РЕШЕНИЕ
№………../18.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия тридесет и
първи състав в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Любомир Нинов
при участието на секретаря Антоанета Тотева като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№10679/2019г. по описа на ВРС и за де се
произнесе взе предвид следното :
Ищецът Д.М. посочва, че на 16.01.2016г. с Областния
управител на Обл.Варна е сключил договор за
покупко-продажба на имот частна държавна собственост по силата на който
областният управител на област Варна-му е продал правото на собственост върху
имот с идентификатор *** с площ от
209кв.м. находящ се в *** с окончателна продажна цена 16 722лв., като освен
посочената сума ищецът е превел в приход на Областна администрация Варна и
334.44лв. -2% от цената – режийни разноски и 66.89лв. ДДС, а в полза на
Дирекция „Местни данъци“ при Общ.Варна е заплатил 501.66лв. местни данъци. Сочи
се, че в последствие разпоредителната сделка е била оспорена от лица
представящи се като предишни собственици и с влезли в сила съдебни решения по
гр.д.№7570/2017г. на ВРС и гр.д.№5860/2018г. на ВРС е прието, че имота придобит
от ищеца е собственост на трети лица.
Моли се, да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумите заплатени от него по сделката, а именно:
17 655.99лв. представляваща платена цена и
разноски по договора
200лв. заплатени разноски във връзка с решение по
гр.д.№5860/18г. на ВРС
967.37лв. заплатени разноски във връзка с решение по
гр.д.№7570/17г.
Ответната страна Държавата чрез МРРБ в срокът по
чл.131 от ГПК е подала възражение в което сочи, че оспорва претенцията, тъй
като е на лице процедура която ако е спазена не предвижда отказ от негова
страна за извършване на продажбата. Сочи
се, че ищецът е подал искане за закупуване на земята върху която има изградено
жилище, като ответникът е бил длъжен да уважи искането му тъй като формално той
е отговарял на всички изисквания.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.189 от ЗЗД
и чл.82 от ЗЗД.
Съдът след преценка на становищата на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна
страна при условията на чл.235, ал.2 от ГПК следното:
По делото между страните не се спори, че ищецът е
закупил от ответника имот представляващ частна държавна собственост. Това се
установява и от представения договор за продажба на имот частна държавна
собственост от 3.06.2016г., по силата на който Обл.адм.Варна продава на настоящия ищец идентификатор *** с площ от 209кв.м. находящ
се в **** срещу
сумата от 16 722лв. стойност на имота, 334.44лв. режийни разноски
съгласно, съгласно пар.3 от
ПЗР на ППЗДС, 66.89лв. 20% ДДС върху режийните разноски и 501.66лв. местни
данъци. Страните не спорят, че представените от ищеца решения по
гр.д.№7570/2017г. на ВРС и 5860/2018г. на ВРС са влезли в законна сила, като
правните последици от тях са именно загубата от страна на ищеца на качеството
на собственик върху имота. При това положение разноските направени от ищеца в
качеството му на купувач на имота се явяват щета настъпила за него от
поведението на продавача, който е продал имот не негова собственост и се дължи
възстановяване на същите. Липсват твърдения на ответника или доказателства за
недобросъвестност на купувача или иначе казано не е оборена презумпцията, че
ищецът в качеството си на купувач по сделката е действал добросъвестно и не му
е било известно по време на купуването, че купува от несобственик или че трети
лица имат права върху купуваното от него/чл.188 ЗЗД/. Относно въпросът
необходимо ли е разпоредителната сделка между страните по делото изрично да е
развалена по реда на чл.87 от ЗЗД и разнопосочната практика довела до
започналата процедура по тълкуване от ВКС настоящия състав намира следното:
когато купувачът е съдебно отстранен от имота, както е в настоящия случай, то
договорът, въз основа на който го е придобил, се счита развален по право,
поради което и не е необходимо да се предявява иск за развалянето на същия и
той би бил недопустим, тъй като с факта на съдебно отстранение е настъпил и
фактът на развалянето му. Воденето на отделен иск по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД
или непровеждането на такъв процес не биха имали никакви друго противопоставими на евикциращото
решение последици.
От правна страна за да е
основателен искът е нужно 1.да е сключен валиден договор за покупко-продажба
между ищеца и ответника с предмет - право на собственост или ограничено вещно
право върху недвижим имот, 2. наличие на самостоятелни вещни права, в полза на
трето лице върху същия недвижим имот, които касаят обекта на продажбата /т.е.
продавачът да се е разпоредил с права, които не му принадлежат/ и 3. купувачът
да е добросъвестен /не е знаел, че предметът на договора принадлежи на трето
лице/.
При настоящия случай
липсва спор, че разпоредителната сделка между страните по делото е валидна и предмета
й е именно право на собственост върху недвижим имот. Самостоятелните вещни
права на трето лице върху имота прехвърлен със сделката са установени по
съдебен път, а купувачът е бил добросъвестен към момента на продажбата.
Релевантният момент за
добросъвестността на купувача в спора за отговорността за евикция
е сключването на договора. При настъпила евикция
купувачът може да претендира връщане на онова, с което той се е обеднил за
сметка на продавача. Сумите могат да се претендират доколкото купувачът ги е
заплатил или е бил осъден да ги заплати на собственика.
При настоящия случай тези
суми са доказани като сторени с представените от ищеца копия от 3бр. вносни
бележки за плащане към бюджета от 2.06.2016г. за сумата от 16 722лв., за
сумата от 334.44лв. и сумата от 66.89лв. и платежно нареждане за плащане към
Община Варна от същата дата за сумата от 502.66лв., като решаващия състав
приема, че това тези разноски определят обема на това с което ищецът се е
обедни. Сборът от посочените суми заедно с направените разноски за преводни
такси надхвърля претендирания от ищеца сбор от общо
17 655.99лв. поради което претенцията му следва да бъде уважена изцяло.
Що се отнася до другите
две претенции за сумите от 200лв. и 967.37лв. присъдени разноски в полза на трето лице по водените
дела за евикция, ищецът е представил
доказателства-платежни нареждания от които се установява, че тези суми са
изплатени от него и при това положение представляват настъпили за него загуба и
вазстановяването им от продавача се дължи изцяло, тъй
като са пряка и непосредствена последица от некачествено изпълнение на
задължението по прехвърлителния договор равняващо се
на пълно неизпълнение.
Предвид извода за
основателност на цялата претенция съдът намира, че следва да се уважи и
направеното искане за присъждане на разноски в размер на общо 4 206.24лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Държавата чрез Министъра на регионалното
развитие и благоустройството чрез областния управител на област Варна да
заплати на Д.Л.М. ЕГН********** *** сумата от 17 655.99лв. представляваща
сбор от платена цена и разноски по договор за продажба на имот-частна държавна
собственост №4092/3.06.2016г. поради настъпила съдебна евикция,
на осн. Чл.189 от ЗЗД, както и 200лв. и 967.37лв. присъдени разноски в полза на трето лице по водените
гр.д.№7570/2017г. на ВРС и 5860/2018г. на ВРС разноски дължими се от настоящия
ищец заедно със законната лихва върху всички главници от датата на сезиране на
съда с исковата молба 8.07.2019г. до окончателното им изплащане на осн.чл.189 от ЗЗД и чл.82 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Държавата чрез Министъра на регионалното
развитие и благоустройството чрез областния управител на област Варна да
заплати на Д.Л.М. ЕГН********** *** сумата от 4 206.24лв. сторени по
делото разноски на осн. Чл.78 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: