Решение по дело №3769/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 35
Дата: 18 януари 2023 г.
Съдия: Магдалена Бориславова Младенова
Дело: 20211420103769
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Враца, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20211420103769 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Д. К. К.,
ЕГН: **********, и В. Д. К., ЕГН: **********, против В. М. Й., ЕГН: **********, А. М. И.,
ЕГН: **********, Д. И. Г., ЕГН: **********, М. Г. Н., ЕГН: ********** и Д. Г. Н., ЕГН:
**********.
След образуване на делото в хода на производството на 20.08.2022 г. е починал
ответникът Д. И. Г., ЕГН: **********, като с Определение № 1771/21.11.2022 г. на мястото
му са конституирани на основание чл. 227 ГПК неговите наследници по закон Д. Ц. П., ЕГН:
**********, и Ц. Ц. П., ЕГН: **********.
В исковата молба се твърди, че по силата на наследствено правоприемство и
покупко-продажба между ищците и ответниците е възникнала съсобственост върху
следните имоти: 1. Урегулиран поземлен имот № I, кв. 63 по плана на с. *****, общ. ****,
находящ се в с.******, одобрен със Заповед № 567/21.04.2021 г. на кмета на Община Враца,
при граници/съседи/: улица, улица, УПИ II и УПИ XIII, с площ от 954 кв.м., идентичен с
част от бивш УПИ 1, кв. 63 по плана на с. Мраморен от 1926 г., съгласно Скица №
434/12.05.2021 г. на Община Враца; и 2. Урегулиран поземлен имот № XIII, кв. 63 по плана
на с. Мраморен, общ. Враца, находящ се в с. Мраморен, одобрен със Заповед №
567/21.04.2021 г. на кмета на Община Враца, при граници/съседи/: УПИ I, УПИ II, УПИ XII,
улица, с площ от 908 кв.м., идентичен с част от бивш УПИ 1, кв. 63 по плана на с. Мраморен
от 1926 г., съгласно Скица № 434/12.05.2021 г. на Община Враца.
Поддържа се, че в УПИ I са разположени жилищните сгради на ищците, а в УПИ XIII
– жилищните сгради на ответниците В. М. Й. и А. М. И.. Посочва се, че имотите са
обособени като два самостоятелни такива чрез одобряване на частичното изменение на
подробния устройствен план, от поземлен имот, находящ се в с. Мраморен, УПИ I, кв. 63 с
площ от 1330 кв.м. и придобитите в съсобственост 540 кв.м. с нотариален акт № 75, том VI,
peг. № 4529, дело № 593 от 2020 г., или от общата площ от 1870 кв.м., по искане на ищците
и ответниците В. М. Й. и А. М. И., с цел сключване на договор за доброволна делба, какъвто
1
обаче не бил сключен поради липса на съгласие на съделителката В. М. Й..
Твърди се, че поземленият имот, находящ се в с. Мраморен, УПИ I, кв. 63 с площ от
1330 кв.м., е идентичен с описания в нотариален акт № 46, том I, нот.дело № 88/75 г., по
силата на който за собственици при равни права са признати наследодателката на
ответниците Велика Вълова Стоянова и наследодателят на ищците И. Г. И.. Последният
придобил имота по време на брака си с К. В. И.а. Приживе И.Г. И. продал с нотариален акт
№ 127, том 4, дело № 1189/90 г. на сина на К. В.И., който не му е роден такъв, а именно на
К. Д. К., който се явява баща на ищеца Д. К. К. и съпруг на ищцата В. Д. К., своята 1/4
идеална част от имота. Другата 1/4 идеална част от имота К.Д. К. придобил по наследство от
майка си К.В. И. и така станал единствен собственик на имота, поради факта, че другата
наследница на К. В.И. – нейната дъщеря П. И. С., направила отказ от наследството на своята
майка. Посочва се, че впоследствие К. Д. К. и наследниците на В. В. С., а именно В. М. Й. и
А. М. И., придобили още 540 кв. м. с нотариален акт № 75, том VI, peг. № 4529, дело № 593
от 2020 г. с цел обособяването от общата площ от 1870 кв.м. на два отделни имота.
Иска се от съда да прекрати съсобствеността върху горепосочените имоти.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника А. М. И. е депозиран отговор на исковата молба,
в който се излагат съображения за допустимост и основателност на исковата молба. Посочва
се, че действително е налице съсобственост между страните и са налице условията за
допускане на делба. Иска се от съда да извърши делба между съсобствениците, при квоти
съответстващи на притежаваните от тях идеални части за всеки съделител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
По делото е приет като доказателство нотариален акт за собственост на недвижим
имот по обстоятелствена проверка № 46, т. I-ви, нот.д. № 88/75 г. от 18.01.1975 г., видно от
който В.В. С. и И. Г. И. са признати за собственици при равни права на парцела 1-първа в кв.
62, цялата от 1 320 кв.м. по плана на с. Мраморен, заедно с къща, стопанска постройка и
други подобрения, който имот по плана на с. Мраморен, Врачанско е при съседи: улица, П.
И. К. и Ц. Т. С. и улица, който имот е придобит по покупка и давностно владение повече от
25 години, като от 25 години В. В. С. владее и е правила подобрения откъм съседа Т. С. Т., а
И. Г. И. владее откъм двете улици.
Представен е нотариален акт за продажба срещу задължение за издръжка и гледане №
127, том IV, н. дело № 1189/90 г. от 15.10.1990 г., от който се установява, че И. Г. И. е
прехвърлил чрез договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане на
К. Д. К. 1/4 идеална част от парцела I, дв. пл. № - без, в кв. 63 по плана на с. Мраморен,
Врачанска община, с повърхност цялата 1 330 кв.м., при съседи: от две страни улици и П. И.
П. и К., Ц.С., заедно с 1/2 идеална част от масивна жилищна сграда на 48 кв.м., находяща се
в северната част на парцелата.
От приетия като доказателство нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение и наследство № 75, том VI, рег. № 4529, дело № 593/2020 г.
от 24.09.2020 г., вписан в Служба по вписванията – гр. Враца дв. вх. рег. № 4450, вх. рег. №
4482/24.09.2020 г., акт № 85, том 12, дело № 2211, е видно, че К. Д. К., В. М. Й. и А. М. И. са
признати за собственици по давностно владение и наследство върху 540 кв.м. от УПИ I в
квартал 63 по плана на с. Мраморен, одобрен със Заповед № 3180/05.10.1926 г., целият имот
с площ 1 860 кв.м., при съседи на имота: от две страни улици; УПИ II – П. И. П.; УПИ XII,
всички в квартал 63, при права: 1/2 от 540 кв.м. идеални части за К.Д. К.; 1/4 от 540 кв.м.
2
идеални части за В. М. Й. и 1/4 от 540 кв.м. идеални части за А. М. И..
По делото е приета като доказателство Заповед № 567/21.04.2021 г., с която на
основание чл. 129, ал. 2, чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, Заявление № 9400-0-3324/15.03.2021 г. от
А. М. И., В. М. Й., В. Д. К. и Д. К. К. за одобрение на подробен устройствен план, Заповед
№ 1992/05.11.2020 г. на кмета на Община Враца за допускане изготвянето на проект за
частично изменение на подробен устройствен план и Решение по т. 1 от Протокол №
4/08.04.2021 г. на ОЕСУТ при Община Враца е одобрено частично изменение на подробен
устройствен план – план за регулация (ЧИПУП-ПР) с оглед разделяне на УПИ I, кв. 63 по
плана на с. Мраморен на два нови урегулирани поземлени имота – УПИ I с площ 954 кв.м. и
УПИ XIII с площ 908 кв.м., кв. 63 по плана на с. Мраморен.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак се установява, че И. Г.
И. и К. В. Г. /след брака К. И. Г./ са сключили граждански брак на 20.12.1947 г.
Видно от приетите по делото удостоверения за наследници К.В. И. е починала на
30.03.1990 г. След смъртта си е оставила наследници по закон, както следва: И. Г. И. –
съпруг; К.Д. К. – син; и П. И. С. – дъщеря.
След смъртта си на 21.05.1991 г. съпругът на наследодателката И. Г. И. е оставил
двама наследници – Д. И. Г. – син, и И. И. В. – дъщеря. След смъртта на И. И. В. на
19.05.1992 г. последната е оставила трима наследници – Г. Н. В. – съпруг, починал на
16.04.1998 г., и ответниците М. Г. Н. – дъщеря, и Д. Г. Н. – син. След смъртта на Д. И. Г. на
20.08.2022 г. последният е оставил двама наследници – децата на починалата преди него на
09.02.2022 г. негова непълно осиновена дъщеря Й. С. П. – ответниците Д. Ц. П. и Ц. Ц. П..
След смъртта си на 05.02.2021 г. К.Д. К. е оставил наследници по закон, както следва:
ищците В. Д. К. – съпруга, Д. К. К. – син и И. К. К. – син, починал на 28.10.2013 г.
Видно от представеното удостоверение от Врачански районен съд от 24.01.1992 г. П.
И. С. е направила отказ от наследството, останало след смъртта на К. В. И.
След смъртта си на 26.03.1999 г. В. В. С. е оставила двама наследници – ответниците
В. М. Й. – дъщеря, и А. М. И. – син.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, от заключението на
която се установява, че действащият регулационен и кадастрален план на с. Мраморен към
издаването на двата акта за собственост – 1975 г. и 1990 г., е регулационен и кадастрален
план, одобрен със Заповед 3180/1926 г. По измерване по този план УПИ I в кв. 63 е бил
приблизително с площ 1 860 кв. м., като границите му се различават минимално, ако се
съпостави плана от 1926 г. с действащите граници на двата разделени новообразувани имота
съгласно заповед на кмета от 2021 г. Според вещото лице грешка от 540 кв. м. не може да се
допусне от техническо лице. Съгласно заключението в копието от платното на регулационен
и кадастрален план на с. Мраморен от 1926 г. има разлика в изчертаното, като е показан
проектиран, но след това неодобрен път, преминаващ през УПИ I, кв. 63, като площта на
северната част на имота до линията на пътя е 1 312 кв.м. Според вещото лице разликата в
площта на имота /процесните 540 кв.м. ид.ч. от УПИ I, кв. 63 по плана на с. Мраморен, общ.
Враца, одобрен със Заповед № 3180/05.10.1926 г., целият имот с площ от 1 860 кв.м.,
предмет на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
3
владение и наследство № 75, том VI, рег. № 4529, дело № 593/2020 г./ се обяснява с това, че
в някакъв период е проектирана нова улична регулация на населеното място, която след това
не е одобрена и не е влязла в сила. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че пътят,
който е бил проектиран, е разделял имота на две, като ако се приеме, че той е бил одобрен,
процесните 540 кв. м. попадат в южния новообразуван имот УПИ XIII.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск за делба на съсобствени имоти във фазата на допускането й с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки /юридически факти/:
1/ ищците да са носители на съответна идеална част от правото на собственост върху
включените в делбената маса имоти на соченото в исковата молба основание /наследствено
правоприемство и транслативна сделка/; 2/ предметът на делбата да бъде годен обект на
правото на собственост и 3/ в производството по делба да участват като страни всички
съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на
всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищците.
В исковата молба се твърди, че имотите, за които се иска да бъдат допуснати до
съдебна делба, са обособени като два самостоятелни такива чрез одобряване на частичното
изменение на подробния устройствен план, от поземлен имот, находящ се в с. Мраморен,
УПИ I, кв. 63 с площ от 1330 кв.м. и придобитите в съсобственост 540 кв.м. с нотариален акт
№ 75, том VI, peг. № 4529, дело № 593 от 2020 г., или от общата площ от 1870 кв.м., по
искане на ищците и ответниците В. М. Й. и А. М. И..
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № 567/21.04.2021 г., с която
е одобрено частично изменение на подробен устройствен план – план за регулация
(ЧИПУП-ПР) с оглед разделяне на УПИ I, кв. 63 по плана на с. Мраморен на два нови
урегулирани поземлени имота – УПИ I с площ 954 кв.м. и УПИ XIII с площ 908 кв.м., кв. 63
по плана на с. Мраморен, същата е издадена по заявление № 9400-0-3324/15.03.2021 г.,
подадено от А. М. И., В. М. Й., В. Д. К. и Д. К. К..
Към момента на падаването на заявление за издаване на процесната заповед
съсобственици на УПИ I, кв. 63 по плана на с. Мраморен са били и наследниците на И.Г. И.
– ответникът Д. И. Г., починал в хода на производството, и наследниците на починалата
негова дъщеря И. И. В. – ответниците М. Г. Н. и Д. Г. Н.. Това е така, тъй като при
прекратяване на съпружеската имуществена общност със смъртта на единия съпруг дяловете
на съпрузите са равни, а преживелият съпруг получава половината от имуществото –
съпружеска имуществена общност, като делът на починалия съпруг се наследява от
преживелия съпруг и децата при равни части. В случая 1/2 идеална част от процесния
недвижим имот е била част от наследството на К. В. И., а е била придобита от нея и
съпругът й И. Г. И. по време на брака им /била е съпружеска имуществена общност по арг.
от чл. 103 СК обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., /отм./, като след смъртта й същата по силата
на наследственото правоприемство и при прекратяване на съпружеската имуществена
4
общност е преминала в собственост на наследниците й, при квоти както следва: 4/12 ид. ч. за
И. Г. И., 1/12 ид.ч. за К. Д. К. и 1/12 ид. ч. за П. И. С. на осн. чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 1,
във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗН. С извършената отчуждителна сделка, обективирана в нотариален
акт за продажба срещу задължение за издръжка и гледане № 127, том IV, н. дело № 1189/90
г. от 15.10.1990 г., с която И.Г. И. е прехвърлил чрез договор за покупко-продажба срещу
задължение за издръжка и гледане на К. Д.К. 1/4 идеална част от парцела I, дв. пл. № - без, в
кв. 63 по плана на с. Мраморен, Врачанска община, с повърхност цялата 1 330 кв.м., при
съседи: от две страни улици и П. И. П. и К., Ц.С., заедно с 1/2 идеална част от масивна
жилищна сграда на 48 кв.м., находяща се в северната част на парцелата, И. Г. И. не се е
разпоредил изцяло с притежаваните от него идеални части от процесния имот, тъй като той
е притежавал 4/12 ид. ч от него, а е прехвърлил 1/4 ид. ч. от него. Следователно след
смъртта му на 21.05.1991 г. собствеността върху оставащата 1/12 ид. ч. от процесния имот е
преминала по силата на наследственото правоприемство върху неговите наследници – Д. И.
Г. и наследниците на починалата негова дъщеря И. И. В. – ответниците М. Г. Н. и Д. Г. Н..
Съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на
административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът
не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове,
освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му.
Съгласно константната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК косвеният съдебен
контрол за законосъобразност върху административни актове по чл. 17, ал. 2 ГПК е
допустим, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник
в административното производство по издаването и обжалването му /в този смисъл Решение
№ 95 от 9.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3066/2019 г., I г. о., ГК/. В Решение № 195 от
10.11.2016 г. по гр. д. № 2396/2016 г. на ВКС, І г. о.; Решение № 67 от 10.04.2014 г. по гр. д.
№ 5615/2013 г. на ВКС, І г. о., Решение № 96 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 4487/2014 г. на
ВКС, ІІ г. о. е възприето принципното становище, че под участници в производството по
издаване и обжалване на административния акт законът има предвид лицата, които са
обвързани от административния акт или от постановеното съдебно решение, когато същият
е бил оспорен – страните по делото и техните правоприемници.
В настоящия случай безспорно процесната заповед се противопоставя на страни по
делото, които не са били участници в административното производство по издаването й.
Заповедта е издадена по заявление, подадено от А. М. И., В. М. Й., В. Д. К. и Д. К. К., като
няма данни в производството по издаването й да са участвали наследниците на И. Г. И. – Д.
И. Г. и наследниците на починалата негова дъщеря И. И. В.– ответниците М. Г. Н. и Д. Г. Н..
Последните не са участвали като страни в административното производство по издадената
заповед, поради което същата не ги обвързва и е допустимо по реда на косвения съдебен
контрол съдът да извърши проверка за законосъобразността й /в този см. Решение №
67/10.04.2014 г. по гр. д. № 5615/2013 г. на I г. о. на ВКС/.
Със Заповед № 567/21.04.2021 г. е одобрено частично изменение на подробен
устройствен план – план за регулация (ЧИПУП-ПР) с оглед разделяне на УПИ I, кв. 63 по
плана на с. Мраморен на два нови урегулирани поземлени имота – УПИ I с площ 954 кв.м. и
УПИ XIII с площ 908 кв.м., кв. 63 по плана на с. Мраморен на основание чл. 134, ал. 2, т. 6
ЗУТ. Съгласно последната разпоредба влезлите в сила подробни устройствени планове
могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато има съгласие на всички
собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни
права върху тях и на концесионерите. Според чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ непосредствено
засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са имотите
5
– предмет на самия план.
В настоящия случай при издаването на процесната заповед не е спазено изискването
за наличие на съгласие на всички съсобственици на УПИ I, кв. 63 по плана на с. Мраморен с
площ от 1330 кв.м. за изменение на подробния устройствен план и за разделянето на имота
на два нови урегулирани поземлени имота. Установено е, че Д. И. Г., М. Г. Н. и Д. Г. Н. като
съсобственици на УПИ I, кв. 63 по плана на с. Мраморен не са между заявителите, което
обстоятелство сочи на незаконосъобразност на заповедта, тъй като същата е издадена на
правно основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. В случая за изменението на подробния
устройствен план на това основание е необходимо съгласието на всички съсобственици.
Липсата на съгласие е пречка за изменение на действащия ПР на това правно основание, а
извършеното изменение, състоящо се в образуване на два самостоятелни урегулирани
поземлени имота е незаконосъобразно /в този смисъл Решение № 10827 от 28.11.2022 г. на
ВАС по адм. д. № 5439/2022 г., II о., Решение № 2469 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. №
14312/2012 г., II о., Решение № 8071 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5323/2013 г., II о./.
Процесната заповед е незаконосъобразна на издаденото основание, тъй като противоречи на
материалноправна разпоредба – чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. След като посоченото в заповедта
правно основание не е налице, то това е достатъчно основание за незаконосъобразността й.
Ако намери административният акт за незаконосъобразен, гражданският съд не може
да го отмени, но следва да откаже да признае черпените от него права. Предвид
материалната незаконосъобразност на процесната заповед, следва да се приеме, че
частичното изменение на подробен устройствен план – план за регулация (ЧИПУП-ПР) с
оглед разделяне на УПИ I, кв. 63 по плана на с. Мраморен на два нови урегулирани
поземлени имота – УПИ I с площ 954 кв.м. и УПИ XIII с площ 908 кв.м., кв. 63 по плана на
с. Мраморен, не се е осъществило. Следователно въведеният от ищците с исковата молба
предмет на делбата не е годен обект на правото на собственост, доколкото не следва да се
признае, че от УПИ I, кв. 63 по плана на с. Мраморен са образувани два самостоятелни
урегулирани поземлени имота. При тези констатации съдът не може да допусне до съдебна
делба имоти, образувани на основание материално незаконосъобразна заповед. По тези
съображения искът за делба следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, ищците Д. К. К. и В. Д. К.
следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в общ размер на 100,00 лв. по сметка на
Районен съд – Враца /по 50,00 лв. за всекиго от тях/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. К., ЕГН: **********, и В. Д. К., ЕГН: **********,
против В. М. Й., ЕГН: **********, А. М. И., ЕГН: **********, Д. Ц. П., ЕГН: **********,
Ц. Ц. П., ЕГН: **********, М. Г. Н., ЕГН: ********** и Д. Г. Н., ЕГН: **********, иск за
делба на следните имоти: 1. Урегулиран поземлен имот № I, кв. 63 по плана на с. ****, общ.
***, находящ се в с. ***, одобрен със Заповед № **/**.**.*** г. на кмета на Община ***, при
граници/съседи/: улица, улица, УПИ II и УПИ XIII, с площ от 954 кв.м., идентичен с част от
бивш УПИ 1, кв. 63 по плана на с. *** от 1926 г., съгласно Скица № ***/****.** г. на
Община **; и 2. Урегулиран поземлен имот № XIII, кв. 63 по плана на с. ***, общ. ***,
находящ се в с. ***, одобрен със Заповед № **/****.** г. на кмета на Община ***, при
граници/съседи/: УПИ I, УПИ II, УПИ XII, улица, с площ от 908 кв.м., идентичен с част от
бивш УПИ 1, кв. 63 по плана на с. *** от 1926 г., съгласно Скица № ***/**.**.*** г. на
Община ***.
ОСЪЖДА на осн. чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
6
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс Д. К. К., ЕГН: **********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца сумата от 50,00 лв.,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс В. Д. К., ЕГН: **********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца сумата от 50,00 лв.,
представляваща държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7