Р Е Ш
Е Н И Е № 340
гр.Стара Загора, 18.10.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично
съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав::
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: МИХАИЛ РУСЕВ
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Ива Атанасова
и с участието на
прокурора Румен Арабаджиков като разгледа
докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №404 по описа за 2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.185 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс.
Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна
прокуратура Стара Загора, с който е оспорена разпоредбата на чл.6, ал.2, т.3 от
Наредба 1 за опазване на обществения ред на територията на Община Опан, приета
с Решение № 48 от 24.09.2004г. на ОбС Опан. В протеста са изложени съображения, че разпоредбата е в противоречие
с разпоредби от Закон за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС). Твърди се, че
съгласно чл.3, ал.5 от този закон изискванията към шума, предизвикан от домашни
дейности и от съседи в жилищни сгради, се определя с наредби на общинските съвети, приети по реда на
Закона за местното самоуправление и местната администрация. Сочи се, че в тази
връзка общинският съвет разполага само с правомощието да уреди чрез наредба
тези правоотношения, свързани с изискванията към шума, предизвикан от домашни
дейности и от съседи в жилищни сгради, но няма правомощие да определя
изисквания към шум, предизвикан от недомашни дейности. Излагат се доводи, че в
чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС е въведено правилото, че не се
допуска озвучаване на открити площи на заведения за хранене и развлечения,
разположени в жилищни зони и курорти, за времето от 23:00ч. до 07:00 часа, а в
чл.33 и чл.34 от ЗЗШОС са посочени санкциите за нарушения на закона. Обосновава
се, че предвид цитираните разпоредби Общински съвет Опан не е имал правомощия
да въведе правила за поведение, свързани с дейности, които излизат извън
предметният обхват на чл.3, ал.5 от ЗЗШОС. При така съществуващата правна
регламентация, законодателят по ясен и категоричен начин е установил, че в
правомощията на органите на местното самоуправление е единствено регулирането
на шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради. Поради изложените в протеста съображения се иска отмяната
на чл.6, ал.2, т.3 от Наредба 1 за опазване на обществения ред на територията
на Община Опан, приета с Решение № 48 от 24.09.2004г. на ОбС Опан, като
противоречаща на нормативната регламентация от по-висок ранг.
Ответникът – Общински съвет Опан, редовно и своевременно
призован не се явява, нито се представлява по делото, не взема отношение по
основателността на протеста.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора
пледира, че протестът е основателен и следва да бъде уважен. Претендира направените
по делото разноски – такса за обнародване на съобщение в ДВ по реда на чл.188,
вр. с чл181 ал.1 от АПК в размер на 20лв.
Съобщението за постъпилия протест е обявено по реда на
чл.181
във връзка с чл.188 от АПК
в ДВ, бр.51 от 28.06.2019г. По делото не са
встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2
от АПК.
Въз основа на доказателствата, събрани в хода на производството съдът
намира за установено следното от фактическа
страна:
Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията
на Община Опан е приета с Решение № 48 от 24.09.2004г. на ОбС Опан (л.10). В
решението за приемането й е посочено, че Наредбата влиза в сила 7 дни след
обявяването й пред населението. Наредбата е изменяна и допълвана с последващи
решения на ОбС – Опан, а именно – с
Решение №181 по Протокол №35 от 27.07.2007г., изменена с Решение № 48 по
Протокол №11 от 30.07.2008г. и изменена и допълнена с Решение № 152 по Протокол
№14 от 28.12.2016г. (л.8-гръб). За приемане на Наредбата не са налице данни за
изготвяне на планиран проект, към който да са приложени мотиви (л.18). Решение
№48 от 24.09.2004г., с което е приета Наредба №1 за опазване на обществения ред
на територията на Община Опан е прието с 10 гласа „за“, при общ брой 11
общински съветници.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и след като провери служебно
за наличие на всички основания, измежду посочените в чл.146,
във вр. с чл.196 от АПК,
за прогласяване нищожност, както и всички законови основания за отмяната на
оспорения подзаконов административен акт, включително и неупоменати от
страните, приема от правна страна следното:
Протестът е допустим. Същият е подаден от прокурор, който
орган съгласно чл.186, ал.2 от АПК разполага с правомощието да оспори
разпоредби от подзаконов нормативен акт, каквато е оспорената разпоредба от Наредба
№1 за опазване на обществения ред на територията на Община Опан, приета с Решение
№48, взето по протокол №9 от 24.09.2004г. на ОбС Опан. Оспорването не е
ограничено със срок (чл.187, ал.1 от АПК).
Разгледан по същество, протестът е основателен.
Съгласно чл.192а, изр.1-во от АПК компетентността на
органа за издаване на подзаконовия нормативен акт се преценява към момента на
издаването му. Оспореният текст от Наредба №1 за опазване на обществения ред на
територията на Община Опан е приет преди
приемането на АПК, при действието на Закона за нормативните актове (ЗНА)
в редакцията му, публикувана в ДВ бр.55 от 17.6.2003г. Съгласно чл.8 от ЗНА всеки
общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните
актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно
значение. В този смисъл съдът намира, че оспорената разпоредба от
процесната наредба е издадена от компетентния колективен орган – ОбС-Опан, при
наличие на изискуемите кворум и мнозинство – с гласували „за“ приемането му 10
общински съветника, от общо 11 мандата. Спазена е и изискуемата от закона
специална форма.
Съгласно действащата към момента на приемане на Наредба
№1 за опазване на обществения ред на територията на Община Опан разпоредба на
чл.28 от ЗНА изготвения проект за нормативен акт се придружава с мотиви. В
разглеждания случай, в хода на съдебното производство
ответника е задължен да представи цялата административна преписка, както и
данни за спазване изискванията на ЗНА в относимата редакция, към датата на
приемане на оспорения текст. Видно от приложеното към материалите на делото
писмо от председателя на Общински съвет Опан се установява, че не е запазена
документация по приемането на Наредбата. Липсата на доказателства за спазването
на изискванията на чл.28 от ЗНА за наличие на мотиви към изготвения проект за
нормативен акт сочи за допуснати съществени нарушения при приемане на Наредбата,
които са основание за отмяната й в оспорената част на основание чл.146, т.3
от АПК, приложим по силата на чл.196 от АПК.
При преценка съответствието на оспорената разпоредба с
материалния закон към момента на постановяване на съдебния акт (чл.192а от АПК), съдът съобрази следното: оспорената разпоредба на чл.6, ал.2, т.3 от Наредба
№1 за опазване на обществения ред на територията на Община Опан има следното
съдържание: За нарушения по смисъла на
настоящата Наредба се считат: поставянето на озвучителни и музикални уредби
извън закрити помещения, както и предизвикването на шум в резултат на дейността
на заведения за хранене и развлечение и други търговски обекти, с които се
нарушава обществения ред и спокойствието на гражданите.
Същевременно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗЗШОС предвижда,
че този закон се прилага за шума в
околната среда, на който хората са изложени в урбанизираните територии, в
парковете и градините или в други тихи зони в урбанизираните територии, в
тихите зони извън урбанизираните територии или в районите в близост до детски и
лечебни заведения, училища и научноизследователски организации. Съгласно
ал.2 от този текст законът не се прилага
за шума: предизвикан от лицето, подложено на неговото въздействие; предизвикан
от домашни дейности; предизвикан от съседи в жилищни сгради; на работните
места; в транспортните средства; в зони на военни действия; предизвикан от
събрания, митинги и манифестации. Според текста на ал.5 на чл.3 от ЗЗШОС изискванията към шума, предизвикан от
домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, се определят с наредби на
общинските съвети, приети по реда на Закона за
местното самоуправление и местната администрация.
От посочените законови текстове се установява, че от
компетентността на общинския съвет е да регулира нормативно правоотношения,
свързани със защита от шума само в случаите, когато този шум е предизвикан от
домашни дейности или от съседи в жилищни сгради, но не и при шум, предизвикан в
резултат на дейността на заведения за хранене и развлечения, и други търговски
обекти. За правоотношения, свързани със защита от шума на такива обекти е
налице регламентация, предвидена в ЗЗШОС. В чл.16а, ал.2 от този закон (изм.,
бр.52 от 2019г.) е въведена забрана за озвучаването на обекти за търговия за
времето от 14:00 до 16:00 ч. и от 23:00 до 8:00 ч. Следователно в случая с
оспорената разпоредба на общинската наредба се уредени обществени отношения,
които са вече регулирани от нормативен акт от по-висока степен, а именно ЗЗШОС.
Налице е несъответствие на подзаконов нормативен акт с нормативните правила от
по-висока степен, което е основание за отмяна в хипотезата на чл.146, т.4 от АПК.
Отделно от това за посоченото в оспорената разпоредба
нарушение „предизвикване на шум в
резултат на дейността на заведения за хранене и развлечение и други търговски
обекти“ е предвидено административно наказание, съгласно чл.23, ал.1 от Наредба
№1 за опазване на обществения ред на територията на Община Опан – глоба до 500
лева. Административни наказания също така са предвидени и в ЗЗШОС за посочената
в чл.16а, ал.2 забрана – „озвучаване на търговски
обект за времето от 14:00 до 16:00 ч. и от 23:00 до 8:00ч“, като съгласно
чл.33, ал.2 от закона физическите лица се наказват с глоба от 200 до 700 лева,
а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществени санкции в
размер от 500 до 3000 лева. Предвидените в
общинската наредба забрани създават риск и от дублиране на
административнонаказателната отговорност по отношение на физическите лица. Съществуването едновременно със законоворегламентираната
уредба в ЗЗШОС и уредба в подзаконов нормативен акт на сходни от обективна
страна състави на административни нарушения при липса на
изрично предвидена в полза на общинските съвети компетентност да уреждат такива
в конкретния случай, е незаконосъобразно. Това допуснато нарушение на
материалния закон също е основание за отмяна на оспорената разпоредба по аргумент
на чл.146, т.4
от АПК.
Но гореизложеното се отнася само за тази
част от оспорената разпоредба, което касае „предизвикването
на шум в резултат на дейността на заведения за хранене и развлечение и други
търговски обекти“. Настоящият състав на съда счита, че по отношение на „поставянето на озвучителни и музикални
уредби извън закрити помещения“, което е определено за нарушение по смисъла
на Наредбата, изложените доводи за уреждане на правоотношения, регулирани от
нормативен акт от по-висока степен не се отнасят. Това е така, защото шума от поставянето
на такива уредби е възможно да бъде предизвикан и от съседи в жилищни сгради, а
уреждането на тези взаимоотношения е от компетентността общинския съвет,
съгласно чл.3, ал.5, вр. ал.2, т.3 от ЗЗШОС.
Въпреки това оспорената разпоредба от
общинската Наредба следва да се отмени изцяло поради наличието на основание по чл.146, ал.1,
т.3 от АПК, приложим на основание чл.196 от АПК,
тъй като е приета при допуснато съществено нарушение на административно
производствените правила.
Прокурорът от ОП Стара Загора е направил искане за присъждане на
направените в хода на съдебното производство разноски, които в случаят се равняват
на 20.00 /двадесет/ лв. заплатена такса за обнародване на съобщение в ДВ. Същите
следва да бъдат присъдени на ОП Стара Загора на основание чл.143, ал.1, във вр.
с чл.196 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.193, ал.1, предл. трето
от АПК, съдът
ОТМЕНЯ по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура Стара
Загора разпоредбата на чл.6, ал.2, т.3 от Наредба 1 за опазване на обществения
ред на територията на Община Опан, приета с Решение № 48 от 24.09.2004г. на ОбС
Опан, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Общински съвет – Опан да заплати на Окръжна прокуратура
– Стара Загора, направените разноски в размер на 20.00 /двадесет/ лв. – такса
за обнародване на съобщение за настоящото дело в Държавен вестник.
След влизане в сила на съдебното решение, на основание чл.194 от АПК,
същото да се обнародва по реда, по който е обнародвана Наредбата.
Решението подлежи на обжалване на основание чл.210
и по реда на чл.211 и сл.
от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
Административен съд Стара Загора пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.