РЕШЕНИЕ
№ 343/13.07.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова...……....…………...………...............…….. в присъствието на
Прокурор Елеонора Иванова……...............……................……………………………….....като разгледа докладваното от Председателя АНД (К) №1379 по описа
за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на А.М.Я. ***, подадена
чрез пълномощник, срещу Решение №186/01.11.2019г., постановено по АНД № 303 по описа на Районен
съд-Харманли за 2019 година, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) №1350/2019г. от 30.05.2019г., издадено от Началника на Отдел „МРР
Тракийска“ към ГД“МРР“ в ЦМУ на Агенция „Митници“,
Касаторът счита, че
решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на закона. Твърди,
че не било съобразено от съда, че НП е издадено след изтичане на 6-месечния
срок по чл.34 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, както и че в нарушение на чл.57 ал.6 от ЗАНН
санкционираното деяние неправилно е квалифицирано по чл.126 ал.1 т.1 от ЗАДС,
вместо по чл.123 ал.1 от същия закон. В тази връзка счита, че наложеното
наказание, макар и фиксирано от закона, е явно несправедливо и не съответства
на тежестта на нарушението. Съдът неправилно приел, че досъдебното производство
по описа на РП-Харманли, прекратено на основание чл.234 от НК и взетите проби
от длъжностни лица при Агенция „Митници“ , могат да се разглеждат като обобщен
материал за минало и настоящо наказателно производство. Същите били в пълно
противоречие като анализ и доказателствен
материал, вкл. и като течност, годна за употреба и подлежаща на облагане
с данък т.е. акцизна стока. В
случая се използвал един и същ доказателствен материал с различни проби, без да
е водено ново разследване. Касаторът счита също, че дори и материалът да се
приемел за акцизна стока, то не била представена и доказана таблицата, при
която се начислява данъка. Твърди, че пазарната цена на продукта е сравнително
по-ниска от упоменатата.
По изложените съображения
касаторът моли да се отмени оспореното решение и потвърденото с него
наказателно постановление. Претендира разноски.
Ответникът – Отдел
„Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ към ГД „Митническо разузнаване
и разследване“ в ЦМУ на Агенция „Митници“, не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура -
Хасково пледира за оставяне в сила на решението на районния съд като правилно и
законосъобразно.
Касационната инстанция като обсъди оплакванията в
жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното решение
Районен съд –Харманли е потвърдил оспореното пред него НП №1350/2019г. от 30.05.2019г.,
издадено от Началника на Отдел „МРР Тракийска“ към ГД“МРР“ в ЦМУ на Агенция
„Митници“, с което за нарушение на чл.126
ал.1 т.1 от ЗАДС, на А.М.Я. е наложена глоба в размер на 20048.06 лева
за това, че на 14.05.2018г. държи в частен дом, намиращ се в с.Преславец,
общ.Харманли, обл. Хасково акцизна стока: 1. общо 850.000 литра етилов алкохол,
неденатуриран, с установено действително алкохолно съдържание по обем 95.91% vol и 2. общо100.000 литра
етилов алкохол, неденатуриран с установено действително алкохолно съдържание по
обем 96.04% vol без
данъчен документ по ЗАДС, или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг
документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, а на основание чл.124 ал.1 от ЗАДС е отнет в полза
на държавата предметът на нарушението.
За да
постанови този резултат, съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, а
вмененото на касатора нарушение е безспорно установено и доказано като за извършването
му правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на последния.
Изложил е съображения, че съставът на престъплението по чл.234 от НК, за което
е било образувано наказателно производство – в последствие прекратено и този на
нарушението по чл.126 ал.1 т.1 от ЗАДС не са с еднакви обективни и субективни
признаци, както и че в случая не е нарушен принципът за повторно наказване и
провеждане на наказателно производство за едно и също деяние.
Касационната инстанция
изцяло споделя изводите на районния съд.
Оспореното решение
е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са
възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
В случая правилно е прието, че процедурата по
съставяне на АУАН и издаване на НП е
проведена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.
Неоснователно е твърдението на касатора
за издаване на НП след изтичане на законоустановените срокове за това. В случая
са спазени както 3-месечният срок, съотв. двугодишният срок по чл.34 ал.1от ЗАНН за съставяне на АУАН, така и 6-месечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН за издаване
на НП.
Не се споделя оплакването на касатора, че в случая
актът, съотв. НП били издадени само въз основа на изпратеното досъдебно
производство без да е проведено ново разследване. Видно е от административнонаказателната
преписка, че след постъпване в ТД „Тракийска“ на Постановление от 10.01.2019г.
за прекратяване на наказателно производство
на РП-Харманли, ведно с досъдебното производство, с цел преценка
извършено ли е административно нарушение, са били предприети действия по
извършване на митнически лабораторни експертизи. Именно резултатите от същите,
наред с материалите , съдържащи се в досъдебното производство са дали основание
за образуване на АНП.
Противно на твърденията в касационната жалба,
липсва различие в предмета на престъплението по прекратеното наказателно
производство и този на процесното административно нарушение. Подобен извод не
се обосновава от несъществената разлика в алкохолния градус, установен от
експертизите в наказателното и административнонаказателното производство – касае
се за етилов алкохол, неденатуриран, който с оглед
действително установеното алкохолно съдържание по обем, надвишаващо 80% vol, е включен в код по Комбинираната номенклатура 2207 (продукт
по чл.9 т.1 от ЗАДС) и подлежи на облагане акциз съгласно чл.2 т.1 от ЗАДС.
Неоснователно е и твърдението на касатора, че
нарушението е неправилно квалифицирано. Както правилно е отбелязал районният
съд, описаните обективни признаци на санкционираното деяние изцяло съответстват
на посочената за нарушена разпоредба, явяваща се едновременно и санкционна
такава, а именно чл.126 ал.1 т.1 от ЗАДС.
Правилно е прието също, че касаторът е осъществил
състава на описаното в акта и в НП нарушение, а
наложеното му наказание е определено в размер,
съответстващ на законово предвидения. Доколкото този размер е фиксиран, няма
как да се приеме, че е налице твърдяната явна несправедливост на наказанието.
Оплакванията в касационната жалба са неоснователни. В оспореното решение на
същите е даден обоснован и адекватен на събраните по делото доказателства
отговор. В подкрепа на изводите си за законосъобразност и правилност на
атакуваното НП районният съд е изложил пространни и подробни мотиви, които
касационната инстанция изцяло възприема и по аргумент от разпоредбата на чл.221
ал.2 изр.2 от АПК не е необходимо да преповтаря.
Единствено във връзка с оплакването за недоказване
на „таблицата, при която се начислява дължимия данък“, следва да се посочи, че касаторът
нито е оспорил определения размер на дължимия акциз, нито е направил
своевременно (пред районния съд) доказателствени искания в тази насока, а освен
това без значение за този размер е
пазарната стойност на предмета на нарушението (арг. чл.28 ал.1 т.5 от ЗАДС).
По изложените съображения решението
на районния съд е валидно и допустимо, постановено при липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния
закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на производството, на касатора не се следват разноски.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 , изр.1, предл.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№186/01.11.2019г., постановено по АНД № 303 по описа на Районен съд-Харманли за 2019 година.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.