№ 120
гр.
Горна Оряховица, 12.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 1451 по описа на ГОРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 89, ал. 1
от ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от
Земеделски производител Й.Х.И. ***, осъдителен иск с правна квалификация чл.
55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на сумата 12 250 лв., с която кооперацията се
обогатила на неосъществено основание – договор за наем на земеделски земи за
стопанската 2013/2014 г. с № 420/15.07.2013 г., както и предявения в условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че е
сключил с ответника договор за наем на 350 дка. земеделски земи за стопанската
2013/2014 г., като било уговорено наемно плащане в размер на 35 лв. на декар
или 100 кг. продукция на декар от наета площ. Кооперацията издала фактура №
267/20.12.2013 г за дължимия наем в размер на 12 250 лв. Впоследствие ищецът
доставил на кооперацията семе за пшеница на обща стойност 12 260,13 лв., за
което били издадени фактури № 4/29.11.2013 г. и № 5 / 10.12.2013 г. С протокол
за счетоводно прихващане от 27.12.2013 г. страните уредили вземанията и
задълженията помежду си, като останала сумата от 10, 13 лв. за доплащане. През
стопанската 2013/2014 г. ищецът установил, че земеделските земи предмет на
договора за наем между страните вече се обработват от други лица, достъпът до
имотите бил възпрепятстван, поради което бил в обективна невъзможност да реализира
правата си по договора за наем. Изготвил и депозирал жалби до ОС “Земеделие“
гр. Лясковец, ОД"Земеделие“ гр. Велико Търново, РУ МВР-Г. Оряховица и РП
гр. Г. Оряховица. Проверката завършила с решение по АНД № 702/2017 г. на ГОРС,
с което на виновното лице от ответната кооперация било наложено наказание по
чл. 78а. НК. Поради изложеното претендира, че се е обеднил за сметка на
кооперацията за сумата 12 250 лв. /доставените на кооперацията 31 630
кг./ пшеница/, а кооперацията се е обогатила поради неосъщественото основание
да обработи земеделската земя, която му била отдадена под наем, с процесния
договор за наем. Претендира сторените по делото разноски.
В писмения отговор на исковата молба ответната
кооперация не спори, че за процесните земеделски земи страните са били
обвързани с договор за наем, сключен между ищеца и баща му, който към
тогавашния момент бил председател на кооперацията. Не оспорва, че председателят
на кооперацията е подписал въпросния договор за наем. Не оспорва твърдението на
ищеца, че е доставил „семе пшеница“ за сумата от 12 260, 13 лв. Не оспорва
издаването на процесните фактури, както и че на 27. 12. 2013 г. е подписан
между страните протокол за прихващане на насрещните изискуеми вземания между
страните. Оспорва се твърдението на
ищеца, че не е изпълнил задължението си по договора за наем, което да ангажира
отговорността му. Твърди, че ищецът е ползвал парцелите със земеделска земя
описани в договора през стопанската 2013/2014 г. Посочва, че наемният договор е
сключен на 15.06.2013 г., а протоколът за прихващане на 27. 12. 2013 г. , както
и че прихващането е допустимо при наличието и признаването от двете страни на
съществуването на две насрещни и ликвидни задължения, следователно към този
момент за ищецът е било налично знание, че той дължи на кооперацията сумата по
договора за наем. Възразява, че от ИМ на ищеца не ставало ясно, какво е
причината поради която е отпаднало основанието за ползване на процесните земи и
за плащане на сумата. Посочва, че договорът между страните за наем на земеделската
земя не е прекратен. Прави се възражение, че вземането на ищеца към ответника
за наем е погасено по давност на основание чл. 111 б. „в“ ЗЗД, текла в периода
15.07.2013 г. до 15.07.2016 г., а в случай, че се приеме, че давността започва
да тече от момента на подписване на протокола за прихващане между страните, то
тя е текла в периода 27.12.2013 г. до 27.12.2016 г. Евентуално се посочва, че
ако се зачете общата 5-годишна давност, то тя е изтекла в периода 15.07.2013 г.
до 15.07.2018 г., т.е. ден преди предявяване на иска-16.07.2019 г. Претендира
разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се, че на 15.07.2013 г. е сключен Договор № 420, по
силата на който ответната земеделска кооперация е поело задължение да отдаде
под наем на ищеца за стопанската 2013-2014 г. земеделска земя с обща площ 350
дка., находяща се в землището на гр. Лясковец, съгласно опис на имотите
приложен към договора, при поето и
изпълнено задължение от страна на ищеца за заплащане на тяхната цена чрез
предоставяне на 31 630 кг. Пшеница, на цена
0,323 лв./кг без ДДС, за което са издадени фактури № 4/29.11.2013 г. и № 5 от
10.12.2013 г., на обща стойност 12 260, 13 лв. Страните се договорили
заплащането по договора за наем при единична цена 35 лв. дка, което формирало
обща цена 12 250 лв. На 27. 12. 2013 г. страните подписали „протокол за
прихващане“ по отношение на задълженията си описани по-горе, като останали да
се доплащат 10, 13 лв. от страна на ответника към ищеца.
При тази фактическа установеност, настоящият състав, достигна до
следните правни изводи:
За основателността на кондикционния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е необходимо ищецът, при
условията на главно и пълно доказване, да установи съществуването на валидно
облигационно правоотношение по процесния договор, че е изправна страна по него,
неизпълнение на задълженията на ответника по него, отпадане на основанието чрез
разваляне на договора, размер на заплатените по договора суми. В тежест на
ответника по делото е да докаже, че е изправна страна по договора.
Валидността на облигационната връзка между страните по процесния
договор за наем, не е оспорена. Липсва спор и относно изправността на ищеца,
досежно плащането на сумите по договора чрез предоставяне на 31 630 кг.
семе-пшеница на обща стойност 12 260, 13 лв., а и това се установява от
представените по делото доказателства за извършени плащания по договора,
удостоверени от издадените от ищеца фактури, които не са оспорени от ответната
кооперация.
От събраните в хода на производството доказателства се установява,
че ответникът е неизправна страна по договора. За да направи този извод, съдът
съобрази, че от страна на ответника, в чиято тежест е, не са наведени твърдения
и не са представени кореспондиращите им доказателства, същият да е изпълнявал
задълженията си по договора, съответно на уговореното в него, което би му дало
основание да задържи предоставеното семе за пшеница. От представения
констативен протокол от 19.09.2013 г. на Областна дирекция „Земеделие“ гр.
Велико Търново/стр.12/, заключението на вещото лице по назначената съдебно –
техническа експертиза, решение № 500/16.10.2017 г. по АНД № 702/2017 г. по
описа на ГОРС, както и от разпитана свидетеля Д. К., се установява, че
ответната кооперация е изпаднала в обективна невъзможност да изпълни поетото
задължение за предоставяне ползването на 320 дка. земеделски земи, находящи се
в землището на гр. Лясковец. При това положение договорът между страните е бил
развален по право, по силата на разпоредбата на чл. 89 ЗЗД.
Дори да не бъдe възприето, че развалянето на договора е настъпило
по право, то такъв ефект има връчената искова молба.
Развалянето
има обратно действие и всеки е длъжен да върне полyчената по разваления договор
престация. С оглед отпадане на облигационната връзка
между страните и с оглед разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, на ищеца се следва семе за
пшеница, което е дал на ответната кооперация или равностойността му равняваща се на сумата от 12 260, 13
лв., която страните са определили по договора. Ответникът не е предприел
оспорване, че сумите, за които са представени доказателства са получени от него
именно на основание автоматично разваления при обективна невъзможност договор.
Поради изложеното иска следва да бъде уважен изцяло.
По възраженията на ответника за изтекла в негова полза погасителна
давност:
Неоснователни са възраженията на ответника, че вземането на ищеца
е погасено по давност, съответно три годишната по чл. 111, б.“в“, 114, ал. 1 от ЗЗД, съответно общата петгодишна. Съгласно съдебната практика когато, при
двустранен договор задължението на едната страна се погаси поради невъзможност
за изпълнение, договорът се разваля по право - чл. 89 ЗЗД. Когато договорът е прекратен,
престиралият по него има право да иска обратно престираното. Даденото в
изпълнение става дадено на отпаднало основание и получилият го дължи връщането
му, в противен случай би се обогатил без основание с него. Обективната
невъзможност за изпълнение на поетите с договора наем задължения от страна на
ответника е настъпила по твърдения на ищеца през края на 2013 г. Съдът приема,
че началото на течене на срока за погасителна давност следва да е 01. 10. 2013
г., когато започва да тече стопанската година. Съгласно т. 7 от Постановление №
1 на ВС от 1979 г., което определя кога започват давностните срокове за
вземания при хипотезите на неоснователно обогатяване при отпаднало основание –
давността на вземането на кредитора започва да тече от момента на настъпването
на юридическия факт, който довежда до отпадане на основанието (разваляне или
унищожаване на договора) т.е. от датата, на която е сключен договора за наем и
е станало невъзможно да се изпълни поетото от ответника задължение за достъп и
ползване на наетите земеделски земи, което не би могло да се осъществи, с оглед
констатациите на комисията определена със заповед№ РД-14-187/18.09.2013 г. на
Директора на „ОД Земеделие „ Велико Търново. /стр. 12/, т. е. това е 01.10.2013
г. В случая съгласно разясненията в Постановлението се прилага общата
петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД.
Ето защо след като погасителната давност е започнала да тече
най-рано на 01.10.2013 г., приложи се общата 5 годишна давност и след като се
вземе в предвид, че исковата молба по делото е депозирана на 17.07.2018 г., т.
е. преди изтичането на давностния срок /01.10.2018 г./, то следва да се приеме,
че правопогасяващите възражения на ответната страна са неоснователни и следва
да се отхвърлят.
При този изход на спора на ищеца се следват направените в хода на
производството разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в съответствие с направеното
искане, представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 1000 лв. за
адвокатско възнаграждение, 490 лв. – държавна такса и 200 лв. за вещо лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗПК“Единство-Лясковец“ ЕИК104037399, със седалище и адрес
на управление гр. Лясковец, ул. "Оборище" № 7, представлявана от Е.Й.
ДА ЗАПЛАТИ на Земеделски производител Й.Х.И., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 89, ал. 1 ЗЗД сумата от 12 250 лв.
(дванадесет хиляди двеста и петдесет лева), представляваща получено авансово
плащане по сключен между страните и развален по право Договор за наем № 420 от
15.07.2013 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати сумата от общо
1690. 00 лв. (хиляда шестстотин и деветдесет лева), представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: