Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.В., 08.02.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря Н.Г., като разгледа
докладваното от съдията Донкова гр. дело № 1345
по описа за 2015 год. на РС-В. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано
по постъпила искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. В. срещу М.Б. Ф., С.Г.И., Ц. Г. К. и В.Г.И.,
с която са предявени в условията на обективно и кумулативно съединяване искове
с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че се намирал в облигационна връзка с
наследодателя на ответниците Г. И. Ф. по договор при общи условия за
предоставяне на ВиК услуги. Сочи, че наследодателят на ответниците имал открита
партида за доставка на вода в дружеството-ищец за жилище с адрес: с.Т.К., общ.В.,
ул.”***” № 9. Твърди, че за периода от 07.06.2011 г. до 13.11.2012 г. по
партидата са начислени за плащане суми за потребление общо в размер на 899,43
лв. по 16 бр. фактури, които не били заплатени. По исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД
ищецът твърди, че поради забава в плащанията за периода от 01.08.2011 г. до
09.01.2015 г. са начислени лихви в общ размер на 48,96 лв. Общо претендираната
от ищеца сума възлиза на 948,39 лв. Поддържа, че при връчването на покана за доброволно
изпълнение на длъжника било установено, че същият е починал на 17.09.2006г., но
ответниците, в качеството им на негови наследници, не са изпълнили задължението
си да подадат заявление за промяна на партидата. Твърди, че ответниците
отговарят за изпълнението на задължението по правилата на неоснователното
обогатяване, тъй като не се намират в договорни отношения с ищеца. Счита, че
отговорността им, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, вр. чл.30, ал.3 ЗС е както следва: 5/8 за М.Б.
Ф. и по 1/8 за С.Г.И., Ц. Г. К. и В.Г.И..
С оглед на изложените обстоятелства се иска от съда да осъди ответниците да
заплатят посочените в исковата молба суми, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
В срока по чл.131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител на ответниците М. Ф., С.И. и В.И. – адв.С.Г., в който се изразява становище за неоснователност на
исковите претенции. Излагат се доводи, че по делото не са налице доказателства,
от които да се установява дали ответниците са приели наследството на общия им
наследодател Г. И. Ф., б.ж. на с.Т.К. или са се отказали от него. Прави се
възражение за настъпила погасителна давност по отношение на претендираните с исковата
молба вземания за лихва и главница. В депозирано преди първото по делото
съдебно заседание писмено становище, особения представител излага аргументи, че
по делото не са налице и доказателства, че ответниците са ползвали имота,
съответно услугите на ВиК дружеството през процесния период, поради което не е
установено да са се обогатили с претендираните от ищеца суми. Развива доводи,
че лихва не се дължи, тъй като липсва покана до ответниците за заплащане на
сумите.
В първото по делото съдебно съдебно
заседание по искане на процесуалния представител на ищцовото дружество, съдът
допусна изменение в размера на предявените искови претенции за главница и
лихва. Съобразно депозирана по делото молба за частичен отказ от предявените
искове, производството бе частично прекратено.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, и като взе предвид становището на страните, приема за установено
следното от фактическа
страна:
Ответниците не са оспорили
обстоятелството, че наследодателят им Г. И. Ф., б.ж. на с.Т.К., е бил потребител
на водоснабдителни и
канализационни услуги за жилище с административен адрес: с.Т.К., общ.В., ул.”***” № 9.
От удостоверение за
наследници изх.№ 158/08.12.2014 г., издадено Кметство с.Т.К. се установява, че Г.
И. Ф. е починал на 17.09.2006г. в с.Т.К., общ.В., за което е съставен акт за
смърт № 11/18.09.2006г. Видно от удостоверението, след смъртта му същият е
оставил наследници по закон ответниците М.Б.
Ф. - съпруга, С. Г.И., Ц. Г. К. и В.Г.И. – негови деца.
Видно от покана с изх.№ 3363/20.01.2014
г. до Г. И. Ф., е че получателят не е открит, тъй като е починал.
По делото е представено
извлечение от партидна книга-карнет за измереното количество вода за периода от
09.10.2010 г. до 03.11.2012 г. и справка извлечение № 32235 за дължимите суми
към „ВиК“ ООД, гр.В. към 09.01.2015 г., в която са отразени сумите, за които са
издадени фактури от ищцовото дружество през процесния период.
Представено е извлечение от
общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация”
ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006г. Видно от същите в чл.59, ал.1 е
въведено задължение за наследниците на починал потребител-физическо лице в
30-дневен срок от смъртта на наследодателя им да подадат заявление до ВиК
оператора за промяна на партидата, като представят удостоверение за наследници,
или акт за собственост. В ал.2 на цитираната разпоредба е предвидено, че ВиК
операторът променя партидата на името на наследника, или на един от
наследниците по писмено споразумение между тях, а при липса на споразумение
между наследниците – на всички наследници, отговарящи пропорционално на дела
си, съобразно удостоверението за наследници.
За установяване на
стойността на доставените ВиК услуги до имота и размера на обезщетението за
забава, по делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено. След запознаване с
материалите по делото и проверка в счетоводството на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, както и с оглед направеното с писмения отговор от особения
представител на трима от ответниците възражение за настъпила погасителна
давност за част от претендираните суми, вещото лице е дало заключение за частта
от
исковите суми за главница и лихви срещу всеки един от ответниците, обхванати в
периода от три години назад преди подаването на исковата молба /23.04.2012 г. –
09.01.2015 г./, а по отношение на ответницата Ц. К., която не е направила
възражение за давност - за периода от 07.06.2011 г. до 09.01.2015 г.
Според експертното заключение за периода от 07.06.2011 г. до 13.11.2012 г., са
издадени общо 16 бр.фактури за сумата от общо 899,43 лева – главница, като за
периода от 01.08.2011 г. до 03.01.2013 г. начислената лихва е в общ размер на
48,96 лева. Според заключението дължимата от ответницата Ц. Г. К., съображно
съсобствената й част от имота /1/8 ид.ч./ сума за главница е в размер на 112,43
лева за периода от 07.06.2011 г. до 13.11.2012 г., а за лихва – 39,22 лева и за
периода от 01.08.2011 г. до 03.01.2013 г. Експертът е дал заключение за
дължимите суми за период три години преди подаването на исковата молба по
отношение на ответниците М. Ф., С. И. и В.И., както следва: сумата от 307,76
лева – главница за ответницата М. Ф. /5/8 части/ и сумата от по 61,55 лева -
главница за всяка една от ответниците С. И. /1/8 части/ и В.И. /1/8 части/, а
по исковете за лихва, както следва: 97,08 лева за ответницата М. Ф. и сумата от
по 19,42 лева за всяка една от ответниците С. И. и В.И..
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
За
основателността на предявените искове по чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД ищецът следва да установи, че
ответниците са собственици/ползватели на процесния имот през процесния период,
както и че е налице разместване на блага, при което същият е предоставил на
ответниците ВиК услуги, равностойността на които се равнява на посочените в
исковата молба суми.
Настоящият
съд приема, че по делото се установи, че ищцовото дружество е предоставило ВиК
услуги на посочения адрес /с.Т.К., общ.В., ул.“***“ № 9/, където е била открита
партида на наследодателя на ответниците. Установи се, че ответницата Ц. Г. К. е
открита лично на този адрес, когато й е връчено съобщението с препис от
исковата молба и приложенията към нея. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от
Общите условия за получаване на В и К услуги, при смърт на потребител –
физическо лице, наследниците са длъжни в 30-дневен срок да подадат заявление до
В и К оператора за промяна на партидата, като представят удостоверение за
наследници или акт за собственост. Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба,
отговорността на всекиго от наследниците се изчислява съобразно неговата част
от наследството. Въпреки, че ответниците в качеството им на наследници на
потребителя Г. И. Ф., не са изпълнили задължението си да подадат заявление за
промяна на партидата, това не ги освобождава от задължението да заплащат
начислените суми за отчетените количества потребени В и К услуги за партидата,
разкрита на процесния адрес. Ответниците М. Ф., С. И. и В.Г., чрез назначения
им в производството особен представител са направили възражение за изтекъл
период на погасителна давност по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД. Доколкото
производството по делото е прекратено за периода, надхвърлящ 3 години преди подаване
на исковата молба, то направеното възражение в случая не може да произведе
защитното си действие, тъй като периодът на предявените искове след направения
частичен отказ не се явява погасен по давност. Ето защо, съдът приема, че
исковете са доказани както по основание, така и по размер.
Като
неоснователни съдът преценява доводите на особения представител на трима от
ответниците, че в приложеното по делото извлечение от партидната книга –
карнет, не става ясно кои лица са се подписвали в него. За настоящия правен спор ирелевантно се
явява обстоятелството дали подписите в представеното по делото извлечение от
карнета са на някои от ответниците или не. Това е така, тъй като карнетът е
частен удостоверителен документ, който, ако е подписан от потребителя, съгласно
чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, удостоверява отразените в него неизгодни за
потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на
индивидуалните водомери. В цитираната разпоредба обаче е предвидено, че
отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия
потребител, така и с подписа на негов представител. Систематичното място на
разпоредбата и използваното в следващата алинея различно понятие - „упълномощен
представител” води до извода, че карнета може да бъде подписан и от лице, което
макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го
представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в
широк смисъл, въз основа на родствена, съпружеска или фактическа връзка с
потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по
смисъла на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. може да бъде всяко лице
от кръга на домашните му, т.е. всяко лице, което обитава имота на каквото и да
било правно основание. Подписването на карнета от такова лице не води до
неистинност на документа и изгубване на неговата доказателствена сила.
Настоящият съд приема за
неоснователно и възражението на особения представител на ответниците, че по делото
не са налице доказателства, че последните са приели наследството на общия им
наследодател Г. Ф. или са се отказали от него. Съгласно чл.48 ЗН наследството
не преминава по право и автоматично към наследниците. При откриване на
наследството, което е станало в случая на 17.09.2006 г. със смъртта на
наследодателя Г. И. Ф., лицата, които имат право да наследяват - съпруга и
децата, се призовават към наследяване, като придобиването на наследството става
с приемането му /изрично или мълчаливо/ и има обратно действие - от датата на
откриване на наследството. Нормата на чл.48 ЗН съставлява
законова презумпция, като в тежест на ответниците е да докажат наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и
обстоятелства, каквито са отказът от наследство, или приемането на наследството
по опис и пр., което те не са сторили /в този смисъл Решение
№ 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Като
обусловени от уважаването на главните искове, основателни се явяват и
предявените искове за лихва за забава по чл. 86 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 31, ал. 2 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за използвани В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Съгласно разпоредбата на чл. 42 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението
си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгл. чл. 86 ЗЗД, считано от първия
ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка
на В и К оператора. С оглед предходното, възражението на особения представител
на ответниците, че същите не дължат лихва, тъй като не им е била отправена
покана, е неоснователно.
По-гореизложените
съображения се налага извод, че исковете следва да бъдат уважени изцяло що се
отнася до заявените суми след направения частичен отказ и допуснатото изменение
по реда на чл.214 ГПК, доколкото той е съобразен с констатациите на вещото
лице.
По разноските:
Съдът
констатира, че не е събрал изцяло дължимите държавни такси при образуване на
делото.
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за предявените с една молба кумулативно съединени
искове се събира държавна такса по всеки иск. В случая са предявени по два иска
срещу четири лица /за главница и мораторна лихва/, или общо 8 иска. При това
положение дължимата държавна такса, определена съгласно разпоредбата на чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския
процесуален кодекс е в общ размер на 400,00 лева, а не както съдът е определил
и са внесени 100,00 лева. Ето защо и с оглед изхода на спора, останалата част
от дължимата държавна такса в размер на 300,00 лева, следва да се възложи в тежест
на трима от ответниците – М. Ф., С. И. и В.Г., като същите бъдат осъдени да я
заплатят /съобразно припадащата им се част – от по 100,00 лева от всяка от тях/
по сметка на Районен съд – гр.В..
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът
има право да му бъдат заплатени разноски съобразно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 830 лв. /заплатена държавна такса, внесен депозит за вещо лице,
внесен депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение/. Предвид
изложените по-горе съображения, ответницата Ц. К. следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 100,00 лева, представляваща държавна такса за
предявените срещу нея искове /внесена от ищеца/. Сумата от 300,00 лева,
представляваща внесен депозит от ищеца за особен представител на трима от
ответниците – М. Ф., С. И. и В.И., следва да бъде разпределена само между тях
трите /по 100,00 лева за всяка от тях/, тъй като ответника К. не е
представлявана от особен представител, а остатъка от 430,00 лева /за
юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице/ до общата дължима сума на
ищеца от 830 лв., отговорността им е както следва: ответницата М.Б. Ф. – сумата
от 268,75 лв., ответниците С. Г.И., Ц. Г.И. и В.Г.И. – всеки от тях сумата от
по 53,75 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е
Ш
И:
ОСЪЖДА М.Б. Ф., с ЕГН ********** да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД гр. В., ЕИК *** сумите, както следва:
- сумата от 307,76 лева, представляваща главница за
доставени ВиК услуги до жилище с адрес: с.Т.К., общ.В., ул.”***” № 9 за периода
от 23.04.2012 г. до 13.11.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.04.2015 г. до окончателното изплащане;
- на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 97,08 лева,
представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода от 23.04.2012
г. до 13.11.2012 г.;
- на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата от 368,75 лева,
представляваща направени разноски по производството /възнаграждение за особен
представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА С. Г.И.,
с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД гр. В., ЕИК *** сумите, както следва:
- сумата от 61,55 лева, представляваща главница за
доставени ВиК услуги до жилище с адрес: с.Т.К., общ.В., ул.”***” № 9 за периода
от 23.04.2012 г. до 13.11.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.04.2015 г. до окончателното изплащане;
- на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 19,42 лева,
представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода от 23.04.2012
г. до 13.11.2012 г.;
- на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата от 153,75 лева, представляваща направени разноски по
производството /възнаграждение за особен представител, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА Ц. Г. К., с ЕГН ********** да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД гр. В., ЕИК *** сумите, както следва:
- сумата от 112,43 лева, представляваща главница за
доставени ВиК услуги до жилище с адрес: с.Т.К., общ.В., ул.”***” № 9 за периода
от 07.06.2011 г. до 13.11.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.04.2015 г. до окончателното изплащане;
- на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 39,22 лева,
представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода от 01.08.2011
г. до 03.01.2013 г.;
- на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата от 153,75 лева,
представляваща направени разноски по производството /държавна такса, депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА В.Г.И., с ЕГН ********** да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД гр. В., ЕИК *** сумите, както следва:
- сумата от 61,55 лева, представляваща главница за
доставени ВиК услуги до жилище с адрес: с.Т.К., общ.В., ул.”***” № 9 за периода
от 23.04.2012 г. до 13.11.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.04.2015 г. до окончателното изплащане;
- на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 19,42 лева,
представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода от
23.04.2012 г. до 13.11.2012 г.;
- на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата от 153,75 лева, представляваща направени разноски по
производството /възнаграждение за особен представител, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА М.Б. Ф., с ЕГН **********, С. Г.И., с ЕГН ********** и В.Г.И., с ЕГН **********
да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
гр.В. сумата от по 100,00 лева от всяка от тях, представляваща държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: