостъпни места за лишените
от свобода.
Основната работа провеждана с л. св. до настоящия момент е насочена
единствено към съхраняване на психическото и физическото му здраве, изразяваща се
в провеждани регулярни срещи освен с ИСДВР, с инспектор психолог и с
медицинското лице в ЗООТ.
От постъпването му в затвора до момента няма регистрирани дисциплинарни
нарушения и наложени наказания. Не е награждаван, поради липса на предпоставки за
това, а именно системни положителни прояви за продължителен период от време.
Посочено е в доклада, че предстои включването на л.св. П. в индивидуално-
оценъчен модул "Подготовка живот на свобода", който е задължителен и предназначен
за всички лишени от свобода, които са с остатък до 3 месеца от наказанието лишаване
от свобода /чл. 157а от ЗИНЗС/. Провеждането му не цели корекционно въздействие, а
запознава л. св. с предлаганите възможности от държавните институции за по-
пълноценна ресоциализация и дава възможност за осъществяване на плавен преход
към условията на свобода чрез самостоятелно формулиране на краткосрочни и
постижими цели.
По отношение на настоящото правонарушение л. св. П. признава вината си,
като изказва съжаление за настъпилите вредни последици, но пренебрегва
злоупотребата с алкохол, като основен фактор за реализираното деструктивно
поведение.
Видно от свидетелството за съдимост настоящото правонарушение не е
единична криминална проява на лицето. В минало си л. св. П. има реализирани и други
престъпления, част от които са с идентичен характер, без наложените по- леки
наказания да са коригирали поведението му, което е индикатор за наличието на
неустойчивост на нагласите.
4
Липсата на деструктивни прояви до настоящия момент е положителна
тенденция в поведението, но периодът на престой в ЗООТ е недостатъчен, за да се
прецени степента на формирана у П. самокритичност и желание за промяна в нагласите
за недопускане на бъдещи закононарушения.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. П. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. П. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването им
и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил в пълна степен. Корекционната работа с
него не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени
допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо
противоправно поведение. Явно е, че за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода П. не е завършен към момента.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от
изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено
5
по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и
същевременно е изтърпял съответно 1/2 от наложеното му наказание "лишаване от
свобода". Не случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК
законодателят като условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, след което е поставил като
изискване изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от
свобода".Правната възможност осъдените да бъдат освободени условно – предсрочно
не е абсолютна и не зависи само от изтичането на определения в закона срок. За да се
приложи този институт е необходимо осъдения да е демонстрирал поведение, което да
установява убедително, че по – нататъшния престой в пенитенциарното заведение е
ненужен, тъй като целите на наказанието са постигнати и оставането му там ще бъде
самоцелно. За да отсъди дали е така, съдът следва да съобрази как е протекъл
цялостния процес на изпълнение на наказанието и дали има убедителни доказателства,
че поправянето на осъдения е завършено или поне е налице стабилно начало на такъв
необратим процес.
Неоснователни се явяват възраженията на защитата, че основното на което се
набляга в доклада по чл.155 ЗИНЗС са предходните криминални прояви на л.св. и
оттук е завишен риска от вреди, които според адв. С. са взети предвид от съда
постановил присъдата, която се изтърпява, и не следва да се вземат предвид в
производството по УПО. Данните за осъжданията на П. П., не могат да бъдат
пренебрегнати при преценката за наличие на установен криминогенен модел на
поведение. Проявата, за която сега търпи наказанието в затвор, не е инцидентна за
осъдения. В този смисъл основният фокус в превъзпитателната дейност неизбежно се
концентрира върху целената устойчива и трайна положителна промяна в нагласите на
дееца.
Неоснователно е и възражението, че при липса на каквито и да е данни за
нарушаване и спазване на правилата, института по УПО, като предвиден в НПК, следва
да бъде приложим при всяка една ситуация, при която са налице законовите
изисквания. Изводът за трайно поправяне на лицето в конкретния случай следва да се
изгради не просто на установеното спазване на режимните правила, а да се отчита една
позитивна нагласа и проявена заинтересованост при изпълнение плана на присъдата.За
сигурното и необратимо постигане на траен ефект на започналата положителна
промяна е необходимо продължаващо изпълнение на заложените в плана на присъдата
цели и задачи.
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
6
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения П. П. П., роден на ***г. в
гр.***, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН
**********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната
част от наказанието "лишаване от свобода", определено му по НОХД №486/2023г. по
описа на РС Враца, с остатък 1 /един/месец и 10/десет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
7