О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр.Плевен, 24.06.2020 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в  закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА

                                КАЛОЯН ГЕРГОВ                                       

 

при секретаря …, и в присъствието на  прокурора …, като разгледа докладваното от съдията ЙОСИФОВА ВНЧД № 407 по описа за 2020год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.341 от НПК.

С разпореждане № 171/28.05.2020г., постановено по НЧД № 129/2020г. на ЛРС, е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати нередовности.

         Недоволен от така постановеното разпореждане е останал прокурора, който протестира същото с частен протест. Твърди, че районният съд е постановил неправилно определение, за което моли въззивната инстанция да го отмени и да разпореди насрочване на делото за разглеждане в съдебно заседание.

         Въззивната инстанция, като съобрази доводите, изложени в частния протест и провери правилността на постановеното разпореждане на ПлРС, констатира следното:

         Частният протест е недопустим за разглеждане по същество. Въззивната инстанция приема, че постановеният първоинстанционен съдебен акт не е кръга на тези, които подлежат на последващ инстанционен контрол по реда на глава двадесет и втора. В чл.341 от НПК законодателят изрично е указал кои актове на съда подлежат на проверка по тази глава и кои – не. Налице е хипотезата на чл.341, ал.3 от НПК, съгласно която: „Всички останали определения и разпореждания не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата.“. Атакуваното по делото разпореждане е от кръга на „всички останали“, т.к. не е съдебен акт, което се проверява по реда на глава двадесет и втора и за което това е изрично предвидено в закона /чл.341, ал.2 от НПК/, а също не е и разпореждане, което е изрично посочено в чл.341, ал.1 от НПК, и подлежи на съдебен контрол.

         Не би могло да се приеме също, че протестираното разпореждане е такова, по смисъла на чл.249 от НПК, въпреки, че е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора. В конкретния случай съдебното производство е с характер на „особено производство“, т.к. процедурата е регламентирана в тази част от НПК. Няма изрично установен ред за прекратяване на този вид съдебни производства – образувани по чл.427 от НПК, както и законодателят изрично не е посочил, че разпореждането, с което се прекратява съдебното производство, подлежи на последващ съдебен контрол.

         В тази връзка, частният протест се явява недопустим. Въззивният съд приема, че същият е подаден против съдебен акт, който не подлежи на последващ съдебен контрол. Следва производството по ВНЧД № 407/2020г. по описа на ПлОС да се прекрати.

                Поради това, че с настоящото определение на ПлОС, постановено във въззивното производство, не се прегражда пътя на наказателното производство, съдът намира, че то не е от кръга на актовете, предмет на касационно обжалване, посочени в чл.346, т.4 от НПК, и не подлежи на обжалване пред ВКС.             

        

При горните съображения    ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частния протест на РП-Плевен, подаден против разпореждане № 171/28.05.2020г., постановено по НЧД № 129/2020г. на РС-Левски, като НЕДОПУСТИМ.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД № 407/2020г. по описа на ПлОС.

 

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.       

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                      2.