№ 332
гр. София , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20201000502858 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №55/15.04.2020г., постановено по т.д.№180/2019г., СОС е отхвърлил
предявения от Е. А. И., ЕГН********** срещу „Софавто“ООД, ЕИК121485052,
представлявано от управителя Т. З., иск за обявяване за окончателен на предварителен
договор за продажба на лек автомобил, инкорпориран в договор за финансов лизинг
№90075512/12.06.2013г., на лек автомобил „Мерцедес“, модел „ML 320CDI 4 MATIC“, Рама
№WDC1641221A451101, година на производство 2008.
Срещу решението е постъпила жалба от ищеца Е.А., в която се правят оплаквания за
неговата неправилност.По делото не се спори, че на 12.06.2013г. страните по делото са
сключили договор за лизинг на лек автомобил, при обща лизингова стойност на превозното
средство от 72 476лв., която включва ДДС, месечни вноски, стойността на допълнителните
разходи, вноска по застраховка „Каско“ за първата година и договорна лихва.Цената на
автомобила е определяема и възлиза на сумата от 49 098.44лв.Тъй като в договора е
предвидена възможността лизингополучателят да придобие собствеността на вещта, която е
била предоставена за ползване от една страна, а от друга е налице отказ от лизингодателя да
сключи договор за продажба, то следва, че са налице основанията за уважаване на
предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.От заключението по допуснатата по
1
делото ССЕ, заключението по която не е било оспорено от страните се установява, че към
м.12.2018г. ищецът е извършил плащания по договора за лизинг в размер на 90 767.45лв., от
които : 71 663.77лв. – погасителни вноски ; 8 215.19лв. – застраховки ; 159лв. – пълномощни
; 10 729.49лв. – неустойка.Въпреки че вещото лице е дало заключение, че към 19.07.2016г.
липсва записване за заплащане на сумата от 14 000лв., то от представените по делото
доказателства/извадка-плащания по лизингов договор 966 каса СОФ-А.Б./договор за лизинг
№75512/ се установява, че сумата от 14 000лв. е начислена като получени плащания на дата
19.07.2016г.От изложеното по-горе следва, че общо платената сума от ищеца по сключения с
ответника договор за лизинг е 104 767.45лв.Ако се приеме, че твърденията за извършено от
лизингополучателя плащане на сумата от 14 000лв. са останали недоказани, то погасените
лизингови вноски са в размер на 71 663.77лв., а в противен случай погасената сума е в
размер на 87 117.3лв.И в двете хипотези сумите са в по-голям размер от лизинговата
стойност на автомобила.От експертното заключение се установява, че лизингодателят е
начислил едностранно неустойка от 10 729.49лв., което е недопустимо, доколкото това
вземане може да възникне само след като е предявен иск по общия ред.Следва да се има
предвид и това, че след като плащане по главницата е било прието от кредитора, то той не
може да претендира обезщетение за забава на вече погасената част от дълга.При забавено
изпълнение на целия дълг кредиторът следва да реализира по съдебен ред вземането си за
обезщетение за забавено изпълнение, като при липса на уговорка между страните не може да
прихваща изпълнението срещу непризнато обезщетение. Такъв е и процесния случай, в
който лизингодателят не е реализирал правата си по съдебен ред и не следва да начислява
неустойка за забавено изпълнение.С оглед на горното моли съда да отмени обжалваното
решение и постанови друго по същество, с което да уважи предявения иск, а в условията на
евентуалност, ако се приеме, че ищецът не е заплатил пълната лизингова стойност на
автомобила да постанови решение, с което да го осъди в двуседмичен срок да заплати
останалата част от дълга. Претендират се разноски.
Ответникът „Софавто“ООД е депозирал отговор на подадената жалба, в който се
изразява становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение.
Обосновани са изводите на съда, че сключеният между страните договор за лизинг не може
да се разглежда като предварителен договор за покупко-продажба, тъй като липсва един от
съществените елементи – цената, срещу която предоставения за ползване автомобил ще се
придобие от лизингополучателя.Дори да се приеме, че договорът за лизинг съдържа
съществените елементи на договора за продажба, то предявеният иск следва да се отхвърли
поради това, че договорът е бил едностранно развален от ответника в хода на процеса.В
условията на евентуалност искът следва да се отхвърли поради това, че ищецът има
непогасени задължения по договора в размер на 31 546.12лв.Същият се явява неизправна по
договора страна и не разполага с възможността да упражни правото за обявяване на
предварителния договор за продажба за окончателен.Недоказано е останало възражението,
че страните са се споразумели лизингополучателят да прехвърли на трето лице
собствеността на 530бр. дървени палети, след което задължението ще му се погаси със
2
сумата от 14 000лв., доколкото се основава на документи, които не носят подписа на
лизингодателя.Същото се отнася и за уговорка за прехвърляне собствеността на
полуремарке, тъй като се установява, че ответникът е заплатил изцяло уговорената
продажна цена на тази вещ в брой, за което е издаден РКО№129613/20.11.2015г.Моли съда
да потвърди обжалваното решение и му присъди направените пред въззивната инстанция
разноски.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ищеца е в срок и въззивното производство е процесуално допустимо.
Разгледана по същество е основателна.
Не е спорно по делото, че на 12.06.2013г. страните са сключили Договор за лизинг
№90075512, по силата на който ответникът „Софавто“ООД се е задължил да предостави за
временно и възмездно ползване на ищеца Е.И. следният автомобил : „Мерцедес“, модел „ML
320CDI 4 MATIC“, Рама №WDC1641221A451101, година на производство 2008г., при
размер на общата лизингова стойност от 72 476лв., която включва ДДС, главница,
стойността на допълнителните разходи, вноски за застраховка „Каско“ за първата година и
уговорена договорна лихва, със срок на договора – 36 месеца.Не се спори и относно това, че
лизингополучателят е изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на
уговорените лизингови вноски.
В исковата молба ищецът е навел фактически твърдения, че страните по договора за
лизинг са сключили споразумение със следното съдържание : неизплатената част от
задължението е следвало да бъде погасена за период от 36 месеца, при месечна вноска в
размер на 847.43лв., като освен това лизингополучателят се е задължил да заплати пътния
данък за автомобила, както и премията по застраховка „Каско“ за целия срок на
договора.Лизингополучателят се е задължил да заплати и първоначална вноска в размер на
10 000лв., като в случай, че не изпълни това си задължение, е следвало незабавно да :
прехвърли на лизингодателя владението върху полуремарке „Krone“ с ДК№*** ; да
изработи и достави на посочено от „Софавто“ООД дружество – 530бр. дървени палети с
размер 120х80 см. в срок до 31.01.2016г., след което задължението е следвало да се погаси
със сумата от 14 000лв. Към м.11.2018г. лизингополучателят е изпълнил поетите
допълнително задължения.
За установяване на това твърдение е представен проект за споразумение, който не е
бил подписан от страните по делото.Ответникът е възразил,че в действителност е била
постигната такава уговорка за уреждане отношенията по договора за лизинг, поради което
следва да се приеме, че твърдението е останало недоказано.
На 04.09.2019г. е постъпил отговор на исковата молба, който е бил извън
предвидения от процесуалния закон двуседмичен преклузивен срок.С това процесуално
3
действие е направено изявление от ответника, че не оспорва твърдението на ищеца за
изпадането му в забава по отношение на основното му задължение по договора, но се
възразява, че страните са сключили споразумение относно уреждане на отношенията във
връзка с длъжниковата забава, което в предметно отношение се отличава от това, което е
представено с исковата молба.С отговора се признава, че към момента на подаване на
исковата молба ищецът не е изпълнил следните свои задължения : 4 026.96лв. – неизплатена
главница по договора, за периода от 27.12.2018г. до 31.08.2019г. ; 3 624лв. – договорна лихва
за същия период ; 1 887лв. – разноски за застраховки за процесния автомобил.В първото по
делото с.з., което е било проведено на 07.11.2019г., ищецът не е възразил, че след
изпадането му в забава отношенията между страните са били уредени със споразумение,
което е било обективирано в Анекс №2/31.08.2016г./представен с отговора на исковата
молба като неподписан документ/, както и по отношение на това, че към момента на
сезиране на съда е имал непогасени задължения по договора за лизинг за заплащане на
главница, договорна лихва и премии по застраховка „Каско“.
Договорът за оперативен лизинг, съгласно определението по чл.342, ал.1 и ал. 3 от
ТЗ, има за предмет задължението на лизингодателя да предостави на лизингополучателя вещ
за ползване, срещу възнаграждение, което представлява изплащане на стойността на
лизинговата вещ.В тези договори може да се съдържа и клауза, даваща възможност на
лизингополучателя да придобие собствеността върху вещта, след като изплати на
лизингодателя стойността на лизинговата вещ, ведно с договореното възнаграждение.Такава
клауза може да бъде разглеждана като предварителен договор за покупко- продажба на
определена вещ, тъй като са индивидуализирани страните по правоотношението и неговия
предмет – вещта и цената, срещу която може да се придобие правото на собственост.Този
договор може да бъде обявен за окончателен само при условие, че лизингополучателят е
изпълнил задълженията си по договора и е отправил изявления до насрещната страна за
придобиване на собствеността върху вещта.
В процесния случай се установява, че към момента на отправяне на искането за
прехвърляне правото на собственост върху предоставената за ползване вещ – 14.01.2019г.,
лизингополучателят е имал задължението за заплащане на главница от 4 026.96лв., която
представлява 5.6% от общата лизингова стойност по договора. Неизпълнената част е
незначителна с оглед интереса на кредитора, поради което последния не може да развали
едностранно договора поради неизпълнение, респ. да предприеме действия по неговото
прекратяване.Поради изложеното следва да се приеме, че отправеното в хода на процеса
изявление от 19.08.2019г. не е довело до разваляне на сключения между страните договор за
лизинг.
Налице са основания предварителния договор за покупко-продажба, инкорпориран в
договора за оперативен лизинг, да бъде обявен за окончателен на основание чл. 362, ал. 1 от
ГПК, при условие, че ищецът Е.И. изпълни непогасените насрещни задължения на купувача
по договора, както следва – 4 026.96лв. – неизплатена главница по договора, за периода от
4
27.12.2018г. до 31.08.2019г. ; 3 624лв. – договорна лихва за същия период ; 1 887лв. –
разноски за застраховки за автомобила.
Лизингополучателят следва да бъде осъден да заплати на основание т. II-8 от
Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност по
сметката на ВКС сумата от 592.88лв., както и сумата 1 594.47лв. по сметка на Община
Кърджали на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ.
На ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №55/15.04.2020г., постановено по т.д.№180/2019г. на СОС, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД предварителния
договор за покупко – продажба на лек автомобил с марка: „Мерцедес“, модел „ML 320CDI 4
MATIC“, Рама №WDC1641221A451101, година на производство 2008, с рег. №***,
обективиран в сключения между „Софавто“ООД, ЕИК121485052, като лизингодател и Е. А.
И., ЕГН**********, като лизингополучател, договор за оперативен лизинг на автомобил с
опция за прехвърляне на правото на собственост №90075512, с продавач „Софавто“ООД,
ЕИК121485052 и купувач Е. А. И., ЕГН**********, за цена в размер 72 476/седемдесет и
две хиляди четиристотин седемдесет и шест/лв., с ДДС, при условие, че в двуседмичен срок
от влизане в сила на решението купувачът Е. А. И., ЕГН********** заплати на продавача
„Софавто“ООД, ЕИК121485052 оставащата част от задълженията по договора в размер на
сумата 9 537.96/девет хиляди петстотин тридесет и седем цяло и деветдесет и шест/лв., на
основание чл. 362, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. А. И., ЕГН**********, да заплати по сметка на Софийския апелативен
съд сумата 592.88/петстотин деветдесет и две цяло и осемдесет и осем/лв. и по сметка на
Община Кърджали местен данък в размер на 1 594.47/хиляда петстотин деветдесет и четири
цяло четиридесет и седем/лв., на основание чл. 364 от ГПК.
ОСЪЖДА „Софавто“ООД, ЕИК121485052 да заплати на Е. А. И., ЕГН**********,
сумата от 3 251.56/три хиляди двеста петдесет и едно цяло и петдесет и шест/лв.,
представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6