Р Е Ш Е Н И Е
№1963
гр. Пловдив, 8 ноември 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХХIII-ти състав, в открито заседание на двадесети октомври, две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при секретаря П.Д.
и с участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от
съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №2273 по описа на съда за 2022г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182,
ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Ц.П.П., ЕГН **********,***, представлявана
от адвокат С.П.- пълномощник, обжалва Решение №1389 от 04.07.2022г. по Н.А.Х.
дело №20225330200698 (698) по описа на Районен съд- Пловдив за 2022г., ХХ-ти
наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, Серия К №4635036, издаден от Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр.
Пловдив, с който на жалбоподателя П. е наложена глоба в размер на 400,00 лева.
Претендира се отмяна на решението
поради неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решение по
същество, с което да се отмени изцяло процесният ЕФ, както и присъждане на
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен
списък с разноските.
Ответникът в производството- ОД
на МВР- Пловдив, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив,
чрез прокурор Данаила Станкова, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по
чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за
която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съдът приема за установено по
делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и
приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от
служители на ОД на МВР- Пловдив, на 30.01.2021г., около 14:11ч., на Републикански
път II-64, км.21, за контрол на движението
в посоки “север – юг“ и “юг – север“, е прието за установено, че в посока юг –
север (към гр. Карлово), се движи моторно превозно средство (МПС),
представляващо лек автомобил “МАЗДА ПРЕМАЦИ“, с Рег.№***, със скорост от 104
км./ч. (всъщност със 107 км./ч., от която е приспаднат толеранс от 3%), при въведено
ограничение на скоростта за движение в посочения участък от пътя от 60 км./ч.
(чл.21, ал.2 от ЗДвП), посредством пътен знак В26 “Забранено е движение със скорост,
по-висока от означената” по смисъла на чл.47, ал.3 от Правилника за прилагане
на ЗДвП (ППЗДвП). Движението и скоростта на автомобила са установени и заснети
с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), представляващо
преносима (мобилна) система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип “ARH CAM S1“ №11743са, като за целта е
изготвена снимка №0455310.
Прието е за установено, че
автомобилът с Рег.№***, е регистриран като собственост на жалбоподателя П.. Установеното
движение на посочения автомобил със скорост от 104 км./ч. се квалифицира като
административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5
от ЗДвП се издава процесният фиш.
Според разпоредбата на чл.189,
ал.4, пр.пр.1 и 2 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Видно от приетото по преписката
(по делото) заверено копие на Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система с Рег.№1030р-3444 от 01.02.2021г., представляващ
Приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532/12.05.2015г.),
съставен по повод осъществен контрол на правилата за движение по пътищата на 30.01.2021г.,
в периода 11:30ч. – 18:30ч., на Републикански път II-64, км.21, процесната АТСС (тип
“ARH CAM S1“ №11743са) е разположена на 290/190 метра от пътен знак В26, който
знак пък е разположен на км.21+120 (посока гр. Карлово), според приетите по
делото писмо с Вх.№26042 от 01.04.2022г. на директор на Областно пътно
управление (ОПУ) гр. Пловдив в Агенция “Пътна инфраструктура“ (АПИ) и Схема на път
II-64 “Карлово – Пловдив“ при км.21-ви
– разклон за с. Иван Вазово.
Видно от приетата по преписката
(по делото) снимка на автомобила на жалбоподателя (№0455310), мястото на
разположение на процесната АТСС е в географска точка, чиито координати са:
северна ширина N 42.461388 и източна дължина Е 24.794892, като разстоянието до
автомобила на жалбоподателя е 130 метра.
Според наличното по преписката
(по делото) фотографско заснемане на мястото, на което е разположена процесната
АТСС, съгласно изискването на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.,
същата е в близост до паянтова постройка (навес), разположена източно от път II-64 и категорично след кръстовището
на път II-64 с локален път към с. Иван
Вазово.
Пак според снимка №0455310 и
съгласно информация, свободно достъпна в интернет (Google Earth, Google Карти), настоящият състав на съда приема за установено,
че автомобилът на жалбоподателя е заснет при движението му в посока север – юг
(Карлово – Пловдив), малко преди км.21+080 на II-64, на което място е поставен
пътен знак В34, съгласно писмо с Вх.№58993 от 16.05.2022г. на директора на ОПУ-
Пловдив и приложената към посоченото писмо “схема на участък от път II-64 „Карлово – Пловдив“.
Мястото на заснемане на
автомобила на жалбоподателя- на 130 метра от точката на разполагане на процесната
АТСС, е след кръстовището на път II-64 с локален път към с. Иван Вазово, в който участък от пътя няма въведена
забрана за движение със скорост над 60 км./ч., посредством пътен знак В26.
Съответно, в участъка от път II-64, след кръстовището с локален път към с. Иван Вазово, посока север – юг
(Карлово – Пловдив), максималната допустима скорост на движение е 90 км./ч.
(чл.21, ал.1 от ЗДвП).
При това положение, настоящият
състав на съда приема за установено, че нарушението, заради което е издаден
процесният ЕФ, е инкриминирано от П. на място, различно от посоченото като
място на извършване на нарушението във фиша или на път II-64, км.21 посока юг – север.
Също така, нарушението на П., изразяващо се в превишение на разрешената
максимална скорост извън населено място (90 км./ч.) с 14 км./ч. (104 км./ч.), е
наказуемо деяние с глоба от 50,00 лв., съгласно чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП,
противно на отразеното в процесния ЕФ.
Неправилното посочване на мястото
на извършване на нарушението, както и неправилното определяне на наложеното на
жалбоподателя наказание по размер и основание представляват съществени нарушения
на процесуалните правила, обуславящи незаконосъобразността на процесния ЕФ и
представляващи основания за отмяната му .
Следователно, като потвърждава
незаконосъобразния ЕФ, районният съд постановява неправилно решение, което
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго такова, по
същество.
С оглед очерталия се изход на
делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
основателно и такива следва да му бъдат присъдени и за двете съдебни инстанции.
Такива по делото се констатират в общ размер от 600,00 (2 х 300,00) лв., представляващи
заплатени адвокатски възнаграждения по Договор за правна защита и съдействие от
20.01.2022г. и по Договор за правна защита и съдействие от 11.07.2022г.
Тук е мястото да се напише, че в
производството пред Районен съд- Пловдив е представено становище от юрисконсулт
Ивелина Пенкова- пълномощник на ОД на МВР- Пловдив, за неоснователност на
жалбата; направено е възражение, при евентуално уважаване на жалбата,
разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя да бъдат намалени до
минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно, чл.18,
ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г., минималното
адвокатско възнаграждение по дела от административнонаказателен характер, при
размер на наложената глоба до 1 000,00 лева, е 300,00 лева, поради което
заплатеното адвокатско възнаграждение от 300,00 лв. по Договор за правна защита
и съдействие от 20.01.2022г. е очевидно минимално по размер.
Така мотивиран и на основание
чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1389 от 04.07.2022г.
по Н.А.Х дело №20225330200698 (698) по описа на Районен съд- Пловдив за 2022г.,
ХХ-ти наказателен състав, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, Серия К №4635036, издаден от Областна дирекция на МВР- Пловдив, с
който на Ц.П.П., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 400,00 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-
Пловдив да заплати на Ц.П.П., ЕГН **********, сумата от общо 600,00 (шестстотин)
лева, представляваща заплатени адвокатски възнаграждения за двете съдебни
инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………