Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 143
04.03.2022
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
адм. дело № 1220 по описа на съда за
2021 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на И.М.М., ЕГН: **********, адрес: ***, подадена чрез адвокат Г.Р.Г.,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0271-000332/15.02.2021 г. на Началник група към ОДМВР - Хасково, РУ - Харманли.
Жалбоподателят
твърди, че не са налице фактическите и правни основания санкциониращият орган
да издаде заповедта. Описаната в заповедта фактическа обстановка не отговаряла
на действителността. От формална страна заповедта страдала от съществени
недостатъци. Липсвала индивидуализация на наложената със същата санкция.
Посочването на административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса, но не повече от
18 месеца“ се равнявало на липса на такава, защото в сферата на предположенията
оставало за какъв точно период е наложена мярката. Недопустимо било в
административно-санкционната дейност на наказващите органи да бъдат издавани
заповеди за прилагане на принуда, които не съдържат конкретизация на
административната санкция. Твърди още, че не били налице фактическите и правни
основания за издаване на заповедта, тъй като жалбоподателят не бил извършил
визираното в заповедта нарушение, посочено като причина за издаването й.
С оглед на
така изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да отмени като
незаконосъобразна обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0271-000332/15.02.2021 г. на Началник група към
ОДМВР Хасково, РУ -Харманли.
С депозирана
по делото писмена молба от процесуалния представител на жалбоподателя се
оспорва компетентността на издателя на оспорената заповед и се прави искане за
присъждане на разноските по делото.
Ответникът -
Началник група към ОДМВР - Хасково, РУ -
Харманли не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител,
съответно не изразява становище по основателността на жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
08.02.2021 г. срещу жалбоподателя И.М.М. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 186/08.02.2021 г., серия АА, сер.№ 981308, за това,
че на 08.02.2021 г. около 02:30 часа в *** до разклона
за * посока център управлява лек
автомобил * с peг. №*,
собственост на М. И. М., като в
02:55 часа на 08.02.2021 г. отказва да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества и техни аналози с техническо средство Дрегер ДругТест 5000 фабр.№ ARKF-0022. Посочено е, че на водача М. е издаден талон за медико-токсикологично
лабораторно изследване № 082555, като същият отказва да даде кръв и урина.
Заявено е, че с това си деяние И.М.М. виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Актът е подписан от актосъставителя Ж.П. Ж. и от двама свидетели, присъствали
при установяване на нарушението. Нарушителят е отказал да подпише акта, който
му отказ е удостоверен с подпис на свидетел. Като възражение е вписано „Не
желая да подписвам“.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0271-000332/15.02.2021 г. Началник група към ОДМВР - Хасково, РУ - Харманли П. Д. П., на основание чл. 22 от ЗАНН е наложил на И.М.М. принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е обоснована със
съставения от Ж. П. Ж. - мл. автоконтрольор към ОДМВР -
Хасково, РУ – Харманли, АУАН № АА981308/08.02.2021 г. срещу И.М.М. за това, че на
08.02.2021 г. около 02:30 часа в *** до разклона
за гр.Симеоновград посока центъра на града управлява лек автомобил ***, собственост на М. И. М., като в 02:55 часа на 08.02.2021 г. отказва да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо
средство Дрегер ДругТест 5000 фабр.№ ARKF-0022. На водача М. е издаден талон за
медико-токсикологично лабораторно изследване № 082555, като същият отказва да
даде кръв и урина, като е извършил: 1) отказва да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Видно от
разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на
жалбоподателя на 30.11.2021 г., което обстоятелство е удостоверено с подписа на
лицето. Жалбата срещу заповедта е подадена на 03.12.2021 г. в Административен
съд – Хасково.
По
делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в
административната преписка, включително писмени доказателства, удостоверяващи
компетентността на издателя.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен
за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита.
Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна.
На
основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и
чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на Областна Дирекция на МВР е
ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху
движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни
мерки (чл. 31, т. 2 от ЗМВР). Видно от представената по делото Заповед № 1253з-479/16.11.2020г.,
Директорът на ОДМВР - Хасково е оправомощил началниците на групи в районните
управления в ОДМВР - Хасково, да прилагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, поради
което настоящият състав приема, че е налице материалната и териториална
компетентност на издателя на акта.
Съгласно
чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на
принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се
издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и
изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа
изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни
основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. Налице е ясно
и точно описание на фактите, въз основа на които органът е обосновал
постановяване на процесния акт.
Относно
съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира
следното:
В случая
правното основание за налагане на принудителната административна мярка е чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, съгласно която разпоредба „За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/ или
химико-токсикологично лабораторно изследване“, се прилага принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство“ до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца“.
Предпоставка
за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП, е извършено от водача на МПС съответно на хипотезата на правната норма
административно нарушение, което се установява с акт за административно
нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.
В случая,
съобразно възприетото от ответника в мотивната част на самата заповед,
необходимата предпоставка за налагане на тази ПАМ е: отказ на водача да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози и неизпълнение на предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, за което на същия е съставен акт за установяване на
административно нарушение. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената
тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази, изложена в
АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ. В случая липсват
ангажирани от същия доказателства, опровергащи материалната доказателствена
сила на представения АУАН. В тази връзка съдът приема, че в случая такъв акт е
редовно съставен на жалбоподателя – от длъжностно лице в кръга на правомощията
му, при подробно описана фактическа обстановка и при правилна правна
квалификация на констатираното релевантно за настоящия правен спор нарушение на
ЗДвП, а именно чл. 174, ал. 3 от същия нормативен акт.
От
същия АУАН безспорно се установява, че на 08.02.2021 г. в гр.Харманли при
извършена проверка след установено управление на лек автомобил *** с peг. № *, водачът, в
лицето на жалбоподателя, отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, като по
категоричен начин е установено и неизпълнение от негова страна на предписание
за даване на биологични проби за извършване на химико-токсикологично
лабораторно изследване.
В
случая същият на практика не оспорва тази фактическа обстановка, поради което
следва да се приеме, че ответникът е доказал по несъмнен начин наличието на
условията, с възникването на които относимата правна норма свързва настъпването
на определени правни последици, изразяващи се във временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС.
Константна
е съдебната практика, че разпоредбата на чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП съдържа
няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно.
Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа
да упражни властническата си компетентност за прилагане на ПАМ с цел
преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата
(в този смисъл Решение № 436/13.01.2017 г. по адм. дело № 4083/2016 г. по описа
на ВАС; Решение № 8077 от 12.06.2014 г. по адм. дело № 800/2014 г. по описа на
ВАС; Решение № 3588/31.03.2015 г. по адм. дело № 10872/2014 г. на ВАС и др.).
В
случая приложената по отношение на И.М.М. ПАМ се основава на наличието на две
от нормативно регламентираните хипотези по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП -
отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и отказ от негова страна да
даде да даде биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване,
всяко едно от които съставлява необходимото и достатъчно фактическо основание
за законосъобразното упражняване на административното правомощие. С
проявлението на посочения релевантен правопораждащ юридически факт е възникнало
публичното право на органа да наложи ПАМ, като отнеме временно свидетелството
за управление на МПС на водача.
Следва
да се отбележи, че тази мярка има превантивен характер - да осуети възможността
на дееца да извърши други противоправни деяния, като същата не съставлява
административно наказание. Именно затова тя се прилага под прекратително
условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не
повече от 18 месеца“. При произнасянето на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.
В този смисъл не могат да се споделят изложените в тази връзка в жалбата
възражения относно неяснота на продължителността на наложената мярка, с която
да е нарушено правото на защита на санкционираното лице.
С
оглед на така изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице
сочените фактически и правни основания за издаване на административния акт, с
който е наложена ПАМ, като при постановяването му са спазени
административнопроизводствените правила и същият е съобразен с целта на закона.
Предвид
изложените правни изводи, настоящият състав на Административен съд –Хасково
намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
От
ответника по делото не се претендират разноски, поради което не следва да бъдат
присъждани такива.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на И.М.М., ЕГН: **********, адрес: ***, срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0271-000332/15.02.2021 г. на Началник група към ОДМВР - Хасково, РУ - Харманли,
като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението
да бъдат връчени на страните.
СЪДИЯ: