РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Варна, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20223001000209 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от С. И. С., Д. В. И., „БГ-Имоти” ООД,
„МЕГАТРОНИК ЮНАЙТЕД ГЕЙМИНГ” ЕООД, „МАРУБЕНИ” ЕООД, чрез адв. Г. С.
против решение № 511 от 21.12.2021 г., постановено по т. д. № 37/2021 г. на Окръжен
съд - Варна, в частта, в която въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на „ЛСК
Пропъртис” ЕООД, сумата от 100 000 лв., представляваща заплатена от „ЛСК
Пропъртис” ЕООД на кредитора „Алианц Банк България” АД, сума за погасяване на
част от задълженията по договор за банков кредит „жилище” №22511/22.03.2007г. на
солидарно отговорните към кредитора длъжници - кредитополучателят С. И. С. и
поръчителите Д. В. И., „БГ-Имоти” ООД, „МЕГАТРОНИК ЮНАЙТЕД ГЕЙМИНГ”
ЕООД и „МАРУБЕНИ” ЕООД, за обезпечаването на които задължения върху
недвижим имот, собственост на ищеца „ЛСК Пропъртис” ЕООД, е била учредена
договорна ипотека, съгласно НА № 137, том I, рег. № 1244, дело № 137/2007г. на
нотариус В. Д., рег. № 115 в НК, вписан в Служба по вписванията – гр. Варна, вх. рег.
№ 7314/26.03.2007 г., акт № 132, том V, дело № 5190/2007 г., като част от тази сума, а
именно сумата 20 000 лева, ответницата С. И. С., дължи лично, а остатъка в общ
1
размер на 80 000 лева - солидарно с поръчителите Д. В. И., „БГ-Имоти” ООД,
„МЕГАТРОНИК ЮНАЙТЕД ГЕЙМИНГ” ЕООД и „МАРУБЕНИ” ЕООД, съобразно
припадащата се на всеки един от поръчителите част от дълга в размер на 20 000 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 19.01.2021 г., до окончателното й плащане, на основание чл. 155, ал. 2,
във вр. с ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, както и сумите от
по 800 лева, представляващи платена по делото държавна такса, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Въззивниците излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение като постановено в противоречие с
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Оспорват възникването на правото на суброгация от страна на „ЛСК Пропъртис“
ЕООД като навеждат подробни аргументи за недоказаност на факта дали банката е
признала извършеното плащане по сметката на С. С. за погашение на дълга по кредита.
Твърдят, че процесното погашение не е настъпило. Излагат твърдения и за липса на
съгласие у последната, получената сума по сметката й на 06.12.2016 г. да се използва за
погашение на дълга по кредита. В условие на алтернативност, намират, че след като не
е установено основанието, на което е заплатена сумата от 100 000 лв., а извършеното
плащане е към длъжника, а не към кредитора, „ЛСК Пропъртис“ ЕООД може да иска
възстановяване на платената от него сума само от лицето, което я е получило, но не и
от поръчителите по договора за кредит. Моли за отмяна на решението в обжалваната
част. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемото „ЛСК
Пропъртис“ ЕООД – гр. Варна, чрез адв. В. Г., в който се сочат аргументи за
неоснователността на жалбата и за правилността на решението. Намира, че с
въззивната жалба са наведени нови твърдения в разрез с чл. 266 от ГПК. Твърди, че
възражения на въззивниците са несъстоятелни. Излага подробни аргументи в подкрепа
на фактите, че банката-кредитор е потвърдила, евентуално овластила длъжника С. С.
да получи изпълнение от трето лице. Счита, че последната също е дала изричното си
съгласие сумата да се използва за частично погасяване на договора за кредит.
Претендира, че „ЛСК Пропъртис“ ЕООД, в качеството си на трето лице е платило
правилно, още повече имайки предвид последващите действия на кредитора, с които е
прекратено принудителното изпълнение и са вдигнати обезпеченията върху имота.
Намира, че встъпването в правата на удовлетворения кредитор не зависи от съгласието
на кредитора или намеренията, с които той е приел плащането. Моли за потвърждаване
на решението.
Няма доказателствени искания.
2
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивното
дружество поддържа жалбата. Сочи, че няма настъпила суброгация по смисъла на чл.
155 от ЗЗД. Счита, че липсват доказателства за плащане от страна на „ЛСК Пропъртис“
ЕООД по сметка на банката кредитор, като само в такъв случай дружеството може да
встъпи в правата на удовлетворения кредитор. Твърди, че и към настоящия момент
липсват доказателства, че банката е признала наличието на такова погашение. Не
оспорва, че е платена сумата в размер на 100 000 лв., но счита, че следва да се търси
единствено и само от главния длъжник, и на друго правно основание. Претендира
заплащането на съдебно-деловодни разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В същото открито съдебно заседание процесуалният представител на
въззиваемото дружество поддръжа отговора на въззивната жалба. Счита, че
въззивникът е навел нови твърдения относно това, че банката е продължила да счита
сумата за дължима, както и че длъжникът С. С. е имала предвид други 100 000 лв.,
които са платени от дружеството. Счита, че действията на банката по вдигане на
всички обезпечения, безспорно води до приемане на погасяването. Претендира
заплащането на съдебно-деловодни разноски.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският
апелативен съд приема за установено следното:
Съдът е сезиран посредством предявени осъдителни искове от „ЛСК Пропъртис“
ЕООД срещу С. И. С., Д. В. И., „БГ-Имоти” ООД, „МЕГАТРОНИК ЮНАЙТЕД
ГЕЙМИНГ” ЕООД, „МАРУБЕНИ” ЕООД, за заплащане на сумата в размер на 100 000
лв., представляваща общия размер на платеното задължение на ответниците –
длъжници към кредитора „Алианц Банк България” АД, по договор за банков кредит
„жилище” № 22511/22.03.2007 г., за обезпечаването, на което задължение върху
недвижим имот, собственост на ищеца, е била учредена договорна ипотека с
Нотариален акт № 137, том І, рег. № 1244, дело № 137/2007 г. на нотариус В. Д., рег. №
115 в НК, вписан в Служба по вписванията-Варна, вх. рег. № 7314/26.03.2007 г., акт №
132, том V, дело № 5190/2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба до пълното погасяване на задължението.
В условие на евентуалност ищецът претендира осъждане на ответниците С. И.
С., Д. В. И. солидарно, като длъжници, а на ответниците „БГ - Имоти” ООД,
„МЕГАТРОНИК ЮНАЙТЕД ГЕЙМИНГ” ЕООД и „МАРУБЕНИ” ЕООД – разделно,
като поръчители за съответстващите им части, да възстановят на ищеца платената от
него сума от 100 000 лв. за частичното погасяване на дълга по договора за банков
3
кредит „жилище” от 22.03.2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до пълното погасяване на задължението.
Писмен отговор на исковата молба е подаден от ответниците С. И. С., Д. В. И. и
„БГ-Имоти“ ООД. Изложените от тях възражения и твърдения са сходни, като се сочи,
че не се доказва от ищеца погасяването на дълга на С. И. С. по договора за кредит.
Наведени са твърдения от ответниците, че ищецът не се е суброгирал в правата на
банката кредитор, че липсва уведомление за това от страна на последната и че е налице
преклузия по смисъла на чл. 147 от ЗЗД за отговорността на поръчителя.
Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:
Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към
доказателствения материал по делото доказателства, приема за безспорно установено,
че на 22.03.2007 г. между „Алианц Банк България” АД и С. И. С. е сключен договор за
банков кредит „жилище” № 22511 /л. 291-296/, с който банката – кредитор предоставя
заем в размер на 200 000 евро. Уговорени са 240 месечни вноски, дължими от
кредитополучателя С. И. С., за връщането на сумата, ведно с договореното
възнаграждение за кредитора, като всяка вноска е платима на 25-то число от месеца, с
уговорен краен падеж 25.03.2027 г. Не се оспорва, че договорът е изменян с Анекс №1
от 30.06.2010 г., Анекс № 2 от 26 04.2011 г., Анекс № 3 от 27.01.2012 г., Анекс № 4 от
28.05.2012 г., Анекс № 5 от 27.08.2012 г. и Анекс № 6 от 28.03.2013 г. /л. 297-308/.
Видно от раздел VII от Договора, озаглавен „Обезпечение“, страните са
постигнали съгласие за обезпечаване на задължението на кредитополучателя по
предоставения банков кредит, банката да приеме следните обезпечения: 1/. Първа по
ред договорна ипотека върху следния недвижим имот, собственост на В. И. Д.: офис №
4, със застроена площ 74.69 кв. м., находящ се в гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21,
на втория етаж, подробно описан в Нотариален акт № 98/17.10.2006 г.; 2/. Първа по ред
договорна ипотека върху следния недвижим имот собственост на „Вито-Супер-Д. В.“:
недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, бул. „25-ти Септември“ №17-19 със ЗП от
203.40 кв. м., имот с идентификатор 72624.623.525.1.60, състоящ се от четири зали,
тоалетна и стълбищна клетка, представляваща обособен обект в западна част на втория
етаж на масивна осеметажна сграда с идентификатор: 72624.623.525.1, изградена в ПИ
с площ 1 497 кв. м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху ПИ и ведно с правото на пристрояване върху
10.90 кв. м. за недвижимия имот; 3/. Запис на заповед за срока и размера на кредита и
три месечни лихви, изчислени върху разрешения размер на кредита, платим на
предявяване, издаден от кредитополучателя и авалиран от Д. В. и „БГ-Имоти“ ООД.
Не се оспорва, че в изпълнение на така уговорените условията на договора, е
сключен договор, обективиран в нотариален акт № 137/26.03.2007 г., том І, рег. №
1244, дело № 137/2007г. по описа на нотариус рег. № 115 В. Д., вписан в Служба по
4
вписванията – гр. Варна към Агенция по вписванията входящ peг. № 7314 от
26.03.2007 г., акт № 132, том V, дело № 5190, с който собственикът В. И. Д. е учредил
договорна ипотека върху притежаван от него недвижим имот, находящ се в сграда в гр.
Варна, бул. „Мария Луиза” № 21, а именно: офис № 4, със застроена площ от 74.69
кв.м., разположен на втория етаж на сградата, състоящ се от приемно фоайе, стълбище,
кабинет, два тоалета, работна зала и кухненски бокс, при граници ПИ№ 42, ПИ № 165
и тераса, заедно със 69.9888 % ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на
13.21 кв. м. ид. ч. или обща площ на офиса 87.90 кв. м., както и 26.88 кв. м. ид. ч. от
мястото, в което е построена сградата, цялото с площ 580 кв. м., съставляващо ПИ №
168 по плана на 4-ти подрайон на гр. Варна, при граници: бул.„Мария Луиза”, ПИ №
169, ПИ № 165. Недвижимият имот - офис е с идентификатор № 10135.1504.182.2.3,
находящ се в сграда с идентификатор № 10135.1504.182.2, изградена в ПИ №
10135.1504.182, съгласно КККР на гр. Варна.
Като обезпечение по кредита е прието още и поръчителството на ответниците Д.
В. И., „БГ-Имоти” ООД, „МЕГАТРОНИК ЮНАЙТЕД ГЕЙМИНГ” ЕООД и
„МАРУБЕНИ” ЕООД, видно от представените по делото договори за поръчителство,
всички с дата 27.01.2012 г. /л. 309-313/.
По делото се установява, че след учредяването на ипотеката, посочена по-горе,
собственик на ипотекирания имот е станал „Адмирал Новотроник“ ЕООД, въз основа
на сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот между дружеството и В.
И. Д., обективиран в нотариален акт № 30/20.08.2007 г., том ІІІ, рег. № 3236, дело №
398/2007 г. по описа на нотариус рег. № 115 В. Д., вписан в Служба по вписванията –
гр. Варна към Агенция по вписванията вх. peг. № 24131/20.08.2007 г., акт № 655, том
LXXV, дело № 18449 /л. 13/.
От представения по делото нотариален акт № 68/03.09.2007 г., том ІІІ, рег. №
3578, дело № 436/2007 г. по описа на нотариус рег. № 115 В. Д., вписан в Служба по
вписванията – гр. Варна към Агенция по вписванията вх. peг. № 25795/03.09.2007 г.,
акт № 28, том LXXХІ, дело № 19854 /л. 10-11/ се установява, че „Адмирал
Новотроник“ ЕООД е продал същия имот на „Лекс Ситиконсулт“ ЕООД /сегашно
наименование „ЛСК Пропъртис“ ЕООД/.
С оглед на допуснато неизпълнение по договора за кредит, кредитополучателят
С. И. С. е получила покана за доброволно изпълнение през месец март 2014 г., с която
е била уведомена, че ако в указания от кредитора срок не погаси доброволно
просрочените вноски, то кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем. Не се
спори, че поканата й е връчена лично на 18.03.2014 г. С ново уведомление с изх. №
1011/20.05.2014 г. целият дълг е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл.19,
б.”е” от Договора за кредит, получено на 22.05.2014 г.
Поради липсата на доброволно изпълнение от страна на кредитополучателя,
5
банката е подала молба по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на която е получила
заповед за незабавно изпълнение спрямо длъжниците – кредитополучателя С. И. С. и
поръчителите Д. В. И., „БГ-Имоти” ООД, „МЕГАТРОНИК ЮНАЙТЕД ГЕЙМИНГ”
ЕООД и „МАРУБЕНИ” ЕООД. Въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 20148080401736 по описа на ЧСИ Захари Д. с рег. №
808.
Установява се, че на „ЛСК Пропъртис“ ЕООД е връчена покана за доброволно
изпълнение на 27.10.2014 г. /съгласно удостоверение изх. № 9539/22.04.2015г./, с която
дружеството било уведомено в качеството му на ипотекарен длъжник за размера на
вземанията, предмет на принудително изпълнение по горепосоченото изпълнително
дело и за наложената възбрана върху имота на дружеството. Както вече бе посочено, с
договор за учредяване на ипотека от 26.03.2007 г., бившият собственик В. И. Д. е
ипотекирал недвижимия имот, за да обезпечи изпълнението по процесния договор за
кредит.
Поради пристъпване към действия по принудително изпълнение, „ЛСК
Пропъртис” ЕООД в качеството си на ипотекарен длъжник е подало искане от
06.12.2016 г., с което е направило предложение, адресирано до кредитора „Алианц
Банк България” АД да заплати сумата в размер на 100 000 лв., като така погаси
частично дълга, като срещу това банката да поиска от съдебния изпълнител спиране на
публичната продан върху имота на дружеството и да вдигне възбраната, както и да се
заличи вписаната в полза на кредитора първа по ред ипотека върху същия имот.
В отговор на така направеното искане, „Алианц Банк България” АД е изпратило
„гаранционно писмо“ с изх. № 3054/06.12.2016 г. на ищцовото дружество, с което е
изявило воля да извърши исканите действия по заличаване на ипотеката и възбраната
върху имота, при спазване на вътрешнобанковите правила и инструкции, и след
изпълнение на следните условия: осигуряване на сумата в размер на 100 000 лв. в срок
до 05.12.2016 г. по посочена в него банкова сметка с титуляр С. И. С.
/кредитополучателя/; заплащане на дължимите такси за заличаване на учреденото в
полза на банката обезпечение, включително всякакви дължими такси; заплащане на
всички дължими такси по ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело, свързани с
изпълнението на паричното вземане, включително и дължимите държавни такси и тези
за заличаването на вписаната възбрана върху имота.
Не се спори, че „ЛСК Пропъртис” ЕООД е изпълнило така поставените от
кредитора условия – превело е по посочената в гаранционното писмо банкова сметка
сумата в размер на 100 000 лв. с основание за заличаване на ипотеката върху имота;
заплатило е по сметка на „Алианц Банк България” АД и таксите за заличаване на
ипотеката в размер на 480.08 лв.
Видно от представената по делото молба от 08.12.2016 г., подадена от С. И. С.,
6
същата е дала съгласие в качеството си на кредитополучател по процесния договор за
кредит „жилище“ в случай, че по обслужващата сметка на кредита й в „Алианц Банк
България“ АД с IBAN: BG12BIUN77501407542930 постъпи сума в размер на 100 000
лв. от ипотекарния длъжник „ЛСК Пропъртис“ ЕООД или друго трето лице, да бъде
извършено частично погасяване на задължението й по кредита, след което да бъде
заличена договорната ипотека, учредена с нотариален акт № 137/26.03.2007 г., том І,
рег. № 1244, дело № 137/2007г. по описа на нотариус рег. № 115 В. Д., вписан в
Служба по вписванията – гр. Варна към Агенция по вписванията входящ peг. № 7314
от 26.03.2007 г., акт № 132, том V, дело № 5190, посочения подорбно в молбата
ипотекиран недвижим имот. Изрично е посочено от длъжника кредитополучател, че
при постъпване на горепосочената сума по сметката на банката, няма да има
претенции спрямо нея във връзка с начина на погасяване на задължението по договора
за кредит „жилище“.
С оглед горното кредиторът „Алианц Банк България” АД е подал молба от
09.12.2016 г. до Служба по вписванията - град Варна към Агенция, в резултат на която
е заличена договорната ипотека.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига
до следните правни изводи:
В първоинстанционното производство са предявени искове по чл. 155, ал. 2 вр.
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По същество:
Отчитайки интереса от запазване на собствеността върху ипотекираната вещ,
законодателят е предвидил специалната, спрямо тази на чл. 74 от ЗЗД, норма на чл.
155, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗЗД, за суброгиране ипотекарния длъжник в правата на
удовлетворения кредитор в две алтернативни хипотези. Интересът е налице, с оглед
факта на вещната тежест върху имота, поради което и за суброгирането е достатъчно
плащането на дълга или претърпяване на принудително изпълнение.
В случая, ищецът „ЛСК Пропъртис“ ЕООД се легитимира като ипотекарен
гарант, тъй като е придобил въз основа на сключен от него договор за покупко-
продажба ипотекирания недвижим имот. Както бе установено ипотеката е учредена
като обезпечение на чужд дълг по сключен договор за кредит „жилище“.
В качеството си на ипотекарен длъжник ищцовото дружество е отправил до
банката кредитор искане от 06.12.2016 г., с което заявява желание да заплати сумата в
размер на 100 000 лв., като след това моли банката с оглед плащането да прекрати
действията по принудително изпълнение спрямо процесния ипотекиран недвижим
имот и да заличи вписаната ипотека.
Страните не спорят, като изрично се сочи и във въззивната жалба, че „ЛСК
Пропъртис“ ЕООД е превело сумата от 100 000 лв. по сметката на С. И. С.. Спорните
7
въпроси пред въззивната инстанция са дали с това плащане е погасен дългът по
договора за кредит и съответно дали е настъпило правото на суброгация по чл. 155 от
ЗЗ.
Настоящият състав на въззивната инстанция счита, че безспорно кредиторът по
договора за кредит е дал своето съгласие в отговор на искането, подадено от
ипотекарния длъжник. В тази връзка е приложеното и прието по делото гаранционно
писмо с вх. № 3054/06.12.2016 г., видно от което банката е поела ангажимент да подаде
молба за вдигане на наложената възбрана, при спазване на вътрешнобанковите правила
и инструкции, и изпълнение на посочените от нея условия, сред които и да бъде
заплатена сумата в размер на 100 000 лв. по банков път и по сметката на длъжника С.
И. С.. Последната пък от своя страна е дала своето съгласие за частично погасяване на
дълга съобразно така поставените условия. Това кореспондира и с условията по
договора, като съгласно чл. 13 от същия дължимите вноски по главницата съгласно
Погасителния план, лихвите по кредита, както и други такси, свързани с кредита, се
събират служебно от банката по разплащателната сметка на кредитополучателя.
Предвид събраните по делото доказателства, неоспорени от страните и анализирани в
приобщения към доказателствения материал по делото, визуализиращи тези действия
на лицата, в своята последователност и съвкупност съобразно житейската логика, се
налага изводът, че плащането на сумата в размер на 100 000 лв. от страна на ищцовото
дружество е именно във връзка с процесния договор за кредит и частичното погасяване
на дълга по него. Не са ангажирани доказателства, че плащането е извършено на друго
основание, поради което са неоснователни оплакванията, че ищецът следва да търси
обезщетение спрямо ответницата С. И. С. по реда на чл. 79 от ЗЗД. Настоящият
съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че изпълнението на
инструкциите, дадени от банката като ипотекарен кредитор до ищеца с оглед
освобождаването на процесния недвижим имот от последиците на предсрочната
изискуемост и предприетото принудително изпълнение на ипотечния дълг, е същината
на правото на суброгация, въведено от чл. 155 от ЗЗД. Суброгацията е настъпила по
силата на закона с факта на плащането на чуждия дълг. Суброгаторното право е
предназначено да гарантира и улесни реализирането на регресните права на третото
лице във вътрешните му отношения с длъжника във връзка с изпълнението от него към
кредитора, поради което и с оглед принципа за забрана на неоснователното
обогатяване, регресното право е предпоставка за суброгаторното право, а последното
има акцесорен и обезпечителен характер по отношение на правото на регрес. Ето защо
като е стигнал до извода, че с извършеното плащане в полза на банката - кредитор на
сумата 100 000 лв. за погасяване на част от задълженията по кредита, ищецът –
ипотекарен длъжник за чуждия дълг е встъпил в правата на удовлетворения кредитор
срещу длъжника и срещу поръчителите, окръжният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, поради което същият следва да бъде потвърден от
8
настоящата инстанция.
По разноските:
На основание чл. 78 от ГПК въззивниците следва да заплатят на въззиваемото
дружество направените от него разноски пред настоящата инстанция за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв., съобразно представения списък по
чл. 80 от ГПК, приложения към него договор за правна защита и съдействие, както и
доказателство за превод по банков път. В списъка са посочени и разноски, направени
от страната във връзка с обезпечителното производство. Съгласно разясненията в т. 5
от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с
което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като
привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на
правните последици от решението. С оглед изложеното именно с настоящото решение
по делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени от
страните в обезпечителното производство. Със списъка по чл. 80 от ГПК са
представени доказателства за разноски по и.д. № 20227180400543 – уведомление за
дължими такси в общ размер на 355.20 лв. и документ за преводно нареждане в същия
размер с посочено основание заплащането на такси по това изпълнително дело.
Липсват доказателства обаче за претендираните 15 лв., представляващи държавната
такса по вписването на възбраната като обезпечителна мярка. При липса на
доказателства за извършени разноски в производство по обезпечение именно на
предявения иск, съдът не дължи присъждането на такива. Отговорността на ответника
за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението по
спора, но само ако е възникнала такава /така Определение № 94 от 4.02.2015 г. на ВКС
по ч. т. д. № 3565/2014 г., I т. о., ТК/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 511 от 21.12.2021 г. на Варненския окръжен съд,
постановено по т. д. № 37/2021 г.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М.“, бл. ХХХ, вх.
Х, ет. Х, ап. ХХ; Д. В. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д., ул. „С. М.“ № Х, вх. Х, ет.
Х, ап. Х; „БГ-Имоти” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21А; „МЕГАТРОНИК ЮНАЙТЕД ГЕЙМИНГ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ №
21; „МАРУБЕНИ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, да заплатят на „ЛСК Пропъртис“ ЕООД, ЕИК
9
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21а,
офис 2, сумата в общ размер на 3 340.20 лв., представляваща направени съдебно-
деловодни разноски за въззивната инстанция и за обезпечителното производство по
делото.
В необжалваната отхвърлителна част решението е влязло в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ по
реда на чл. 280, ал. 1от ГПК, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10