О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
260162
гр. Хасково,
08.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД-
ХАСКОВО, въззивен граждански състав, на осми март през две хиляди
двадесет и първа година, в закрито заседание, в състав:
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове :
ГЕОРГИ ГОЧЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Вражилова В.ч.гр.дело №102 по описа за
2021 г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т.2 във вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 262189/30.10.2020г. от М.М.М. ЕГН **********, понастоящем в *****, против Определение № 560/03.07.2020г., постановено по гр.д.№541/2020г. по описа на Районен съд– Димитровград, с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК съдът постановил връщане на искова молба с вх.№4525/10.06.2020г. по описа на РС-Димитровград, ведно с приложенията към нея, подадена от М.М.М., и прекратил производството по гр.д. № 541/2020г. по описа на Районен съд – Димитровград.
В жалбата, са изложени доводи за
неправилност на обжалвания съдебен акт, като не е обективирано конкретно искане за неговата
отмяна от въззивната инстанция. Твърди се, че установените от
първоинстанционния съд нередовности на исковата молба са били отстранени от
ищеца чрез конкретизиране на действията, осъществени от ответника. Сочи се, че
по случая са били уведомени РУ-Димитровград и РП-Димитровград. Заявява се цена
на иска в размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди от
действията на ответника П.С.Б. от ****.
По
делото е депозирано писмено становище от адв.Добромир Якимов при АК-Хасково, в
качеството му на особен представител на ищеца, в което се излагат аргументи за
допустимост и основателност на частната жалба. Моли въззивният съд да се произнесе
по същество на въведените с нея оплаквания.
Съдът, след като съобрази изложените
от страните доводи и прецени материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството по гр. д. №
541/2020г. по описа на Районен съд – Димитровград е образувано по повод
депозирана от ищеца М.М.М. искова молба, изпратена по компетентност от
Административен съд- Стара Загора.
С Разпореждане от 12.06.2020г. на
РС-Димитровград исковата молба е оставена без движение, поради констатирани от
нередовности в нейното съдържание според изискванията на чл.127 ал.1 ГПК, като
са дадени указания на ищеца за отстраняването им, изразяващи се в следното:
посочване на имената и адресите на всички ответници, цената на иска,
обстоятелствата на които се основава искът и формулиране на петитум. С Разпореждането си първоинстанционният съд отбелязва,
че при неизпълнение на дадените указания в срок искова молба ще бъде върната.
С писмена молба, депозирана в
предоставения с Разпореждането седемдневен срок, ищецът отстранил част от
посочените нерердовности, а именно- посочил трите имена и адреса на ответника и
цената на иска. Не били формулирани обаче ясни и конкретни основания за
търсеното с исковата молба обезщетение за неимуществени вреди от ответника. Аргументирайки
се със създадената по този начин невъзможност да прецени допустимостта на иска
и да определи правната квалификация на исковата претенция, първоинстанционният
съд постановил Определение №560/03.07.2020г., с което производството било
прекратено, а исковата молба- върната поради това, че не отговаря на
изискванията по чл.127 ал.1 т.4 НПК, а именно- липсвало изложение на обстоятелствата, на които се основава искът.
Определението за прекратяване на
производството по делото било връчено на ищеца лично на 22.10.2020г. С жалба
/имаща характер на частна жалба/ от 28.10.2020г., подадена от ищеца М.М.М.
срещу определение №560/03.07.2020г., постановено от РС-Димитровград по
гр.д.№541/2020г., отново били изложени неясни аргументи във връзка със
заявената пред РС-Димитровград искова претенция, от които при тълкуване волята на жалбоподателя, евентуално
би могло да се направи извод, че със същата се иска отмяна на постановения от
РС-Димитровград прекратяващ производството акт.
При така установената фактическа
обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Частната жалба, в частта с която се иска отмяна на определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата в тази част е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 от ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Дадените указания трябва да са точни, ясни и конкретни. Ищецът следва да бъде уведомен и за последиците при неизпълнение на дадените указания. Когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба, заедно с приложенията, се връща - чл. 129, ал. 3 от ГПК. Преценката на законосъобразността на процесуалното действие на съда по връщане на нередовна молба е във функционална връзка и обусловеност от преценка на законосъобразността на предхождащите определението за връщане процесуални действия.
Видно от съдържанието на депозираната искова молба с вх. № 2759/02.06.2020г. по описа на АС-Стара Загора, ищецът предявил претенции за причинени неимуществени вреди от ответника в размер на 20 000 лева за периода от 2005г. до 2020г. в резултат на извършени от него действия, изразяващи се в прехвърляне на дялове от търговско дружество. След изпращане на исковата молба по компетентност на РС-Димитровград, последният дал конкретни, ясни и разбираеми указания за отстраняване на констатираните нередовности по исковата молба с посочен срок за изпълнение, за което ищецът бил надлежно уведомен. Указани били и последиците при неизпълнение– връщане на насрещната исковата молба. Видно от съдържанието на депозираната впоследствие молба с вх. №5337/01.07.2020г., ищецът не отстранил в пълен обем констатираните нередовности на предявения иск, като не само, че не посочил конкретните обстоятелства, на които се основава той, а напротив- изложил и допълнителни твърдения за нови факти, което затруднило в още по-голяма степен първоинстанцинния съд да направи преценка относно допустимостта на иска.
Настоящият съдебен състав намира фактическите и правни изводи на районния съд за правилни, предвид непоследователните, противоречиви и непълни фактически твърдения на ищеца, на които основава иска си, както и противоречието между фактическите твърдения /основанието на иска/ и отправеното към съда искане /петитума на иска/.
Разписаните в разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК изисквания за редовност на исковата молба, които са императивни по своя характер, целят обезпечаване индивидуализирането на спорния предмет чрез излагането на ясни обстоятелства, на които се основава предявения иск и петитума/искането/, обуславящи вида на търсената защита. Съдът следи служебно за редовността на исковата молба и когато същата съдържа противоречиви или неясни твърдения или когато предявеният петитум не отговаря на въведените от ищеца твърдения, съдът има задължението да остави молбата без движение с указания за отстраняване на допуснатата нередовност (чл. 129, ал. 1 ГПК). В резултат на указанията на съда за изправяне на констатираните нередовности се следва логичният резултат за внасяне на яснота относно обстоятелствата чрез индивидуализиране на спорния предмет, при което уточнителната молба, следва да е в логическа последователност и взаимна свързаност с исковата молба, тъй като се счита неразделна част от последната. Едва след отстраняването на нередовностите, съдът извършва преценка дали искът е допустим, а при неотстраняването им в срок - подлежи ли исковата молба на връщане.
Обстоятелствата, на които се основава искът, както и самото искане, представляват задължителни елементи от съдържанието на исковата молба/чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК/, без които тя е нередовна. Изложените в случая в допълнителната молба обстоятелства не допринасят за изясняване на твърденията на ищеца откъм фактите по делото. В този смисъл настоящият съдебен състав намира за правилен и законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че предявената искова молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл.129 ал.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно и като такова то следва да бъде потвърдено.
За пълнота и с оглед съблюдаване правото на достъп на гражданите до съд, следва да се отбележи, че жалбоподателят има възможност да подаде отново искова молба, както и да поиска предоставянето на правна помощ от съда още с депозирането на същата. По този начин, със съдействието на особен представител, ищецът би могъл да изложи ясно и конкретно основанието и петитума на своята претенция, което би дало възможност на съда да проведе съдебното производство и да се произнесе с краен акт.
Така мотивиран, Окръжен съд-Хасково
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 560/03.07.2020г., постановено по гр. д. № 541/2020г. по описа на Районен съд – Димитровград.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.