Р Е Ш Е Н И Е
26006 28.08.2020г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Двадесет и трети юли 2020
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия СТАТЕЛОВА 575 2019
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по смисъла на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Предявена е
искова молба от «Бест Файненс»ООД, със седалище и адрес на управление:***
ливади, комплекс Бокар, бл.35, ап. Партер, със съдебен адрес:***, офис – чрез
адвокат М.С. от САК, срещу С.Х.М.,***, в която се сочи, че дружеството- ищец са
регистрирани в регистъра на БНБ за финансови институции, като предоставят
потребителски кредити, съгласно изискванията на Закона за потребителския
кредит, Закона за кредитните институции, Закона за защита на потребителите,
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Наредба № 26 за
финансовите институции, както и изискванията на българското гражданско и
търговско законодателство. Сочат, че кандидатстването за кредит се осъществя
чрез подаване на молба, по телефон или чрез попълване на електронна форма за
регистрация – молба за отпускане на кредит, намиращи се на уеб страницата на
дружеството. Сочат, че договорът за кредит се сключва под формата на електронен
документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги
и платежните системи, ЗЗД, Закона за електронния документ и електронния подпис.
При кандидатстване за отпускане на кредит, кандидатът попълва пълните и верни
данни и собственоръчно подписва, по реда на чл. 7.3 представените данни и
своето запознаване, съгласие и приемане на общите условия и индивидуалните
условия на съответния договор за кредит.
Ищците сочат, че ответникът С.Х.М. е кандидатствал за отпускане на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството- ищец, като е предоставил
личните си данни, посредством попълване на регистрационна форма за
кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция, при спазване
на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние.
В исковата молба се посочва фактическото осъществяване в електронната мрежа
на тази регистрация и генерирането на съответна парола за достъп и пин -код под
формата на електронно съобщение.
Ищците сочат, че след обработване на данните, е изпратен на посочената от М.
електронна поща електронен формат на договор за кредит от разстояние, който е
потвърден от ответника с избиране на изпратения му от ищците линк за
потвърждение сключването на договор за потребителски кредит от вида „BestCredit на вноски“№ 3000101/17.05.2018 г., както и получаването на Общите условия,
които представляват неразделна част от сключения договор и стандартния
европейски формуляр.
Ищците сочат, че кредитната сума е предоставена чрез каса на лицензирания
оператор на парични преводи „И.П.“, като видно от разписка за извършено плащане
№ 2000000152200222/17.05.2018 г., в 14,29 часа на същата дата, С.Х.М. е получил
лично сумата на каса на „И.П.“, което е удостоверено с предоставяне на личната
му карта пред служител на касата.
Ищците твърдят, че съгласно договора за кредит, С.Х.М. е следвало да връща
кредита на 13 равни седмични вноски, като падежните дати на вноските са
уговорени в погасителен план към договора и представляват неразделна част от
него. Сочи се, че последната падежна дата е на 15.11.2018 г. и всяка една от
тези падежни дати е уговорена в погасителен план по договор за кредит.
Сочи се, че съгласно уговорките, при предоставяне на кредит в размер на
1000,00 лв., се дължи връщането на сумата от 1100,60 лв., която представлява
сбор от главница плюс лихва за един лихвен период и договорената
възнаградителна лихва за срока на договора е 100,60 лв.
Съгласно исковата молба, при неизпълнение на задължението по договор за
кредит, кредитополучателят да осигури поръчител, отговарящ на условията на чл.
3 от Договора за кредит, страните са се съгласили, че това ще причини вреди на
кредитора и М. ще дължи неустойка, като в този случай общо дължимата сума по
кредита възлиза на 2010,60 лв., когато не е осигурен поръчител, а уговорената
между страните неустойка се начислява за
всеки конкретен период на срока на договора по 70,00 лв. Така, според
ищците, неустойката възлиза на 0,5% дневно върху усвоената сума по кредита за
всеки ден, през който кредитът е без обезпечение за целия срок на договора за
кредит.
Ищците уточняват, че неустойката се дължи само за периоди, през които
кредитът е бил без обезпечение и в случай, че кредитополучателят представи
обезпечение след изтичането на срока за предоставяне на такова, неустойката се
начислява само за срока, през който кредитът е бил без обезпечение.
Сочат, че страните са се съгласили размерът на неустойката да е уговорен в
индивидуални преговори между тях и същия да отразява напълно постигнатите
уговорки, както и че договореният размер
не е прекомерен. За периода на договора, според дружеството- ищец, ответникът
не е изпълнил задължението си да осигури поръчител, поради което му е начислена
неустойка за целия период от 31.05.2018 до 15.11.2018 г., в размер на 2010,60
лв.
Сочат също, че длъжникът е заплатил 200,00 лв. на 25.06.2018 г., с които
частично, с 25 дни просрочие, са погасени 63,55 лв. главница, 15,94 лв. от
законната лихва върху главницата, 70,00 лв. от неустойка за периода от
сключването на договора за кредит до 25.06.2018 г., 0,51 лв. от наказателна
лихва и 50,00 лв.- разходи съгласно Общите условия и Тарифата на дружеството.
В исковата молба се сочи, че на 28.06.2018 г., с 28 дни просрочие, С.Х.М. е
внесъл 348,26 лв., с които частично са погасени 6,29 лв. главница, 71,20 лв.
към 14.06.2018 г., 14,58 лв. от законната лихва върху главницата към 14.06.2018
г., 70,00 лв. неустойка за периода от сключването на договора за кредит до 14.06.2018
г., 0,30 лв. от наказателна лихва към 14.06.2018 г. и 15,00 лв. разходи
съгласно Общите условия и Тарифата на дружеството, както и 72,57 лв. от
главницата към 28.06.2018 г., 13,21 лв. от законната лихва върху главницата към
28.06.2018 г., 70,00 лв. неустойка за периода от сключването на договора за
кредит до 28.06.2018 г., 15,11 лв. от неустойката за периода от сключването на
договора до 12.07.2018 г.
Посочено е, че с настъпване на падежа на договора на 15.11.2018 г., М. не е
погасил дължимите суми и е изпаднал в забава, като съгласно клаузите по
Договора и чл. 10, т.3 от Общите условия на „Б.Ф.“ ООД, се дължи законна лихва
за всеки ден забава по вземането, поради липса на плащане. Просроченото
задължение е възложено на колекторно дружество чрез сключен между страните
договор за събиране на просрочени вземания.
„Б.Ф.“ ООД молят съда да постанови решение, с което да бъде установено със
силата на присъдено нещо по отношение на ответника С.Х.М., че помежду им
съществува облигационно правоотношение, съгласно което М. дължи на дружеството-
ищец заплащането на сума в общ размер на 786,39 лв., - главница, представляваща
неизпълнено задължение за връщане на заем, на основание сключен между страните
договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № 3000101/17.05.2018 г., договорна лихва за периода от
28.06.2018 г. до 15.11.2018 г., в размер на 56,87 лв., неустойка за
неизпълнение на задължение по раздел ІV от договора за кредит в размер на
700,00 лв., мораторната лихва за периода от 12.07.2018 г. до 15.05.2019 г., в
размер на 52,27 лв., разходи за събиране на вземането, в общ размер на 1184,89
лв., ведно със законната лихва върху главницата и договорната лихва, считано от
датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
12.06.2019 г., както и сторените в заповедното производство разноски, в размер
на държавна такса от 55,61 лв.
Молят да бъде изискано и приложено по настоящото гражданско дело ч.гр.д. № 449/2019 г. по описа на Районен съд
– Панагюрище.
Молят да бъде допусната и назначена съдебно -счетоводна експертиза, при
която вещото лице- счетоводител, след като се запознае с материалите по делото
и извърши проверка в деловодството на дружеството – ищец, да отговори на
следните въпроси: 1. Какъв е размерът на непогасената главница по Договор за
кредит № 3000101/17.05.2018 г. към момента на изготвяне на заключението, както
и към датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
12.06.2019 г.; 2. Осчетоводена ли е в счетоводството на дружеството- ищец
сумата, предоставена на ответника М. въз основа на Договор за кредит №
3000101/17.05.2018 г. в размер на 1000,00 лв.; 3. Постъпвали ли са плащания от
страна на М. и как са разпределени те за
погасяване на задължението; 4. Усвоена ли е предоставената в заем сума, в
размер на 1000,00 лв. и получена ли е тя срещу разписка чрез каса на
лецензирания оператор на парични преводи „И.П.“ от ответника М.; 5. Какъв е
размерът на мораторната лихва, по смисъла на чл. 86, ал.1 от ЗЗД, върху
непогасеното задължение за периода от изпадането в забава на ответника до
датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
12.06.2019 г.
Дружеството -ищец молят да им бъде предоставена възможност да ангажират и
други доказателства и доказателствени искания, в случай и с оглед на оспорвания
от страна на ответника М..
На основание чл. 238 от ГПК, молят ако са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника М., такова да бъде
допуснато и постановено.
Претендират сторените съдебно -деловодни разноски.
Представят следните писмени
доказателства в копие: Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ №3000101/17.05.2018 г.; Погасителен план към договора за
кредит; Общи условия за предоставяне на потребителски кредити; Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на ниформация за потребителски кредити от 17.05.2018 г.; Разписка
за извършено плащане от 17.05.2018 г.; Договор за събиране на просрочени
вземания от 20.01.2019 г.
В законоустановения срок ответникът
С.Х.М. представя писмен отговор по предявената искова молба, в който сочи, че
искът е допустим и неоснователен. Моли, съдът да постанови решение, с което
предявеният от дружеството -ищец иск да бъде отхвърлен.
Сочи в писмения отговор, че дружеството -ищец, като финансова институция по
смисъла на ЗКИ, твърди, че е предоставил на ответника кредит от разстояние при
спазване на изискванията на Закона за потребителския кредт и Законът за
предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Размерът на предоставения кредит – 1000,00 лв., е получен от ответника чрез каса на „И.П.“,
като в исковата молба се твърди, че на 16.05.2018 г., М. е кандидатствал за
кредит, като е попълнил регистрационна форма и я е изпратил на електронен адрес
на дружеството- ищец. Ответникът сочи, че с исковата молба не е представена
регистрационната форма и доказателства за попълването й от страна на М., както
и изпращането й на електронен адрес, посочен от ищците. Ответникът оспорва
твърденито, че на посочената дата е кандидатствал за такъв кредит пред ищците
за предоставянето на такъв продукт, по начина, по който е описано в исковата
молба. Според М., липсват доказателства, от които може да се направи извод, че
ищцовото дружество е предоставило финансов продукт с наименование „BestCredit“, както и че именно М. е кандидатствал за този продукт.
В писменият отговор на исковата молба се сочи, че за да се считат изпълнени
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
следва доставчикът на услугата предварително да е доставил на потребителя
подробна информация за предлаганата услуга или услуги, в пълен обем съдържание,
но по делото липсват доказателства за предоставяне на такава информация в този
обем.
С.Х.М. оспорва твърдението, че при сключване на договор за потребителски
кредит съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
доставчикът е изпълнил в пълен обем задължението си да предостави информация за
обема, посочен в чл. 8 от Закона, както и че информацията е предоставена в
достатъчен период от време преди потребителят да се обвърже с услугата, като не
е спазен и чл. 10 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
съгласно който доставчикът на услуги следва да предостави на потребителя на
хартиен носител условията на договора, преди или непосредствено след
предоставяне на услугата. Ответникът сочи, че не му е разяснено правото на
отказ от услугата, при условието на чл. 12 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние и последиците от чл. 13 на същия закон. Не му е разяснен и
чл. 15 от същия закон, както и възможността да развали договора без да дължи
обезщетение и неустойки, като възстанови действително предоставения му финансов
ресурс.
Ответникът твърди, че ищецът му е предоставил потребителски кредит в
нарушение на нормативните изисквания на закона, както и на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и на Закона за потребителския
кредит.
Дружеството -ищец не са доказали, че е сключен реален договор за
предоставяне на потребителски кредит, в размер на 1000,00 лв. при условията на
Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ №3000101/17.05.2018 г., както и че реално му е предоставил сума
в размер на 1000,00 лв.
Оспорва действителността на приложения към исковата молба Договор за
потребителски кредит „BestCredit на вноски“ №3000101/17.05.2018 г. Ответникът твърди, че доколкото
договорът за кредит е реален, при него освен сключването, не се изисква
преминаване в патримониума на кредитополучателя на договорената сума и в тежест
на дружеството- ищец е да докажат, както спазването на Закона за предоставянето
на услугата, така и реалното предаване на договорената парична сума.
В писмения отговор се оспорва твърдението, че М. е получил от ищците сума в
общ размер на 1000,00 лв., в изпълнение на сключения помежду им Договор за
потребителски кредит „BestCredit на вноски“ №3000101/17.05.2018 г.
Сочи, че ще се ползва от доказателствата и доказателствените искания на
дружеството- ищец.
Моли, да бъде отхвърлен предявения иск изцяло.
Претендира сторените съдебно- деловодни разноски.
В открито съдебно заседание – редовно призовани, дружеството-ищец не
изпращат представител. Изпращат писмена молба.
Ответникът С.Х.М., редовно призован, не се явява, не се явява и процесуалният
представител- адвокат Т.С. от Пловдивска АК.
По делото е приобщено ч. гр. дело № 449/2019 г. по описа на Районен съд
Панагюрище.
Видно от Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № 3000101/17.05.2018 г., между ответника С.Х.М.
и дружеството- ищец е сключен договор за кредит, съгласно който ищците са се
задължили да предоставят на ответника парична сума в размер на 1000,00 лв.,
срещу заплащане на уговорените между страните лихви, ведно с главницата, по
начин и срокове, определени в същия договор. Дружеството – ищец се е задължило
да предостави кредита на ответника в рамките на 24 часа след одобрението му, а М.
се е задължил да върне кредита на 13 равни двуседмични вноски, съгласно
погасителния план, представляващ неразделна част от договора, като последната
падежна дата е 15.11.2018 г.
М. е поел задължението да заплати всички разноски, свързани със сключването
на договора за кредит. В договора е предвидено обезпечение на вземането посредством
поръчителство, при което поръчителят се задължава да отговаря солидарно с
кредитополучателя М. за задълженията му по погасяване на кредита, като същият
поръчител следва да отговаря кумулативно на поставените от дружеството- ищец
условия: Да е на навършена възраст 25 години, с минимален осигурителен доход от
2000,00 лв., да липсват записи в Централния кредитен регистър относно просрочия
по отношение на същия. Поръчителят следва да има валидно трудово или служебно
правоотношение от минимум една година при последния си работодател, да не е
поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова
институция и да не е кредитополучател на „Б.ф.“ ООД. Посочено е, че в случай че
кредитополучателят не изпълни задължението за сключване на договор за
поръчителство, е уговорена неустойка в размер на 0,5 % дневно върху усвоената
сума на кредита, за всеки ден, през който кредитът е без обезпечение и за целия
срок на договора за кредит. Посочено е, че ако действието на обезпечението е
прекратено, неустойката започва да се начислява, въпреки че през определена
част от действието на договора, кредитополучателят е представил обезпечение.
Съгласно представения договор за кредит, при забава на което и да е плащане на
вноска по кредита или друго негово неизпълнение на задължение, М. се е задължил
да заплати и обезещетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на
забавата, ведно с всички разноски за извънсъдебното или съдебно събиране на
вземането. Уговорено е, че дължимите за погасяване на кредита суми се погасяват
в следната последователност – наказателна лихва, неустойка, лихва и главница. От
договора се установява, че е уговорено и задължение на М. от момента на
настъпване на изискуемостта на кредита, същият да дължи и такси, комисионни,
разноски, свързани с отпускането, обезпечаването, управлението и събирането на
кредита, до окончателно погасяване на дълга, както и начислените лихви,
неустойки и неиздължения остатък от главницата.
Съгласно Погасителния план, представляващ неразделна част от Договора за
кредит, кредитът е следвало да бъде погасен на 13 седмични вноски, първата от
които е дължима към дата 31.05.2018 г., а последната- към 15.11.2018 г.
Видно от приложения по делото Стандартен европейски форумляр за предоставяне
на информация за потребителски кредити, размерът на кредита е уговорен на
сумата от 1000,00 лв., като общата сума, която ответникът е следвало да
заплати, възлиза на стойност от 1115,14 лв.
В точка 8 от формуляра е фиксирано, че в срок от 1 ден от получаване на
заема, кредитополучателят е следвало да обезпечи кредита с поръчителство на 1
физическо лице, което да поеме задължението да отговаря солидарно за
задълженията на М..
От Европейския формуляр се установява, че годишният процент на разходите по
кредита възлиза на 49,65%, като договорът е валиден за целия договорен период и
следва да е усвоена максимална сума по кредита от 1000,00 лв. В точка 4.3,
раздел ІІІ от Европейския стандартен формуляр е визирано, че ако М. не предостави
обезпечението, неустойката е в размер на 0,5% дневно върху усвоената сума на
кредита, за всеки ден, в който кредитът е бил без обезпечение. В същия формуляр
е посочено, че в 14- дневен срок от сключване на договора за кредит,
кредитополучателят М. е можел да се откаже от сключения договор.
Видно от приложената по делото разписка за извършено плащане №
2000000152200222/17.05.2018г., дружеството- ищец са направили паричен превод в
„И.П.“ в полза на С.Х.М., в размер на 1004,84 лв.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза, от което се констатира, че Договорът за кредит е
сключен на 18.05.2018г., като М. се е задължил да погаси кредита на 13
анюитетни вноски, от които 12 вноски в размер на 85,78 лв., и 13- тата,
последна вноска, е в размер на 71,24 лв. Вещото лице сочи, че са вписани и 13
вноски за неустойка, всяка една от по 70,00 лв. От заключението се констатира, че
общият размер на задължението, съгласно погасителния план, е 2010,60 лв., като
в тази сума е включена главница от 1000,00 лв., договорна лихва от 100,60 лв. и
неустойка в размер на 910,00 лв. Съгласно заключението, ответникът е направил плащания в общ размер на 548,26 лв.,
с които е погасена неустойка в размер на 225,11 лв., договорна лихва, в размер
на 43,73 лв., главница, в размер на 213,60 лв., наказателна лихва в размер на
0,81 лв. и разходи в размер на 65,00 лв. Размерът на непогасената главница по
договора за кредит съгласно заключението възлиза на 786,39 лв., договорната
лихва е в размер на 56,87 лв. и неустойката по договор за кредит е в размер на
684,89 лв. Вещото лице сочи в заключението си, че представената в заем сума в
размер на 1000,00 лв. е усвоена и получена срещу разписка на каса на
лицензирания оператор на парични преводи „И.П.“ на 17.05.2018 г в 14,29 часа от
ответника М.. Съгласно заключението, към момента на изпадане на забава, който е
настъпил на 12.07.2018 г., частично е погасена четвъртата погасителна вноска,
дължима на същата дата. От заключението се констатира, че дължимата мораторната
лихва върху непогасеното задължение от 843,26 лв. за периода от изпадането в
забава на отвеника М. - 12.07.2018 г. до датата напредявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнеиние – 12.06.2019 г., възлиза на сумата от 78,70
лв.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на
17.05.2018 г., между ответника С.Х.М. и дружеството- ищец е сключен Договор за
потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № 3000101/17.05.2018 г., съгласно който, ищците са се задължили
да предоставят на ответника парична сума в размер на 1000,00 лв., срещу
заплащане на уговорените между страните лихви, ведно с главницата, по начин и
срокове, определени в същия договор. Кредитът, според договора, е следвало да
се погаси на 13 анюитетни вноски, от които 12 вноски в размер на 85,78 лв., и
13- тата, последна вноска, е в размер на 71,24 лв. Съгласно договора, първата вноска
е дължима към дата 31.05.2018 г., а последната- към 15.11.2018 г., като общата
сума, която ответникът е следвало да заплати, възлиза на стойност от 1115,14
лв.
От приложения по делото Стандартен европейски формуляр се констатира, че
годишният процент на разходите по кредита възлиза на 49,65%, като в точка 8 от
формуляра е фиксирано, че в срок от 1 ден от получаване на заема,
кредитополучателят е следвало да обезпечи кредита с поръчителство на 1
физическо лице, което да поеме задължението да отговаря солидарно за
задълженията на М.. Констатира се още, че ако М. не предостави обезпечението,
неустойката е в размер на 0,5% дневно върху усвоената сума на кредита, за всеки
ден, в който кредитът е бил без обезпечение.
Съдът счита, че предявеният от «Бест Файненс»ООД срещу С.Х.М.,
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен от части, като бъде
признато за установено, че между дружеството -ищец и М., съществува
облигационно правоотношение, съгласно което ответникът дължи на ищците
заплащането на сумата от 786,39 лв.- непогасената главница по договора за
кредит, договорна лихва в размер на 56,87 лв. и мораторната лихва в размер на
78,70лв., за периода от датата на изпадането в забава- 12.07.2018г. до датата
на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
12.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение 12.06.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането.
Съдът констатира, че с Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № 3000101/17.05.2018 г. и Стандартен европейски формуляр е уредено, че в срок от 1 ден от получаване на
заема, кредитополучателят М. е следвало да обезпечи кредита с поръчителство на
1 физическо лице, което да поеме задължението да отговаря солидарно за задълженията
му. Установи се, че ако М. не предостави обезпечението, неустойката е в размер
на 0,5% дневно върху усвоената сума на кредита, за всеки ден, в който кредитът
е бил без обезпечение. Съгласно представения договор за кредит, при забава на
което и да е плащане на вноска по кредита или друго негово не изпълнение на
задължение, М. се е задължил да заплати и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки ден на забавата, ведно с всички разноски за
извънсъдебното или съдебно събиране на вземането.
Съобразно императивното
правило на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Така с претендирането на разходи за събиране на
вземането и неустойка, на практика се постига заобикаляне на ограничението на
чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост
на практика е изцяло свързана с хипотеза на забава
на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
Чл. 16 от Закона за потребителския кредит предвижда
императивно задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя
преди да предостави кредит на последния. В същото време се претендира вземане
за неустойка, което произтича от клауза на договора за кредит, съгласно която
такава се дължи, в случай, че М. не е представил като обезпечение, в еднодневен
срок от усвояване на заетата сума, един солидарно задължен с него поръчител. Съдът
счита, че тази клауза на практика прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция, вменени ѝ с нормата
на чл. 16 от ЗПК- за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на
задълженията по договора. Т.е. клаузата за предоставяне на обезпечение,
респективно за уговаряне на неустойка при непредоставяне на такова, противоречи
на цитираната норма на Закона за потребителския кредит, която цели да осуети
безотговорната търговия с кредитни продукти. Наред с това неустойката е
договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за
връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза
извън присъщите ѝ обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, поради което породеното от нея вземане влиза в противоречие с нормата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото и съобразно с уважената част от иска, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът С.Х.М. да заплати на «Бест
Файненс»ООД сторените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 200,82лв., която
сума представлява сбор от сума в размер на 18,44лв.- държавна такса по
настоящото гражданско дело, сумата от 116,06 лв. – адвокатско възнаграждение по
настоящото гражданско дело, депозит за вещо лице по съдебно – счетоводната
експертиза в размер на 66,32лв.
Така мотивиран и на
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД и, Панагюрският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на «Бест Файненс»ООД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление:*** ,със
съдебен адрес:***, офис – чрез адвокат М.С. от САК, срещу С.Х.М., с ЕГН- **********,***, че помежду им съществува облигационно правоотношение,
съгласно което С.Х.М. дължи на «Бест Файненс»ООД, заплащането на сума в общ размер на 921,96лв.(деветстотин
двадесет и един лева и деветдесет и шест стотинки), която представлява сбор от
главница в размер на 786,39 лв.(седемстотин осемдесет и шест лева и тридесет и
девет стотинки), договорна лихва в размер на 56,87 лв. (петдесет и шест лева и
осемдесет и седем стотинки) и мораторната лихва в размер на 78,70лв.(седемдесет
и осем лева и седемдесет стотинки), за периода от датата на изпадането в
забава- 12.07.2018г. до датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 12.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение -12.06.2019 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.Х.М., с ЕГН- **********,***, да заплати на «Бест
Файненс»ООД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление:*** ливади,
комплекс Бокар, бл.35, ап. Партер, със съдебен адрес:***, офис – чрез адвокат М.С.
от САК, сумата от 200,82лв.(двеста лева и осемдесет и две стотинки), която сума представлява
сбор от сума в размер на 18,44лв.(осемнадесет лева и четиридесет и четири
стотинки)- държавна такса по настоящото гражданско дело, сумата от 116,06
лв.(сто и шестнадесет лева и шест стотинки) – адвокатско възнаграждение по
настоящото гражданско дело, депозит за вещо лице по съдебно – счетоводната
експертиза в размер на 66,32лв.(шестдесет и шест лева и тридесет и две
стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: