№ 82
гр. София, 13.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Андон Г. Миталов
Кристина Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231800600107 по описа за 2023 година
Производството е по чл.318 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат Т. Р. – защитник на
подсъдимата Р. Н. А. против присъда № 17/04.10.2022 г. на Районен съд –
гр.Б., постановена по н.о.х.д. № 459/2021 г. по описа на същия съд.
В жалбата си, защитникът на подсъдимия дори не е посочил искането
си към въззивния съд, по повод стореното от него обжалване на
първоинстанционната присъда /“какво искане се прави“ – чл.320 ал.1 НПК/.
Изтъкнал е единствено, че атакуваната присъда „е неправилна и не отразява
действителното положение на нещата“, като по делото е останал „неизяснен
въпроса, дали дължима издръжка не е заплащана от общината, когато липсват
парични средства и няма възможност да се намерят поради заболяване“.
Посочено е също от защитата, че досежно тези оплаквания срещу обжалвания
съдебен акт, ще развие съображенията си след изготвяне на мотивите към
този акт.
С разпореждане от 30.11.2022 г., съдия от РС - Б. е разпоредил
съобщаването на въззивния жалбоподател, че с оглед изготвяне на мотивите
1
към обжалвания съдебен акт, следва да валидизира така подадената от него
жалба - в седмодневен срок от поканата, да допълни доводите и оплакванията
си във въззивната жалба, като посочи неизяснените обстоятелства и
доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивната
инстанция. За тези указания на първостепенния съд, защитникът на
подсъдимия – адвокат Т. Р. е бил уведомен лично на датата 02.02.2023 г., а
самата подсъдима също е била уведомена лично на датата 25.01.2023 г. В така
предоставеният му срок, защитникът, респ. лично подсъдимата не са привели
жалбата в съответствие с изискванията за реквизитите й, поставени в чл.320
ал.1 НПК, за което изрично са били поканени от районния съд.
При това положение, районният съд вместо да изпълни процесуалните
си задължения, касаещи извършването на проверка по реда на чл.323 ал.1
НПК относно подадената въззивна жалба от защитника на подсъдимата А.,
като констатира наличие на основанията по т.1 от цитираната разпоредба, е
приел същата за редовна и я е изпратил на въззивния съд за разглеждане.
Единствено обаче валидно подадените протести и жалби – тези, при чието
предявяване са спазени всички изисквания на наказателно-процесуалния
закон /депозирани са в законоустановения срок, от легитимирана страна и
отговарят на законовите изисквания за съдържание/, сезират въззивния съд за
иницииране на производство по въззивна проверка на постановената
първоинстанционна присъда.
Известно е, че съгласно едно от основните начала на въззивното
производство - въззивният съд не е обвързан от основанията, посочени от
подателя на жалбата и/или протеста, и е задължен изцяло да провери
правилността на атакуваната присъда. В този смисъл изискванията на закона
за съдържанието на въззивната жалба и протест не са особено високи –
достатъчно е да се посочи съдът, до който се подават, от кого се подават и
какво искане се прави, освен ако се поддържа, че присъдата е постановена
при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, в
който случай изрично следва да се посочат неизяснените обстоятелства и
доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивната
инстанция. Конкретният случай е точно такъв – в жалбата се съдържа
твърдение за неизяснен, съществен за решаване на делото въпрос, поради
което именно в тази насока са и дадените от първия съд указания за
отстраняване на нередовностите в жалбата /посочване от жалбоподателя на
2
неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и
проверят от въззивната инстанция/. Още повече - въззивната жалба на
защитникът не съдържа посочване и на искането, което се прави пред
въззивния съд /чл.320 ал.1 НПК/.
Контролът на допустимостта и редовността на сезиращите по-горния
съд жалби и протести е предоставен първо на инстанцията, постановила
атакувания съдебен акт, а впоследствие и на контролиращия съд. Поради
двустепенния характер на контрола при обжалване или протест срещу
съдебен акт, компетентен за извършване на проверката за тяхната годност,
съответно да постанови връщането им, е първостепенния съд /съдия-
докладчик/, когато се касае за въззивно обжалване и въззивния съд /съдия-
докладчик/, когато става въпрос за касационно обжалване. В този смисъл т.2
от ТР № 5/2018 г. на ОСНК на ВКС. Тези правила, регулиращи връщане на
недопустимите и нередовни жалби и протести, са установени в разпоредбите
на чл.323 от НПК и чл.351 от НПК, и именно те по конкретното дело не са
били спазени от съдията-докладчик от първоинстанционния съд. В случая,
неизпълнението на указанията на съда от страна на неизрядния жалбоподател
в дадения му от съда срок, съдържа фактическа презумпция за десезиране на
настоящата съдебна инстанция от предизвиканата инстанционна проверка.
Липсва процесуална възможност, обаче за въззивния съд, след като
констатира невалидността на осъществяване на правото на жалба и/или на
правомощието за протест, да ги върне на подателя, доколкото както беше
казано по-горе, упражняването на това правомощие е предоставено с
разпоредбата на чл.323 ал.1 НПК изцяло на съответния съдия от
първоинстанционния съд.
С оглед на гореизложените съображения, настоящата инстанция
намира, че съдебното производство пред СОС следва да се прекрати, а делото
да се върне на Районен съд – гр.Б. за изпълнение на дадените указания,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по в.н.о.х.д.№ 107/2023 г. по
описа на Софийски окръжен съд.
3
ВРЪЩА делото на Районен съд - гр.Б. за изпълнение на дадените
указания в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4