Решение по дело №4129/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 428
Дата: 17 март 2023 г. (в сила от 17 март 2023 г.)
Съдия: Валентин Пушевски
Дело: 20223110204129
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 428
гр. Варна, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Искрена Г. И.а
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20223110204129 по описа за 2022 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Ж. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Бургас, ж.к. „Меден рудник“, блок № 79, вх. 4, ет. 3, ап. № 69, депозирана
чрез неговия процесуален представител адв. П. Й. от АК – Плевен срещу
Наказателно постановление № 23 – 0000581 от 14.07.2022 г., издадено от
Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на
жалбоподателя Ж., на основание разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона
за автомобилните превози, му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева, за това, че около 10:15 часа на 13.05.2022 г. в
обл. Варна, по РП III – 2008, преди разклона за пристанище „Варна – Запад“,
в посока гр. Суворово, управлява влекач марка „Волво“, кат. N3, с рег. № А
8020 МТ, с прикачено полуремарке с рег. № А 3905 ЕМ, извършващ
обществен превоз на товари – празен в момента на проверката, по маршрут
гр. Варна – пристанище „Варна Запад“, видно от пътен лист № 0006331/
13.05.2022 г., като водачът С. Ж. Ж. извършва обществен превоз на товари с
превозно средство от кат. N3, за чието управление се изисква СУМПС от кат.
„С“ без да притежава валидна карта за квалификация. Водачът представя
карта за квалификация за превоз на товари с № Р 172008, издадена на
21.04.2017 г. и валидна до 01.03.2022 г., като след направена справка в
1
регистъра на ИА „Автомобилна администрация“ е установено, че няма
издадена нова карта – нарушение на разпоредбата на чл. 87, т. 3 от Наредба №
33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията
на Република България, издадена от Министъра на транспорта.
Жалбоподателят С. Ж. Ж. намира издаденото наказателно постановление
за незаконосъобразно, без в самата въззивна жалба да навежда някакви
конкретни аргументи в защита на своята позиция. Отправя молба за отмяна
на наказателното постановление.
В проведеното на 25.01.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД №
4129 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят С. Ж. Ж.
не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази
становището му в дадения ход на делото по същество. В депозирани на
25.01.2023 г. в деловодството на Варненския районен съд писмени бележки,
изготвени от адв. П. Й. се застъпва позиция за поддържане на въззивната
жалба и отмяна на наказателното постановление, предвид липсата на
доказателства за извършване на обществен превоз на товари към момента на
проверката, както и доколкото според жалбоподателя неправилно е
ангажирана отговорността му въз основа на разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1
от Закона за автомобилните превози, а в случая по – скоро е приложима
санкционната разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози.
Въззиваемата страна Директорът на дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален
представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по
същество в проведеното на 25.01.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД
№ 4129 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Около 10:15 часа на 13.05.2022 г. жалбоподателят С. Ж. Ж. управлявал
влекач марка „Волво“, кат. N3, с рег. № А 8020 МТ, с прикачено полуремарке
с рег. № А 3905 ЕМ в обл. Варна по РП III – 2008 в посока към гр. Суворово,
като извършвал обществен превоз на товари по маршрут гр. Варна –
пристанище „Варна – Запад“.
В същото време на път РП III – 2008, на разклона към пристанище „Варна
– Запад“ бил позициониран екип на РД „Автомобилна администрация“ гр.
2
Варна, съставна част от който бил св. Б. Г. И. – ст. инспектор в РД
„Автомобилна администрация“ гр. Варна, който изпълнявал служебните си
задължения по контрол на автомобилното движение в този район на страната.
Св. И. спрял за проверка управления от жалбоподателя Ж. товарен
автомобил, като жалбоподателят представил карта за квалификация за превоз
на товари с № Р 172008, издадена на 21.04.2017 г. и валидна до 01.03.2022 г.
Тъй като представената карта за квалификация била с изтекъл срок на
валидност, св. И. извършил проверка в информационната система на ИА
„Автомобилна администрация“, като установил, че нова карта за
квалификация на водача не е била издавана на името на С. Ж. Ж..
Преценявайки, че с това свое поведение, жалбоподателят Ж. е нарушил
разпоредбата на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена
от Министъра на транспорта, доколкото е извършвал обществен превоз на
товари с превозно средство от кат. N3, за чието управление се изисква
СУМПС от кат. „С“ без да притежава валидна карта за квалификация, на
същата дата 13.05.2022 г. св. И. съставил акт за установяване на
административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за
нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, не
постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 14.07.2022
г. Директорът на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената
част на АУАН, издал Наказателно постановление, с което на основание
разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози,
наложил на жалбоподателя Ж. административно наказание „глоба“ в размер
на 2000 лева за извършено нарушение на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, издадена от Министъра на транспорта.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
3
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради
следните съображения:
На първо място следва да се подчертае, че липсва спор между страните,
че към датата 13.05.2022 г. жалбоподателят Ж. не е имал валидна карта за
квалификация на водача, доколкото същият е притежавал карта за
квалификация за превоз на товари с № Р 172008, издадена на 21.04.2017 г. и
валидна до 01.03.2022 г., именно която е представил в хода на извършената
му от св. И. проверка. Валидността на картата за квалификация с № Р 172008
е изтекла на 01.03.2022 г. и след тази дата водачът няма издадена на негово
име карта за квалификация – обстоятелство, което се потвърждава от
показанията на св. И., които съдът няма причина да не кредитира и
разпечатката от информационната система на ИА „Автомобилна
администрация“, приложена към преписката. На практика нито във
въззивната жалба, нито до приключване на съдебното производство
жалбоподателят не е твърдял, че е притежавал валидна към датата 13.05.2022
г. карта за квалификация на водача, поради което и съдът приема за
установено, че към датата 13.05.2022 г. водачът не е притежавал валидна
карта за квалификация на водача, поради което и осъществявайки обществен
превоз на товари на тази дата е нарушил разпоредбата на чл. 87, т. 3 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, издадена от Министъра на транспорта.
В самата въззивна жалба липсват някакви конкретни възражения срещу
законосъобразността на наказателното постановление, като такива са
наведени в изготвените от адв. П. Й. писмени бележки и съдът би желал да
изрази своята позиция по всяко едно от изрично наведените възражения.
Съдът не може да се съгласи с възражението, че административно –
наказващия орган е „смесил“ съставите на разпоредбите на чл. 93, ал. 1 и чл.
93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, защото никъде в
обстоятелствената част на наказателното постановление не се твърди, че
водачът е имал валидна карта за квалификация към датата на проверката, но
не я е представил на проверяващия инспектор от РД „Автомобилна
администрация“ гр. Варна. Напротив – карта за квалификация е била
представена, но същата е била с изтекъл срок на валидност, т.е. невалидна
към датата 13.05.2022 г.
4
Според съда разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози се явява специална спрямо разпоредбата на чл. 105,
ал. 1 от Закона за автомобилните превози и именно тя е приложима като
санкционна разпоредба за осъщественото нарушение.
Представения лично от жалбоподателя пътен лист (приложен към
административно – наказателната преписка) категорично установява, че към
момента на проверката е осъществявал обществен превоз на товари по
маршрут гр. Варна – пристанище „Варна Запад“, поради което и това
конкретно възражение, съдът намира за несъстоятелно.
Предвид гореизложеното, според съда правилно е била ангажирана
административно – наказателната отговорност на жалбоподателя С. Ж. Ж. за
извършено нарушение на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България, издадена от Министъра на транспорта.
Наложеното административно наказание „глоба“ е строго фиксирано
като вид и размер в разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози, административно – наказващият орган изцяло се е
съобразил с неговите параметри при индивидуализация на наказанието,
поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ.
евентуална несправедливост.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно
постановление № 23 – 0000581 от 14.07.2022 г., издадено от Директора на РД
„Автомобилна администрация“ гр. Варна, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на РД
„Автомобилна администрация“ гр. Варна следва да бъдат присъедини
разноски в размер на 80 лева, която сума представлява юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 23 – 0000581 от 14.07.2022 г.,
5
издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с
което на С. Ж. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Меден
рудник“, блок № 79, вх. 4, ет. 3, ап. № 69, на основание разпоредбата на чл.
93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, за това, че около
10:15 часа на 13.05.2022 г. в обл. Варна, по РП III – 2008, преди разклона за
пристанище „Варна – Запад“, в посока гр. Суворово, управлява влекач марка
„Волво“, кат. N3, с рег. № А 8020 МТ, с прикачено полуремарке с рег. № А
3905 ЕМ, извършващ обществен превоз на товари – празен в момента на
проверката, по маршрут гр. Варна – пристанище „Варна Запад“, видно от
пътен лист № 0006331/ 13.05.2022 г., като водачът С. Ж. Ж. извършва
обществен превоз на товари с превозно средство от кат. N3, за чието
управление се изисква СУМПС от кат. „С“ без да притежава валидна карта за
квалификация. Водачът представя карта за квалификация за превоз на товари
с № Р 172008, издадена на 21.04.2017 г. и валидна до 01.03.2022 г., като след
направена справка в регистъра на ИА „Автомобилна администрация“ е
установено, че няма издадена нова карта – нарушение на разпоредбата на чл.
87, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България. Издадена от Министъра на
транспорта.
Осъжда С. Ж. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Меден
рудник“, блок № 79, вх. 4, ет. 3, ап. № 69 да заплати на РД „Автомобилна
администрация“ гр. Варна парична сума в размер на 80 лева, представляваща
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по
НАХД № 4129 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6