МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 17 ОТ 20.06.2017 Г. ПО НОХД № 197/2017 Г. НА НПРС.
Подсъдимият
И.Т.И. с ЕГН **********, роден на *** ***, обл. Ш., е предаден на съд затова,
на 13. 09.2016 г. в гр. К., област Ш., на ул. „***“, № *, сам осъществил
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, собственост на
„***“ АД - гр. В., с което е създал условия за непълно отчитане на потребената
електрическа енергия - престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК.
Представителят на Новопазарската районна прокуратура
поддържа обвинението. Счита, че същото е доказано по отношение на извършеното
престъпление, както и относно авторството му, преценява доказателствата като
достатъчни, поради което моли, подсъдимият да бъде признат за виновен. Предлага
на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация в минимални размери на
задължителните пробационни мерки, като съдът да не налага и наказание глоба, като
отнеме в полза на държавата веществените доказателства по делото.
Подсъдимият се представлява от адв. И.И. ***, редовно
упълномощен. Заявява, че желае справедливо решение на съда, а именно да бъде
оправдан. Пояснява също липсата на технически познания и умения у него да монтира намереното
устройство и незнание относно това кой е
извършил монтажа.
Делото бе
разгледано по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, при дадено съгласие от подсъдимия
да не се провежда разпит на свидетелите по делото и да се ползва съдържанието
на съответните протоколи от досъдебното производство, включително и
експертизата, при постановяване на присъдата.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът
установи следното от фактическа страна:
Подсъдимият
И.Т.И. ***. *** на ДЗК „***“ гр. К.. На 13.09.2016 г. в следобедните часове
служителите на „***“АД – гр. В. – св. С.Т.Г. и П.З.Д. се намирали в град К., по повод
извършване на рутинни проверки по неправомерно присъединяване към
електропреносната мрежа на дружеството.
В
дома на подсъдимия, на фасадата на къщата, констатирали наличието на захранваща
линия, преди електромерното табло. Тази линия, при включване подавала
електричество към вътрешната инсталация на къщата, заобикаляйки отчитащото
устройство. От захранващата главна линия преди електромерното табло и
средството за търговско измерване било направено отклонение с проводник, което
отклонение преминавало през контакторна система. Чрез команди при включване и
изключване се подавало захранване към вътрешността на къщата. Така преминаващата
електрическа енергия не се обхващала от СТИ, не се отчитала и съответно
заплащала. Свидетелите направили измерване, измерения товар бил различен при
сключена и изключена контакторна система. Това станало в присъствието на
подсъдимия. По подадения сигнал пристигнали служители на полицията, на място
бил извършен оглед на местопроизшествие като начало на разследването, а три
метра бял проводник, контакторна система, блок предпазител и електромер били
иззети като веществени доказателства. Самата система била демонтирана и
захранването на дома приведено в нормален вид.
В
заключение съдебно-електротехническата експертиза заключва присъединяване към
уличната електропреносна мрежа, осъществено неправомерно.
От
обясненията на подсъдимият се установява, че той не е знаел за извършената
манипулация, докато тя не е открита от служителите на „***“ АД - гр. В..
Заявява, че този уред със сигурност го е нямало преди 10 дена, когато прибирал
картофите. Заявява, че се съгласил да поеме вината, защото служителите на „***“
АД - гр. В. му обяснили, че ще стане по-сложно, ако не признае – щели да го
оставят беза ток докато се установи кой е, а ако поеме вината – няма да има
последици. Съдът кредитира тези обяснения, тъй като те не противоречат на
събраните по делото доказателства. Няма данни подсъдимият да се е опитал да
осуети проверката или да премахне уреда преди проверката. От разпита на св. П.Д.се
установява, че тази система е сложна и са нужни добри познания по
електротехника, за да се осъществи манипулацията. Същият заявява, че отначало
подс. И. отричал да има нещо общо с поставеното съоръжение, но после заявил
„Айде, аз го направих.“. Свидетелят обаче останал с впечатлението, че подс. И.
просто е поел вината.
Тази
фактическа обстановка се доказва категорично от показанията на разпитаните в
рамките на досъдебното производство свидетели С.Т.Г., Д.В.Д., В.И.И. и П.З.Д.,
СЕТЕ, както дадените в съдебна фаза обяснения на подсъдимия.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Настоящият
съдебен състав намира за безспорно доказан наличието на обективната страна на
фактическия състав на престъплението по чл. 234в, ал.1 от НК. безспорно е
констатирано на 13.09.2016 г. в гр. К., област Ш., на ул. „***“, № *,
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, собственост на
„***“АД - гр. В. и създаване на условия
за непълно отчитане на потребената електрическа енергия.
Съдът
намира за недоказано авторството на деянието, а именно че подсъдимият сам е осъществил това присъединяване.
Вярно е, че той е потребител на електрическа енергия и партидата в „***“АД –
гр. В. се води на негово име.
Това
обаче не го прави и автор на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Подс. И.И. е обвинен е в това, че сам е осъществил това неправомерното присъединяване. Разпоредбата
на чл. 234в, ал. 1 от НК предвижда, че: „Който сам или чрез другиго осъществи
неправомерно присъединяване към електропреносна или електроразпределителна
мрежа, или към газотранспортна, топлопреносна, водоснабдителна или
канализационна система, система за пренос на течни горива, или неправомерно
въздействие върху уредите за търговско измерване на електрическа енергия,
природен газ, течно гориво, топлинна енергия или вода, или отведена отпадъчна
вода, с което създаде условия за непълно отчитане на потребените електрическа
енергия, природен газ, течно гориво, топлинна енергия или вода, или на отведена
отпадъчна вода, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до
петнадесет хиляди лева.“. Т.е. деянието може да е осъществено чрез две различни
изпълнителни деяние – едното е като се присъедини „сам“, а другият вариант е
като използва усилията на друго лице -
„чрез другиго“.
В
конкретният случай по делото не се събраха доказателства, че деянието е
извършено лично от подсъдимият. Няма данни той да разполага с необходимата
компетентност за това.
В
другата хипотеза обаче – когато деянието е извършено „чрез другиго“, пак е
необходимо да е налице умисъл от страна на подсъдимия – той трябва да знае, да
е допуснал това друго лице да извърши неправомерното присъединяване.
По
делото няма доказателства в тази насока. В наказателния процес вината се
доказва с всички допустими от НПК доказателствени средства, тя не може да се
предполага. От показанията на св. Д.става ясно, че подс. И. от самото начало е
отричал да знае нещо за извършената манипулация и едва след това е заявил
„Айде, аз го направих.“. Другите свидетели дори не са чули признание. Това не
може да се счита дори за извънсъдебно признание на деянието. А дори и да се
приеме, че е имало извънсъдебно признание на деянието в хода на съдебното
следствие подсъдимият в обясненията си опровергава това извънсъдебно признание,
а доказателствата в подкрепа на дадените в съдебна фаза обяснения за повече,
отколкото тези в полза на това неясно и несигурно извънсъдебно признание.
В
наказателния процес доказването на вината трябва да бъде безспорно и извън
всякакво съмнение, а по това дело определено не е така. С оглед на това съдът
намира, че по делото липсват доказателства за субективния елемент от фактическия
състав на деянието по чл. 234в, ал. 1 от НК.
В този смисъл съдът постанови присъдата си, с която
призна подсъдимият И.И. за невиновен по повдигнатото обвинение и го оправда.
Мотивите изготвени на 11.07.2017 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина
Николова