№ 1294
гр. София, 03.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Кристина Гюрова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604173 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХII НПК.
Образувано е по жалба, с вх. № 21038707/01.07.2021 г., подадена от адв. В.С.,
упълномощен защитник на подсъдимия К.Р. Т., срещу определение от 16.06.2021 г.
постановено по НЧХД № 14597/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 110 състав.
В жалбата се изразява несъгласие с атакувания акт. Моли се обжалваното
определение да бъде отменено, и вместо него постановено друго, с което в полза на
подсъдимия бъде присъден пълният размер на претендираното адвокатско
възнаграждение от 1500 лв.
Съдебният състав, като прецени изложените в жалбата доводи, материалите по
делото и разпоредбите на чл. 321-325 НПК, констатира, че първостепенният съд не е
изпълнил задължението си да се произнесе по цялото искане, с което е бил сезиран, а
именно по направеното от подсъдимия искане за присъждане на сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, в общ размер от 1500 лв.
Районният съд се е произнесъл частично по направеното от подсъдимия искане
за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като е
формирал воля и надлежно е обективирал същата в диспозитива на атакувания акт
само по отношение на дължимите се на подсъдимия разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. от общия претендиран размер от 1500 лв., като е
пропуснал в диспозитива на своето определение да се произнесе по искането на
подсъдимия за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над
присъдения размер от 500 лв. до пълния заявен такъв от 1500 лв.
Видно от мотивите на обжалвания акт, съдът е формирал извод, че частният
1
тъжител А.Н.Ч. следва да бъде осъден да заплати на подсъдимия единствено сумата от
500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от
14.02.2020 г., като контролираният съд изрично е посочил, че в тежест на частния
тъжител не следва да се възлага заплащането на адвокатското възнаграждение, в
размер от 1000 лв., по договор за правна защита и съдействие от 14.06.2021 г.,
доколкото в първоначално представеното пълномощно не било изрично посочено, че
заплатената сума от 500 лв. представлява само част от уговореното адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат.
Първоинстанционният съд обаче е пропуснал да отрази формираната от него в
мотивите на съдебния акт воля в диспозитива на определението, с който единствено е
осъдил частния тъжител А.Н.Ч., на основание чл. 190, ал. 1 НПК, да заплати в полза на
К.Р. Т. сумата от 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, без
обаче да се произнесе с отхвърлителен диспозитив по искането на подсъдимия за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над уважения
размер от 500 лв. до пълния претендиран размер от 1500 лв.
Гореизложеното мотивира въззивният съдебен състав да приеме, че в
атакувания акт е налице несъответствие между формираната воля на съда в мотивите
на определението и изразената в диспозитива такава. Несъответствието между
направения от СРС краен правен извод в мотивите и постановения в диспозитива
резултат, касаещ размера на дължимите се на подсъдимия К.Р. Т. разноски за
адвокатско възнаграждение по делото, води до извод за противоречие между
мотивната част и диспозитива на контролирания акт, което може да бъде отстранено
единствено от съда, постановил съдебния акт - СРС.
Това несъответствие между мотивите и диспозитива на постановеното
определение на първоинстанционния съд препятства възможността на въззивния съд
да се произнесе по съществото на спора, тъй като спорът се отнася именно до частта на
съдебния акт, в която се констатира твърдяното несъответствие. Преди отстраняването
му от първоинстанционния съд, въззивното производство се явява преждевременно
образувано.
Горното налага прекратяване на настоящото съдебно производство и връщане
делото на Софийски районен съд за изпълнение на указанията дадени с настоящото
определение.
С оглед дотук посоченото, настоящият въззивен състав намира, че образуваното
пред него производство следва да се прекрати, а делото да се върне на районния съд за
произнасяне в цялост по искането на подсъдимия за присъждане на разноски по
делото, след което същото да се изпрати отново на Софийски градски съд.
Въз основа на гореизложеното, въззивният състав
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНЧД № 4173/2021 г. по описа на
СГС, Наказателно отделение, XIII въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110 състав,
за изпълнение на указанията съобразно мотивите на настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3