№ 262
гр. Перник, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720106031 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. Б. СТ., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния му представител адв. Ц., срещу „Топлофикация Перник“
АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следната сума: 3003.62 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия периода от
01.10.2003 г. до 31.08.2006 г., обективирана в изпълнителен лист от
21.06.2007 г., издаден по ч.гр.д. № 1378/2007 г. по описа на Пернишкия РС и
претендирана по изп.д. № 1060/2007 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова,
поради погасяване на сумата по давност. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че поради незаплатени от ищеца суми
срещу него от страна на ответното дружество било образувано ч.гр.д. №
1378/2007 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на същото бил издаден
изпълнителен лист от 21.06.2007 г. за процесната сума, както и за
обусловените от нея вземания за обезщетение за забава и разноски.
На следващо място твърди, че по молба от 31.10.2007 г. от дружеството
като взискател и въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано
изп.д. № 1060/2007 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова. Уточнява се, че по
изпълнителното дело са извършвани множество справки за имуществено
състояние на длъжника като е искано и налагане на запори. В тази връзка на
15.11.2007 г. длъжникът е депозирал молба за разсрочване на дълга, а на
16.11.2007 г. внесъл сумата от 100 лева. Независимо от това на 25.02.2009 г.
1
съдебният изпълнител изпратил запорно съобщение като наложил запор
върху МПС на длъжника, а на 09.01.2013 г. съдебният изпълнител наложил и
възбрана върху имот на длъжника. На 27.03.2013 г. бил насрочен опис, но
такъв така и не бил проведен. Междувременно длъжникът заплатил сумата от
още 150 лева с шест броя плащания – при последно плащане от 30.09.2014 г.
Доколкото след тази дата не били нито искани или извършвани каквито и да
било изпълнителни действия, нито били събрани суми ищецът счита, че
процесното изпълнително дело било прекратено по право на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК – на 30.09.2016 г. /т.е. две години след последното
плащане от 30.09.2014 г./. Независимо от това дружеството продължавало да
търси заплащане на процесната сума.
Излагат се подробни доводи, че процесната сума е погасена по давност,
доколкото след датата на прекратяване на изп.д. № 1060/2007 г. на ЧСИ
Димитрова – 30.09.2016 до датата на подаване на исковата молба /03.12.2021
г./ – е изминал период от повече от 3 години, каквато била приложимата в
случая давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Поддържа, че тези изводи не
биха се променили и ако се приеме начална дата на давността 26.06.2015 г.
Излагат се и доводи с оглед приложението на Постановление на пленума на
ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай.
В тази връзка се иска предявеният иск да бъде уважен. С исковата
молба са представени: молба за образуване на изпълнително дело,
изпълнителен лист, сметка, молба за разсрочено плащане, запорно съобщение
и отговор на същото, молба от „Топлофикация Перник“ АД за изпълнителни
действия, възбрана, съобщение, молба за връщане на изпълнителен лист.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание, проведено на 21.02.2022 г., ищецът чрез
процесуалния си представител изразява становище за уважаване на иска.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на претенциите.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. №
1060/2007 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова от ответното дружество е
депозирана молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание, за вземането за главница, предмет на настоящото
производство, както и за обусловените от него вземания за обезщетение за
забава и разноски. В тази връзка по подадената молба районният съд е
постановил определение от 20.06.2007 г. по ч.гр.д. № 1378/2007 г. по описа на
РС Перник. Доколкото определението е влязло в сила, по делото е издаден
изпълнителен лист от 21.06.2007 г. Въз основа на последния по молба на
ответното дружество от 31.10.2007 г. е образувано изпълнително дело при
ЧСИ Соня Димитрова, като на последната е възложено да извърши действия
2
по принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания
на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 1060/2007 г.
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ от 15.11.2007 г. – която е връчена на длъжника лично още
на същия ден, а именно 15.11.2007 г. С ПДИ е насрочен опис на движими
вещи на длъжника – за дата 10.12.2007 г., но няма данни такъв да е извършен.
Междувременно – още на 15.11.2007 г. от длъжника е постъпила молба за
разсрочване на задълженията му, като на 16.11.2007 г. длъжникът е внесъл и
сумата от 100 лева.
На следващо място от материалите по изпълнителното дело се
установява, че на 25.02.2009 г. е наложен запор върху лек автомобил на
длъжника, но суми не са събрани.
От ответното дружество по изпълнителното дело е подадена молба за
налагане на възбрана на недвижим имот – от 04.12.2012 г. Поисканата
възбрана е наложена на 09.01.2013 г. Междувременно е насрочен и втори опис
на движими вещи – за дата 27.03.2013 г., но отново няма данни такъв да е
извършен. Съдебният изпълнител е постановил заличаване на посочената
възбрана – на 25.08.2021 г.
На последно от твърденията на длъжника ищец се установява, че освен
сумата от 100 лева същият е платил по изпълнителното дело и сумата от още
общо 150 лева – с дата на последно плащане от 30.09.2014 г.
Извън горепосочените действия по изпълнителното дело не са
извършвани никакви други действия, нито са постъпили други суми.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземането за главница по изпълнителен лист от 21.06.2007 г., издаден по
ч.гр.д. № 1378/2007 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената
правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело
относно процесното вземане.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира за допустима исковата претенция в
цялост. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
3
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
изпълнително дело докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
Исковата претенция е допустима в цялост, независимо от постъпилите
плащания на обща стойност 250 лева, доколкото предмет на настоящото дело
е единствено задължението за главница. В тази връзка и съгласно правилото
на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД сумата от 250 лева е отишла за погасяване на
обезщетение за забава, лихви и разноски, които не са предмет на настоящото
исково производство.
По основателността:
По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид основанието за издаване на изпълнителния лист. Налице
е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК /чл.
330, ал. 1, б. „д” от ГПК отм./ – дали от последното изпълнително действие
4
или от последното поискано от взискателя действие съответно относно
началния момент на давността /по тези въпроси е постановено Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид
възприетата по настоящото дело фактическа обстановка обаче съдът не
намира за нужно да обсъжда в детайли посочените противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът
навежда единствено доводи за изтекла погасителна давност след образуване
на изпълнителното дело, поради което и като предмет на делото не са
въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на изпълнителния
лист, нито преди образуване на изпълнителното производство.
В конкретния случай предвид определение от 20.06.2007 г., по ч.гр.д. №
1378/2007 г. по описа на РС Перник, считано от 21.06.2007 г., когато е
издаден и изпълнителният лист, за процесното вземане е започнала да тече
нова давност.
На следващо място по делото се установява, че въз основа на издадения
изпълнителен лист от 21.06.2007 г. по молба на ответното дружество на
31.10.2007 г. при ЧСИ Соня Димитрова е образувано изп.д. № 1060/2007 г. В
тази насока, между датата на издаване на изпълнителния лист – 21.06.2007 г.
и датата на образуване на изп.д. № 1060/2007 г. – 31.10.2007 г. е изминал
период от едва няколко месеца.
На 15.11.2007 г. до длъжника е изпратена ПДИ, връчена лично още на
същата дата. Отново на 15.11.2007 г. от длъжника е постъпила молба за
разсрочване на изпълнението като на следващия ден е внесена и сумата от 100
лева. По изпълнителното дело е изпратено запорно съобщение на 25.02.2009
г., поискано е налагане на възбрана на 04.12.2012 г. и е наложена възбрана на
09.01.2013 г. Същевременно е насрочен опис на движими вещи за дата
27.03.2013 г., а от длъжника са постъпвали плащания до 30.09.2014 г.
В тази връзка и по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. №
1060/2007 г. следва да се приеме за прекратено по право на 30.09.2016 г. /две
години след последното плащане предвид наличието на молба за разсрочване
на дълга по арг. от Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то
г.о. на ВКС/. Действително изпълнителното дело може да се приеме за
прекратено и по-рано – към 25.02.2011 г. – две години след запора на лек
автомобил от 25.02.2009 г. Съдът обаче възприема по-късната дата именно
поради липса на данни кога са извършвани плащания от длъжника. Поради
това и съдът възприема последната известна дата на плащане – а именно
30.09.2014 г.
В периода на висящност на изп.д. № 1060/2007 г. от 31.10.2007 г. до
26.06.2015 г. /с приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ за процесното вземане не е
текла давност, доколкото същата е била спряна – съгласно Постановление №
3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Последното предвижда, че по арг. от чл.
116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването на
изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността
относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не
5
тече, докато трае изпълнителният процес. В тази връзка и давността за
вземанията е започнала да тече отново от 26.06.2015 г.
От 26.06.2015 г. до образуване на настоящото дело обаче е изтекъл
период от повече от пет години, поради което исковата претенция следва да
се приеме за основателна.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 120.15 лева, 24 лева
такса за копие от изпълнително дело и 450 лева – адвокатски хонорар.
Посочените разноски са действително извършени, видно от приложени
платежни нареждания и договор за правна защита и съдействие. В тази връзка
сумата от общо 594.15 лева следва да бъде присъдена изцяло. Така
претендираният хонорар съдът не намира за прекомерен предвид
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения съответно цената на иска и
фактическата и правна сложност на делото.
Претенцията за разноски на ответното дружество е неоснователна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. Б. СТ., с ЕГН: ********** и
адрес: *****, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“ следните суми: сумата от 3003.62 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия периода от
01.10.2003 г. до 31.08.2006 г., обективирана в изпълнителен лист от
21.06.2007 г., издаден по ч.гр.д. № 1378/2007 г. по описа на Пернишкия РС и
претендирана по изп.д. № 1060/2007 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова,
поради погасяване на сумата по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Б. Б. СТ., с ЕГН: **********
сумата от общо 594.15 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство – за държавна такса, копие от изпълнително дело и адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6