Р
Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Варна, …….07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
участието на секретаря Мая Петрова, като разгледа докладваното
от съдията т.дело № 1983 по описа на
ВОС за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК/.
Производството по делото е образувано
по повод предявени предявени от “КЕЙ ЕНД EC
ЕНЕРДЖИ 2" ЕООД, ЕИК124701621 със седалище гр.София,
срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. Варна, искове с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
1.) сума
в размер 136 517.03 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но
неплатена електрическа енергия за месец октомври 2016 год., както и сума в
размер 40 310.36 лв.,
представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 136 517.03
лв. за периода от 01.01.2017 год. до датата на предявяване на настоящия иск,
2.) сума в размер на 117 252.37
лв. съставялваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа
енергия за месец ноември 2016 год., както и сумата от 34 621.91 лева,
представляваща обезщетение за забава върху сумата от 117 252.37 лева за
периода от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на иска, ведно законната
лихва върху горепосочените суми от подаване на настоящия иск до окончателното
им плащане.
Твърди се в сезиралата
съда искова молба, че ищецът е
собственик на вятърна електроцентрала,която е присъединена към
електроразпределителната мрежа на основание договори за присъединяване на обект
на независим производител на електрическа енергия, сключен между ищеца и Е.ОН
България Мрежи АД. Излага се също така, че ищецът е сключил и Договор за
изкупуване на електрическа енергия № 85/11.06.2008 год. с ответното дружество
„Е.ОН България ПРОДАЖБИ“ АД, по силата на който последният се е задължил да
изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената
електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение №
Ц-010/30.03.2011 год. Сочи, че за месец октомври 2016 год. е доставил на
ответника електрическа енергия в размер на 640,388 MWh, за която е издал
фактура № 111/14.10.2016 год. на стойност 8 177.36 лв. с ДДС. Уточнява, че
продажната цена за количеството от 640,388 MWh е 106,412 лв./ MWh /приложимата цена за електическа енергия,
произведена преди достигане на 2 250 часа работа и преди достигане на
2 300 MWh/инсталиран 1 кW мощност. Ищецът е издал дебитно известие за
сумата от 136 517.03 лв. с ДДС за количествата електроенергия произведени
през март. Ответникът не е заплатил тази сума, с което ищцовата страна
обосновава правния си интерес от предявяване на осъдителна искова претенция в
размер на 136 517. 03 лева, дължима на основание договорните отношения
между страните. Исковата сума се претендира ведно с обезщетение за забава в
размер на 40 310.36 лв., начиная от датата на забавата – 01.01.2017 год. Като развива доводи, че
механизмът за заплащане на произведената от ищеца ел.енергия е в съответствие
със сключения между страните договор, предявява исковете си.
По отношение на втория
иск твърди, че за месец ноември 2016 г. е доставил електроенергия на ответника
в размер на 559.612 MWh, за която е издал Фактура № 113/30.11.2016 г.
на стойност 122 761. 61 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от
359,612 MWh е 188,29 лв./MWh /приложимата цена за електроенергия, произведена
преди достигане на 2 250 часа работа и след достигане на 2 000 MWh нетно
специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност/, а за
количеството от 200 MWh е 172,95 лв./MWh - преференциална цена за
електроенергия, произведена след достигане на 2 250 часа работа и преди
достигане на 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от
инсталиран 1 kW мощност. Ответникът заплатил на ищеца единствено сумата от 5
509,24 лв., като останалата сума в размер на 117 252,37 лв. с ДДС се претендира
от последния като незаплатен остатък от дължимата цена за доставена
електроенергия, ведно с обезщетение за забава в размер на 34 621,91 лв.,
начиная от 01.01.2017 г. до датата на подаване на настоящата искова молба
съгласно чл. 86 от ЗЗД.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД
депозира писмен отговор, с който изразява становище за допустимост на
исковете, но за тяхната неоснователност. Не оспорва факта на сключен между
страните договор за изкупуване на електрическа енергия, но сочи, че приложимата
цена за ел.енергията до размера на нетното специфично производство е
преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011г., а за
количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство, приложима
се явява цената за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище
на НЕК ЕАД относно приложимата цена при изкупуването и липсата на решение на
КЕВР относно приложението на т.1 и 2 от Решение № СП-1/31.07.15г., ответникът
заплащал произведената ел.енергия над нетното специфично производство по цена
за излишък. Излага, че за становището на НЕК, който изкупува ел.енергията
ищецът е уведомен, поради което и с оглед съществуващата неяснота относно
тълкуването на Решение СП-1 от 31.07.2015 год. на КЕВР, респективно при
осъщественото плащане по съответната цена за излишък на балансиращия пазар,
определена от „ЕСО“ ЕАД, ищецът е следвало да анулира така предявените
документи за плащане.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба
оспорва възраженията в отговора, като твърди, че поведението на НЕК не може да
дерогира задълженията на ответника по договора за изкупуване, и именно
последният се явявал неизправна страна по договора.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен
отговор на допълнителната искова молба, с който оспорва доводите на ищеца и
поддържа/развива своите за неоснователност на иска.
В писмено становище третото лице-помагач на
страната на ответника – НЕК ЕАД поддържа становище за неоснователност на
исковите претенции. Счита, че преференциалната цена за един производител е една
и се прилага за съответното нетно специфично производство, след което енергията
се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар. Посочва, че с Решение №
СП-1/31.07.2015 год. КЕВР е определено нетното специфично производство на
електрическа енергия за съответните групи производители, за които са определени
преференциални цени.
В съдебно заседание процесуалните
представители на страните поддържат
изложените твърдения и претендират присъждане на разноски.
В писмена защита ищецът сочи, че
предвид обжалването на решение № СП-5 от 28.03.2019 год., последното не е
влязло в сила и не следва да бъде вземано под внимание, докато т.1.7 от Решение
№ СП-1/31.07.2015 год. КЕВР, с която се определя нетно специфично производство на
ВяЕЦ работещи до 2250 ч., е окончателно отменено, поради което ответникът не
може да ограничава изкупуването на ел. енергия въз основана решение СП-1.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 1099/21.04.2020 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Между страните не се спори, че ищецът
е производител на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ;
ответникът е краен снабдител на електрическа енергия; наличието на договорно
правоотношение между страните за изкупуване на ел.енергия; НЕК е обществен
доставчик, изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия; до
достигане на НСП ищецът е продавал ел.енергия по преференц.цена по т.8 от
Решение Ц-10; количествата произведена и фактурирана електроенергия; факта на
получаване на фактурата от ответника.
Съгласно
чл. 18 от договора за изкупуване, цената за продажба на електрическата енергия
е регулирана и се определя от ДКЕВР, като в случай, че с решение на
компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на електрическата
енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на
решението в сила, без да е необходимо допълнително договаряне. Не е спорно, че
за процесния период преференциалните цени за ВяЕЦ са определени от КЕВР с
Решение № Ц-10/30.03.2011 год. като е взет предвид и специален критерий – наличен
ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на
работа на ветровите генератори – до 2250 часа включително – 188.29 лв./MWh (т.
8) и над 2 250 часа – 172.95 лв./MWh (т.9).
Не
се спори, че през месец
октомври 2016 год. процесната ВяЕЦ е достигнала нетно специфично
производство (НСП) от 2000 MWh /инсталиран 1 кW мощност/ за вятърни
електрически централи работещи до 2 250 часа и че произведената от ищеца
през м.октомври 2016 год. ел.енергия е общо 640,388 МWh. За посоченото количество
енергия ищецът издава фактура № 111/14.11.2016 год. на стойност 8 177.36
лв. с ДДС, прилагайки съответната цена за излишък на балансиращия баланс в
размер на 10,6412 лв., а към нея – на 30.11.2016 год. издава дебитно известие №
112 за сумата от 136 517.03 лв. с ДДС, поради надминати през ноември 2016
год. 2 250 часа работа, без да е достигнат прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на
електроенергия от инсталиран 1 kW
мощност. Не е налице спор между страните, че ответното дружество е заплатило сумата
от 8 177.36 лв. с ДДС, като предмет на спора е сумата от 136 517.03
лв. с ДДС.
Не
се спори и че за месец ноември 2016 год., ищцовото дружество е доставило на
ответника 571,122 MWh, за
което е издал фактура № 113/30.11.2016 год. за количеството от 559,612 MWh на стойност 122 761,61 лв. с ДДС, определяйки
продажна цена на количеството от 359,612 преференциално цена по т.8 от Решение
Ц-10/30.03.2011 год. от 188,29 лв./MWh,
а за 200,000 MWh –
преференциална цена по т.9 от него от 172,95 лв.MWh. За количеството от 11,510 MWh е издал фактура № 114/16.12.2016 год. по
приложима цена за излишък на обща стойност 326,51 лв., като за цулото
произведено през месец ноември 2016 год. количество ответникът е заплатил сума
в размер на 5 835,75 лв.
Съгласно приетото от ДКЕВР Решение Ц-10 от 30.03.2011 год. са
определени преференциални цени на ел.енергия, произведена от ветрови
електрически централи, при които се прилага специален критерий - наличен ресурс
на първичния енергиен източник - при пълни ефективни часове на работа на
ветровите генератори: до 2250 годишни часа включително и над 2250 годишни
часове. Считано от 01.04.2011 год. между страните по договорите за изкупуване
на ел.енергия се прилагат съответно цена от 188.29 лв./MWh за ВяЕЦ, работещи до
2 250 часа, и за ВяЕЦ, работещи над 2250 часа – 172.95 лв./MWh, в
съответствие с чл. 21, ал.1 от ЗВАЕИБ /отм./.
Действащият
към момента на сключване на процесния договор ЗВАЕИБ е отменен с влезлия в сила
на 03.05.2011 год. ЗЕВИ, като в съгласие с § 7, ал.1 от ПЗР ЗЕВИ приложима към
процесния договор е определената с Решение Ц-10 от 30.03.2011 год. на КЕВР цена
на изкупуване на ел.енергия.
Не се оспорва по делото,
че с влизане в сила на ЗЕВИ по тази цена е изкупувано цялото количество
ел.енергия. Това е било извършвано до влизане в сила на изменението на чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ от 01.01.2014 год., съгласно което крайният снабдител има
задължение да изкупува произведената енергия по преференциална цена за
количествата до размера на определената средногодишна продължителност на
работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а за
надхвърлящите произведени количества – по утвърдени цени за крайните
снабдители.
В сила от 24.07.2015 год. е извършена промяна
в разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, съгласно която крайният снабдител има
задължение да изкупува произведената енергия по преференциална цена за
количествата до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз
основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на
КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство – по цени
за излишък на балансиращия пазар.
Въведеният нов критерий „нетно специфично производство на електрическа
енергия“ /НСП/ е дефиниран в §1, т.29 от ДР ЗЕВИ като средногодишното
производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно
решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на
собствените нужди. КЕВР е длъжна да приеме решение, с което да установи НСП на
ел.енергия /§17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ/.
С Решение СП-1 от 31.07.2015 год. на КЕВР са
определени различните стойности на НСП, в съгласие с които се прилагат
определените преференциални цени в съответните решения на КЕВР, приети до
влизане в сила на ЗИД ЗЕВИ – 24.07.2015 год., като е приложен критерий за
диференциация – до и над 2250 годишни часове работа на ветровите генератори.
Така в решението е прието, че НСП за ел.енергия, въз основа на които са
определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 год. на КЕВР е
в размер на 2000 kWh, при определена цена – 188.29 лв./MWh, без ДДС, за ВяЕЦ
работещи до 2 250 часа /т.1.7/ и 2300 kWh, при определена цена – 172.95
лв./MWh, без ДДС, за ВЕЦ работещи над 2 250 часа /т.1.8/.
Не
е спорно между страните и че Решение
СП-1 от 31.07.2015 год. на КЕВР, в частта му по т. 1.7, е отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила решение на ВАС, след което КЕВР е приела
Решение СП-5/28.03.2019 год., с което на основание пар.17 от ПЗР на ЗИДЗЕ
установява, считано от 31.07.2015 год. нетно специфично производство в размер
на 2000 КТВч, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни
електрически централи работещи до 2 250 часа по т.8 от Решение
Ц-10/30.03.2011 год. на КЕВР.
Въз основа на горната фактическа установеност,
съдът достига до следните правни изводи:
Предявените
искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД възлагат в тежест на
ищцовата страна при условията на пълно и главно доказване да установи факта, че е възникнало валидно
договорно правоотношение, изпълнение на задължението си по договора и механизма
на определяне на приложимата цена.
Доколкото между страните е безспорно
установено съществуването на валидна облигационна връзка по силата на която са
произведени процесните количества ел.енергия, то предмет на спора в конкретния
случай е как следва да се определи размера на дължимата цена за произведената
ел. енергия с оглед Решение СП-1 от
31.07.2015 год. на КЕВР, с което са определени две различни количества на НСП,
като основният въпрос, който се поставя е дали по отношение на една и съща ВяЕЦ
в рамките на една календарна година са приложими и двете тарифи или спрямо една
централа в рамките на една календарна година е приложима само едната тарифа,
при достигане размера на която, разликата се заплаща по цени за излишък.
Видно от мотивите на Решение СП-1 от
31.07.2015 год. на КЕВР, НСП на ел.енергия на съответните групи производители,
за които са определени преференциални цени с Решение № Ц-10 от 30.03.2011 год. на КЕВР, е
установено въз основа на производителността на инсталацията, съответно наличния
ресурс на първичния енергиен източник, които са взети предвид при първоначалното
определяне на съответната преференциална цена, за конкретния случай – чрез
Решение Ц-13 от 28.06.2006 год. за вятърни енергийни централи, работещи до и
над 2250 часа.
С решение № 1115/28.01.2019 год.,
постановено по адм.д. № 5284/2018 год. по описа на ВАС, четвърто отделение, е
оставено в сила решение № 1177/ 23.02.2018 год. по адм.д. № 8522/2015 год. на
АС - София град, в частта, с която е отменено Решение СП-1 от 31.07.2015 год.
на КЕВР по т.1.7, с която е определено НСП на ел.енергия, въз основа на което
са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 год. на КЕВР
в размер на 2000 kWh, при определена цена - 188.29 лв./MWh без ДДС, за вятърни електрически
централи, работещи до 2250 часа. Отменената точка установява един от множеството
технически параметри, които вече са послужили за утвърждаване на
преференциалните цени на ел.енергия с цитираното в мотивите Решение № Ц-10 от 30.03.2011 год. на КЕВР.
Доколкото КЕВР е законово задължена да
извърши отново установяване по същия административен ред на конкретен размер на
НСП е прието Решение № СП-5/27.03.2019 год., което към датата на приключване на
устните състезания, е породило действие /чл. 13, ал.9 от ЗЕ/ и следва да бъде
съобразено, по арг. от чл.235, ал.3 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба на
ЗЕ решенията на КЕВР могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност
пред Административния съд - град София, но обжалването не спира изпълнението на
решението. Следователно, законодателят е въвел правилото за предварително изпълнение
на решенията на регулатора, като независимо от тяхното обжалване, същите
произвеждат валидни правни последици и са обвързващи за страните по тези
правоотношения. В този смисъл въведения от ищцовото дружество аргумент, че
предвид обжалването на решение № СП-5 от 28.03.2019 год., последното не е
влязло в сила и не следва да бъде вземано под внимание, е неотносим.
Установеното НСП, съгласно Решение №
СП-5/27.03.2019 год., се прилага, считано от 31.07.2015 год. Обратното действие
на административния акт е придадено със закон, тъй като административният орган
е задължен по силата на § 17 от ПЗР към ЗИДЗЕ да приеме решение, с което да се
установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на
което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията,
приети до влизането в сила на този закон.
Като се вземе предвид установеното по
делото обстоятелство, че през месец октомври 2016год. ВяЕЦ на ищеца е
достигнала нетното си специфично производство от 2000 kWh от 1(един) kW
инсталирана мощност при цена от 188,29 лв./MWh, без ДДС, която е заплатена
именно като преференциална цена, а произведеното над това количество ел.енергия
е заплатено по цена за излишък на балансиращия пазар, съдът намира, че
произведената от централата на ищцовото дружество ел.енергия за м.октомври 2016
год. е надлежно заплатена, като производителят е получил гарантираната му от
закона преференция на енергийния пазар.
Следователно е лишен от основание
доводът на ищеца, че следва да фактурира произведената електрическа енергия по
преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011 год. –
188.29 лв./MWh до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица
инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове – по
преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-010/30.03.2011 год. –
172,95 лв./MWh, а след достигане на 2 300 kWh нетно специфично
производство – по цена на излишък на балансиращия пазар.
Това твърдение е необосновано и изцяло
противоречи на законовата регламентация за два самостоятелни вида вятърни
електроцентрали, което от самото начало – 2006 год. и понастоящем води до
различни стойностни и ценови параметри за всяка една от тях. Подробен анализ на
нормативната уредба в тази насока е изложен в посоченото по-горе решение № 1115
от 28.01.2019 год. по адм. дело № 5284/2018 год. на ВАС. Посочено е, че за
първи път през 2006 год. в решение № Ц-13 от 28.06.2006 год. ДКЕВР е разгледал
същността на тези централи и факторите, пряко относими към ценообразуването. В
мотивите към решението е отразено, че пълните ефективни часове на работа се
определят на база прогнозното количество енергия за едногодишен период,
разделено на общата инсталирана мощ на ветровата централа. Ефективните часове
на работа се съобразяват с изследванията на БАН за потенциала на вятъра,
съобразно които, страната е разделена на две ветрови зони. Първата зона е с
пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори до 2 250
часа включително. Втората зона съответно е над 2 250 часа. По тези
съображения, в решението за първи път се определят преференциални цени, като те
са различни в зависимост от ветровия генератор и пълните ефективни годишни
часове на работа. Впоследствие с приемането на новата норма на чл.19а от НРЦЕЕ,
разделението е нормативно закрепено, доколкото в ал.3 от нея е приет специален
критерий при определяне на преференциални цени на ел.енергия, произведена от
ВяЕЦ – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни
годишни часове работа на ветровите генератори: до 2250 са по т.1 и над 2250
часа по т.2. Разделението по специфичния критерий е продължено в следващите
ценови решения на комисията, в това число и в решение № Ц-010/2011 год., в
което е посочено, че преференциалните цени са определени за електроцентрали,
работещи съотв. до 2 250 часа и над 2 250 часа, а не за
електроцентрали, работили до посочените часове годишно.
Ако се възприеме тезата на ищеца, би
следвало категорията, към която принадлежи съответната електроцентрала, да се
определи едва след края на годината. В такъв случай, би се поставил и въпроса
за преизчисляване на вече фактурираното и заплатено по по-високата
преференциална цена количество електроенергия, част от която би била недължимо
платена.
Действително не може да се оспори
правото на свободно договаряне страните, но в конкретния случай следва да се
отчете факта, че критериите при определяне на цената на изкупуване на
произведената от ищеца ел.енергия са нормативно регламентирани, съответно
регулирани от орган на държавното управление.
Съгласно твърденията в исковата молба,
както и предвид неоспорения от ответника факт, че ищцовото дружество е
получавало за произведената ел.енергия преференциалната цена в размер на 188.29
лева MWh – утвърдената с т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011 год., следва да се
приеме, че ищецът индивидуализира своята ВяЕЦ като такава, работеща до 2250 ефективни часа годишно.
НСП, използвано от КЕВР при
утвърждаване на преференциалната цена по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011 год., е
2000 kWh. Същото е определено както с отменената по съдебен ред т.1.7 от
Решение СП-1 от 31.07.2015 год. на КЕВР, така и в диспозитива на Решение № СП-5/27.03.2019 год.
Доколкото ищецът сам е определил
принадлежността на централата си към категорията ВяЕЦ, работещи до 2250 часа, и
по този начин е получил за производството си от началото на календарната 2015
год. преференциална цена, съответстваща на тази за категорията, то за тази
категория са прилага съответното й НСП.
Дали централата изработва до 2250
ефективни часа годишно или изработва над този праг е от значение само за
определяне на това коя от двете преференциални цени се прилага - тази по т.8
или по т.9 от Решение Ц-10/30.03.2011 год. Прагът, след който не се дължи
преферентна цена за произведена енергия, е съответстващото за категорията НСП,
а не ефективните часове за ценовата категория. Това означава, че дори ВяЕЦ от
тази категория да работи 2250 ефективни часа /на максималната си инсталирана
мощност/ и да произведе съответно 2250 kWh енергия от 1 kW мощност, то по преференциална
цена законът допуска да бъдат заплатени само 2000 kWh, остатъкът, ако бъде
продаден на крайния снабдител, се заплаща по цена за излишък. Подходът на
законодателя е принципен и се ръководи от параметрите на централата и
възможността й за ефективна работа, поради което съдът счита, че една ВяЕЦ не
може да попада в две тарифни групи. Този извод се съдържа и в Решение на ВАС №
1115/28.01.2019 год. по адм.дело № 5284/2018 год., с което е обявена
незаконосъобразността на т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 год. В мотивите
съдът приема, че е неоснователно твърдението на производителя на енергия от
ВяЕЦ, че по отношение на един и същ производител се прилагат двете тарифи в
зависимост от часовете работа, като съдът съобразява измененията в приложимата
нормативна уредба и регулаторна практика на КЕВР.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира, че като е заплатил на производителите фактурираните по
преференциални цени, приложими за ВяЕЦ работещи до 2250 часа годишно, само
произведеното количество ел. енергия, равняващо се на НСП до 2000 kWh, и е
закупил останалото количество произведена ел. енергия за процесните периоди по
цени за излишък на балансиращия пазар, ответникът е изпълнил точно задълженията
си по договора и не дължи горница над тези цени до претендираните от ищеца за
изкупени количества от 2000 kWh до 2300 kWh.
С оглед на така изложеното съдът намира, че
предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователни се явяват и акцесорните претенции за обезщетение за забава за периода до датата на предявяване на иска, както
и за присъждане на законна лихва върху главниците от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.
По
разноските:
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски. В тази връзка следва да се разгледа и
релевираното от страна на ищеца възражение за прекомерност на заплатеното
адв.възнаграждение. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност за
съда по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от минималния такъв, в случай, когато
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай
предвид цената на исковете съгласно чл.7, ал.2, т.5 от наредбата минималния
размер на адвокатското възнаграждение е 8104 лв. Съгласно представените
доказателства по делото договореният размер на адв.възнаграждение е общо в
размер на 11 568 лева, като адвокатско възнаграждение е договорено за
всяка една от претенциите. Съдът, като съобрази, че отношенията между страните
се уреждат от рамков договор и обстоятелството, че спорът между тях не се
отличава с особена фактическа и правна сложност, намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде изчислено върху общата цена на исковете, а не за
всяка фактура поотделно и следва да се присъди до предвидения минимален размер,
равняващ се на посочената по-горе сума от 8104 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените „КЕЙ ЕНД
EC ЕНЕРДЖИ 2" ЕООД, ЕИК124701621 със седалище гр.София, бул.България
№ 51 Б, ет.4, п.к. 1404 срещу "
ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н
„Владислав Варненчик“, Варна Таурс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати
1.) сума
в размер 136 517.03 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но
неплатена електрическа енергия за месец октомври 2016 год., както и сума в
размер 40 310.36 лв.,
представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 136 517.03
лв. за периода от 01.01.2017 год. до датата на предявяване на настоящия иск,
2.) сума в размер на 117 252.37
лв. съставялваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа
енергия за месец ноември 2016 год., както и сумата от 34 621.91 лева,
представляваща обезщетение за забава върху сумата от 117 252.37 лева за
периода от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на иска, ведно законната
лихва върху горепосочените суми от подаване на настоящия иск до окончателното
им плащане.
ОСЪЖДА „КЕЙ ЕНД EC
ЕНЕРДЖИ 2" ЕООД, ЕИК124701621 със седалище гр.София,
бул.България № 51 Б, ет.4, п.к. 1404 ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, р-н „Владислав Варненчик“, Варна Таурс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 8 104 лв., представляваща
направените в настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Оборище, ул.
Триадица № 8, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание чл.
220, вр. с чл. 219, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: