П Р О Т О К О Л
2019 Дупница
Година Град
V състав, ГО
Районен съд – Дупница
20 септември 2019
на Година
страхил гошев
В
публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
РОСИЦА КЕЧЕВА
2.
ЕМИЛ ПАВЛОВ
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Ч Н 1046 2019
10:58
дело №
по описа за година.
На именното повикване в часа се явиха:
Обвиняемият В.Й.Г., редовно призован, се явява
лично в залата, както и с адв. Р. с пълномощно от днес.
За Районна прокуратура гр. Дупница, редовно призована, се явява прокурор Павлов.
Адв. Р.: Да
се даде ход на делото.
Обвиняемият Г.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът:
Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване
ход на делото и
О
П Р Е
Д Е Л И:
Дава ход на делото.
Сне самоличност на обвиняемия.
В.Й.Г. - 33 години, българин, български гражданин, разведен,
не работи, неосъждан, ЕГН: **********, с адрес ***.
Съдът разяснява на страните правото им на отводи, както и
другите им права по НПК.
Обвиняемият Г.: Нямам искания за отводи към състава на съда, прокурора и съдебния секретар.
Адв. Р.: Нямам
искания за отводи към състава на съда, прокурора и съдебния секретар. Нямам
искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.
Прокурорът: Нямам
искания за отводи към състава на съда и съдебния секретар. Нямам искания по
доказателствата и по реда на съдебното следствие.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
съдебното следствие в днешното съдебно заседание, и
О П Р
Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
докладва: Постъпила е жалба от адв. А.Р., защитник на обв. В.Й.Г.
- обвиняем по досъдебно производство вх. № 3193/2018г., ДП - 950/ 2018г. по
описа на ДнРП, сл.д. № 30/2019г. на ОСлО при КнОП против Постановление № 3193/2018г.
от 10.09.2019г. на ДнРП, с което е отказано да бъде отменена, поради
изтичане на максимално допустимия срок,
наложената му мярка за неотклонение „Домашен
арест”.
Адв. Р.:
Поддържам жалбата. Да се приемат доказателствата.
Обвиняемият Г.: Поддържам жалбата.
Прокурорът: Уважаеми
господин Съдия, считам искането на обв. Г. и молбата на защитника му за неоснователна, поради което не следва да бъде
уважена.
С оглед липсата на доказателствени искания
съдът счита, че такива не следва да бъдат изисквани за събиране служебно,
поради което
О
П Р Е
Д Е Л И:
Прочита, ПРИЕМА и ПРИЛАГА доказателствата, приложени към досъдебното
производство, както приложените към жалбата.
Страните поотделно: Нямаме искания. Няма да сочим други доказателства.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа и правна страна и
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО следствие
Дава ход
на съдебните прения:
Прокурорът: Уважаеми господин Съдия, действително
мярката за неотклонение, срещу която е
настоящата жалба е взета по ДП № 478/2019г. по
описа на рп Дупница, което е
водено за престъпление по чл. 296, ал. 1
НК, което се явява леко по смисъла на закона. Междувременно обаче ДП № 478/2019г.
е присъединено по ДП № 980/2018г., което се води за престъпления, между които и престъпления по чл. 194 и чл. 198 НК, които се явяват тежки по смисъла на закона, поради което считам, че
не следва да се прилага срока по чл. 63, ал. 4, изр.
1 от НПК, поради което считам, че не е изтекъл преклюзивния срок за
нейната отмяна. Действително се е получило така, че при обединяването на делата
обвиняемия е с две мерки за неотклонение, където обаче възниква въпроса,
предвид, че по ДП № 980/2018г. са наложени мерки за защита на пострадалия, дали
с деянието по отмененото ДП № 478 /2019 г., не е нарушил тази мярка, което се
явява и самостоятелно основание за
изменение на мярката за неотклонение „Парична гаранция” поради което
считам, че не следва да се уважи молбата и така определената мярка за
неотклонение от Кюстендилски окръжен съд да бъде оставена в
действие.
Адв. Р.: Уважаеми
господин Съдия, моля да постановите съдебен
акт, с който да уважите жалбата подадена от мен, в качеството ми на защитник на
обвиняемия Г., като отмените обжалваното
постановление на рп Дупница,
с което е отказано, взетата по отношение на моя доверител Г. мярка за неотклонение „ Домашен
арест” да бъде отменена. Аз съм
изложил своите възраженията
в жалбата, като считам, че постановлението
е незаконосъобразно. Доколкото не сме в
процедура по чл. 65 и следващите НПК,
аз считам, че не следва да се събират доказателства
относно промяната на обстоятелствата от момента на вземането на мярка за неотклонение
„Домашен арест” до настоящият момент по отношение на доверителят ми. Хронологията
е следната, по ДП № вх. № 3183/2018г. на
ДнРП , по което е издадено настоящото постановление моят доверител е привлечен,
като обвиняем по чл. 296, ал. 1
от НПК и по чл. 144, и чл. 198 НК в качеството му на обвиняем. Прокурорът е
постановил мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 2000 лева”, като
същата е внесена. По късно, през 2019 г. моя доверител е привлечен като обвиняем по ДП вх. № 1453/2019г.
по описа на РП Дупница за извършено от него престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, за неизпълнение на заповед за домашно насилие, което по определени стечения
на обстоятелствата е спряно. По това досъдебно
производство от страна на Кюстендилски окръжен съд е определена мярка за неотклонение „Домашен арест” на доверителят ми. По това досъдебно
производство обвинението не е тежко по
смисъла на чл. 93 от НК и за него мярката „Задържане под стража”,
респективно „Домашен арест” не може да продължи повече от два месеца. След като
изтекоха тези два месеца това не се случи и ние своевременно сигнализирахме ДнРП,
и наблюдаващия прокурор, да издаде постановление, с което да освободи доверителят ми, като вместо това получихме
обжалваното постановление, в което липсва правна логика, тъй като по
досъдебното производство, по което са
присъединени материали по вх. №
1453/2019г. е определена лично от него
друга мярка за неотклонение – „Парична гаранция“ в размер на 2000 лв.,
внесена своевременно от доверителя ми, като в кориците на делото се съдържат
доказателства за това, т.е.към настоящия момент по едно досъдебно производство
– вх. № 3163/2018г. по отношение на
доверителя ми са налице две мерки за неотклонение - „Домашен арест“ и „Парична
гаранция“ в размер на 2000 лв./две хиляди лева/- внесена. Това е абсолютно недопустимо и представлява голям парадокс,
който не следва да се толерира. На тези основания моля да се произнесете по същество, като отмените
взетата мярка за неотклонение и незабавно освободите доверителят ми в съдебна зала.
Обвиняемият Г.: Придържам се към казаното от адвоката ми.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Приключва
съдебните прения.
Предоставя последна
дума на обвиняемия.
Изявление на
обвиняемия: Моля
да уважите молбата и да ме пуснете.
Съдът се оттегли на тайно съвещание за постановяване на определението си в 11:15ч.
След проведено тайно съвещание съдът обяви определението си в 11:45ч., в присъствие на
страните, като им разясни реда и срока за обжалване.
Производство е по реда на чл. 65 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Р., защитник
на В.Й.Г., ЕГН **********,***, обвиняем по ДП вх. № 3193/2018; ДП 950/18г. на
РП-Дупница, сл. д. №30/2019 г.на ОСлО при ОП-Кюстендил, с която се иска отмяна
на постановление от 10.09.2019 г., на прокурор при РП-Дупница, с което е
отказано да бъде отменена наложената му МН-„домашен арест“, като се иска отмяна
на същата от районния съд.
С цитираното постановление от 10.09.2019
г., прокурор при РП-Дупница е оставил без уважение искането на защитника за
отмяна на горепосочената МН-„домашен арест“, която е наложена по ДП №
1453/2019, ДП 478/2019, по описа на РП-Дупница за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, като първоначална МН-
„задържане под стража„ взета с протоколно определение № 360/04.07.2019 г. на
РС-Дупница, която е била изменена в МН-„домашен арест“ с Определение №
406/10.07.2019 г. на ОС-Кюстендил. Прокурорът е приел, че след обединяване по
реда на чл. 217, ал.2 от НПК на двете водени срещу обвиняемия Г. досъдебни
производства - ДП вх. № 3193/2018; ДП
950/18г. на РП-Дупница, сл. д. №30/2019 г.на ОСлО при ОП-Кюстендил за престъпления по чл. 296, ал. 1, чл. 144,
ал.3, вр. с ал.1 и чл. 198 от НК, по което е била взета на 18.12.2018 г.
МН-„парична гаранция“, в размер на 2000 лв., която е внесена от обвиняемия и на
по-късно образуваното за престъпление по
чл. 296, ал. 1 от НК ДП № 1453/2019,
ДП 478/2019, по описа на РП-Дупница, максималният срок за приложената по
второто ДП МН-„домашен арест“ след обединяването е вече не 2 месеца, а 8
месеца, съгласно чл. 63, ал.4 НПК.
В жалбата се атакува посоченото
постановление като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че към момента са налице наложени две различни и
действащи МН спрямо жалбоподателя. Първата взета по първото образувано ДП, през
2018-та година – МН „парична гаранция“,
в размер на 2000 лв. и взетата по второто образувано срещу него, сега
обединено към номера на първото ДП – МН
„домашен арест“ . Иска се от съда да отмени атакувания прокурорски акт,
като отмени мярката за неотклонение
„домашен арест“, поради изтеклия срок за нейното прилагане съобразно
обвинението по което е взето, а именно чл. 296, ал.1 от НК, което не е тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК.
Съобразно посочения предмет на настоящото
производство, съдът е приел в разпоредително заседание, че същото следва да се
проведе по реда на чл. 65 от НПК, което да гарантира състезателност и най-пълна
защита на правата на страните, т.е. правото на справедлив процес, както изисква
чл. 6 от ЕКПЧ. Същото не може да се развие по реда на чл. 234, ал. 9 и 10 от НПК, доколкото предмет на контрол по този ред са мерките за процесуална принуда
извън задържането под стража и домашен арест,
за последните са предвидени, по реда на чл. 63, ал.4 НПК, специални по-кратки
срокове за прилагане, респ. задължителната им отмяна при изтичане на тези
срокове.
В открито съдебно заседание представителят
на РП-Дупница оспорва жалбата. Не представя доказателства и не прави
доказателствени искания.
Обвиняемият се явява лично и се защитава от
упълномощени от него защитник – адв. Р.. Поддържат жалбата по изложените в нея
доводи и с оглед направените искания. Искат произнасяне по същество от съда. В
последната си дума обвиняемият моли за отмяна на наложената му мярка домашен
арест.
РС-Дупница,
след като се запозна с доводите на страните, събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на
въззивен контрол съдебен акт и от лице разполагащо с право да обжалва същия,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество и съобразно изложените от страните доводи, същата е и основателна,
поради следните фактически и правни
съображения:
ДП
вх. № 3193/2018; ДП 950/18г. на РП-Дупница, сл. д. №30/2019 г.на ОСлО при
ОП-Кюстендил е било
образувано за престъпления по чл. 296,
ал. 1, чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 и чл. 198 от НК. По същото обвиняемият е
бил привлечен и му е наложена на
18.12.2018 г. с прокурорско постановление - МН „парична гаранция“, в размер на
2000 лв, която е внесена.
ДП
№ 1453/2019, ДП 478/2019, по описа на РП-Дупница е било образувано по-късно за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК. По
същото Г. е бил привлечен като обвиняем и му е наложена първоначална МН -
„задържане под стража„ взета с протоколно определение № 360/04.07.2019 г. на
РС-Дупница, която е била изменена в МН-„домашен арест“, с Определение №
406/10.07.2019 г. на ОС-Кюстендил.
В постановление на прокурор при РП-Дупница
от 30.07.2019г., по реда на чл. 217, ал.2 от НПК, двете досъдебни производства
са обединени, като новообразуваното ДП
№ 1453/2019, ДП 478/2019, по описа на
РП-Дупница е присъединено към и под номера на първото ДП вх. № 3193/2018; ДП 950/18г. на РП-Дупница, сл. д. №30/2019 г.на ОСлО при
ОП-Кюстендил, по което е била взета на 18.12.2018 г. - МН „парична
гаранция“, в размер на 2000 лв., внесена от обвиняемия своевременно. Липсва
произнасяне по мерките от страната на прокурора при обединяването, респ. отмяна
на която и да е от тях.
На 10.09.2019 г. след подадена молба от
защитника, наблюдаващия прокурор по обединеното вече ДП 950/18г. на РП-Дупница се е произнесъл с постановление, с което
е отказал да отмени наложената втора по ред за обвиняемия Г. МН-„домашен
арест“.
Съобразно
изложеното съдът смята, че е редно да поясни за страните от правна страна
следното:
В разпоредбата на чл. 216 НПК законодателят
е предвидил възможност при определени условия образуваното наказателно
производство да бъде разделено. Това може да стане по отношение на неустановени
лица, за които прокуратурата приема, че са съпричастни към извършване на
конкретно инкриминирано деяние (или инкриминирания деяния) - чл. 216, ал. 1 НПК
или по отношение на определено деяние (или деяния), включени в обема на
обвинението, които са осъществени от едно лице. В първата хипотеза не възникват
проблеми, свързани с мерките за неотклонение, тъй като обичайно преди
разделянето на производството са определени мерки за неотклонение за
установените лица и липсват такива за неустановените. Във втората хипотеза
предмет на разделянето на производството са не различни субекти на
престъплението, а различни по време и
място инкриминирани деяния. При това положение след разделянето и образуването
на две самостоятелни производства се поставя въпроса за това, дали вече
определената мярка за неотклонение има действие и по двете. Въпреки липсата на
изрични законови разпоредби, регламентиращи тази материя, е недопустимо да бъде
преценено като възможно своебразното „клониране”, умножаване на определената
мярка за неотклонение и приемане на действието й в две самостоятелни
производства.
Ако такава абсурдна процесуална фигура бъде
възприета ще се достигне до нелепата и нежелана ситуация една мярка за
неотклонение да има различна процесуална съдба в две самостоятелни производства
- например да бъде изменена в производство по чл. 65 НПК по едното дело и
потвърдена в друго производство по чл.65 НПК- по другото отделено дело.
Ето защо е единствено възможен и правилен
извода, че при разделяне на наказателните производства мярката за неотклонение остава да действа по отношение на първото по
време образувано, а по другото /второто/ обвиняемият остава без мярка за
неотклонение. Тази аналогия следва да бъде споделена изцяло, макар и
огледално и в настоящия случай, в който се касае не са разделяне, а за
обединяване на две досъдебни производства срещу едно лице, осъществено по реда
на чл. 217, ал.2 НПК.
В изложените хипотези възниква и въпросът
за това дали е допустимо да бъде взета нова мярка за неотклонение по
образуваното след разделянето, респ. обединяването ново или общо наказателно
производство, когато за образуваното първо по време, както е в настоящия случай
- ДП 950/18г. на РП-Дупница е налична
вече наложена мярка за неотклонение парична гаранция, чиито срок за прилагане
не е изтекъл, т.е. същата е приложена и действаща. Подобно действие
представлява класическо заобикаляне на закона, тъй като не може да бъде дерогирано правилото, че за едно обвинение трябва да
бъде определена само една мярка за неотклонение, в този смисъл виж. Курс
по мерки за неотклонение – Красимир Шекерджиев, съдия във ВКС, НИП,
2016 г.
Разделянето, както и обединяването на
производството е процесуално действие, което не подлежи на самостоятелен
съдебен контрол /какъвто изисква
стандарта по ЕКПЧ за задържането на лица/ и няма как да дава възможност на
държавното обвинение да вземе втора /допълнителна/ мярка за неотклонение по
обвинение, за което е била определена вече такава, както е в настоящия случай с
наложената през 2018-та година парична гаранция от 2000 лв., внесена от
обвиняемия.
Ето защо е принципно недопустимо въобще да
бъде правено искане за определяне на мярка за неотклонение при разделяне на
производства по второто /под нов номер/ отделено производство, респ. при
обединяване в едно общо производство за деянията включени в старото обединено
ДП, за което има взета мярка и ако такова недопустимо искане бъде депозирано по
реда на чл. 64 НПК, същото трябва да бъде оставено без разглеждане. Идентично
следва да бъде разрешението и в настоящия случай, за да се избегне
съществуването на две мерки по отношение на едно и също лице в рамките на едно
обединено, общо ДП. В случай, че мярката е била вече взета и впоследствие е
била атакувана по реда на чл. 65 НПК, както е в настоящото частно наказателно
производство с подадената жалба, тя трябва да бъде отменена и обвиняемият
трябва да остане само с първата по време мярка за неотклонение, в случая
„парична гаранция“, в размер на 2000 лв. която е взета в дискрецията на
прокурора, именно да обезпечи наказателното му преследване за деянията по чл. 296, ал. 1, чл. 144, ал.3, вр. с
ал.1 и чл. 198 от НК. При обединяване на две наказателни производства по
реда на чл. 217, ал.2 НПК очевидно не могат да останат да действат две
самостоятелни мерки за неотклонение. Единствения вариант за изменение на
мярката взета по обвинението в престъпления по чл. 296, ал. 1, чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 и чл. 198 от НК е по
реда на чл. 66 от НПК, при наличие на предпоставките за това, каквито липсват в
случая.
Допълнителен аргумент за последното е
обстоятелството, че мерките за неотклонение се вземат само при наличие на
строго уредени в закона предпоставки – 1. обосновано
предположение и 2. поне една от посочените в процесуалния закон две опасности
от укриване и извършване на ново престъпление, както и с оглед постигане
целите посочени чл. 57 от НПК. При вземането на обсъжданата МН-домашен арест,
видно от протоколните определения на РС-Дупница и ОС-Кюстендил не е била на
дневен ред и не е извършена преценка на обоснованото предположение обвиняемият
да е извършил и престъпленията грабеж
или закана с пресъпление срещу личността, а единствено за това по чл. 296, ал.1 НК, деяние извършено на 29.06.2019 г., за което е бил съответно и привлечен
като обвиняем, респ. задържан с постановление за 72 часа. Няма как с
механичното обединяване на две досъдебни производства действието на тази МН по
второто да се разпростре върху деяния назад във времето, обоснованото
предположение за извършването на които не е било преценявано и обсъждано. Това
е грубо нарушение на стандарта заложен в ЕКПЧ и НПК. При липсата на обосновано
предположение е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки –
опасности. Тоест липсата на обсъждане на тази основна предпоставка от съда в
посочените протоколни определения за по-рано извършените деяния, които не са
били изобщо предмет на досъдебното производство към онзи момент, няма как да се
санира от настоящия съдебен състав, който не е в хипотезата на първоначално
вземане на мярката по чл. 64 от НПК. Единствения начин на обвиняемия за
деянията по чл. 296, ал. 1, чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 и чл. 198 от НК да
бъде взета в бъдеще по-тежка мярка от наложената му с привличането „парична
гаранция“ от 2000 лв. е по реда и при наличие на предпоставките посочени в чл.
66 от НПК, всяко друго действия е нарушение на правата му в наказателния
процес. Изложеното обезсмисля разглеждането на предпоставките за задържане на
същия към настоящия момент, доколкото няма искане по този ред.
При привличането на Г. като обвиняем във
връзка с деянията по чл. 296, ал. 1, чл.
144, ал.3, вр. с ал.1 и чл. 198 от НК, за адекватна и достатъчна според
вътрешното убеждение на прокурора е приета по-лека мярка, а именно „парична
гаранция“ от 2000 лв., която се изпълнява и до момента. Към настоящия момент
МН- „домашен арес“, взета на обвиняемия при условията на привличането му само
за престъпление по чл. 296, ал.1 НК е с изтекъл реално срок, според уреденото в
чл. 62, ал.7, вр. с чл. 63, ал.4 НПК и доколкото липсва произнасяне по мерките,
при обединяването на досъдебните производства от страна на прокурора същата
следва да се отмени от съда.
За районния съд в настоящата ситуация не е
налице друг полезен ход, освен да отмени обжалваното постановление от
10.09.2019 г. на прокурор при РП-Дупница, като последица от това отмени
наложената на обвиняемия В.Й.Г. мярка за неотклонение, взета с протоколно
определение № 360/04.07.2019 г. на РС-Дупница, която е била изменена в
МН-„домашен арест“ с Определение № 406/10.07.2019 г. на ОС-Кюстендил, при
налагането на която не са били обсъдени предпоставките за вземането и във
връзка с престъпленията по чл. 296, ал.
1, чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 и чл. 198 от НК., предмет на ДП вх. №
3193/2018; ДП 950/18г. на РП-Дупница, сл. д. №30/2019 г.на ОСлО при
ОП-Кюстендил. Наличната и действаща МН - „парична гаранция“ от 2000 лв. е в
състояние да обезпечи нуждите на наказателното производство и участието на
обвиняемия в него. Не следва да се
пренебрегва, че по отношение на същия са постановени още забрана да доближава
пострадалия и забрана да напуска Република България, които в допълнителна
степен гарантират и обезпечават целите на наказателния процес.
Водим от горното и на основание чл. 65,
ал.4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Постановление от
10.09.2019 г., на прокурор при РП-Дупница, с което е оставена без уважение
молбата на В.Й.Г., ЕГН **********,***, обвиняем по ДП вх. № 3193/2018; ДП 950/18г. на РП-Дупница, сл. д. №30/2019 г.на
ОСлО при ОП-Кюстендил, за отмяна на наложената му по ДП № 1453/2019, ДП 478/2019, по описа на РП-Дупница, МН – „домашен арест“ и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
наложената на В.Й.Г., ЕГН **********,***,
обвиняем по ДП вх. № 3193/2018; ДП
950/18г. на РП-Дупница, сл. д. №30/2019 г.на ОСлО при ОП-Кюстендил, МН-„домашен арест“.
Определението подлежи на незабавно
изпълнение.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба и частен протест пред ОС-Кюстендил, в тридневен срок от днес.
В случай на частна жалба или частен протест
НАСРОЧВА делото пред ОС-Кюстендил за 25.09.2019 год., от 14,00 часа, за която
дата и час РП-Дупница, обвиняемият и защитникът му уведомени в съдебно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 11:50 часа.
районен съдия:
СЪДЕБЕН Секретар: