Решение по дело №350/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 от същия закон.

Административното дело е образувано по Жалба вх. № 2248/09.07.2024г., подадена от Г. Ц. И., [ЕГН], с адрес: гр. Ловеч, [улица], със съдебен адрес за кореспонденция: гр. Ловеч, бул. „България“ № 1, ет. 2 – адв. М. И. от АК гр. Ловеч, против Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г., издадена от К. С. – Министър на вътрешните работи. С посочената заповед е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение с МВР на Г. Ц. И. – заместник директор на ОДМВР гр. Ловеч и началник на отдел „Криминална полиция“, както и е отнето почетно отличие на МВР „за доблест и заслуги“ – III степен и „Почетен знак“ III степен.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, с искане заповедта да бъде отменена изцяло. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

 

В съдебно заседание, оспорващият Г. Ц. И. се явява лично и с упълномощените от него процесуални представители – адв. М. И. от АК гр. Ловеч и адв. В. С. от АК гр. Перник, като поддържат жалбата на заявените в нея основания, развиват доводи по същество и молят съда да отмени оспорената заповед изцяло, като излагат подробни аргументи за това както в съдебно заседание, така и в представена писмена защита от адв. С.. Прави се искане за присъждане на направените от оспорващия по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът – Министър на вътрешните работи не се явява лично, а се представлява от упълномощен процесуален представител – главен юрисконсулт Р. М., която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че обжалваната заповед е законосъобразна, като излага подробни аргументи в този смисъл както в съдебно заседание, така и в представени писмени бележки.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на Заповед № 8121К-10003/07.09.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Г. Ц. И. е възстановен и преназначен на ръководна длъжност, както следва: считано от 08.09.2021г. – заместник директор II степен, той и началник на отдел „Криминална полиция“ на ОДМВР гр. Ловеч със специфичното наименование „комисар“ и считано от 14.09.2022г. - заместник директор, той и началник на отдел „Криминална полиция“ на ОДМВР гр. Ловеч, на която длъжност е продължавал да служи до момента на временното му отстраняване от длъжност на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Със Заповед № 8121К-8770/20.05.2024г. /л. 57-61/ на Министъра на вътрешните работи е било образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР срещу комисар Г. Ц. И. – заместник директор, той и началник на отдел „Криминална полиция“ на ОДМВР гр. Ловеч. Със същата заповед, т. 2 Г. Ц. И. е бил отстранен от длъжност за двумесечен срок, считано от датата на връчване на заповедта. Определен бил и Дисциплинарно разследващ орган /ДРО/ в поименно посочен състав, който да проведе дисциплинарното производство. Повод за образуването на дисциплинарното производство е Доклад № 7855р-4703/17.05.2024г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“ /ДВС/ към МВР и анонимен сигнал № 489700-2141/12.03.2024 година. Посочено е в заповедта, че комисар И. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР – „неспазване на служебните правомощия“ и по чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР – „злоупотреба с власт и доверие“. Заповедта е връчена лично срещу подпис на Г. Ц. И. на 20.05.2024г., видно от отбелязването върху същата /л. 61/.

На 20.05.2024г. на Г. Ц. И. е връчена и Покана № 8121р-10167/20.05.2024г. за запознаване с горната заповед, както и за представяне на писмени обяснения /л. 71-73/. На същата дата 20.05.2024г. с Протокол рег. № 295р-8437/20.05.2024г. са иззети служебната карта, личният знак и магнитната карта на И..

На 20.05.2024г. Г. Ц. И. е направил искания до П. на ДРО за предоставяне на Доклад рег. № 7855р-4703/17.05.2024г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР и Сигнал вх. № 489700-2141/12.03.2024г., както и поискал събирането на доказателства, включително и да се изиска записа от камера в помещението за регистрация на МПС в сектор „Пътна полиция“ от дата 02.02.2024 година.

С Писмо рег. № 295р-8849/28.05.2024г. оспорващият И. е поискал от Министъра на вътрешните работи отвод на ДРО, тъй като счита действията на същия за предубедени, целящи лишаването му от право на адекватна защита и данни за заинтересованост и липса на безпристрастност.

С Решение № 8121р-11271/04.06.2024г. на К. С. – Министър на вътрешните работи е прието като недопустимо направеното от Г. Ц. И. искане за отвод на ДРО.

С Протокол от 05.06.2024г. /л. 124/ Председателят на ДРО е предоставил на Г. Ц. И. копие на Доклад рег. № 7855р-4703/17.05.2024г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР и Сигнал вх. № 489700-2141/12.03.2024 година.

С Покана, връчена на Г. Ц. И. на същата дата 05.06.2024г. /л. 122/ Председателят на ДРО е поканил И. да представи писмени обяснения до Министъра на вътрешните работи по вмененото му дисциплинарно нарушение, неговата правна квалификация и предвиденото дисциплинарно наказание в срок до 10.06.2024 година.

С Протокол № 295р-9574/06.06.2024г. Председателят на ДРО е връчил на Г. Ц. И. копия на описаните в протокола документи, събрани по дисциплинарното производство.

С Покана № 295р-9573/06.06.2024г. Председателят на ДРО отново е поканил Г. Ц. И. да представи писмени обяснения до Министъра на вътрешните работи по вмененото му дисциплинарно нарушение, неговата правна квалификация и предвиденото дисциплинарно наказание в срок до 10.06.2024 година.

На 10.06.2024г. Г. Ц. И. е депозирал до П. на ДРО писмени обяснения вх. № 295р-9938/10.06.2024г. /л. 103-105/, в които посочил, че не е извършил нарушения на разпоредбите на ЗМВР, поискал е да му бъдат предоставени материалите събрани след 05.06.2024г. по дисциплинарното производство, както и е направил искане за събиране на доказателства.

С Уведомление вх. № 295000-7162/13.06.2024г. Г. Ц. И. е уведомил ДРО, че желае да смени подпомагащото го лице в дисциплинарното производство – юрисконсулт Р. Р., с адв. М. И. от АК гр. Ловеч, като е представил пълномощно за това. /л. 106-107/.

С Протокол от 13.06.2024г. /л. 97-98/ Председателят на ДРО е връчил на Г. Ц. И. копия на описаните в протокола документи, събрани по дисциплинарното производство.

За резултатите от извършеното дисциплинарно разследване ДРО изготвил Обобщена справка с № УРИ 1266р-18875/11.06.2024г. до Министъра на вътрешните работи /л. 85-96/. В същата са описани установените от ДРО обстоятелства по дисциплинарното производство, като е направен извод, че от събраните доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че на 02.02.2024г., в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч, комисар Г. Ц. И., в качеството на заместник директор на ОДМВР гр. Ловеч и началник на отдел „Криминална полиция“, е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР във вр. чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР – не е спазена т. II.4 от Заповед № 295з-283/06.02.2023г. на Директора на ОДМВР гр. Ловеч, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочено е, че в хода на дисциплинарното производство не са установени и събрани доказателства за друго извършено от комисар И. дисциплинарно нарушение, за което да му бъде търсена дисциплинарна отговорност. В заключение с Обобщената справка ДРО е предложил на Министъра на вътрешните работи да приеме, че в хода на дисциплинарното производство по безспорен начин е установено допуснато от комисар Г. Ц. И. дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР – „злоупотреба с власт и доверие“ и да му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Покана с № УРИ 1266р-18901/12.06.2024г. /л. 83-84/ за запознаване с обощената справка и всички материалите по дисциплинарното производство и даване на допълнителни обяснения или възражения е получена срещу подпис лично от Г. Ц. И. в 10:05 часа на 13.06.2024 година.

Във връзка с предоставената с поканата възможност, на 14.06.2024г. е депозирано Възражение до Министъра на вътрешните работи Възражение по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР от Г. Ц. И. /л. 101/, в което И. е отразил, че ДРО е изготвил обобщената справка без да вземе под внимание направените от него доказателствени искания с Писмо рег. № 295р-9938/10.06.2024г., че желае да дава обяснения след като бъдат събрани всички относими доказателства.

Въз основа на констатациите от извършената проверка, дисциплинарноразследващият орган /ДРО/ е изготвил Становище с рег. № 1266р-19824/18.06.2024г. /л. 76-81/ до Министъра на вътрешните работи, с което се преповтаря отправеното до ДНО предложение от обобщената справка относно реализирането на дисциплинарната отговорност на Г. Ц. И.. Това становище е предоставено на Г. Ц. И. на 19.06.2024г., за което е съставен протокол от същата дата /л. 47/.

На 19.06.2024г. на И. е връчена Покана за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения с рег. № 8121р-12313/19.06.2024г., издадена от дисциплинарно наказващия орган – Министъра на вътрешните работи /л. 45-46/.

Г. Ц. И. е подал Възражение вх. № 295р-10593/20.06.2024г. до Министъра на вътрешните работи /л. 48-52/, в което е възразил срещу изложените изводи на ДРО, че е извършил дисциплинарно нарушение и е изразил становище, че няма абсолютно никакво основание за налагане на дисциплинарно наказание.

Образуваното дисциплинарно производство е приключило с оспорената в настоящото производство Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г., издадена от К. С. – Министър на вътрешните работи /л. 36-44/, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 3, чл. 203, ал. 1, т. 8, чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на комисар Г. Ц. И., заместник директор на ОДМВР гр. Ловеч и началник на отдел „Криминална полиция“ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Със същата заповед на основание чл. 210, ал. 7 от ЗМВР е отнето почетно отличие на МВР „за доблест и заслуги“ – III степен и „Почетен знак“ III степен на комисар Г. Ц. И.. Заповедта е връчена лично на И. на 28.06.2024 година.

За да постанови Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г., Министърът на вътрешните работи е приел за доказано, че на 02.02.2024г. Д. Р. П. от гр. Троян и Т. Н. К. от с. Български извор, обл. Ловеч, отишли в КАТ, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч по повод регистрация на закупен от К. лек автомобил. Видяли, че на поставено табло във фоайето има рег. номер [рег. номер], който бил задраскан само с една линия с химикал, а не плътно зачеркнат като останалите номера, които вече били заети. На гишето за регистрация на МПС, посочените лица били обслужвани от Ц. Л. П.. Същите попитали служителката дали рег. номер [рег. номер] е свободен, при което тя извършила проверка в системата за регистрации и заявила, че номерът е свободен. Предоставила бланка на заявление за попълване, в което номерът бил вписан като избор по желание, след което Д. П. се качил на третия етаж на сградата и подал заявлението в деловодството на служителя П. Д.. Последната се обадила на домакина Н. М. и го попитала дали е постъпвало заявление за рег. № [рег. номер] и след като той й заявил, че не е постъпвало такова, в 10:40 часа Д. го регистрирала в ЦАИСДО с № 906000-1885/02.02.2024 година. На П. било казано да изчака главен инспектор Н. Н. – началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч за резолюция върху заявлението и той слязъл на първия етаж на сградата, където го чакал Т. К.. След като разбрал за постъпилото заявление, главен инспектор Н. Н. се обадил на Г. Ц. И. и му казал, че гражданин е изявил желание да закупи рег. № [рег. номер], като И. след малко пристигнал в сградата на КАТ Пътна полиция. Прието е за установено също, че Н. Н. се обадил на домакина Н. М. и го попитал не знае ли, че рег. № [рег. номер] е обещан от зам. директора Г. Ц. И. на колега от РУ гр. Ловеч – И. П.. М. заявил, че не знае за такова нещо. След малко Н. М. бил извикан в кабинета на Н. Н., където вече бил Г. Ц. И., като И. започнал да му се кара и с висок тон да го пита с какво право раздава номера. В кабинета бил извикан и полицейски инспектор Н. Н., на когото по-рано Г. Ц. И. бил разпоредил да задраска от таблото рег. № [рег. номер], тъй като го е обещал на колега. Прието е, че Г. Ц. И. се е карал и на двамата служители – М. и Н., като им заявил: „Не разбрахте ли, че съм недосегаем?“ Бил извикан и Д. П., на който Г. Ц. И. обяснил, че рег. № [рег. номер] е зает /даден/ и поради тази причина не могат да го закупят. Н. Н. предложил на П. за регистрирания от Т. К. лек автомобил да бъде даден рег. № [рег. номер], като му дал К. да попълни ново заявление за този номер. Старото заявление било унищожено и закупеният от Т. К. лек автомобил бил регистриран с рег. № [рег. номер]. Регистрационен номер [рег. номер] бил предоставен на фирма „Грация“ – Ц. К. Ц. от гр. Ловеч и бил монтиран на автобус „Мерцедес Туризмо“.

В хода на проведеното дисциплинарно производство били събрани множество писмени доказателства и били снети сведения от Д. Р. П., Н. В. Н., Н. Т. М., Н. П. Н., Ц. Л. П., В. Г. В., Д. П. Д., Ц. К. Ц., Р. Л. П., Т. Н. К., И. Г. И., И. Г. П., Л. Е. З., П. Ц. Д., С. Н. В..

В оспорената заповед е прието от ДНО, че действията на Г. Ц. И. – разпореждане за задраскване на номера от списъка и оказване на натиск и заплахи към служители на сектор „Пътна полиция“, включително принуждаване на гражданин да се откаже от предоставения му номер, чрез подаване на друго заявление, са били насочени единствено към постигане на желания резултат – запазване на номер [рег. номер] за негов приятел. Посочено е в заповедта, че при извършване на дисциплинарното нарушение служителят е проявил изключителна упоритост, самонадеяност и последователност, като е търсил по всякакъв начин настъпването на желаният от него вредоносен резултат. Посочено е също, че поведението на Г. Ц. И. пред служители на сектор „Пътна полиция“ и Д. П. се характеризира с арогантност и явно подчертаване, че неглижира всички правила, установени за предостяването на този вид регистрационни номера, както и е демонстрирал, че служебното му положение и заеманата от него ръководна длъжност му позволяват да не спазва нормативно установеният ред. ДНО е заключил, че с това си деяние Г. Ц. И. е злоупотребил с предоставените му власт и доверие, в качеството си на зам. директор на ОДМВР гр. Ловеч, като тази злоупотреба е направена с цел да предизвика облага в полза на трето лице – служител на полицията. В оспорената заповед е отразено, че дисциплинарното нарушение е извършено при форма на вината пряк умисъл, като И. е съзнавал противоправния характер на деянието, тъй като е знаел, че номер [рег. номер] е бил предварително запазен за негов познат, без за това да е подадено необходимото заявление, но въпреки това е въздействал върху гражданин да си промени първоначалното желание и да вземе друг предложен му номер за регистрация. Посочено е, че като ръководен служител на МВР, Г. Ц. И. е допускал и предвиждал вероятното настъпване на вредоносния резултат, но въпреки това се е съгласил с последиците и не е спазил правилата за ползване на номер по избор. За извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР – „злоупотреба с власт и доверие“ с оспорената заповед на Г. Ц. И. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение с МВР на Г. Ц. И. – заместник директор на ОДМВР гр. Ловеч и началник на отдел „Криминална полиция“, както и е отнето почетно отличие на МВР „за доблест и заслуги“ – III степен и „Почетен знак“ III степен. В оспорената заповед ДНО е обсъдил направените искания и възражения от Г. Ц. И., като не е приел същите.

Видно от приетата като доказателство по делото Кадрова справка peг. № 8121р-11471/06.06.2024г. по описа на МВР /л. 310-312/, комисар Г. Ц. И. е награждаван многократно с различни награди и е наказван три пъти.

Представените с административната преписка писмени доказателства, както и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

В хода на съдебното дирене по искане на оспорващия са събрани гласни доказателства като са разпитани трима свидетели – С. Н. В., Н. В. Н. и И. Г. П..

От показанията на свидетелят С. В. се установи, че той е бил Директор на ОДМВР гр. Ловеч за времето от месец юли 2021г. до 14.02.2024г. когато е бил освободен. Същият заяви, че още като е започнал като директор до него е достигнал сигнал, че служители от КАТ Ловеч уреждат по- хубави регистрационни номера на коли на граждани срещу някаква облага. В тази връзка той е възложил на зам. директора Г. Ц. И. да проучи нещата, като целта е била да се установи кои са тези служители. Свидетелят В. заяви, че е дал указания на Г. И., тъй като е заместник и е по оперативната част, с неговите приоми да направи комбинация, за да можем да набележим един регистрационен номер на МПС и да видим кой ще си позволи да даде този номер на някого. Заяви, че не е докладвал на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР, тъй като от предишен свой опит счита, че се действа преднамерено, необективно и по поръчка от тяхна страна. Затова той е решил да си изчистят сигнала и да поставят Дирекция „Вътрешна сигурност“ пред свършен факт. Затова той възложил задачата на Г. И. да се занимава с постъпилия сигнал. Свидетелят В. заяви, че когато е започнала комплексната проверка от Министерството на цялата Дирекция, на неговата дейност е имало зачеркнат регистрационен номер, като той е гледал запис от видеокамера, на който служителка от КАТ - Ц. П. е коментирала с гражданин някакъв номер и коментарът, който той е запомнил е: „За това хубавото Ауди ли е този номер?“ Заяви, че е имало разговор в насока дали е свободен или не номерът, защото бил зачертан, като П. е заявила, че е проверила в системата и че е свободен този номер. Заяви, че когато е бил директор се е разпоредил да сложат камери във фоайето в КАТ-Ловеч с идеята да се минимализира корупцията. Бил е разпоредил да има списък с „хубавите номера“, който да се изложи в фоайето и да се предотврати ходенето на гражданите по кабинетите на служителите, за да няма нерегламентирани контакти. Заяви, че на посоченият запис, който е гледал, служителката е била в помещението, където се извършват регистрациите, а гражданинът във фоайето, но камерата, която е със звук е хващала и тази част от записите и се вижда и чува. Заяви също, че на Г. Ц. И. е съдействал в проверката Н. Н. - началник сектор „Пътна полиция“. Свидетелят В. заяви, че е имал доверие на Г. Ц. И., били са един екип и той е свестен човек, свестен ръководител, разбран колега, особено в криминална област. Заяви също, че не е загубил доверие в него. Заяви също, че когато е бил Директор на ОДМВР гр. Ловеч е издал заповед, като е бил разпоредил на началник отдел „Охранителна полиция“ - г-н В. всеки месец избирателно да следи даването на номера и да се следи хронология на даване, и мисля, че бяха и тези „хубави номера“, но не може да знае какво се е случвало на практика в КАТ. Заяви също, че Г. Ц. И. се е ползвал с изключителен авторитет сред служителите на полицията и това е била една от причините той да пожелае И. да му е заместник-директор. Заяви също, че до него не са достигали оплаквания и сигнали, че има служители, подчинени, които се страхуват от Г. Ц. И. и са недоволни от него.

Свидетелят Н. Н. заяви, че се е върнал на работа в края на месец април 2023г. като началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч след продължителен болничен. Заяви, че като е започнал работа, от граждани е разбрал, че по-хубави регистрационни номера се раздават от служители на сектора срещу почерпка или заплащане. Докладвал е случая на заместник-директора Г. Ц. И., тъй като по това време той е замествал директора С. В.. Впоследствие двамата са докладвали сигнала на директора В. и са се разбрали да се извършат някакви действия, за да се установи кои са лицата и да се съберат данни. Свидетелят Н. заяви, че редът е бил следният: Номерата се слагат на табло на първия етаж във фоайето да е видимо за гражданите и се задраскват с химикал тези номера, които вече са дадени от касиер-домакина Н. М.. Ако го няма Н. М., се задраскват от инспектор Н. П. Н.. В края на месец януари 2024г. той е видял, че един от номерата - 8388 е бил задраскан през средата подозрително – както е правоъгълника, не е плътно задраскан до края. Докладвал е и на двамата ръководители, на директора и зам.-директора на ОДМВР гр. Ловеч. Заяви, че един ден в кабинета му е дошло лице от гр. Троян със заявление за този номер 8388. Тъй като бях докладвал за този номер, се е обадил за това на Г. И. и той е дошъл в КАТ. Заяви, че на служебният му компютър с И. са прегледали записите от видеокамерата, на които се е виждало, че вътре в помещението, където се извършват регистрациите, влиза това лице от гр. Троян и разговаря с една от служителките - Ц. Л. П., като я пита точно за този номер. Тя му е казала, че е задраскан, но ще провери, като се е обадила на домакина М. и дали има подадено заявление за този номер. Оказало се е, че няма подадено заявление, но е задраскан номера. Заяви също, че после в неговия кабинет са извикали Ц. П., Н. М. и Н. Н., като Г. И. е попитал какво се случва, защо тези номера се задраскват произволно, на което служителите не могли да отговорят. Свидетелят Н. разпоредил номерата да се задраскат вече с черен флумастер и понеже таблото не е попадало в обхвата на камерата, да бъде изместено в обхвата на камерата. Разпоредил също номерът 8388 да се сложи на таблото и да се вижда, като впоследствие вече бил закупен от друго лице. Заяви, че Г. Ц. И. не е запазвал този номер, нито е заявявал, че този номер е запазен за някое лице. Свидетелят Н. заяви, че никой от служителите не се страхува от Г. Ц. И., той е с дългогодишен опит и винаги се е отнасял към служителите с голямо уважение и той не е чувал И. да заплашва служител. Заяви също, че е присъствал на идването на И. в сектор „Пътна полиция“, като Ц. П. не е дошла там. Заяви също, че Г. Ц. И. никого не е заплашвал, попитал е видял ли е някой от тях кой е задраскал този номер или те са го задраскали, но не е казвал, че този номер е запазен.

От показанията на свидетеля И. Г. П. се установява, че той работи в РУ гр. Ловеч и на 26.01.2024г. е закупил лек автомобил марка “Нисан“, на 30.01.2024г. го е регистрирал в КАТ, като не е ходил при никого, за да иска съдействие за по-хубав регистрационен номер. Свидетелят П. заяви, че се е наредил на опашкатата за регистрация и след като му е дошъл реда са му дали регистрационен номер [рег. номер]. Заяви, че за този номер не се дължат други такси освен стандартните такси за регистрация на автомобил, както и че не е молил Г. Ц. И. за съдействие за някакъв по-хубав номер.

Разпит на допуснатият по искане на ответника и призован свидетел Ц. Л. П. не се състоя поради неявяването на П. и в двете открити съдебни заседания и направено искане от процесуалният представител на ответника – главен юрисконсулт Р. М. за заличаването на свидетелката П..

Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните свидетели като обективни, безпристрастни, непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото, като съобрази, че свидетелите са предупредени за отговорността по чл. 290 от НК. Обстоятелството, че свидетелите С. Н. В. – бивш Директор на ОДМВР гр. Ловеч и Н. В. Н. – бивш Началник на сектор „Пътна полиция“ КАТ при ОДМВР гр. Ловеч, също са с наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, не прави дадените от тях показания неверни или свидетелите заинтересовани от изхода на настоящото дело.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 211 от ЗМВР. Изложеното обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането ѝ по същество.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, Ловешки административен съд, пети състав, намира жалбата за основателна, по следните съображения: 

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия и упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя. Оспорената заповед е издадена от Министъра на вътрешните работи, който съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР налага наказания със заповед за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието „уволнение“ за главния секретар на МВР. Видно от Указ № 101 от 09.04.2024г. /л. 33/ за назначаване на служебно правителство, издаден от Президента на Република България и обнародван в ДВ бр. 32 от 09.04.2024г., издателят на оспорваната заповед - К. С. е назначен за Министър на вътрешните работи, а от приложените по делото Кадрова справка с рег. № 8121р-11471 от 06.06.2024г. /л. 310-312/, Длъжностна характеристика /л. 196 и сл./ се установява, че жалбоподателят Г. Ц. И. е заемал длъжонстта заместник директор на ОДМВР гр. Ловеч и началник на отдел „Криминална полиция“, която длъжност е ръководна. Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност.

Оспореният административен акт - Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г., е обективиран в предвидената от закона писмена форма, подписан от издателя си, като формално е мотивирана е с излагане на фактически и правни основания.

Заповедта е издадена в преклузивният срок на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на служителя срещу подпис и на нея е отбелязана датата на връчване.

Съдът счита, че оспореният акт не съдържа всички изискуеми от закона реквизити, съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е направено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай - конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност. Надлежното описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в тази насока според настоящия съдебен състав би довело от една страна до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като ще е възпрепятствано да организира същата, поради поставянето му в невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на административния акт.

В заповедта е посочено, че се приема за безспорно установено, че на 02.02.2024г., в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ловеч, комисар И., без да има нормативно определено право, демонстрирайки ръководната си позиция на зам. директор на ОДМВР-Ловеч, е оказал натиск върху Д. П., като му е заявил с висок и неучтив тон (който го е уплашил и притеснил), че номер [рег. номер] е бил зает и запазен за друго лице (И. П.), като с това свое властническо поведение И. е принудил притеснения П., въпреки предварително изразеното желание (неговото и на собственика на автомобила К.), да се откаже от номер [рег. номер] и да заяви друг номер [рег. номер], който допълнително им е предложен. Посочено е също, че в негово присъствие и под негово давление Н. е предоставил на П. номер [рег. номер], който не е бил в изложения списък със свободни номера, като за постигане на целта (запазване на номер [рег. номер]) е било унищожено първото регистрирано заявление. Посочено е също, че неправомерното поведение на И. е довело до грубо нарушаване на т.II.4 от Заповед № 295з-283/06.02.2023г. на Директора на ОДМВР гр. Ловеч „При заявено желание за право на ползване на един и същ регистрационен номер от повече лица, номерът се предоставя на лицето по поредността на регистриране на заявлението“ и е лишило собственика на МПС К., който пръв е подал заявление за номер [рег. номер], да го получи за сметка на друго лице. Министърът на вътрешните работи е счел, че действията на комисар И. са били насочени единствено към изпълнение на предварително поетия от него ангажимент – номер [рег. номер] да бъде запазен за приятеля му И. П., както и че комисар И. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР – „неспазване на служебните правомощия“, за което е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. В заповедта е посочено също, че И. е злоупотребил с предоставените му власт и доверие, в качеството му на заместник директор на ОДМВР гр. Ловеч, като това е направено с цел да се предизвика облага за трето лице – служител на полицията И. П..

Съдът счита, че оспорената заповед само формално отговаря изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и въпреки многословната й обстоятелствена част неясно остава какъв в крайна сметка е конкретният фактически състав на дисциплинарното нарушение, вменено на Г. Ц. И. – дали е „неспазване на служебните правомощия“, дали е „злоупотреба с власт и доверие“ или и двете, така както е посочено в Обобщената справка и Становището на ДРО. При фактическото описание на нарушението ДНО е изложил предимно не толкова факти, колкото изводи по отношение на поведението на наказания служител.

Съдът констатира, че дисциплинарното производство е проведено и в нарушение на специалните административнопроизводствени правила. Съобразно разпоредбата на чл. 35 от АПК, административният орган следва преди издаване на акта да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. ДНО не е изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 4 и чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, т. к. освен да събере, също следва да оцени всички доказателства по преписката, включително свързаните с обясненията и възраженията на разследвания служител, което е довело до издаване на акт при неизяснени фактически обстоятелства. Не са отстранени противоречията в хода на дисциплинарното производство, а са възприети данните, предоставени само от една част от лицата, които са дали сведения. Необосновано ДНО е приел за необективни и нелогични сведенията, дадени от С. В., Н. Н., И. П. и обясненията на Г. И., но е възприел сведенията на Л. Е. З., който бил чул нещо от Н. Н. и Н. М. и го преразказва и Р. Л. П., която е сестра на Ц. Л. П. и излага факти, които самата Ц. П. отрича. Съдът намира, че сведенията на тези две лица са необективни, предубедени и противоречат на събрания доказателствен материал, предвид и обстоятелството, че и З. и П. имат личен мотив за реализирането на дисциплинарна отговорност на оспорващия. Не са съобразени и записите от видеокамерите в сектор „Пътна полиция“, които въпреки образуваното дисциплинарно производство, са били унищожени, поради което не бяха предоставени на съда след изискването им. По този начин дисциплинарното производство е било проведено при допуснати съществени нарушения на принципите на законност, истинност, самостоятелност и безпристрастносто, което е довело до недопустимо ограничаване на правото на защита на оспорващия Г. И.. Описаните пропуски в разследването и при мотивиране на процесната заповед, освен на процесуални нарушения на органа във връзка със събирането и преценката на доказателствата, сочат и на несъответствие с материалния закон поради недоказаност на релевираното дисциплинарно нарушение.

След съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства съдът намира, че оспорената заповед е издадена при неизяснена в пълнота фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон. Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване.

Съдът счита, че изложената в заповедта фактическа обстановка и направените от ДНО изводи не съответстват нито на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, нито на доказателствата, които се събраха в хода на съдебното следствие. По никакъв начин не се доказа посоченото в оспорената заповед, че „демонстрирайки ръководната си позиция на зам. директор на ОДМВР-Ловеч, Г. Ц. И. е оказал натиск върху Д. П., като му е заявил с висок и неучтив тон (който го е уплашил и притеснил), че номер [рег. номер] е бил зает и запазен за друго лице (И. П.), като с това свое властническо поведение И. е принудил притеснения П., въпреки предварително изразеното желание (неговото и на собственика на автомобила К.), да се откаже от номер [рег. номер] и да заяви друг номер [рег. номер], който допълнително им е предложен“. В хода на дисциплинарното производство от Д. Р. П. са били снети две сведения, съответно от дата 27.05.2024г. /л. 206-208/ и от дата 23.04.2024г. /л. 157-158/. В първото сведение П. е заявил, че е заявил, че ще си монтира номер, какъвто се падне, защото тонът на И. бил по-висок и той леко се притеснил. Във второто сведение на П. никъде той не е споменал, че Г. И. му е говорил с висок тон и се е притеснил, напротив посочил е, че И. му е казал, че номер [рег. номер] не е свободен и началникът на КАТ му е предложил друг номер – [рег. номер], който той и К. са избрали и автомобилът е бил регистриран с този номер. В сведението, снето от Т. Н. К. /л. 252/ същият е заявил, че след като е избрал номер [рег. номер] е попълнил заявление, извикали са приятеля му М. /Д. П./ на втория етаж при началника и след като той се е върнал му е казал, че този номер е зает и им предлагат номер [рег. номер], на което той се е съгласил, подписал е ново заявление и е регистрирал автомобила с номер [рег. номер]. Снето е било сведение и от И. Г. П. /л. 254/, в което същият е отразил, че нито е имал желание да регистрира автомобила, който е закупил с номер [рег. номер], нито някой му е предлагал този номер, нито той е търсил за съдействие Г. И. или други служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч. Три сведения са снети и от Ц. Л. П. в хода на дисциплинарното производство /л. 165, л. 210 и л. 211/, като и в трите сведения П. е посочила, че Т. К. и Д. П. са отишли за регистрация на лек автомобил, поискали са рег. номер [рег. номер], тя е проверила в системата, че номерът е свободен и те са попълнили заявление за този номер. В сведението от 29.05.2024г. /л. 211/ Ц. П. е посочила, че комисар Г. И. не я е заплашвал, нито е разговарял с нея по повод рег. номер [рег. номер]. В сведенията на Н. Т. М. – домакин в сектор „Пътна полиция“ /л. 212 – 215/, Н. П. Н. /л. 209/ и Л. Е. З. /л. 255 – 258/ действително се съдържат данни, че Г. И. е разпоредил на Н. Н. да задраска от списъка с номера, изложен във фоайето на КАТ рег. номер [рег. номер], тъй като го е обещал на И. П. и след като този номер е бил даден на друго лице, И. е отишъл в КАТ и видимо ядосан се е разпоредил номерът да бъде върнат и на клиента да се даде друг номер. Както в даденото сведение в хода на дисциплинарното производство /л. 281-282/, така и в съдебно заседание при разпита му в качеството на свидетел С. Н. В. заяви, че той, като Директор на ОДМВР гр. Ловеч по това време, е възложил на заместника си Г. Ц. И. да предприеме действия по установяване дали в КАТ се предлагат регистрационни номера не по установения ред и да направи съответното разследване за това. Именно в изпълнение на това И. е предприел действия за установяване кои служители имат отношение към задраскването на номера от списъка и дали някои от тях са замесени в корупционни действия. По този повод И. се е обадил на полицейски инспектор Н. Н. да задраска от списъка рег. номер [рег. номер]. Н. изпълнил това разпореждане, но не задраскал плътно с черен маркер номера на таблото, както са останалите заети номера, а само с една линия с химикал. След като в края на месец януари 2024г. свидетелят Н. Н. е докладвал на Г. И., че на таблото един от номерата [рег. номер] е задраскан само с химикал с една линия, а не плътно с маркер, както останалите заети вече номера, И. се е разпоредил да се следи какво ще се случи с този номер. Извършена е била проверка, че за този номер няма подадено заявление, но той е задраскан, прегледани са били записите от видеонаблюдението и е било установено, че посоченият регистрационен номер е даден на Т. К., който е отишъл в КАТ заедно с Д. П.. От горното се установява, че действията на оспорващия Г. Ц. И. са били в изпълнение на възложената му задача от свидетеля С. В. – по това време Директор на ОДМВР гр. Ловеч. Не се доказва по никакъв начин Г. И. да е извършил дисциплинарно нарушение „неспазване на служебните правомощия“ или „злоупотреба с власт и доверие“. В този смисъл съдът възприема изложените доводи от адв. В. С. в представената от него писмена защита. На първо място ДНО е издал оспорената заповед при наличието на противоречиви доказателства и при неизяснена в пълна степен фактическа обстановка. Съобразени и възприети са били само една част от събраните писмени доказателства и снетите сведения, което съдът намира за тенденциозно и необективно. Не са съобразени изложените факти от С. В., И. П., Н. Н., както и обясненията на Г. Ц. И.. ДНО е посочил в заповедта, че намира същите за необективни и нелогични. В същото време е съобразил изложени предположения и субективни възприятие от лица, които нито са присъствали на случилото се на 02.02.2024г. в сектор „Пътна полиция“, нито имат отношение към случилото се. Такива лица са Л. Е. З., който бил чул нещо от Н. Н. и Н. М. и го преразказва и Р. Л. П., която е сестра на Ц. Л. П. и излага факти, които самата Ц. П. отрича. Както по-горе посочи съдът намира, че именно сведенията на тези две лица са необективни, предубедени и противоречат на събрания доказателствен материал, предвид и обстоятелството, че и З. и П. имат личен мотив за реализирането на дисциплинарна отговорност на оспорващия.

Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност. Тя е лична – съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР и следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях.

В настоящият случай, на Г. Ц. И. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че на 02.02.2024г., в сградата на сектор ПП при ОДМВР-Ловеч, без да има нормативно определено право, демонстрирайки ръководната си позиция на зам. директор на ОДМВР-Ловеч, е оказал натиск върху Д. П., като му е заявил с висок и неучтив тон (който го е уплашил и притеснил), че номер [рег. номер] е бил зает и запазен за друго лице (И. П.), като с това свое властническо поведение И. е принудил притеснения П., въпреки предварително изразеното желание (неговото и на собственика на автомобила К.), да се откаже от номер [рег. номер] и да заяви друг номер [рег. номер]. Посочено е в заповедта, че неправомерното поведение на И. е довело до грубо нарушаване на т. II.4 от Заповед № 295з-283/06.02.2023г. на Директора на ОДМВР гр. Ловеч и извършеното представлява нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР - „неспазване на служебните правомощия“, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР „злоупотреба с власт и доверие“ е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Съставът на нарушението, за което е наложено дисциплинарното наказание на И., изисква служителят да се възползва преднамерено и неправомерно от служебното си положение, за да извлече определена облага за себе си или трето лице, чрез поставянето на себе си или на другиго в по-благоприятно положение. Съдът категорично счита, че от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства не може да се направи обоснованият извод за извършено дисциплинарно нарушение по посочения по-горе законов текст от страна на оспорващия Г. Ц. И.. Напротив установи се, че поведението на И. е било в изпълнение на служебните му задължения в качеството му на заместник директор на ОДМВР гр. Ловеч и началник на отдел „Криминална полиция“, както и в изпълнение на заповед на Директора на ОДМВР гр. Ловеч – С. Н. В., който е посочил това в даденото от него сведение по дисциплинарното производство. В този смисъл бяха и показанията на свидетеля В. в съдебна зала. Тоест не е налице възползване преднамерено и неправомерно от служебно положение от страна на Г. Ц. И., а изпълнение на заповед на Директора на ОДМВР гр. Ловеч. На следващо място от събраните по делото доказателства се установи, че по устно разпореждане на Н. Н. – началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр. Ловеч е бил съставян и трети списък с регистрационни номера, извън тези, за които се дължи такса в размер 300 лева и 1500 лева, като този трети списък е бил именуван „Налични автомобилни табели с регистрационни номера представляващи интерес“. Тези номера не са се образували по начина, описан в Заповед № 295з-283/06.02.2023г. на Директора на ОДМВР гр. Ловеч и за тях не се е събирала такса по Тарифа 4, както за номерата от другите два списъка. Регистрационен номер [рег. номер] е бил включен именно в този трети списък, поради което не е подадал в приложението на посочената заповед. При това положение няма как оспорващият Г. Ц. И. да е извършил дисциплинарното нарушение „неспазване на служебните правомощия“ поради неспазване на т.II.4 от Заповед № 295з-283/06.02.2023г. на Директора на ОДМВР гр. Ловеч, както е посочено в оспорената Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г., издадена от К. С. – Министър на вътрешните работи. На следващо място не е налице и третият елемент от фактическия състав на нарушението, че запазването на регистрационния номер е извършено с цел извличане на облага за себе си или за другиго. Установи се от показанията на свидетеля И. П., че същият е закупил лек автомобил на 26.01.2024г. и е регистрирал същия на 30.01.2024г. с регистрационен номер [рег. номер]. Тоест към дата 02.02.2024г. свидетелят П. вече е имал даден регистрационен номер, което изключва тезата на ДНО, че регистрационен номер [рег. номер] е бил пазен от Г. И. за него. Ако това беше така, би следвало при регистрацията на лекия автомобил от свидетеля И. П. на същият да е предоставен регистрационен номер [рег. номер], което не се е случило.

По изложените съображения съдът счита, че не е налице доказано и то по несъмнен и категоричен начин извършено от оспорващия дисциплинарно нарушение. Издадената заповед, с която е ангажирана дисциплинарната отговорност на Г. И. почива на предположения и е издадена при неизяснена в пълнота фактическа обстановка, като вероятно е проява на извършвана в последните месеци последователна политика на отстраняване на неудобни служители за ръководството на МВР по време на министър С..

Съдът счита, че при издаването на заповедта за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, наказващият орган не е спазил и правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което негово задължение е императивно и влече необоснованост, както по отношение въпроса за извършване на нарушението, така и за вида и размера на наложеното наказание. Видно от съдържанието на оспорената заповед, органът формално е приложил разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне вида и размера на наказанието, което е самостоятелно основание за отмяна на тази заповед. Съгласно цитираната разпоредба, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания, се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В атакуваната заповед е извършено само формално изброяване на тези обстоятелства, съобразно приетата за установена фактическа обстановка, без да е налице съпоставянето ѝ с цялостното поведение на държавния служител по време на службата му, каквото е изискването на посочената норма. Направено е позоваване на кадровата справка на оспорващия, но липсва анализ на установеното от нея, с което е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.

Съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства налага извода, че вмененото на Г. Ц. И. дисциплинарно нарушение не е безспорно доказано, липсват категорични доказателства за вина на жалбоподателя, както и за конкретната форма на вината на същия, което обосновава незаконосъобразност на оспорения акт, поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона.

Оспорената заповед е издадена и в несъответствие с целта на закона, който изисква дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, извършено от служителя и при спазване на разписаните специални правила. Налагането на дисциплинарно наказание за недоказано извършено от конкретното лице дисциплинарно нарушение не може да постигне нито индивидуалната, нито генералната превенция на дисциплинарното наказание. Предвид това е налице и несъответствие на оспорената заповед с целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК.

Предвид всичко изложено по-горе съдът счита, че жалбата на Г. Ц. И. е основателна и следва да бъде уважена, а обжалваната Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г., издадена от К. С. – Министър на вътрешните работи е издадена в нарушение на специалните изисквания за форма, административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел, поради което е незаконосъобразен акт и същият следва да бъде отменен на основание чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

При този изход на делото съдът намира искането на оспорващия за присъждане на направените разноски съобразно списъка на л. 358 от делото за основателно и Министерството на вътрешните работи /като юридическо лице, в чиято структура е издателят на заповедта/ на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдено да заплати на Г. Ц. И. направените от него съдебни разноски общо в размер на 1 110.00 лева, от които 10.00 лева - платена държавна такса и 1100.00 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие на л. 357 от делото.

С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, Ловешки административен съд, пети административен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г., издадена от К. С. – Министър на вътрешните работи, с която на комисар Г. Ц. И. – заместник директор на ОДМВР гр. Ловеч и началник на отдел „Криминална полиция“, на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 3, чл. 203, ал. 1, т. 8, чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение с МВР, както и на основание чл. 210, ал. 7 от ЗМВР е отнето почетно отличие на МВР „за доблест и заслуги“ – III степен и „Почетен знак“ III степен.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи с адрес: гр. София, [улица], да заплати на Г. Ц. И., [ЕГН], с адрес: гр. Ловеч, [улица], сумата 1 110.00 - хиляда сто и десет лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд гр. Ловеч пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.