Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 53

 

гр. Сливница, 18.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III^-ти състав, в публично заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

                                                           

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията а.н.х.д. № 12 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.К.М., ЕГН **********, подадена чрез процесуалния му представител- адв. И.Ч. ***, със съдебен адрес ***, срещу аказателно постановление № 42-0002822 от 09.11.2018 г., издадено от И. Р.Х.- началник ОО „АА“, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 93в, ал. 11 ЗАвП и чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева и в размер на 10,00 (десет) лева за това, че на 10.10.2018 г., около 16.10 часа, на главен път Е 80, до разклона за с. П., с посока към гр. С., като водач на влекач марка „***“, с рег. № ******* и прикачено към него полуремарке марка „*******“, с рег. № *******, и двете собственост на „М.Т.“ ООД, ЕИК ********, извършва международен превоз на товари от Р. Сърбия към Р. България, видно от CMR от 0910.2018 г. с Лиценз на Общността заверено копие № *********, валидно до 31.12.2026 г., като управлява и нарушава: 1. Не са въведени ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато водачът е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа за периода от 15.30 часа на 06.10.2018 г. до 04.00 часа на 08.10.2018 г., видно от разпечатка от дигитална карта на водача № 0000000136918000; 2. Водачът е без контролен талон към свидетелство за управление на МПС, с което виновно нарушил чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

В жалбата се твърди, че наложеното наказание по т. 1 от наказателното постановление се явява неадекватно тежко на извършеното нарушение, като АНО изобщо не е определил наказанието по правилата на ЗАНН, като не става ясно защо е счел, че е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото нарушението не е причинило никакви вредоносни последици, а същевременно се дължи на допуснат от жалбоподателя пропуск да впише данните. По отношение на нарушението по т. 2 се сочи, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в АУАН и в НП са посочени като нарушени две различни разпоредби- чл. 100 и чл. 101 ЗДвП. С оглед на горното, моли съдът да прецени маловажността на нарушението по т. 1, изхождайки от общите критерии на ЗАНН, а не от размера на предвидената в закона санкция, като отмени атакуваното наказателно постановление, съответно заради маловажност на деянието и заради допуснати процесуални нарушения.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна- Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 21.11.2018 г., видно от разписката, а жалбата е подадена по куриер на 28.11.2018 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На 10.10.2017 г., разпитаните по делото като свидетели Б.Г.Н.-*** и Т.Г.Б., колега на актосъставителя, изпълнявали служебните си задължения на главен път Е-80, при разклона за с. П.. Около 16.10 ч., на същата дата, в посока гр. С., двамата свидетели спрели за проверка управлявания от жалбоподателя М. влекач марка „***“, с рег. № ******* и прикачено към него полуремарке марка „*******“, с рег. № *******, и двете собственост на „М.Т.“ ООД, ЕИК ********, който извършвал международен превоз на товари по маршрут от Р. Сърбия до Р. България, което обстоятелство свидетелите установили от CMR от 0910.2018 г., като жалбоподателят им представил и Лиценз на Общността, заверено копие № *********, валидно до 31.12.2026 г. Свидетелите, след като се запознали с представената от водача тахографска карта и направили разпечатка от нея, установили, че на 6-ти (събота) картата била издадена и била отново поставена в понеделник на 8-ми сутринта, като в периода от 6-ти до 8-ми липсват въведени данни, с оглед което водачът може и да е управлявал същото или друго МПС, но без да е поставил картата си в тахографа, което пък от своя страна обуславя ръчното въвеждане на данните след повторното й поставяне, което не е било сторено от водача. При проверката жалбоподателят не представил на контролните органи и контролния талон към СУМПС.

Актосъставителят Б.Н., в присъствието на свидетеля Т.Б., съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 255903/10.10.2018 г., за това че на 10.10.2018 г., около 16.10 часа, на главен път Е 80, до разклона за с. П., с посока към гр. С., като водач на влекач марка „***“, с рег. № ******* и прикачено към него полуремарке марка „*******“, с рег. № *******, и двете собственост на „М.Т.“ ООД, ЕИК ********, извършва международен превоз на товари от Р. Сърбия към Р. България, видно от CMR от 0910.2018 г. с Лиценз на Общността заверено копие № *********, валидно до 31.12.2026 г., като управлява и нарушава: 1. Не са въведени ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато водачът е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа за периода от 15.30 часа на 06.10.2018 г. до 04.00 часа на 08.10.2018 г., видно от разпечатка от дигитална карта на водача № 0000000136918000; 2. Водачът е без контролен талон към свидетелство за управление на МПС, с което виновно нарушил чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 и чл. 101, ал. 1, т. 1 ЗДвП

 

 

 

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение и при идентичност на фактическото описание на извършените нарушения, И. Р.Х.- началник ОО „АА“ издал атакуваното наказателно постановление № 42-0002822 от 09.11.2018 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 93в, ал. 11 ЗАвП и чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева и в размер на 10,00 (десет) лева за нарушения на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите Б.Г.Н. и Т.Г. Б., както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение № № 255903/10.10.2018 г., разпечатка от дигитална тахографска карта за м. октомври 2018 г., CMR от 0910.2018 г., Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г., Заповед № 418/05.07.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ИА „АА“ за преназначаване на И. Р.Х., трудов договор и допълнително споразумение от 2015 г. Б.Г.Н. и  длъжностна характеристика на Б.Г.Н.. 

 

 

 

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

Съдът даде вяра на показанията и на двамата свидетели, доколкото нито един от тях не е заинтересован от изхода на делото, като съобрази, че същите изложиха подробно, логично и непротиворечиво възприетите от тях факти. В допълнение следва да се посочи, че характерът на работата на свидетелите не предполага ясен спомен за всяко едно констатирано от тях нарушение, което от своя страна обуслови запознаването на свидетелите със съставения АУАН. Въпреки това за съда няма основание да приеме, че отразените в АУАН от свидетеля Н. факти не съответстват на обективната истина, тъй като, както вече беше посочено, нито един от двамата свидетели не са заинтересовани от изхода на делото, а и доколкото същите се подкрепят и от приложената по делото разпечатка от дигитална тахографска карта за месец октомври 2018 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

По отношение на нарушението по чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014:

В настоящия случай по отношение на това нарушение в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл. 34 ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението, като същите са точно и ясно описани и са отразени обстоятелствата, при които е бил извършено нарушението. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти, от значение за реализиране правото му на защита срещу административнонаказателното обвинение. Отразена е правилно нарушената законова разпоредба както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП в тази му част, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.

Съгласно чл. 34, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 04.02.2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (Регламент (ЕС) № 165/2014), водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му, като тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат изваждани преди края на дневното работно време, освен ако има специално разрешение за това и не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени. Същевремнно съгласно § 3 на същата разпоредба когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в § 5, буква б), подточки ii) „друга работа“, което означава всяка дейност, различна от управление на превозното средство по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО, както и всяка работа за същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него; iii)- „период на разположение" по смисъла на член 3, буква б) от Директива 2002/15/ЕО; и iv)- почивки по време на работа или почивки се вписват в тахографския лист ръчно, чрез автоматично регистриране или по друг начин, четливо и без зацапване на тахографския лист, ако превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф; или се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф.

В настоящия случай се касае за дигитална карта, с оглед което приложима разпоредбата на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, както правилно е била дадена и правната квалификация от контролния и административнонаказващия орган. Видно от представената по делото разпечатка от дигитална карта на водача № 0000000136918000, в същата липсва каквато и да било информация за периода от 15.30 часа на 06.10.2018 г. до 04.00 часа на 08.10.2018 г., в който период картата е била извадена. След поставянето й жалбоподателят не е изпълнил задължението си да въведе ръчно данните по § 5, буква „б“, подточки ii), iii) и iv), което задължение е предпоставено от необходимостта контролните органи да проверят дали в този период водачът е ползвал задължителна почивка или е управлявал същия или друг товарен автомобил в нарушение на вътрешното и общностното законодателство. От изключителна важност е шофьорите да управляват МПС достатъчно отпочинали и да следят изключително внимателно пътната обстановка, доколкото и най-малкото разсейване, било то от преумора или поради друга причина, би могло да доведе до настъпването на фатални последици. Изложеното в още по-голяма степен важи за професионалните шофьори, изискванията към които са завишени с целия набор от вътрешни и общностни нормативни актове, регламентиращи изискванията към изпълняваната от тях дейност, която може да се квалифицира като дейност представляваща източник на повишена опасност, имайки предвид множеството настъпили пътно-транспортни произшествия, в който основно участие са имали именно водачи на товарни автомобили, вредните последици от които значително надхвърлят обичания вредоносен резултат вследствие на ПТП между леки автомобили.

За така констатираното нарушение на жалбоподателя на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАвП е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лв., за това, че не е въвел данните относно периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство. Глобата е във фиксиран размер, поради което съдът не разполага с правомощие да ревизира същия.

Съобразявайки всичко изложено съдът намира, че НП в частта, касаеща нарушението по чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, се явява законосъобразно, като няма основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, както се твърди в жалбата. Не се констатираха многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, като съдът отчете характера и вида обществени отношения, засягането на които е факт чрез извършеното нарушение и че то се явява типично (обичайно), тоест разкрива типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя. Нарушението е формално, поради което за съставомерността му не е необходимо настъпването на някакви вредни последици и липсата на такива не може да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство. Деянието на водача е било със завишена степен на обществена опасност, тъй като, както вече беше изложено, в периода от повече от 24 часа не може да бъде установено какво е правил водачът на състава от ППС и дали не са били нарушени разпоредбите, свързани със задължителната почивка на шофьорите, която е предвидена не като самоцел, а като необходимост, за да бъде осигурено пълното внимание на водачите при извършването на международни превози на товари. Следователно нарушението засяга обществени отношения със значим интерес, като може да рефлектира пряко и непосредствено върху живота и здравето на гражданите. Всичко това говори за сериозна и доста завишена степен на обществена опасност на деянието, което дава основание същото да не бъде прието за маловажно от настоящия съдебен състав. Следва да се обърне сериозно внимание на лицата, които си позволяват подобно неправомерно поведение и според съда единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция, разписани като цел на наказанието по смисъла на чл. 12 ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото.

По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП:

Изложеното касателно липсата на процесуални нарушения е напълно важимо и по отношение на тази част от наказателното постановление. В този смисъл съдът намира, че обстоятелството, че в АУАН е била допусната техническа грешка, изразяваща се в погрешно посочване на нарушената разпоредба- чл. 101, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вместо чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, макар и да представлява процесуално нарушение, не се явява съществено такова, доколкото правото на жалбоподателя да разбере какво е повдигнатото му обвинение за извършено административно нарушение не е било нарушено. Това е така, тъй като нарушението е описано точно и ясно в обстоятелствената част на АУАН, а именно- не представя контролен талон към СУМПС, респ. жалбопдоателят безспорно е разбрал какво е извършенот от него нарушение, каквато именно е целта на издаването на АУАН. Нещо повече, в изпълнеие на правомощието си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН и доколкото  е било установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, административнонаказващият орган е дал и на това нарушение правилната правна квалификация, като по този начин е отстранил нередовността в АУАН. Съгласно санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвиденото от законодателя за това нарушение административно наказание е „глоба“ в размер на 10,00 лв., каквато именно е била и наложената на жалбоподателя, с оглед което и в тази си част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът не констатира основания за неговата отмяна или изменение, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение, като неоснователна. 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во, вр. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Районен съд- гр. Сливница

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 42-0002822 от 09.11.2018 г., издадено от И. Р.Х.- началник ОО „АА“, с което на М.К.М., ЕГН **********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 93в, ал. 11 ЗАвП и чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева и в размер на 10,00 (десет) лева за нарушенията по чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 и по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: