№ 184
гр. Шумен, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Стела Любч. Д.а
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело №
20223630102442 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
74, ал. 4 и чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 от КТ.
Делото е образувано по искова молба подадена от С. Д. Д., ЕГН
**********, адрес: гр.Шумен, ул.“Г.С“ №43, вх.3, ет.2, ап.36 срещу
Драматично-куклен театър „В.Д“ гр.Шумен, ЕИК ***, в която твърди че
считано от 09.01.2018 г. до 14.09.2022 г. е работил при ответника, на
основание Трудов договор № 001/02.01.2018 г., като първоначално заемал
длъжността „Домакин“ на пълен (8-часов) работен ден, нормиран. С трудовия
договор е било договорен 6-месечен изпитателен срок в полза на
работодателя. Считано от 01.01.2020 г., с Допълнително споразумение №
35/02.01.2020 г., ищецът е бил преназначен на длъжност „Домакин, той и
снабдител", и бил определен и за отговорник ППБ. При подписването на това
допълнително споразумение ищецът получил и екземпляр от длъжностната
характеристика за новата длъжност „Домакин, той и снабдител“. Между
страните в последствие били подписани и други допълнителни споразумения
за индексиране (увеличение) на трудовото му възнаграждение.
В края на пролетта на 2022 година била извършена смяна в
ръководството на ответната културна институция. Малко след това - на
08.06.2022 г., на ищеца било връчено предизвестие №140 от същата дата, с
което работодателят го уведомил, че след 30 дни трудовото му
правоотношение ще бъде прекратено, считано от 09.07.2022г., на основание
чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Няколко дни преди да изтече срока на предизвестието, по инициатива
на Директора на театъра, последният провел среща с ищеца и му предложил
да продължи да изпълнява трудовите си задължения. След като ищецът се
съгласил, на 30.06.2022г., между страните било подписано Допълнително
1
споразумение № 54/2022 г., с което ищецът е бил преназначен на длъжност
„Отчетник планиране на материали", при непълно работно време - на 4 часов
работен ден по график, с основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 500 лв. Първоначално ищецът не забелязал, а по-късно с изненада
установил, че в допълнителното споразумение се съдържа клауза за 6-
месечен изпитателен срок в полза на работодателя. На 13.09.2022г. на ищеца
била връчена Заповед № 313/13.09.2022г., с която на основание чл. 71, т.1 от
КТ (както е посочено в нея), считано от 14.09.2022 г. трудовото му
правоотношение с Шуменския театър се прекратявало.
Счита, че прекратяването е незаконно защото видно от представените
трудови договори, длъжността която изпълнявал със сключването на договор
със „срок за изпитване“ е сходна с изпълняваната от него длъжност по
предходни трудови договори. Според ищеца практиката на ВКС приема за
допустимо да се сключва договор (клауза) за изпитване и при и при
съществуващо трудово правоотношение, но само когато по реда на чл. 119 КТ
е съществено променена трудовата функция на работника/служителя, а не
просто промяна наименованието на длъжността. Новата трудова функция
трябва съществено да се различава от изпълняваната досега от
работника/служителя. В настоящия случай обаче това не е така, за което
излага подробни съображения.
Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са акцесорни по отношение
на иска за незаконност на уволнението по чл. 344. ал. 1, т. 1 от КТ и за това са
обусловени от неговото решаване. Тяхното уважаване е възможно само ако
заповедта за уволнение бъде призната за незаконна и уволнението бъде
отменено. Предвид това и с оглед гореизложените аргументи за незаконното
уволнение на ищеца, след признаването му за такова и отмяната му от съда
моли да му бъде присъдено и обезщетение за оставането му без работа за
период от шест месеца, в размер на 1920 лева. Претендира разноски.
В отговора по чл.131 от ГПК, ответникът твърди, че длъжността за
която е сключен процесният трудов договор е различна от предходно
заеманата от ищеца. Излага твърдения за извършени от него нарушения
трудовата дисциплина.
Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
По делото не е спорно и се доказва от представените писмени
доказателства, че считано от 09.01.2018 г. до 14.09.2022г. ищецът е работил
при ответника, на основание Трудов договор № 001/02.01.2018 г., като
първоначално заемал длъжността „Домакин“ на пълен (8-часов) работен ден,
със 6-месечен изпитателен срок в полза на работодателя. Към този договор са
сключени и Допълнително споразумение № 55/01.02.2019 г., Допълнително
споразумение № 68/28.02.2019г., с които е изменен размерът на трудовото му
възнаграждение. Считано от 01.01.2020 г., с Допълнително споразумение №
35/02.01.2020 г., ищецът е преназначен на длъжност „Домакин, той и
снабдител". Между страните в последствие били подписани и други
допълнителни споразумения за индексиране (увеличение) на трудовото му
възнаграждение.
На 08.06.2022 г., на ищеца било връчено предизвестие №140 от същата
2
дата, с което работодателят го уведомил, че след 30 дни трудовото му
правоотношение ще бъде прекратено, считано от 09.07.2022г., на основание
чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Преди изтичане срока на предизвестието, на 30.06.2022г. между
страните е подписано Допълнително споразумение № 54/2022 г., с което
ищецът е бил преназначен на длъжност „Отчетник планиране на материали",
при непълно работно време - на 4 часов работен ден по график, с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 500 лева, в което било включена
клауза „шест месечен изпитателен срок в полза на работодателя“. На
13.09.2022г. на ищеца била връчена Заповед № 313/13.09.2022г. с която на
основание чл. 71, т.1 от КТ (както е посочено в нея), считано от 14.09.2022 г.
трудовото му правоотношение с Шуменския театър се прекратявало.
По иска с правно основание чл.74, ал.4 от КТ:
Ищецът твърди, че в последно сключеното Допълнително споразумение
№ 54/2022 г., клаузата „срок за изпитване“ е въведена в противоречие с
императивната забрана установена от чл.70, ал.5 от КТ. В тази връзка твърди,
че наименованието на длъжността по процесното допълнително споразумение
се различава от тази по предходно сключеното, но по същество се касае за
сходни длъжности. Според трайната съдебна практика, която се възприема и
от настоящия съдебен състав, в чл. 70 КТ законодателят изрично е допуснал
възможността да се уговори клауза за срок за изпитване, включително и по
вече съществуващо трудово правоотношение между страните, ако
съществено е променена трудовата функция на работника или служителя.
Изпитването на работника е с оглед възможността му да се справи с
променените трудови задължения, съответно да се установи дали новата
длъжност е подходяща за него. Тази възможност изцяло зависи от преценката
на работодателя и/или работника, те не са длъжни да се възползват от нея.
Качествата на работника или служителя, неговата квалификация се
проверяват с оглед годността му да изпълнява новите трудови функции,
поради което е без значение дали за предишната работа е била необходима
по-висока квалификация и образование. Няма никакво ограничение или
законова забрана за приложение на чл. 70, ал. 1 КТ, щом са налице условията
за това, като е без значение дали при други случаи на промяна в длъжността
на работника, работодателят или работникът са договаряли и срок за
изпитване. Забраната по чл. 70, ал. 5 КТ - сключването на повече от един
договор със срок за изпитване е само за една и съща работа, независимо от
наименованието на длъжността. Няма да е налице хипотезата на чл. 70, ал.
1 КТ и в случаи на съществуващо трудово правотоношение, когато
работодателят вече е проверил годността на работника или служителя и
последният също е наясно с възможността да се справи с работата - напр.
по-рано е изпълнявал трудовите функции, съставляващи същинското
съдържание на новата длъжност.
Горното становище очертава и същественият спорен въпрос по делото, а
именно дали длъжността по последния трудов договор - „Отчетник планиране
на материали" и тази по предходните допълнителни споразумения -
„Домакин, той и снабдител", въпреки различното обозначение, включват
еднакви трудови функции.
Още при сравнение на длъжностните характеристики на двете
длъжности, въпреки различната формулировка на въведените задължения,
3
съдът приема, че се откриват множество сходства, например задължения
свързани със закупуването на материали и стоки за всичко, водене на
необходимата документация в тази насока, отговорност за правилното
водене на складовата документация и отчетност и правилното съхранение на
стоките, имуществена отговорност за загуба и липса, работникът отговаря за
доброто стопанисване и текущите ремонти на сградата, производствената
база, гостните и служебните апартаменти и за движимите вещи на театъра.
Всички тези основни задължения за длъжността са описани и в двете
длъжностни характеристики. Всъщност при извършеното сравнение, съдът
стига до извода, че длъжността „Домакин, той и снабдител", не само
припокрива всички основни задължения въведени с длъжността „Отчетник
планиране на материали", но дори са и в по-голям обем.
За установяване на същите обстоятелства са разпитани като свидетели
Г. Р. Т. и Красимир Боянов Арсов, които са работили в театъра заедно с
ищеца и непосредствено са възприели трудовата дейност осъществява от
него. Те категорично и непротиворечиво заявяват, че ищецът винаги е
изпълнявал едни и същи трудови функции. Твърдят, че единствената разлика
след сключване на процесното допълнително споразумение е фактът, че се е
променило работното време на ищеца. Съдът възприема за достоверни
техните показания, т.к. са логични, непротиворечиви и възпроизвеждат
непосредствените им наблюдения.
Само въз основа на горното може да се направи заключение, че при
сключване на допълнителното споразумение за длъжността „Отчетник
планиране на материали", работодателят не е имал право да включи
модалитет „срок за изпитване“. Ищецът вече е изпълнявал тези трудови
функции за повече от две години, т.е. годността му да ги изпълнява е
проверена.
Тук е мястото да се посочи, че всъщност ответникът не въвежда
възражения свързани с твърдението на ищеца за идентичност на двете
длъжности, респ. липсата на правна възможност за включване на клаузата по
чл.70, ал.1 от КТ в процесното споразумение. Цялата защита на ответника се
изчерпва с твърдения за допуснати от ищеца нарушения на трудовата
дисциплина. Доколкото прекратяването на трудовото правоотношение не е
дисциплинарно, тези обстоятелства са изцяло неотносими към правния спор,
затова и съдът не намира за необходимо да излага мотиви в тази насока.
В заключение, от събраните по делото доказателства съдът приема, че
уговорката „срок за изпитване в полза на работодателя“ в Допълнително
споразумение № 54/2022 г. е недействителна и следва да се обяви за такава.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Трудовият договор е прекратен на основание чл. 71, ал. 1 КТ, но с оглед
приетото за недействителност на уговорката за срок на изпитване, за
работодателя не е възникнало субективното потестативно право да прекрати
договора на това основание, поради което Заповед № 313/13.09.2022г., е
незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Предвид обусловеността му от главния иск за отмяна на уволнението,
основателен е и иска за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „Отчетник планиране на материали".
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
4
Искът е изцяло основателен и доказан. От представената в съдебно
заседание трудова книжка, съдът констатира, че ищецът не е започнал друга
работа. Според заключението на ВЛ по назначената и изслушана ССЕ
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, за период от три месеца е в размер на
1 920 лева, т.е. претенцията се явява изцяло основателна.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
извършените деловодни разноски в размер на 1 200 лева.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза
на Бюджета на СВ, по сметка на ШРС сумата 346, 80 лева, от която 90 лева –
държавна такса по неоценяемите искове по чл.74, ал.4 чл.344, ал.1, т.1 и т.2
от КТ, 76,80 – държавна такса върху уважения размер на иска по чл.344, ал.1,
т.3 от КТ и 180 лева – възнаграждение на ВЛ по ССЕ.
Водим от горното,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителна, на основание чл. 74, ал. 4 КТ клаузата в
Допълнително споразумение № 54/2022 г. към Трудов договор
№1/02.01.2018г. , сключено между С. Д. Д., ЕГН **********, адрес:
гр.Шумен, ул.“Г.С“ №43, вх.3, ет.2, ап.36 и Драматично-куклен театър „В.Д“
гр.Шумен, ЕИК *** определяща, на основание чл. 70 и чл. 71 от КТ
шестмесечен изпитателен срок, в полза на работодателя, поради
противоречие с чл. 70, ал. 5 от КТ.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на С. Д. Д.,
ЕГН **********, извършено със Заповед № 313/ 13.09.2022г., издадена от
Директора на Драматично-куклен театър „В.Д“ гр.Шумен.
ВЪЗСТАНОВЯВА С. Д. Д., ЕГН **********, на заеманата преди
незаконното му уволнение длъжност в Драматично-куклен театър „В.Д“
гр.Шумен- „Отчетник планиране на материали".
ОСЪЖДА Драматично-куклен театър „В.Д“ гр.Шумен, да заплати на С.
Д. Д., сумата 1 920 (хиляда деветстотин и двадесет) лева, представляваща
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за за периода 14.09.2022 г. до 14.12.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 14.11.2022г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Драматично-куклен театър „В.Д“ гр.Шумен да заплати на С.
Д. Д., ЕГН **********, сумата 1 200 (хиляда и двеста ) лева – деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Драматично-куклен театър „В.Д“ гр.Шумен, да заплати в
полза на Бюджета на СВ, по сметка на Районен съд-Шумен, обща сума в
размер на 346, 80 (триста четиридесет и шест лева и осемдесет стотинки) лева
, от която 90 лева – държавна такса по неоценяемите искове по чл.74, ал.4
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, 76,80 – държавна такса върху уважения размер
на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ и 180 лева – възнаграждение на ВЛ по ССЕ.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението, в частта му относно присъденото обезщетение по
чл.225, ал. 1 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в
5
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6