Р Е
Ш Е Н
И Е №260006
гр.Кюстендил,
16.06.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на шестнадесети декември, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при
секретаря:Теодора Димитрова,
след като
разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева търг.д.№90/2017г. по описа на Окръжен
съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Тридесет и втора – „Производство
по търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по исковата молба на ***, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от изпълнителните
директори Д.Ш.и П.Д., подадена чрез пълномощника адв.Д.М.,
срещу Г.В.С. с ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по
реда на чл.422 ал.1 от ГПК, с правно основание чл.430 от Търговския закон ТЗ)
във вр. с чл.79 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) и чл.86 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение
на ответника съществуването на вземания на ищеца спрямо него, за които е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№1011/2017г. по описа на РС-Дупница, произтичащи от договор за кредит за рефинансиране
на жилищен/ипотечен кредит №***., сключен между страните, както следва:
193 297.89 лева – главница за периода от 10.03.2016г. до 04.06.2017г.,
12 660.18 лева – договорна възнаградителна лихва
за периода от 10.04.2016г. до 26.02.2017г., 3 021.40 лева – наказателна
лихва за просрочие за периода от 10.04.2016г. до
04.06.2017г., 1 071.21 лева – банкови такси за периода от 10.04.2016г. до
04.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 07.06.2017г., до изплащане на вземането.
Дружеството – ищец основава претенциите си на следните
твърдения:
1/ На 08.11.2012г. между ***, с предишно наименование ***, от една
страна като кредитодател, и Г.В.С., от друга като
кредитополучател, е бил сключен договор за кредит за рефинансиране на
жилищен/ипотечен кредит №***., по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в
размер на 203000 лева за рефинансиране на кредит *** в ***, сключен между
същите страни, а кредитополучателя се е задължил да върне ползвания кредит,
заедно с уговорените лихви, в сроковете и според условията на договора.
Уговорено било, че разрешеният кредит или част от него, в размер на
задължението по договора от 200 962.09 лева, се усвоява по блокирана
сметка на кредитополучателя, като средствата се превалутират
безкасово от лева в швейцарския франк по официално обявения курс на Централна
банка за швейцарския франк към лева в деня на превалутиране,
с цел цялостно издължаване на кредит ***, задълженията по който към датата на
усвояване на текущия кредит били общо в размер на 123 732.18 швейцарски
франка, със срок на усвояване суми по кредита – 24.11.2012г. Предвидено било в
договора – чл.3 ал.1, че кредитополучателят дължи на банката през първата
година от срока за издължаване на кредита годишна лихва в размер на базовия
лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в лева, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата, намален с 4.25 пункта, като към
датата на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в лева е бил в
размер на 10.25 %, а за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на
кредита кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на БЛП на
банката за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване
на лихвата, намален с 3.75 пункта. В договора било предвидено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на
сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период плюс
наказателна надбавка в размер на 10 пункта. Страните договорили и дължимост от страна на кредитополучателя за заплащане на
такси, в това число: 1/ комисионна за управление, платима ежемесечно спрямо
месечната погасителна вноска върху размера на непогасената главница и 2/
месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на
плащането на една или повече погасителни вноски. Твърди се, че според
предвиденото в договора, крайният срок за погасяване на задълженията по същия
бил в размер на 373 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка –
08.11.2012г., като погасяването се извършва на ежемесечни вноски – на всяко
10-то число, включващи главница и лихва във валутата, в която същият е бил
разрешен. Според клаузата на чл.18 ал.1 от договора, при непогасяване на която
и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от страна на
кредитополучателя на което и да е задължение по договора, Банката може да
направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а според чл.18 ал.2 при
неиздължаване изцяло или частично на три последователни месечни погасителни
вноски, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем,
считано от датата на падежа на последната вноска.
2/ Заемната сметка по договора била открита на 08.11.2012г.,
а към датата на усвояване на кредита официално обявения курс на Централната
банка за швейцарския франк към лева бил 1.624170, като определеният съобразно
този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит
в лева бил 200 962.09 лева.
3/ Считано от 10.03.2016г. кредитополучателят изпаднал
в просрочие, от която насетне дата не е погасил 15
месечни вноски за главницата, а считано от 10.04.2016г. изпаднал в забава
относно лихвите, като непогасените вноски за лихва, считано от тази дата били
общо 14 на брой.
4/ Поради липсата на плащания по договора за кредит,
съгласно чл.18 от същия, *** уведомило С., че обявява кредита за изцяло и
предсрочно изискуем, което сторило чрез връчването на нотариална покана с
рег.№197, акт №21, том I от 24.01.2017г. на нотариус с
рег.№293 по Регистъра на НК, връчена на длъжника лично на 26.02.2017г.
5/ Дружеството – кредитор инициирало производство по
чл.417 от ГПК срещу Г.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение за всички дължими суми по договора след обявяване на предсрочната
изискуемост на задълженията по него, общо в размер на 210 350.58 лева, в
това число: 193 401.78 лева – главница за периода от 10.03.2016г. до
04.06.2017г., 12 769.01 лева – договорна възнаградителна
лихва от 10.04.2016г. до 26.02.2017г., 3 033.41 лева – наказателна лихва
за просрочие от 10.04.2016г. до 04.06.2017г., законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2017г. до
изплащане на вземането, 1 146.48 лева – банкови такси и разноски по
делото. По образуваното пред Районен съд-Дупница ч.гр.д.№1011/2017г. е била
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката за
посочените суми, както и за направените в производството по делото разноски в
размер на 8 567.22 лева. Срещу заповедта за изпълнение длъжникът С. подал
възражение в предвидения в ГПК срок, с което се обосновава правния интерес от
предявяване на настоящия иск.
6/ В периода след датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК пред ДнРС и преди датата на подаване на
настоящата искова молба по сметката на длъжника е постъпила сума в размер на
300 лева, с която частично били погасени различните компоненти на задължението,
поради което вземанията, предмет на исковете са в размери, по-ниски от тези, за
които е била издадена заповедта за изпълнение.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът, чрез
пълномощника му адв.В.В., е
депозирал писмен отговор на исковата молба.
В отговора се правят следните възражения:
Поддържа се неоснователност на исковете, поради
недоказаност на същите. Твърди се, че ответникът не е изпаднал в забава;
заплатил е суми, които надхвърлят първоначално договореното; че за банката не е
възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем; че ответникът не е
бил уведомяван за предсрочната изискуемост; че ищецът не е спазвал и
многократно е нарушавал сключения между страните договор.
Сочи се, че по процесния
договор главницата не е била усвоявана, а е послужила за предсрочно погасяване
на задължение по договор за кредит за покупка на недвижим имот № ***., по
силата на който на С. бил предоставен кредит в размер на 145 000 лева.
Поддържа се, че ответникът изисквал връщане на кредита в различна от усвоената
главница, а именно в швейцарски франкове, както и едностранно увеличил лихвения
процент по кредита, което довело до драстично надплащане на недължими суми.
Поддържа се, че през 2012г. след разговор със служители на банката, ищецът бил
уверен, че кредитът ще бъде превалутиран в левове и
ищецът ще продължи да изплаща задължението си съобразно клаузите на договора
при определена лихва и валута. На ищеца не му било разрешено да изнесе копие от
документа и трябвало да го подпише на място, без да му е предоставена
възможност да обсъди клаузите на договора. Твърди се, че след консултация с
адвокат ищецът установил, че не се касае за превалутиране,
а за нов договор за банков кредит при главница в размер на 203 000 лева -
договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №***. Поддържа
се, че в случай, че Банката не била увеличила едностранно лихвата по първия
договор за кредит и не е изисквала от ищеца заплащане на недължима валута по
същия, размерът на главницата по него към дата 18.11.2012г. е следвало да бъде
139 493.92 лева, а не 203000 лева, с колкото предсрочно се погасил кредита
на ищеца. Така по втория договор, неправилно лихвения процент се начислявал
върху неусвоена главница в размер на 203 000 лева, поради което е налице надплащане
на недължими суми към банката-ищец.
Поддържа се, че при подписване на двата договора С.
искал да обсъди някои клаузи от тях, с които не бил съгласен, а именно: чл.1
ал.1 и ал.3, чл.2 ал.1 и ал.3, чл.3 ал.1 и ал.5, чл.6 ал.2, чл.8 ал.2, чл.12
ал.1 и чл.23 ал.1 и ал.2 от договора от 19.09.2008г., както и чл.1 ал.1, чл.2
ал.1, чл.3 ал.1 и ал.2, чл.3 ал.6, чл.6 ал.4, чл.8 ал.2, чл.12 ал.1, чл.22,
чл.30 и последната клауза на стр.8 от договора от 08.11.2012г., но му било отговорено, че това е невъзможно, тъй като тези бланки на
договорите били одобрени от управителния орган на дружеството и не подлежали на
промяна и договаряне на други условия по тях. Тези клаузи, според ответника, са
нищожни.
Застъпва се тезата, че предсрочна изискуемост на
задълженията по кредита не е настъпила, тъй като понятието за такава се
основава на характеристиката същественост на неизпълнението и добросъвестност.
Счита се, че в случая не се установява спиране на плащанията, доколкото и след
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 26.02.2017г.,
ответникът е извършвал плащания, включително и след образуването на заповедното
производство. Същевременно се оспорва волеизявлението на банката за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника-кредитополучател
и същото да предхожда по време датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда. Според ответника, отправената му нотариална
покана не отговаря на изискуемите се реквизити за това, тъй като размерът на
вземането на кредитора не е конкретизиран по пера, не е посочен срока, за който
са дължими, нито е посочена датата, на която е настъпила предсрочната
изискуемост. Наред с това се поддържа, че банката не е изпълнила задължението
си по чл.432 ал.2 от ТЗ да предостави на длъжника достатъчен срок за
изпълнение.
В отговора на исковата молба се поддържа, че клаузите
от двата договора за кредит, които са посочени по-горе, са неравноправни,
поради което нищожни. Доколкото искови претенции за прогласяване на тези клаузи
като нищожни са били предмет на производството по гр.д.№6447/2017г. по описа на
СГС, до приключване на което настоящото производство беше спряно на основание
чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, и предвид задължителната сила на постановеното по преюдициалното дело съдебно решение и забраната за
пререшаване на съдебно разрешен спор, настоящият съд не счита за допустимо да
обсъжда доводите на ответника за нищожност на тези клаузи, подробно развити в
отговора на исковата молба. Материалите по приключилото гр.д.№6447/2017г. по
описа на СГС са приобщени по настоящото и по тези въпроси е налице сила на пресъдено нещо, произтичаща от влязлото в сила съдебно
решение.
Ответникът възразява срещу размера на претендираните от ищеца суми, като поддържа, че банката е
допуснала нарушения при осчетоводяванията, както и такива на самите договори, в
резултат на което от С. се търсят суми, значително надвишаващи реално
дължимите. Счита, че ищецът няма право да търси заплащане на договорна лихва,
след момента на твърдяното просрочие, още повече, че
същата се основава на нищожни клаузи. Относно договорната лихва се прави
възражение за изтекла давност по чл.111 от ЗЗД. Претенцията за установяване дължимост на наказателна лихва се окачествява като
необосновано завишена, основана на неравноправна, респ. нищожна клауза на чл.3
ал.4 от договора. За периода от 03.05.2016г. до 07.06.2017г., според ответника,
банката не е имала правото да начислява наказателна лихва, тъй като
недобросъвестно не е предприемала никакви действия за събиране на вземането си.
Счита се за неоснователно и недоказано твърдението на ищеца за съществуване на
задължение за заплащане на такси, за които не ставало ясно на какво основание
са били начислявани и то по договор, който е бил прекратен.
В отговора е направено възражение по чл.103 от ЗЗД за
прихващане от исковите суми, ако претенциите бъдат намерени за основателни, на
насрещното вземане на Г.С. към банката за заплащане на сума в размер на
102 609.44 лева, в това число: 63 506.08 лева, която сума е трябвало да
бъде преведена на ищеца по силата на договор за кредит за рефинансиране на
жилищен/ипотечен кредит №***., и която сума представлява разлика между реалната
главница, в първоначалните условия на договора, каквато би била, а именно
139 493.92 лева и тази, която е отпусната по силата на втория договор за
предсрочно погасяване на първия; 29093.36 лева -лихва за забава върху
главницата за периода от 08.11.2012г. до подаване на исковата молба, въз основа
на която е било образувано гр.д.№6447/2017г. по описа на СГС - 25.05.2017г.;
7 000 лева, представляваща недължимо платени суми по процесния
договор, поради начисляване на лихвен процент върху неусвоена главница, за
периода от 08.11.2012г. до датата на предсрочната изискуемост – 26.02.2017г.;
2 000 лева – надплатено, поради валутната разлика между швейцарския франк
и лева за периода от 19.09.2008г. до 08.11.2012г., поради липсата на задължение
С. да връща месечните си вноски по договора от 19.09.2008г. в швейцарски
франкове; 1 000 лева – недължимо заплатена разлика между предварително
договорените месечни вноски за възнаградителна лихва
и заплатените завишени такива за периода от 19.09.2008г. до 08.11.2012г., въз
основа на нищожни клаузи от договора от 2008г., а евентуално – поради неправилно
изчисление на лихвата от страна на банката за този период и 10.56 лева,
представляваща надплатена сума за такса за управление на кредита за периода от
19.09.2008г. до 08.11.2012г.
С определение на съда от 09.01.2018г. производството
по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството
по гр.д.№6447/2017г. по описа на СГС.
На 26.01.2018г. е депозирана от ищеца в рамките на
установения от процесуалния закон срок, допълнителна искова молба. По повод
възраженията в отговора е изразено становище, че твърдението на ответника, че е
заплащал редовно вноските си е невярно, както и възражението му, че не е бил
уведомен за обявената предсрочна изискуемост. Противопоставя се твърдение, че С.,
независимо, че му е бил предоставен с поканата за изпълнение, 1-седмичен срок,
на практика е разполагал с по-дълъг такъв, в рамките на който ако е имал
желание е могъл да потърси контакт с кредитора, което не е сторил. Възразява се
срещу тезата на ответника за получен от служители на банката отказ да му бъде
предоставен екземпляр от процесния договор, с цел
консултация с адвокат. Акцентира се върху самостоятелния характер на договора
от 08.11.2012г. Отрича се кредитополучателя да е бил принуждаван да заплаща
месечните вноски по договора от 2008г. в швейцарски франкове, тъй като
изпълнението е било съобразено с договореното между страните. Възразява се
срещу съществуването на неравноправни клаузи в договорите, като се излагат
доводи в тази посока, които съдът не обсъжда, отново поради наличието на влязло
в сила решение по предявени искове. Счита се, че възражението за прихващане е
произволно и неоснователно.
С определение на съда от 03.11.2021г. производството
по делото е възобновено, поради приключване на водения преюдициален
спор. Предприети са понататъшни действия по чл.373
ал.2 от ГПК.
В рамките на дадения срок по делото е постъпил отговор
на допълнителната искова молба, в който се заявява, че се поддържат всички
направени в писмения отговор възражения, оспорвания, искания и твърдения. Прави
се позоваване на наличието на влязло в сила решение на СГС, с което клаузи от
двата договора са били обявени за нищожни. Счита се, че с решението на СГС е
било установено, че към датата 26.02.2017г. не са били налице просрочия по кредита; че остатъчната главница не е в
размера, сочен от банката; че поради липсата на просрочие
договорна, наказателна лихви и такси не се дължат. Отново пространно се излагат
доводи за неравноправност на клаузите от договорите и се цитират решения на
Съда на ЕС и на ВКС.
КнОС, след като взе предвид доводите и
възраженията и страните и след като прецени поотделно и в съвкупност всички
доказателства по делото, при условията на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за
установено следното:
На 19.09.2008г. страните по делото са сключили договор
HL 43387 за кредит за покупка на недвижим имот, с който *** е предоставила на Г.С.
кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 145 000 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на
Банката в деня на усвояване на кредита, срещу задължението на кредитополучателя
да върне кредита заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на
договора. Съгласно чл.2 ал.1 от този договор, разрешеният кредит се усвоява по
блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя в Банката, а според
чл.2 ал.3 усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката се превалутира служебно от Банката в лева по търговски курс
„купува“ на Банката за съответната валута в деня на усвояването, като се
превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя. Съгласно чл.6 ал.2 от този договор, страните
са се съгласили погасяването на кредита да се извършва във валутата, в която
същият е разрешен и усвоен-швейцарски франкове. В случай, че на съответния
падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметка си по чл.2 ал.1, но има
средства в лева или евро по своите сметки в Банката, погасяването на кредита се
извършва с тези средства след служебно изкупуване от Банката на дължимите
швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към
лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на договора е заявил, че
дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава
Банката.
Според чл.3
ал.1 от този договор, Г.С. се е задължил да заплаща на Банката годишна лихва в
размер на сбора на базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка от едно цяло пункта, като към момента на сключване на
договора БЛП на Банката е бил в размер на 5%. Уговорено е, че действащият БЛП
на Банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните - чл.3 ал.5 от договора.
Съгласно чл.12 ал.1 от договора, банката запазва
правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията,
лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и
приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при
евентуалното му превалутиране по реда на чл.21, като
измененията на Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на
приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по
настоящия договор, а според чл.23 ал.1 и ал.2, от договора, кредитополучателят е декларирал, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от Банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк към евро/лева, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за
последица, включително в случаите по чл.6 ал.2, повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/лева, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че
е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи
от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит, а също и, че изцяло е запознат и
разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6 ал.2
и чл.21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.
Към така посочения договор са били сключени
допълнителни споразумения, които предвиждат три 12-месечни облекчени периода на
погасяване на задълженията по кредита при равни месечни вноски, като след
изтичането им върху дълга се натрупва начислената, но непогасена лихва. Така
формираният нов дълг се олихвява с годишна лихва в размер сбора на БЛП,
действащ в момента, плюс надбавка от 1.4 пункта.
Не е спорно между страните, видно е и от приложените
към исковата молба документи, че на 08.11.2012г. между същите е сключен договор с № HL 59398 за
рефинансиране на предходния кредит, според който банката предоставя на
кредитополучателя кредит в размер на 203 000 лева за рефинансирането му, а
кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви в договорените срокове и условия. Според чл.2 ал.1 от този договор,
разрешеният кредит или част от него, в размер, равняващ се на задължението по
същия се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя, като средствата се превалутират безкасово от лева в швейцарски франк по
официално обявения курс на Централната банка за швейцарския франк към лева в
деня на превалутиране, с цел цялостно издължаване на
предходния кредит, задълженията по който към датата на усвояване на текущия
кредит били общо в размер на 123 732.18 швейцарски франка, със срок на
усвояване суми по кредита – 24.11.2012г.
В чл.3 ал.1 от договора страните предвидили, че
кредитополучателят дължи на банката през първата година от срока за издължаване
на кредита годишна лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за
жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата,
намален с 4.25 пункта, като към датата на сключване на договора БЛП на банката
за жилищни кредити в лева е бил в размер на 10.25 % В ал.2 е договорено, че за
всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на БЛП на банката за
жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата,
намален с 3.75 пункта, при същия като посочения в предната алинея БЛП на
банката за жилищни кредити към датата на сключване на договора.
Според чл.3 ал.6 от този договор, БЛП подлежи на
ежемесечно преразглеждане, като при промяна на един или повече от изброените в
предходното изречение показатели е налице основание за актуализация на БЛП. В
случай, че по време на действието на договора банката промени базовия лихвен
процент за жилищни кредити, съгласно условията на чл.3 ал.6, в чл.6 ал.4 е
предвидено, че размерът на погасителните вноски по изготвения погасителен план
се променя, считано от датата на влизане в сила на новия БЛП, в съответствие с
промяната, за което кредитополучателя с подписването на договора, дава своето
неотменяемо и безусловно съгласие.
Съгласно чл.12 ал.1, банката си е запазила правото по време на действие на договора да променя
Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага
при операциите си. Измененията на Тарифата и/или приложимите лихви влизат в
сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни
за страните по този договор, а според чл.22 и последната клауза (неномерирана)
на стр.8 от договора, с подписването му кредитополучателят е декларирал, че е
запознат и съгласен с всички счетоводни операции, извършени от Банката, при, по
повод или във връзка с договореностите по кредита, вкл. свързани с автоматичната
промяна на лихвения процент съгласно условията на чл. 3 и/или чл. 6, както и че
дава своето изрично, неотменимо и безусловно съгласие и упълномощава, оправомощава и възлага на Банката служебното им извършване,
както и е декларирал, че преди сключване на договора е получил от Банката преддоговорна информация за условията на договора, запознал
се е с нея, разбира съдържанието й и сключва договора за кредит въз основа на
информирано съгласие.
В чл.30 от договора е посочено, че неразделна част от
същия са Общите условия за отпускане и обслужване на кредити на физически лица,
с които кредитополучателят е декларирал, че е запознат и ги приема без
възражения.
В договора било
предвидено – чл.3 ал.4, че при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, договорена за съответния период плюс наказателна надбавка в размер на
10 пункта. Страните договорили и дължимост от страна на кредитополучателя за заплащане на
такси – чл.4 т.1 и т.2, в това число: 1/ комисионна за управление, платима
ежемесечно спрямо месечната погасителна вноска в размер на 0.025% върху размера
на непогасената главница и 2/ месечна такса за администриране на просрочен кредит,
дължима при забава на плащането на една или повече погасителни вноски, в
зависимост от просрочието, като в договора са
посочени конкретните суми.
Според предвиденото в договора, крайният срок за
погасяване на задълженията по същия е в размер на 373 месеца, считано от датата
на откриване на заемната сметка – 08.11.2012г., като погасяването се извършва
на ежемесечни вноски – на всяко 10-то число, включващи главница и лихва във
валутата, в която същият е бил разрешен. Според клаузата на чл.18 ал.1 от договора,
при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
страна на кредитополучателя на което и да е задължение по договора, Банката
може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а според чл.18
ал.2 при неиздължаване изцяло или частично на три последователни месечни
погасителни вноски, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло
изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
С подписването на приложение от 16.11.2012г. към договора
за банков кредит страните са удостоверили, че заемната сметка по договора е
открита на 08.11.2012г. (вж.л.67 от делото).
Видно от приетата по делото нотариална покана,
изпратена от *** до Г.С. и връчена на последния, съгласно извършеното
нотариално удостоверяване, на 26.02.2017г., банката е уведомила адресата, че е
прекратил плащанията по договора от 08.11.2012г. и същият е в просрочие; посочила е, че към 12.01.2017г. непогасените
задължения са в общ размер на 14 896.30 лева, като го е уведомила, че
обявява кредита за предсрочно и изцяло изискуем преди крайния срок на
погасяване, както и, че целият размер на предсрочно изискуемият дълг възлиза на
206 137.72 лева, от които: 193 504.40 лева – главница; 11 757.26
лева – договорни лихви и 876.06 лева – банкови такси. Адресатът е поканен в
7-дневен срок да погаси изцяло задълженията си към банката.
На 07.06.2017г. *** е депозирало в РС-Дупница
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК и за издаване на изпълнителен лист срещу Г.С., за следните суми, дължими
по договор с № ***., вземанията по който са били обявени за предсрочно
изискуеми, а именно: 193 401.78 лева – главница за периода от 10.03.2016г.
до 04.06.2017г., 12 769.01 лева – договорна възнаградителна
лихва за периода от 10.04.2016г. до 26.02.2017г., 3 033.41 лева –
наказателна лихва за просрочие за периода от
10.04.2016г. до 04.06.2017г., 1 146.48 лева – банкови такси за периода от
10.04.2016г. до 04.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2017г., до изплащане на
вземането. По образуваното пред съда ч.гр.д.№1011/2017г. (приобщено по
настоящото) е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
08.06.2017г., срещу която в срок – на 03.07.2017г., Г.С. е подал възражение
(ПДИ му е била връчена по-късно – на 17.07.2017г.). Съобщение относно
възможността за предявяване на искове за установяване на вземанията е било
връчено на заявителя на 26.07.2017г., а настоящата искова молба, съдържаща
предявените по реда на чл.422 ал.1 от ГПК искове, е депозирана на 21.08.2017г.,
на която дата е представена и молба пред заповедния съд, съдържаща уведомление
за предявяване на исковете (молба с вх.№10567/21.08.2017г.).
От приетото по делото заключение с
вх.№261721/20.10.2022г. на в.л.Л.Л. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, се установява следното:
Г.С. е погасявал задължения по процесния
договор от 2012г., но считано от 10.11.2013г. (падеж на поредна месечна вноска)
е започнал да извършва погасявания със забава, като последващите
месечни вноски след тази дата са били заплащани със забава от порядъка на
няколко месеца. Вноската с падеж 10.03.2016г. и последващите
месечни вноски не са били платени до датата 26.02.2017г., когато му е била
връчена нотариалната покана за обявяване на целия кредит за предсрочно
изискуем. Последно плащане е било извършено на 10.07.2017г. чрез директен
превод с основание „наем за месец 07“ в размер на 300 лева, с която сума е било
направено плащане към ЧСИ Ст.П. с основание „частично плащане“ по изп.д.№20179210401179 в размер на 250.00 лева.
По договор за кредит за покупка на недвижим имот с №***г. сумата от
115 391 шв.франка е била преведена по
разплащателна сметка в същата валута с титуляр Г.С. на 10.10.2008г.
е била превалутирана в лева и е постъпила по
разплащателна сметка в лева с титуляр – ответника, в размер на 145 000
лева. От тази сума Г.С. е превел 37 144 лева за покупка на апартамент и
109 000.65 лева е изтеглил на каса.
Общият размер на паричните суми, които са постъпили по
разплащателната сметка, чрез която е погасявано задължението по договора за
кредит за покупка на недвижим имот с №***г. за периода от 10.10.2008г. до 10.10.2012г. в
швейцарски франкове възлиза на сумата от 30 953.77 шв.франка,
с която са погасени: главница – 472.98 шв.франка
(месечни вноски от 10.11.2008г. до 10.09.2012г.); договорна лихва –
26 482.10 шв.франка (месечни вноски от
10.11.2008г. до 10.10.2012г.); месечна такса в размер
на 0.03 % - 1 700.54 шв.франка (месечни вноски
от 10.11.2008г. до 10.10.2012г.); наказателна лихва –
1.16 шв.франка; застраховка – 470.45 шв.франка; такса-управление – 1 730.87 шв.франка и такса просрочие –
95.67 шв.франка. Сметката, по която са били заплащани
месечните анюитетни вноски по този договор е била в
швейцарски франкове, като плащанията са били извършвани в брой на каса,
предимно в левове, които са били превалутирани по
курс „продава“.
Общият размер на паричните суми, които са постъпили по
разплащателната сметка, чрез която се погасява задължението по договора за
кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит с№***. за периода от 16.11.2012г. до
26.02.2017г. в левове е 52 122.18 лева.
От тази сума са погасени месечни вноски в общ размер на 52 037.98
лева, в това число: главница – 7 458.60 лева; договорна лихва – 40 747.02
лева; лихви по просрочена главница – 249.12 лева; месечна такса в размер на
0.025 % - 1 972.20 лева; застраховка – 945.04 лева и административна такса
в размер на 666.00 лева.
При така извършените погасявания, според вещото лице,
към деня на изготвяне на извлечението от счетоводните книги, приложено към заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение (07.06.2017г.), задължението по
договора е в общ размер на 218 917.90 лева, в това число: 193 401.78
лева – главница, 15 802.42 лева-договорна възнаградителна
лихва и наказателна лихва за просрочие, 1 146.48
лева–такси. Към датата на изготвяне на заключението, задължението е в общ
размер на 218 644.90 лева, от които: 193 297.89 лева – главница,
15 681.58 лева – договорна възнаградителна и
наказателна лихва за просрочие, 1 098.21 лева –
банкови такси.
В посоченото заключение вещото лице е изчислило, че
договорната лихва за периода от 10.11.2008г. до 10.10.2012г.,
когато е направена последната вноска по първия договор за кредит, при годишна
лихва от 6 % е в размер на 27 199.94 шв.франка,
а платената договорна лихва по този договор за посочения период е в размер на
26 482.11. шв.франка, при което е заключило, че
няма надплатена лихва в швейцарски франкове. Обратен извод е формиран при
изчисляване на левовата равностойност на платената лихва, която при курс „продава“
е в размер на 38 531.32 лева, а левовата равностойност на начислената
лихва за този период възлиза на 34 179.44 лева. Така, според вещото лице,
надплатената сума под формата на лихви в резултат на увеличението на лихвата по
кредита за разликата между платената и дължимата лихва при договорения лихвен
процент от 6 %, е в размер на 4 352.88 лева.
В допълнително заключение с вх.№ 261988/06.12.2022г.
на същото вещо лице, е даден отговор на идентичен въпрос, но при съобразяване
на гратисните периоди по допълнителните споразумения
по договора от 2008г., при което направеният извод е, че надплатената лихва
възлиза на 2 587.96 лева.
В първоначалното заключение е направен извод за
наличие на надвзета от банката сума под формата на курсови разлики за периода
от 19.09.2008г. до 08.11.2012г. в резултат на увеличението на курса на
швейцарския франк и погасяване на кредита в швейцарски франкове спрямо фиксинга
на БНБ за деня на вноската, вместо плащане в лева, в размер на 732.06 лева. В
допълнителното заключение, при съобразяване измененията в курса на швейцарския
франк спрямо лева към датата на всяка погасителна вноска, е обоснован извод за
наличие на надвзети под формата на курсови разлики за същия период суми в общ
размер на 4 522.98 лева.
Вещото лице е приело в основното си заключение, че е
налице и надплатена такса управление, при отчитане промяната в съотношението
между главницата и лихвата, изчислена спрямо усвоената сума по кредита в размер
на 145 000 лева, като надплащането е в размер на 9.92 шв.франка.
В допълнителното заключение, при отчитане промяната в съотношението между
главницата и лихвата, изчислена спрямо усвоената сума в размер на 145 000
лева за периода от 19.09.2008г. до 08.11.2012г., вещото лице е изчислило
надплащане на таксата за управление на кредита по чл.4 от договора от 2008г. от
порядъка на 436.92 лева.
На поставени от ответника въпроси вещото лице е
правило изчисления за установяване наличието на наднесени суми по договора от
2012г., при което при прилагане на твърдения от ответника механизъм на
погасяване и размер на погасителни вноски, е посочило, че би се явило
надплащане общо със сума в размер на 3 146.33 лева, с която сума биха
могли да бъдат покрити месечните вноски до месец 05.2016г., включващи главница
и лихва и би се погасила частично главницата по вноската за месец 06.2016г.
Така, към датата на предсрочната изискуемост, общият размер на задължението би
бил в размер на 190 203.27 лева, в това число: главница – 178 971.19
лева; договорна лихва – 10 167.37 лева за периода от от
10.06.2016г. до 26.02.2017г.; непогасени такси за управление и просрочие – 455.92 лева и наказателна лихва върху
просрочена вноска – 608.79 лева. В допълнителното заключение вещото лице е
посочило и друг вариант на определяне на задължението по договора.
Според основното заключение, към датата 26.02.2017г.,
при изчисляване на лихвата съобразно параметрите на договора, на база главница
по договора от 114497.53 шв.франка, или
185 964.25 лева, при съобразяване на плащанията, без да се вземат предвид
начислените наказателни лихви, които да бъдат отнесени за погасяване на
главницата и договорните лихви, към които да се отнесе и сума в размер на
3 123.75 лева – недължимо платена, поради начисляване на лихва върху
неусвоена главница, размерът за задължението по кредита би бил общо
184 125.96 лева, от които главница 177 849.90 лева и договорна лихва
в размер на 6 276.06 лева за периода от 10.09.2016г. до 26.02.2017г., като
с платените вноски общо 51 578.02 лева биха се покрили месечните вноски до
месец август 2016г. и частично за месец септември 2016г. В допълнителното
заключение по същия въпрос, коригиран в посока изчислението да се извърши при
главница по договора в размер на 140 459.68 лева, задължението по кредита
би възлизало на 132 030.39 лева, представляващо само главница и към датата
на изискуемост – 26.02.2017г., задължението ще включва само редовната главница,
тъй като погасяванията с надплатените суми и курсовите разлики би било до месец
ноември 2017г., т.е. 9 месеца след датата на изискуемостта.
Пред СГС е било образувано по искова молба, подадена
от настоящия ответник Г.В.С. против ***, гр.д.№6447/2017г. по описа на този
съд, имащо за предмет разглеждане на обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 от ЗЗД,
чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД, чл.146 ал.1 във вр. с чл.143
т.2, т.6, т.9, т.10, т.11, т.12, т.13, т.14, т.18 от ЗЗП, чл.430 ал.1 от ТЗ във
вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, за
прогласяване за нищожни, като неравноправни, а също като накърняващи добрите
нрави на следните клаузи: чл.1 ал.1, ал.3, чл.2 ал.1, ал.3, чл.3 ал.1, ал.5,
чл.6 ал.2, чл.8 ал.2, чл.12 ал.1, чл.23 ал.1 и ал.2 от договор за кредит за
покупка на недвижим имот №***., както и чл.1 ал.1, чл.2 ал.1, чл.3 ал.1, чл.3
ал.2, чл.3 ал.6, чл.6 ал.4, чл.8 ал.2, чл.12 ал.1, чл.22, чл.30 и последната
клауза на стр.8 от договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен
кредит №***.
Наред с тези установителни
искове, С. е предявил и осъдителни такива, а именно: за осъждане на ответното
дружество да преведе на ищеца на основание чл.430 ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД сумата от 63 506.08 лева,
която сума е трябвало да бъде преведена на ищеца по силата на договор за кредит
за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №***., и която сума представлява
разлика между реалната главница, в първоначалните условия на договора, каквато
би била, а именно: 139 493.92 лева и тази, която е отпусната по силата на
втория договор за предсрочно погасяване на първия; сумата от 29 093.36
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
08.11.2012г. до подаване на исковата молба - 25.05.2017г.; да заплати на
основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД сумата от 7 000 лева, представляваща недължимо
платени суми по същия договор, поради начисляване на лихвен процент върху
неусвоена главница, за периода от 08.11.2012г. до датата на предявяване на
исковата молба - 25.05.2017г., ведно със законната лихва върху горните две
суми, считано от 25.05.2017г. до окончателно изплащане на вземането.
С влязлото в сила решение по горното дело, до
приключване на което производството по настоящото беше спряно, преюдициалният спор е разрешен по следния начин, след
провеждане на инстанционен контрол:
Прогласени за нищожни, на основание чл.146 от ЗЗП, са
следните клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот ***.:
-като неравноправна по чл.143 т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП
клаузата на чл.3 ал.5 от договора в частта й, в която е уговорено, че
действащият базов лихвен процент на банката за швейцарски франкове не подлежи
на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните;
-като неравноправна по чл.143 т.12 от ЗЗП клаузата на
чл.12 ал.1 от договора, съобразно която банката запазва правото си по време на
действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си, както и
приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута
при евентуалното му превалутиране по реда на чл.21.
Измененията на Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на
приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по
настоящия договор;
- като неравноправни по чл.143 т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП
клаузите на чл.23 ал.1 и ал.2 от договора, съобразно които: „кредитополучателят
декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения
от Банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към евро/лева, както
и превалутирането по чл.21 от договора, може да има
за последица, включително в случаите по чл.6 ал.2, повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/лева, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че
е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи
от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит, чл.23 ал.2 - кредитополучателят
декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл.6 ал.2 и чл.21-23 от този договор, както и че е
съгласен с настъпването им.“.
Като неоснователни са отхвърлени исковете прогласяване
нищожността на следните клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот
***.: чл.1 ал.1, чл.1 ал.3, чл.2 ал.1, чл.2 ал.3 и чл.6 ал.2 – само относно
валутата, в която се погасява кредитът, чл.3 ал.1 и чл.8 ал.2 от този договор.
Отхвърлени са като неоснователни предявените от Г.С.
против *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.430
ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.86
ал.1 от ЗЗД за осъждане на дружеството да преведе на ищеца сумата от
63 506 08 лева, която сума е трябвало да бъде преведена на ищеца по силата
на договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №***., и която
сума представлява разлика между реалната главница, в първоначалните условия на
договора, каквато би била, а именно: 139 493.92 лева и тази, която е
отпусната по силата на втория договор за предсрочно погасяване на първия, както
и за сумата от 29 093.36 лева - лихва за забава върху главницата от 63 506.08
лева за периода от 08.11.2012г. до подаване на исковата молба - 25.05.2017г.
С влязлото в сила решение също така, са прогласени за
нищожни на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП следните клаузи от договор за кредит за
рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №***.:
-клаузата на чл.3 ал.6 и свързаната с нея клауза на
чл.6 ал.4, в следните части: частта на чл.3 ал.6, с която е предвидено, че БЛП
подлежи на ежемесечно преразглеждане, като при промяна на един или повече от
изброените в предходното изречение показатели е налице основание за
актуализация на БЛП. В случай, че по време на действието на настоящия договор
Банката промени базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити, съгласно
условията на чл.3 ал.6, размерът на погасителните вноски, определен в алинея 1
се променя, считано от датата на влизане в сила на новия БЛП, в съответствие с
промяната, за което кредитополучателя с подписването на договора, дава своето
неотменяемо и безусловно съгласие;
-клаузата на чл.12 ал.1 от договора, съобразно която
банката запазва правото си по време на действие на настоящия договор да променя
Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага
при операциите си. Измененията на Тарифата и/или приложимите лихви влизат в
сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни
за страните по настоящия договор;
- клаузите на чл.22 и последната на стр.8 от договора,
в частта съобразно които: „С подписването на настоящия договор за кредит,
кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с всички счетоводни
операции, извършени от Банката, при, по повод или във връзка с договореностите
по кредита, вкл. свързани с автоматичната промяна на лихвения процент съгласно
условията на чл.3 и/или чл.6, както и че дава своето изрично, неотменимо и
безусловно съгласие и упълномощава, оправомощава и
възлага на Банката служебното им извършване. С подписването на договора за
кредит кредитополучателят декларира изрично, че преди сключване на договора е
получил от Банката преддоговорна информация за
условията на договора, запознал се е с нея, разбира съдържанието й и сключва
договора за кредит въз основа на информирано съгласие.“.
Отхвърлени като неоснователни са предявените искове за
прогласяване нищожността на следните клаузи от договора за кредит за
рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № ***.: чл.1 ал.1, чл. 2 ал. 1, чл. 3
ал.1, чл.3 ал.2, чл.8 ал.2 и чл.30.
*** е осъдено да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1
от ЗЗД, на Г.С., сумата от 3 123.75 лева, представляваща сбор от недължимо
платени суми договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №***.,
за периода от 08.11.2012г. до датата на предявяване на исковата молба -
25.05.2017 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от
25.05.2017г. до окончателно изплащане на вземането, искът за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 7
000 лева е отхвърлен.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съд приема от правна страна следното:
1. По допустимостта:
Исковете са допустими, доколкото са предявени в
хипотезата на чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК и предполагат установяване съществуването на вземания, които са били
предмет на заповед за изпълнение. Исковата молба е предявена в срока по чл.415
от ГПК.
2. По основателността на исковете:
Исковете за установяване съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение, съдът намира за основателни,
поради следното:
Ищецът цели да установи със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че последният му
дължи заплащане на суми по договор за банков кредит, вземането по който е
станало предсрочно изискуемо. В тежест на ищеца в производство е да докаже следните обстоятелства: 1/ че между *** и Г.С., е бил сключен договор за кредит за
рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №***., по силата на който банката е
предоставила и кредитополучателят е усвоил
по уговорения начин банков кредит в посочения в исковата молба размер;
2/ че е осъществена договорна хипотеза, при която за ищеца е възникнало правото
да обяви цялото задължение по договора за кредит за предсрочно изискуемо; 3/
че кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на длъжника предсрочната
изискуемост и 4/ че размерът на
дълга в претендираните негови компоненти съответства
на исковите суми. Ответникът следва да докаже възраженията си за погасяване на
задълженията за лихва по давност, както и възражението си за прихващане, като
докаже съществуване в неговият патрумониум на
вземания срещу банката на посочените в отговора основания и в посочените
размери.
По делото не е спорен между
страните факта на сключване на договора за кредит – договор за кредит за
рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №***. С така сключения договор между
подписалите го страни е възникнало договорно правоотношение, с регламентирани
права и задължения на всяка от тях.
Установен от заключението на
вещото лице, а и от подписаното между страните приложение към договора, е
фактът, че банката-ищец е била изправна, предоставяйки на кредитополучателя по
уговорения начин сума за рефинансиране на предходен договор - 203 000 лева, а
кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви в договорените срокове и условия.
Обстоятелството, че
подлежащата на рефинансиране сума по договора за кредит за покупка на недвижим
имот № ***. към момента на сключване на процесния е
била в размер по-нисък от размера на отпуснатия кредит, би могло да породи
правото на кредитополучателя да търси връщане на недължимо платени суми,
каквото право ответникът не е заявил надлежно в настоящото производство.
Сумата, която С. счита, че не се е следвала по рефинансирания договор (в размер
на 63 506.08 лева), същият претендира, че му се следва под формата на
изпълнение на договорно задължение по процесния.
Правната стойност на този факт е обследвана детайлно в производството по преюдициалното дело и ще бъде коментирана и в настоящия акт
във връзка с направеното възражение за прихващане. За нуждите на настоящото
произнасяне, в контекста на извършване на преценка за породените от процесния договор права и задължения, е достатъчно
обстоятелството, че посочената в договора сума, според уговорения между
страните начин, е била предоставена и е послужила за погасяване на задълженията
по предходния договор, сключен между тях.
Правното значение на дължимостта на сума в
по-нисък размер за рефинансиране на предходния договор беше обсъдено и същото
не може да служи като основание за кредитополучателя да не изпълнява
задълженията си по втория договор, още повече, че предоставената с този договор
сума значително надхвърля тази, която се твърди, че не е подлежала на
рефинансиране. При така изложените съображения, съдът счита, че за ответника,
кредитополучател, е възникнало задължението, породено от сключения на
08.11.2012г. договор, да заплаща на банката, съгласно изготвения и приет
погасителен план, месечните анюитетни погасителни
вноски.
Наред с посоченото,
установено е по делото от заключението на вещото лице, че ответникът –
кредитополучател след като е заплащал вноски на уговорените падежни дати,
считано от 10.11.2013г. е започнал да погасява вноските със забава от порядъка
на няколко месеца, а считано от 10.03.2016г. е преустановил погасяването на
задълженията по договора. Неизпълнението на задължението за плащане на три
последователни месечни погасителни вноски, съгласно чл.18 ал.2 от от договора, е
съставлявало основание банката да упражни правото си да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем.
Според съда, ищцовото дружество надлежно е упражнило по отношение на
длъжника своето преобразуващо право да трансформира цялото задължение по
договора в предсрочно изискуемо. Несъмнено, обективната предпоставка по
действащия договор (чл.18 ал.2) – неплащане на три последователни погасителни
вноски – вноските с падежи след 10.03.2016г. -
е била факт. Другата предпоставка за законосъобразно упражняване на правото
на банката е последната да е уведомила длъжника за преобразуването на вземането
в предсрочно изискуемо. В случая, видно от приложената към исковата молба
нотариална покана, банката е уведомила лично кредитополучателя за
преобразуването на вземането в предсрочно изискуемо, което е станало на датата
26.02.2017г. Съдът не споделя за основателно възражението на ответника, че
преобразуващото право не е било надлежно упражнено, тъй като в нотариалната
покана просроченото задължение е било посочено като обща сума, която не е била
конкретизирана по пера, както и, че със същата не е бил даден достатъчен срок
за изпълнение. За упражняване правото на кредитора да трансформира цялото
задължение в предсрочно изискуемо е необходимо да е бил осъществен обективният факт
на неплащане на три последователни месечни вноски, който е предвиден в
договора, както и длъжникът да е уведомен от кредитора за преобразуване на
вземането в изцяло предсрочно изискуемо. За кредитора не е съществувало
задължение да посочва в нотариалната покана всички неплатени суми по основания
и размери, достатъчно е посочването на общия размер на просрочения дълг, нито
кредиторът е бил длъжен да предоставя допълнителен срок за изпълнение на вече
просрочените задължения. Казаното очертава извод, че по отношение на С.
задължението по договора законосъобразно е било трансформирано в предсрочно
изискуемо.
Съдът не споделя тезата на
ответника, че обективно към датата 26.02.2017г. не са били налице
предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост, тъй като не е имало
неплатени вноски по договора. Това разбиране на ответната страна е обосновано
чрез прилагане на сложен механизъм от математически изчисления посредством
прихващания, приспадания и превалутирания, незачитане
на начислени лихви и прочие, така щото да се достигне до извод, че плащанията
по двата договора надхвърлят дължимото към дадения момент. За настоящия съд
този подход не е убедителен, не е реално приложимия, поради което и не може да
бъде възприет. Налице е обективен факт на просрочие и
то от порядък, значително надхвърлящ визирания в договора такъв от три
последователни месечни вноски, което просрочие касае
изпълнение на задължения, надлежно възникнали в патримониума
на кредитополучателя, които не могат да се считат засегнати от нищожността на
отделни клаузи на договора, прогласена с решението по гр.д.№6447/2017г. по
описа на СГС.
Сключването на един договор
обвързва страните със задължение за своевременно, точно и пълно изпълнение на
поетите задължения. Чл.79 ал.1 от ЗЗД дава на изправната страна възможността,
ако длъжникът не изпълни точно задължението си, да иска изпълнение, заедно с
обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение. Предявявайки
настоящите искове по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, ищецът претендира последиците
на чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Относно размера на
задълженията по договора съдът кредитира изцяло изводите на вещото лице, обективирани в отговора на задача 1 от основното
заключение, поставена с исковата молба. При съобразяване на извършените плащания,
спрямо дължимите такива, вещото лице е изчислило, че непогасеният остатък по
договора към датата на изготвяне на заключението, е в общ размер на
218 644.90 лева, от които: 193 297.89 лева – главница, 15 681.58
лева – договорна възнаградителна и наказателна лихва
за просрочие, в това число - 12 660.18 лева –
договорна възнаградителна лихва за периода от
10.04.2016г. до 26.02.2017г., 3 021.40 лева– наказателна лихва за просрочие за периода от 10.04.2016г. до 04.06.2017г., както
и 1 098.21 лева – банкови такси. При тези констатации и изводи на вещото
лице, съдът приема, че исковите претенции се явяват доказани за претендираните суми.
Съдът не намира за
основателно възражението на ответника за нищожност на клаузата от договора,
уреждаща размера на дължимата наказателна лихва за просрочие,
поради неравноправността й, произтичаща от прекомерния размер на наказателната
лихва. Според чл.3 ал.4 от договора, при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, договорена за съответния период плюс наказателна надбавка в размер на
10 пункта. Съгласно чл.143, чл.145 ал.2 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, неравноправна
клауза в договор сключен с потребител, представлява: 1/ всяка неиндивидуално
определена уговорка във вреда на потребителя, която 2/ е в нарушение на
принципа за добросъвестност и 3/ е причина за значително неравновесие между
договарящите страни относно техните права и задължения, 4/ не е съставена на
ясен и разбираем език и 5/ не касае определянето на основния предмет на
договора, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна. В
случая, уговорката е съставена на ясен и разбираем език и макар да не е
индивидуално уговорена (не се доказа противното) и да не касае определянето на
основния предмет на договора, същата не е в нарушение на принципа за
добросъвестност и не създава значително неравновесие между договарящите страни
относно техните права и задължения. Клаузата предвижда санкция за неизпълнение
на договорно задължение, стимулира потребителя към изправност, до приложението
й би се достигнало единствено при недобросъвестно поведение от страна на самия
потребител, а размерът на договорената лихва е функция на санкционния й
характер, без да може да се окачестви като прекомерен.
Относно договорната лихва,
ответникът своевременно е направил възражение за изтекла давност по чл.111 от ЗЗД. Договорната лихва се търси за период от 10.04.2016г. до датата на
предсрочната изискуемост 26.02.2017г., което е в съгласие със задължителната
практика. Според чл.111 б.„в“ от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с
кратката тригодишна давност. С подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение се прекъсва давността и в случая това е станало на датата
07.06.2017г., към която категорично не може да се счете за изтекъл тригодишният
погасителен давностен срок. Възражението се явява
неоснователно.
Относно заявените от ответника
възражения за прихващане:
Съгласно чл.103 ал.1 от ЗЗД,
когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни заместими
вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си.
В отговора на исковата молба
е направено възражение по чл.103 от ЗЗД за прихващане от исковите суми, ако
претенциите бъдат намерени за основателни, на насрещното вземане на Г.С. към
банката за заплащане на сума в размер на 102 609.44 лева, в това число:
63 506.08 лева, която сума е трябвало да бъде преведена на ищеца по силата
на договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №***., и която
сума представлява разлика между реалната главница, в първоначалните условия на
договора, каквато би била, а именно 139 493.92 лева и тази, която е
отпусната по силата на втория договор за предсрочно погасяване на първия;
29093.36 лева -лихва за забава върху главницата за периода от 08.11.2012г. до
подаване на исковата молба, въз основа на която е било образувано
гр.д.№6447/2017г. по описа на СГС - 25.05.2017г.; 7 000 лева,
представляваща недължимо платени суми по процесния
договор, поради начисляване на лихвен процент върху неусвоена главница, за
периода от 08.11.2012г. до датата на предсрочната изискуемост – 26.02.2017г.;
2 000 лева – надплатено, поради валутната разлика между швейцарския франк
и лева за периода от 19.09.2008г. до 08.11.2012г., поради липсата на задължение
С. да връща месечните си вноски по договора от 19.09.2008г. в швейцарски
франкове; 1 000 лева – недължимо заплатена разлика между предварително
договорените месечни вноски за възнаградителна лихва
и заплатените завишени такива за периода от 19.09.2008г. до 08.11.2012г., въз
основа на нищожни клаузи от договора от 2008г., а евентуално – поради
неправилно изчисление на лихвата от страна на банката за този период и 10.56
лева, представляваща надплатена сума за такса за управление на кредита за
периода от 19.09.2008г. до 08.11.2012г.
Относно поддържаните
вземания за сумите - 63 506.08 лева и лихва върху нея в размер на 29
093.36 лева и на посочените в отговора на исковата молба основания, е поставено
влязло в сила решение в производството по преюдициалното
дело- гр.д.№6447/2017г. по описа на СГС, което решение, на основание чл.297 от ГПК е задължително за настоящия съд. Със същото са отхвърлени осъдителните
искове на Г.С. срещу настоящия ищец, като е прието, че посочените суми на
заявените основания не се дължат. Настоящият съд е обвързан от това решение,
поради което само на това основание приема, че вземане на ответника срещу ищеца
за сумата 63 506.08 лева, която сума е трябвало да бъде преведена на ищеца
по силата на договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №***.,
и която сума представлява разлика между реалната главница, в първоначалните
условия на договора, каквато би била, а именно 139 493.92 лева и тази,
която е отпусната по силата на втория договор за предсрочно погасяване на
първия, както и за 29 093.36 лева -лихва за забава върху главницата за периода
от 08.11.2012г. до 25.05.2017г., не съществува. При липсата на насрещни
вземания за тези суми прихващане не може да се извърши.
Идентични съображения могат
да бъдат посочени и относно вземане за сума над 3 123.75 лева до
7 000.00 лева – недължимо платена сума по договора за рефинансиране ***.,
поради начисляване на лихвен процент върху неусвоена главница, за периода от
08.11.2012г. до датата на предсрочната изискуемост– 26.02.2017г. За разликата
над 3 123.75 лева до 7 000 лева е налице влязло в сила решение по
гр.д.№6447/2017г. по описа на СГС, с което исковата претенция, заявена на
същото основание (макар и за по-дълъг период, но включващ процесния),
е отхвърлена като неоснователна, т.е. отречено е вземането за тази разлика.
Относно присъдената сума от 3 123.75 лева, може да се заключи, че подобно
вземане е съществувало в патримониума на С., но съдът
счита, че към настоящия момент не е доказано по несъмнен и убедителен начин, че
същото продължава да съществува, още повече, че видно от материалите по
изисканото дело е обстоятелството, че на 13.08.2021г. СГС е издал в полза на С.
изпълнителен лист срещу банката, включително и за тази сума. Така, при липсата
на категоричност за съществуване на вземането, възражението за прихващане не
следва да бъде уважено.
Следващото вземане, което ответникът
поддържа, че има спрямо ищеца е такова за сумата от 2 000 лева –
надплатени, поради валутната разлика между швейцарския франк и лева за периода
от 19.09.2008г. до 08.11.2012г., поради липсата на задължение С. да връща
месечните си вноски по договора от 19.09.2008г. в швейцарски франкове. В
развилия се между страните преюдициален спор в
производството по гр.д.№6447/2017г. по описа на СГС, е отхвърлен като
неоснователен с влязлото в сила решение искът на С. за прогласяване нищожност
на клаузите на чл.2 ал.1, чл.2 ал.3 и чл.6 ал.2 от договора за кредит ***., само относно валутата, в която се погасява
кредитът. Прието е, че посочените клаузи, с които е предвидено погасяването на
кредита да се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен – швейцарски
франкове, не са нищожни, а С. информирано се е съгласил да връща кредита в
швейцарски франкове. Оттук следва извод, че основанието – наличие на надплатени
суми, поради липса на задължение за връщане на кредита в тази валута, не е
осъществено и вземане на това основание не съществува. С. е имал задължението
да връща кредита в посочената валута. В постановено решение е констатирана и
прогласена неравноправност, произтичаща от прехвърлянето изцяло върху
кредитополучателя на валутния риск от обезценяването на лева спрямо швейцарския
франк, но тази нищожност и произтичащите от нея права за кредитополучателя не са
идентични с поддържаното основание на вземането.
Съдът не счита, че
ответникът проведе нужното пълно доказване за установяване, че е носител и на
останалите вземания срещу ищеца, а именно - за връщане на недължимо платени
суми, в това число: сумата от 1 000 лева – недължимо заплатена разлика
между предварително договорените месечни вноски за възнаградителна
лихва и заплатените завишени такива за периода от 19.09.2008г. до 08.11.2012г.,
въз основа на нищожни клаузи от договора от 2008г., а евентуално – поради
неправилно изчисление на лихвата от страна на банката за този период и за сума
от 10.56 лева, представляваща надплатена сума за такса за управление на кредита
за периода от 19.09.2008г. до 08.11.2012г. В заключенията на вещото лице са
изследвани различни варианти, според няколко зададени от ответника хипотези,
като в крайна сметка категоричен и обоснован извод за наличие на надплетени
суми на посочените основания не може да бъде формиран, при което не може да се
обоснове и теза, че ответника има вземане за връщане на недължимо платени суми.
По изложените съображения,
съдът намира, че исковете следва да се уважат изцяло, а възражението за
прихващане следва да се остави без уважение.
3. По разноските:
Приетото разрешение по т.12
на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, налага съдът да се произнесе и по разноските,
включително присъдените със заповедта за изпълнение, като законна последица от
уважаването на установителния иск. Съответно на
пълното установяване на заявените от кредитора вземания, съдът следва да замести
произнасянето по определяне на разноски в заповедта с определяне на разходи за
заповедното и исковото производство. Дружеството е сторило разноски в
заповедното производство за държавна такса, която е в размер на 4 207.01
лева и за адвокатско възнаграждение, което е в размер на 4 360.21 лева. На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските за
заповедното производство изцяло. Ищецът е сторил разноски по настоящото дело,
както следва: за държавна такса в размер на 4 207.00 лева; 267.40 лева –
за адвокатско възнаграждение и 200.00 лева за вещо лице. Тези разноски са
посочени и в списъка по чл.80 от ГПК, представен от страната. Общият размер на
разноските, направени от ищеца, възлиза на 4 674.40 лева. С оглед уважаване
на исковете, тази сума се следва на ищеца изцяло.
Направените от ответника
разноски остават за негова сметка.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *****,
представлявано от изпълнителните директори Д.Ш.и П.Д., срещу Г.В.С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, с правно основание чл.430 от Търговския закон във вр.
с чл.79 ал.1 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 ал.1 от ЗЗД, че Г.В.С.
дължи на *** следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1011/2017г. по описа на
РС-Дупница, произтичащи от договор за кредит за рефинансиране на
жилищен/ипотечен кредит №***., сключен между страните, както следва: 193 297.89
лева – главница за периода от 10.03.2016г. до 04.06.2017г., 12 660.18
лева – договорна възнаградителна лихва за периода
от 10.04.2016г. до 26.02.2017г., 3 021.40 лева – наказателна лихва
за просрочие за периода от 10.04.2016г. до 04.06.2017г.,
1 071.21 лева – банкови такси за периода от 10.04.2016г. до
04.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 07.06.2017г., до изплащане на вземането.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Г.В.С. с ЕГН
**********, с адрес: *** за прихващане от горните вземания на насрещни
вземания, които С. има към *** за заплащане на сума в общ размер на
102 609.44 лева, в това число: 63 506.08 лева, която сума е трябвало
да му бъде преведена по силата на договор за кредит за рефинансиране на
жилищен/ипотечен кредит №***., и която сума представлява разлика между реалната
главница, в първоначалните условия на договора, каквато би била, а именно
139 493.92 лева и тази, която е отпусната по силата на втория договор за
предсрочно погасяване на първия; 29 093.36 лева -лихва за забава върху
главницата за периода от 08.11.2012г. до подаване на исковата молба, въз основа
на която е било образувано гр.д.№6447/2017г. по описа на СГС - 25.05.2017г.;
7 000 лева, представляваща недължимо платени суми по процесния
договор, поради начисляване на лихвен процент върху неусвоена главница, за
периода от 08.11.2012г. до датата на предсрочната изискуемост – 26.02.2017г.;
2 000 лева – надплатено, поради валутната разлика между швейцарския франк
и лева за периода от 19.09.2008г. до 08.11.2012г., поради липсата на задължение
С. да връща месечните си вноски по договора от 19.09.2008г. в швейцарски
франкове; 1 000 лева – недължимо заплатена разлика между предварително
договорените месечни вноски за възнаградителна лихва
и заплатените завишени такива за периода от 19.09.2008г. до 08.11.2012г., въз
основа на нищожни клаузи от договора от 2008г., а евентуално – поради
неправилно изчисление на лихвата от страна на банката за този период и 10.56
лева, представляваща надплатена сума за такса за управление на кредита за
периода от 19.09.2008г. до 08.11.2012г.
ОСЪЖДА Г.В.С. с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *****
следните суми: 4 207.01 лева (четири хиляди двеста и седем лева и
една стотинки), представляваща заплатена държавна такса в заповедното
производство по ч.гр.д.№1011/2017г. по описа на РС-Дупница; 4 360.21
лева (четири хиляди триста и шестдесет лева и двадесет и една стотинки),
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство
по ч.гр.д.№1011/2017г. по описа на РС-Дупница, както и сумата от 4 674.40
лева (четири хиляди шестстотин седемдесет и четири лева и четиридесет
стотинки), представляваща сторени разноски в настоящото исково производство, в
това число: за държавна такса - 4 207.00 лева; 267.40 лева – за адвокатско
възнаграждение и 200.00 лева за вещо лице.
Решението може да се обжалва
с въззивна жалба пред Апелативен съд-София в
2-седмичен срок от датата на връчването на препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: